№ 3225
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Х.К.
при участието на секретаря Ц.И.
като разгледа докладваното от Х.К. Гражданско дело № 20223110102012 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “К.“ АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Д. М. З., ЕГН:
**********, с адрес: град *** евентуално съединени искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата 3909.43 лева – частичен иск от общ размер 4374.36
лева /1335.70 лева падежирали вноски за главница и 3038.66 лева предсрочно
изискуеми вноски за главница/, представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № ***/25.03.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, а в условията на евентуалност сумата 3909.43 лева
– частичен иск от общ размер 4374.36 лева, представляваща чистата
стойност по Договор за потребителски кредит № ***/25.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения: на 25.03.2021г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № *** от разстояние, по силата на който на ответника е
предоставена сума в размер на 4500 лева, като се е задължил да върне сума по
кредита в общ размер на 6 595.44 лв.. ГПР по договора възлизал на 47.90 %, а
ГЛП 39.78 %.. Срокът на кредита бил 10.04.2023г. с месечна погасителна
вноска от 274.81 лв.. Кредитът бил усвоен от ответника. Към датата на
исковата молба не са погасени вноските за периода 10.05.2021-10.02.2022г.
възлизащи на 1335.70 лева главница; 1137.59 лева договорна лихва и 70.85
наказателна лихва. Вземането за договорна лихва произтичало от чл.3.1
раздел VIII от ОУ. При забава в плащане на вноските, на основание чл.2,
раздел X от ОУ за кредитополучателя възникнало и задължение за заплащане
1
на наказателна лихва. Предвид неизпълнението на задълженията от страна на
кредитополучателя, на основание чл. 3.1 и чл.5, раздел X от ОУ ищецът
отправя с исковата молба волеизявление за обявяване на всички вземания по
договора за кредит за предсрочно изискуеми. Кредитодателят е изпълнил
задълженията си по договора, като е предоставил на ответника посочената
сума. Понастоящем, непогасените суми по кредита са в исковите размери.
Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение, изпълнение от страна
на ответника не е последвало. Моли за постановяване на положително
решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
оспорва основателността на исковете. Не оспорва твърдението на ищеца, че
не е изправна страна по договора за кредит. Поради влошеното си финансово
състояние е в обективна невъзможност да погасява вноските по кредита.
Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит. С оглед на изложеното моли за отхвърляне на исковете.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск за изпълнение на задължение по сключен
договор за кредит с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, ищецът е
следвало да установи наличие на валидна облигационна връзка между
страните по договор за кредит № ***/25.03.2021г.; 2/ размера на
претендираните вземания; 3/ изпълнение на задълженията за предоставяне на
паричните суми; 4/ факта, че ответникът е изпаднал в забава от твърдяния
момент; 5/ факта и момента на настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, за която длъжникът е уведомен.
Съответно ответникът е следвало да установи, че се явява изправна
страна по договорното задължение, а именно, че е изпълнил поетите с
договора задължения в срок.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото е прието, че между тях е
сключен Договор за потребителски кредит № ***/25.03.2021г.; че в резултат
на договора ищецът е предоставил на ответника сумата в размер от 4500 лева,
която ответникът се задължил да върне разсрочено на 24 месечни анюитетни
погасителни вноски в размер от 274.81 лева; че ответникът не е изправна
страна по договора, като към датата на исковата молба не е заплатил вноски с
падеж 10.05.2021-10.02.2022г.
Между страните няма спор, че са сключили Договор за потребителски
кредит № *** от 25.03.2021 г..
Като доказателства по делото са представени договор за потребителски
кредит и погасителния план към него. От тях се установява, че страните са
сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е
отпуснал на ищцата кредит в размер на 4500 лв. за срок от 24 месеца, при
уговорен лихвен процент по кредита в размер на 39,78 % и ГПР в размер на
47,90%.
Не е спорно, че с влязло сила Решение № 2229/06.07.2022г., постановено
по гр.д. № 15871/2021г. е прогласена нощожността на Договор за
потребителски кредит № ***/25.03.2021г, сключен между Д. М. З., ЕГН
2
********** и „К.“ ЕАД, ЕИК: ***, поради противоречие на закона, на
основание чл. 22 ЗПК във връзка с 26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
С оглед на изложеното, съдът намира, че процесният договор е
недействителен /нищожен/, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи. В случая чистата стойност на кредита е
4500 лева /заетата сума/.
Основанието, на което ищецът претендира ответникът да бъде осъден да
заплати дължимата главница, е настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита. Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва
по волята на една от страните при кумулативното наличие на обективния
факт и субективния - упражненото от кредитора право да обяви вземането за
предсрочно изискуемо - чрез нарочно волеизявление за отнемане на
преимуществото на срока, което следва да достигне до знанието на длъжника.
В производството по осъдителен иск, исковата молба има характера на
уведомление за настъпването на предсрочната изискуемост. При
образуваното по общия ред осъдително исково производство, препис от
исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на иска има характер
на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и
същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба
/арг. мотивите на т.18 от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г.на ОСГТК,
касаещи възможностите на кредитора да упражни правото си за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем/. В този смисъл и Решение №
198/18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193 по описа за 2018 г..
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че не е изправна страна по
договора за кредит. Излага, че поради влошеното си финансово състояние е в
обективна невъзможност да погасява вноските по кредита.
Изпълнени са условията на чл.3 вр. чл. 3.1, раздел X от ОУ.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че предявената главна
искова претенция е основателна, поради което подлежи на уважаване.
Предвид уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
заявения в условията на евентуалност иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по делото в
размер на 156.38лв. държавна такса. По отношение на
юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК.
Съдът намира, че не са налице основания за присъждане на разноски в
хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, както е поискал ответникът. Съгласно чл.78,
ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния
случай не е налице нито една от двете необходими предпоставки за
приложение на разпоредбата - изявленията в отговора на исковата молба, че
се оспорва дължимостта на сумата не представляват признание на иска по
основание и размер, а с оглед изводите и признанието на ответника в писмено
становище от 04.10.2022г. за неплащане на претендираните от ищеца суми
към момента на образуване на настоящото производство - ответникът е
3
станал повод за завеждане на делото.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. З., ЕГН: **********, с адрес: град *** ДА ЗАПЛАТИ
на “К.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата
3909.43 лева – частичен иск от общ размер 4374.36 лева /1335.70 лева
падежирали вноски за главница и 3038.66 лева предсрочно изискуеми вноски
за главница/, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № ***/25.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2022г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. М. З., ЕГН: **********, с адрес: град *** ДА ЗАПЛАТИ
на “К.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата
256.38 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатена
държавна такса, както и определено юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4