№ 14073
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110109981 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Топлофикация София“
ЕАД съществуват вземания от следните лица за следните суми:
от З. Ц. В.: за сумата от 541.38 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 30, находящ
се в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. „Борово“, ***, за сумата от 71.49 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2021г. до 21.06.2023г., за сумата от 27.12 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 5.46 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 21.06.2023г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 05.07.2023г. до окончателно изплащане на
задължението;
от Ц. Г. В.: за сумата от 180.46 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 30, находящ
се в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. „Борово“, ***, за сумата от 23.83 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2021г. до 21.06.2023г., за сумата от 9.04 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 1.82 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 21.06.2023г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 05.07.2023г. до окончателно изплащане на
задължението,
за които парични притезания по ч. гр. дело № 37529/2023г. по описа на СРС, 54 състав,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на собственици на
1
горепосочения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била
установена в чл. 22 от общите му условия. Изяснява, че съгласно приложимите общи
условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който
е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответниците оспорват да са собственици или вещни ползватели на процесния имот, вкл. през
исковия период, и поддържат в тази връзка, че след като партидата за имота била открита на
името на трето лице, последното било легитимирано да отговаря за цената на потребения в
имота топлинен ресурс, вкл. съобразно разясненията, съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС. Независимо от това, считат
за недоказан дела на всеки от тях в процесния дълг. Като самостоятелно основание за
недължимост в полза на ищеца на цената на услугата дялово разпределение сочат
обстоятелството, че услугата реално е извършена от трето лице, а не от топлофикационното
дружество, евентуално- че не били представени доказателства относно уговорения и
съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата съобразно изискването на чл.
36, ал. 2 от общите условия на ищеца. Считат за недоказано поставянето им в забава за
изпълнение на процесните задължения. В условията на евентуалност релевират възражение
за погасяване на вземанията по давност. Претендират разноски за заповедното и исковото
производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;
3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
2
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на
ответниците Договор от 20.10.1986г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти се установява, че на посочената дата Георги Николов Везев
е придобил правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 30,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. „Борово“, ***, като доколкото съгласно
представения по делото акт за сключен граждански брак от 13.02.1985г.- л. 73 от делото, към
датата на сделката приобретателят е бил в брак със З. Цветанова В. и по арг. от нормата на
чл. 19, ал. 1 СК от 1985г.- понастоящем отменен, но приложим към датата на придобиването,
следва да се приеме, че имотът е придобит от Георги Везев и Цветанка В. при условията на
бездялова съпружеска имуществена общност. Съгласно представеното от Столична община,
район „Красно село“ удостоверение за наследници с изх. № РКС25-УГ01-3702/02.04.2025г.
Георги Везев е починал на 16.11.2014г., като е оставил за свои наследници по закон Здрава
Ц. В.- съпруга, и Ц. Г. В.- дъщеря. Така, със смъртта на Георги Везев на основание нормите
на чл. 27, ал. 1 и чл. 28 СК съпружеската имуществена общност по отношение на процесния
имот е прекратена при равни дялове за всеки от съпрузите. С оглед на това и при
съобразяване на нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН след смъртта на Георги Везев като
собственици на процесния имот са се легитимирали именно ответниците при квоти, както
следва: ¾ идеални части за З. В. (1/2- лична нейна собственост след прекратяване на СИО, и
¼- придобита по наследяване от съпруга й) и ¼ идеална част за Ц. В., придобита по силата
на наследственото правоприемство на нейния баща.
С оглед на това, доколкото по делото не са налични данни, а и не са изложени
твърдения за осъществени от ответниците преди или по време на исковия период действия
на разпореждане с притежаваното от всеки от тях право на собственост върху процесния
имот, следва да се приеме, че през този период те са били собственици на жилището и като
такива- клиенти на топлофикационното дружество съобразно дефинитивната разпоредба на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, материално легитимирани да отговарят за заплащане на цената на
топлинната енергия съобразно дела си в съсобствеността.
Неоснователен в случая е доводът от името на ответниците, че потребител на
топлинната енергия за исковия период било трето лице, което било подало молба-
декларация за откриване на партида за имота на негово име и на чието име такава била
открита от ищеца, доколкото от една страна, такава молба- декларация не е представена по
делото, а от друга- партидата за имота е била открита на името на Георги Везев-
наследодател на страните, в качеството му на един от съсобствениците на жилището преди
исковия период, чиито права впоследствие са преминали към ответниците по правилата на
наследяването по закон.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- договор с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която
се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и
списък на етажните собственици към него, както и представените от третото лице- помагач
на ищеца документи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания,
се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била
топлоснабдена.
3
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице-
помагач на ищеца „Далсия“ ООД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот и на дружеството- топлинен счетоводител да
предостави услугата дялово разпределение, както и тяхната стойност за исковия период не
само не се оспорват от името на ответниците, но и изрично се признават в подадения от
тяхно име отговор на исковата молба, поради което и на основание нормите на чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че през релевантния период до и по повод процесния
имот са предоставяни соченото от ищеца количество топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, чиято стойност за този период възлиза на сочените в исковата молба общи
размери. Независимо от това, в случая реалното изпълнение на задължението на ищеца,
респ. на третото лице- негов помагач да предоставят съответното количество топлинна
енергия, респ. услугата по отчитането и разпределянето й се установяват от представените
от дружеството за дялово разпределение документи за главен отчет за исковия период,
носещи подписи за клиент, което по своята правна същност съставлява признание на
неизгодни за страната факти с правно значение- че имотът е бил топлоснабден, като през
съответния отоплителен сезон до същия е доставена топлинна енергия в сочения в отчета
обем, както и че същата е реално отчитана в края на всеки отоплителен сезон, включен в
исковия период.
