РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Добрич, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20253230200918 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*** със седалище и адрес на управление: гр.
***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя
М. П. С., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 786421-
F782216/29.08.2024 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което на „*** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя М. П. С.,
ЕГН **********, за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1000 (хиляда) лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1
от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят не се
представлява.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен
1
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи
на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове
от компетентното длъжностно лице, съобразно представената по делото
Заповед № ЗЦУ - 384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП,
съставен е в присъствие на представляващия санкционираното юридическо
лице, документирано с подписа му и в присъствието на един свидетел, връчен
е на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
При съставяне на акта представляващият юридическото лице не се е
възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било
разгледано от наказващия орган и оставено без уважение като неоснователно.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не
е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо
актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от
компетентния за това административнонаказващ орган, съгласно приложената
по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на
НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на представляващия санкционираното юридическо лице.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото
въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и
недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени
всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата,
при които тези елементи са осъществени, поради което съдът не споделя
бланкетните доводи на жалбоподателя, че наказателното постановление било
издадено при съществени процесуални нарушения. Посочена е и съответната
законна разпоредба, за която се твърди, че е нарушена - чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като разминаване на фактическо и
правно положение не съществува. Правилно и законосъобразно нарушението е
2
подведено под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон
съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.), издадена от Министъра на финансите,
фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните
реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието
трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата; в случая че се продават стоки от един и същи вид, които са с
различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със
съответната стойност.
За нарушение на тази императивна разпоредба, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи се налага глоба за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. (чл.
185, ал. 2, изречение последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС).
С обжалваното наказателно постановление, на „М. Ф.” ЕООД е наложена
имуществена санкция за това, че не е изпълнило задължението си да отбележи
в монтираното в обекта фискално устройство, конкретно във фискален бон №
0002868/10.08.2024 г., наименованието на стоката, което да позволява най-
малко идентифицирането на вида на закупената стока, с което е нарушило
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
За това нарушение, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
1000 (хиляда) лева.
От събраните доказателства се установява следното:
При извършена проверка на 10.08.2024 г., обективирана в протокол за
извършена проверка сер. АА, № 0006142/10.08.2024 г. на търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – „***“, находящ се в гр. ***, ул. „***” №
***, стопанисван от „М. Ф.” ЕООД, органът по приходите е констатирал
следната фактическа обстановка:
На 10.08.2024 г., в 13:30 часа, преди извършване на проверката,
свидетелят И. Т. Т. - инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“ -
Велико Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в присъствието на
свидетеля Х. А. Т. - инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“ -
Търговище, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, извършил контролна
3
покупка на 1 бр. дюнер бокс с единична цена 6,00 лева и малък дюнер на
единична цена 4,00 лева, заплатени в брой от свидетеля И. Т. Т., за което е бил
издаден фискален бон № 0002868/10.08.2024 г. от наличното в обекта
фискално устройство модел „Datecs DP-150, регистрирано в НАП с №
4714473/08.05.2024 г., с индивидуален номер на фискалното устройство
DТ832155 и индивидуална памет на фискална памет - 02957000. Издаденият
фискален бон вместо наименованието на закупените стоки съдържал - закупен
артикул „кухня“ за сума 6,00 лв. и „кухня“ за сума 4,00 лв., на обща стойност
10,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, наказващият орган приел,
че „М. Ф.” ЕООД не е изпълнило задължението си да отбележи в монтираното
в обекта фискално устройство, конкретно във фискален бон №
0002868/10.08.2024 г., наименованието на стоката, което да позволява най-
малко идентифицирането на вида на закупената стока, с което е нарушило
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите И. Т. Т. и Х. А. Т., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто
показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Няма основание да не се дава вяра на
свидетелите И. Т. Т. и Х. А. Т., нито да се счита, че техните показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, още повече че
същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: протокол
за извършена проверка сер. АА, № 0006142/10.08.2024 г., ведно с
приобщените към него писмени доказателства - дневен финансов отчет от
ФУ, фискален бон № 0002868/10.08.2024 г., опис на паричните средства в
касата на обекта към момента на проверката, декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение и справка актуално състояние на всички
действащи трудови договори.
От друга страна констатациите от проверката, извършена в присъствие на
Г. Г. Ф. са били отразени в протокол за извършена проверка. Същият е бил
подписан от Г. Г. Ф. (намиращ се в трудово правоотношение с търговеца), като
описаните констатации в протокола за извършената проверката не са били
оспорени от жалбоподателя преди да започне процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
И. Т. Т. и Х. А. Т., както и от приложените и приети по делото писмени
доказателства - протокол за извършена проверка сер. АА, №
0006142/10.08.2024 г., ведно с приобщените към него писмени доказателства -
дневен финансов отчет от ФУ, фискален бон № 0002868/10.08.2024 г., опис на
паричните средства в касата на обекта към момента на проверката,
декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение и
4
справка актуално състояние на всички действащи трудови договори.
С оглед изложеното, съдът намира описаното нарушение в АУАН и в НП
за доказано, поради което законосъобразно, административнонаказващият
орган е санкционирал жалбоподателя. Извършеното от жалбоподателя деяние
е съставомерно, т.е. съставлява фактическия състав на визираните в
наказателното постановление законови норми и е основание за реализирането
на административнонаказателната отговорност, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. В тази насока е константната съдебна
практика.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената
отговорност на търговеца.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл. 185, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е в
размер от 1000 до 4000 лв. Наложената от административнонаказващия орган
имуществена санкция е в минимален размер, а именно – 1000 (хиляда) лв. и не
подлежи на преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Според § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата и община, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Т.е., маловажността е
конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от
страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в
сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая
извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае
до така нареченото в теорията „формално нарушение”, поради което не е
необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил
санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не
може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност,
налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона,
5
всяко нарушение на съответния текст от ЗДДС или на нормативен акт по
неговото прилагане, респективно всяко първо нарушение при формално
осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да
е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на
законодателя за този вид деяния. В действителност, нарушението не е довело
до неотразяване на приходи, но това обстоятелство е отчетено от законодателя
при определяне размера на глобата, респективно имуществената санкция в
размери, по-ниски от предвидените наказания за нарушения от този вид, но
довели до неотразяване на приходи. От друга страна фактът, че нарушението е
първо и търговецът няма извършени други нарушения е по съществото си
смекчаващо отговорността обстоятелство, което има значение при определяне
на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и не може
да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна и не представлява административно
нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни
причини, довели до извършване на нарушението. Високият размер на
имуществената санкция също не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
нещо повече - този размер на имуществената санкция, определен от
законодателя, сочи на висока степен на обществена опасност на деянието.
В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че не
са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е
законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна практика (Вж:
Решение № 178 от 11.05.2022 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 151/2022 г.).
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
изцяло потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания,
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов -
ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от
1.10.2021 г., бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) предвижда
възнаграждение от 130 до 190 лева. Производството по делото е проведено в
едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност,
разпитани са неголям брой свидетели - двама, поради което следва да се
присъди възнаграждение в размер на 130 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН,
6
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 786421-
F782216/29.08.2024 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което на „*** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***“ бл.***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя М. П. С.,
ЕГН **********, за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1000 (хиляда) лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА „*** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“
бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на Централно управление на
Национална агенция за приходите - София, сума в размер на 130 (сто и
тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7