Р Е Ш Е Н И Е
24.01.2024 г.
Номер 188 2 0 2 4 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на девети януари 2 0 2 4 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: И. Демиревски
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело 313 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 40 ал. 1 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Н.Г.С. ***, м. „О.“ № 1, община К., област Кюстендил, с адрес за кореспонденция в гр. М., ул. „***“ № 1, срещу отказ за предоставяне на обществена информация, на основание чл. 28 ал. 2 от ЗДОИ, обективиран в писмо с изх. № РБМО-04-138/2022 от 28.08.2023 г. на директора на Национален център по радиобиология и радиационна защита /НЦРРЗ/ гр. София, с което е отказан достъп до обществена информация поискана по заявление за достъп до обществена информация с вх. № РБМО-04-138/15.08.2023 г.
Жалбоподателката поддържа, че отказът е незаконосъобразен, като по същество твърди, че е в противоречие с процесуалните правила и приложимия материален закон, изразяващо се в неоснователно ограничаване на достъп до информация, която е обществена по смисъла на ЗДОИ. Моли съда да отмени оспорвания отказ и да задължи административния орган да предостави достъп до търсената от нея информация в поисканата форма.
Ответникът – редовно уведомен за образуваното съдебно производство, в писмен отговор приложен по делото, чрез пълномощника си адв. Д., изразява становище за неоснователност на същата, като излага подробни мотиви за това. Претендира разноски по делото - адвокатско възнаграждение.
По делото са приети писмени доказателства с вх. № 3709/26.09.2023 г.; вх. № 3743/27.09.2023 г., вх. № 3904/10.10.2023 г.; вх. № 4011/19.10.2023 г.; вх. № 4147/30.10.2023 г.; вх. № 4764/11.12.2023 г.; вх. № 4810/14.12.2023 г.; вх. № 4926/28.12.2023 г. и вх. № 31/04.01.2024 г., съгласно текста.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Н.Г.С. е депозирала заявление за достъп до обществена информация с вх. № РБМО-04-138/15.08.2023 г. /лист 17 по делото/, като е поискала да й бъде предоставена информация, подробно описана в заявлението. В същото изрично е посочено, че се желае достъп до търсената информация, чрез представяне на писмена справка за исканата информация на хартиен носител.
В установения от закона - чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ, срок от подаване на заявлението, административният орган е издал отказ, обективиран в писмо изх. № РБМО-04-138/2022/28.08.2023 г., в което е посочил, че исканата информация от заявлението не следва да бъде предоставяна на г-жа С., тъй като, съгласно чл. 31 ал. 5 от ЗДОИ, А. „К.“ ЕАД не е съгласен да се даде такава, тъй като се касае за злоупотреба с права.
Жалбоподателката атакува така направеният според нея отказ от предоставяне на информация по закона за достъп до обществена информация.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл. 40 ал. 1 от ЗДОИ, изхожда от надлежно легитимирана страна, с правен интерес по смисъла на чл. 147 ал. 1 от АПК. Настоящият състав на съда, приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок, установен в чл. 149 ал. 2 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
В чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ е дадено легално определение на понятието “обществена информация” - всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по закона лица. Съгласно цитираното определение, в обхвата на “обществена информация” по смисъла на ЗДОИ попадат всички данни, относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
Безспорно се установява от нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ, че директорът на Национален център по радиобиология и радиационна защита гр. София е задължен субект по смисъла на закона. В чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ е регламентирано задължение за “задължените субекти” да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична. В случаите, когато задължените субекти по чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ не се произнесат в срок по подадено пред тях заявление за достъп до обществена информация, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл е трайната и без противоречива практика на ВАС.
Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІІ на ЗДОИ. В чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на същата норма в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Чл. 37 - 39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя.
С оглед на изложеното, настоящият състав, приема, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправено искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за писмено мотивирано произнасяне е условие за законосъобразност на акта. Предвид характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл. 39 от ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация. Директорът на „НЦРРЗ“ гр. София е бил длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по така подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация, което същият на практика е сторил с издаденият отказ, обективиран в оспореното писмо. В случая, подаденото заявление от 15.08.2023 г. съдържа изискуемите се реквизити по чл. 25 ал. 2 от ЗДОИ, поради което е редовно от формална страна и органът е следвало да се произнесе по съществото на искането до 29.08.2023 г. вкл. На подаденото заявление за предоставяне на достъп до поисканата информация е отговорено от ответника писмено на 28.08.2023 г. с оспореното писмо - отказ, на основание чл. 28 ал. 2 от ЗДОИ /изх. № РБМО-04-138/28.08.2023 г./, като директорът на НЦРРЗ се е произнесъл мотивирано по подаденото заявление, като е посочил правното основание за това.
Като се е произнесъл в законоустановения срок по подаденото до него заявление, директорът на „НЦРРЗ“ гр. София не е допуснал съществено нарушение на административно – производствените правила установени в чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ. Съгласно цитираните норми, отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание на отказа и което се връчва лично срещу подпис на заявителя. Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна и преписката следва да бъде върната на задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 38 от ЗДОИ. В случай, че органът прецени, че исканата информация не е обществена или, че редът по ЗДОИ не е приложим, то следва да изложи мотиви в тази насока, т.е. необходимо е произнасяне с мотивирано решение и при позитивен и при негативен резултат за заявителя.