Неоснователен е наведеният с отговора на исковата молба довод за недължимост на
цената на услугата дялово разпределение в полза на топлофикационното дружество,
доколкото по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали
ответниците в качеството им на клиенти на топлинна енергия (доколкото не се установява да
са подали в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22, ал. 2
от тези общи условия, именно ищецът се легитимира като носител на вземането за цената на
извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази
услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото
разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно
счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на
продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в
процеса.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответниците възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, доколкото от датата на настъпване
на изискуемостта на най- старото включено в исковия период месечно задължение- това за
м. 05.2020г., съобразно приложимите в случая общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в сила от м. 07.2016г., и при приложение на
разпоредбите на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците и § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, до датата на
4
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК- 05.07.2023г., са изминали по- малко от три години, каквато е продължителността
на приложимия спрямо процесните вземания давностен срок, доколкото същите са
периодични съобразно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи
се в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
С оглед на това и при съобразяване на дела на всеки от ответниците в съсобствеността,
а с това и в общото задължение за имота, предявените искове за цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г. и приложими през исковия период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия дължимостта на обезщетението за забава върху цената на потребената топлинна
енергия е обвързано с изтичането на определен срок след приключване на съответния
отчетен период, след който потребителят изпада в забава, поради което ирелевантно за
настъпване на същата е съставянето на месечна, респ. на обща фактура след приключване на
отчетния период, респ. момента на издаването й.
В случая ищецът претендира обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2021г. до 21.06.2023г., чийто начален момент следва във времето
настъпването на забавата на потребителя за заплащане на процесното задължение съобразно
приложимите и цитирани общи условия на ищеца. Наред с това, към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парични задължение по чл. 410 ГПК-
05.07.2023г., не е бил изтекъл и приложимият по отношение на обезщетението за забава за
исковия период кратък давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което възражението на
ответника в този смисъл е неоснователно и в тази му част.
С оглед на това, при съобразяване периода на забавата, както и размера на
установената като дължима от всеки от ответниците цена на топлинната енергия, размерът
на обезщетението за забава върху същата, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза
именно на претендираните от ищеца суми, поради което и исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, имащи за предмет законната мораторна лихва върху цената на топлинната
енергия, следва да бъдат изцяло уважени.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответниците
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това претенциите с предмет законната мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени в
цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
5
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от общо 74.36 лева (3/4 от З. В. и ¼ от Ц. В.), представляваща част от
сторените от него разноски за заповедното производство, както и сумата от общо 123.94 лева
(3/4 от З. В. и ¼ от Ц. В.), представляваща част от разноските за исковото производство,
включващи заплатени държавни такси, както и определени от съда на основание нормата на
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юриконсултски възнаграждения в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, които части са съответни на
уважената част от претенциите.
На основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Н.
К. следва да бъде присъдена сумата от 1.69 лева, както и сумата от 6.77 лева,
представляващи части от следващите й се адвокатски възнаграждения за осъществените от
нея безплатни адвокатска защита и съдействие на длъжниците, респ. ответниците в
заповедното, респ. в настоящото производство, чиито общи размери съответно от по 100.00
лева и от по 400.00 лева за длъжник, респ. ответник бяха определени от съда съобразно
критериите за справедливост и обоснованост по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, при
съобразяване липсата на фактическа и/или правна сложност на производството,
материалния интерес по делото, естеството на осъществяваната в хода на заповедното
производство защита, свеждаща се до подаване на възражение по утвърден образец без
необходимост от обосноваване на същото, както и на задължителните за националните
юрисдикции разяснения, съдържащи се в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, които части са съответни на
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, съществуват вземания от З. Ц. В.,
ЕГН **********, както следва: за сумата от 541.38 лева, представляваща цена на потребена
в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. „Борово“, ***, за сумата от
71.49 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната
енергия за времето от 15.09.2021г. до 21.06.2023г., за сумата от 27.12 лева, представляваща
цена на предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 05.07.2023г. до окончателно
изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 37529/2023г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че З. Ц. В., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 5.46 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 21.06.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
6
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, съществуват вземания от Ц. Г. В.,
ЕГН **********, както следва: за сумата от 180.46 лева, представляваща цена на потребена
в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. „Борово“, ***, за сумата от
23.83 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната
енергия за времето от 15.09.2021г. до 21.06.2023г., за сумата от 9.04 лева, представляваща
цена на предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 05.07.2023г. до окончателно
изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 37529/2023г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Ц. Г. В., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 1.82 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 21.06.2023г.
ОСЪЖДА З. Ц. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 55.77 лева, представляваща разноски за
заповедното производство, както и сумата от 92.96 лева, представляваща разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА Ц. Г. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 18.59 лева, представляваща разноски за
заповедното производство, както и сумата от 30.98 лева, представляваща разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във
вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Н. К., САК, личен номер **********, сумата от общо
1.69 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществени от нея безплатна
адвокатска защита и съдействие на длъжниците в производството по ч. гр. дело №
37529/2023г. по описа на СРС, 54 състав, както и сумата от общо 6.77 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществени от нея безплатна адвокатска защита и
съдействие на ответниците в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Далсия“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7