В конкретния случай, произнасянето е с писмо - отказ, като същото е мотивирано. Писмото - отказ е получено от жалбоподателката на 08.09.2023 г., обжалвано е на 25.09.2023 г. /виж пощ. клеймо на лист 6 по делото/ и в този смисъл настоящият състав на съда счита, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение.
Спазен е и материалният закон и целта на същия.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Р. България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
Видно от заявлението на жалбоподателката е, че се иска предоставяне на копия от Предписание № 013/17.06.2022 г. и от Констативен протокол на НЦРРЗ от извършена проверка в А. „К.“ ЕАД.
Исканите документи – Предписание и Протокол за извършена проверка на АЕЦ „Козлодуй“, не е обществена информация по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ. Исканата информация не е с цел да се създаде мнение за дейността на АЕЦ, като задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, а се отнася до документи събрани в хода на приключило административно производство, по което заявителката не е страна. Съгласно Решение № 2598/21.02.2011 г. на ВАС по адм. дело № 6967/2010 г. „информация, която е предмет на контролна дейност на специализирани органи, не е обществена информация, не свързана с обществения живот и няма за цел съставяне на мнение за начина на работа на контролния орган“. Исканите в заявлението документи касаят информация, свързана с дейността на конкретен работодател, а тази, съдържаща се в протоколите от извършени проверки от НЦРРЗ, не е обществена информация. В случая се касае за лична информация, отнасяща се до самата жалбоподателка, а не до обществена такава. В Определение от 09.01.2014 г. по адм. дело № 12 536/2013 г. по описа на ВАС се сочи, че принудителните административни мерки /ПАМ/ не засягат работника, тъй като не създават за него задължение, нито непосредствено засягат правото му на труд. Връзката, чрез която ПАМ могат да рефлектират върху работника е опосредена.
Отделно от изложеното дотук, съгласно чл. 37 ал. 1 т. 2 от ЗДОИ, изрично е регламентирано основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, когато същата засяга интересите на трето лице и няма изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Видно от приложената към преписката писмо с изх. № 2810/14.08.2023 г. на ИД на АЕЦ „Козлодуй“, същият посочва, че в случая се касае за злоупотреба с права от страна на г-жа С., поради което изразява несъгласието на посоченото дружество за предоставяне на исканата информация
Подателят на сигнал за нарушение на задължителни хигиенни мерки не е страна в административното производство и не може да получава документи от административната преписка. Протоколът от извършена проверка не подлежи на съобщаване, връчване или предоставяне на копие от същия на трето лице, чиито права и интереси не се засягат с него.
В допълнение на изложеното е и Постановление № 181 на МС от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, А. „К.“ ЕАД е стратегически обект с национално значение. В този смисъл, НЦРРЗ следва да се съобрази и с чл. 17 ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия /ЗБИЯЕ/, който забранява разпространението на информация за такива обекти и дейности, когато е насочено срещу националната сигурност, обществения ред или здравето на гражданите. В приложеното писмо от АЕЦ „Козлодуй“ до НЦРРЗ изрично е посочено несъгласието на дружеството за даване на исканата от жалбоподателката информация тъй като се касае за злоупотреба с права.
На последно място, но не по значение, искането не е свързано с целта на закона, доколкото не се иска информация, а се търси конкретен документ, съставен в хода на приключило административно производство, по което заявителката не е страна. Документ може да се представи само в случай, в който не се засягат интересите на трети лица. Задълженият субект по ЗДОИ не дължи представяне на документа, а на информацията в него. Документите събрани в хода на приключили административни производства, нямат характеристиките на обществена информация, тъй като съдържат лични данни и от същите не може да се създаде мнение за дейността на дейността на задължения субект.
От всичко изложено по - горе се налага изводът, че в случая отказът от страна на директора на „Национален център по радиобиология“ гр. София за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ по подадено заявление за достъп до такава вх. № РБМО-04-138/2022/15.08.2023 г. от страна на Н.С. е законосъобразен и жалбата срещу решението по същото ще бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и представените доказателства и на основание чл. 143 от АПК на ответника ще бъдат присъдени разноските по същото, съгласно приложените доказателства за това – адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 40 ал. 2 от ЗДОИ Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.С., с адрес ***, срещу отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо с изх. № РБМО-04-138/2022/28.08.2023 г. на директора на „Национален център по радиобиология и радиационна защита“ гр. София, по заявление с вх. № РБМО-04-138/15.08.2023 г. за достъп до обществена информация.
ОСЪЖДА Н.Г.С., с посочен по – горе адрес, да заплати на „Национален център по радиобиология и радиационна защита“, с адрес: гр. София, бул. „Св. Георги Софийски“ № 3, сграда 7, сумата от 1000 /хиляда/ лева, направени по делото разноски - адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: