№ 43185
гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110111414 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. А. Б.
срещу М. А.а Т..
Съдът, като констатира, че предявените искове са процесуално
допустими и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК и страните са
направили доказателствени искания, съдът намира, че следва да насрочи
делото в открито съдебно заседание и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140,
ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че с ответницата са брат и сестра и че ищецът е предоставял на
ответницата следните суми в заем: на 14.03.2021г. – сумата в размер на 3030
лева, удостоверен с разписка и задължение да ги върне до една година от
получаването на сумата; на 17.11.2021 г. – сума в размер на 2000 лева,
удостоверен с разписка, подписана от заемателя; на 18.11.2021 г. – заем в
размер на 815 лева, удостоверен с разписка, подписана от заемателя; на
29.11.2021 г. – сума в размер на 100 лева; на 07.12.2021г. – заем в размер на 100
лева; на 09.12.2021 г. – сума в размер на 200 лева; на 13.12.2021 г. – сума в
размер на 20 лева. За всяка от процесните суми, след първоначално
получената, ответницата заявявала, че ще бъде върната в уговорения
едногодишен срок – до 14.03.2022 г. След настъпване на уговорената падежна
дата сестрата на ищеца заявила, че не се намира в Б. и обещала, че ще върне
парите след няколко дни. След няколко дни ответницата помолила ищеца да й
предостави нова заемна сума с уговорката между страните, че заемателката
ще върне заемната сума след като се върне в Б., като ищецът й предоставил по
1
банков път сумата от 3 500 евро, равняваща се на 6 845,41 лева на 25.03.2022
г., като в основанието за превода било посочено заем „l.”. Посочва, че и досега
ответницата не е върнала никоя от заемните суми. Моли съдът да осъди
ответницата да му заплати сумата от 6 265 лв., представляваща задължение за
връщане на предоставена парична сума по неформални договори за заем от
14.03.2021 г., 17.11.2021 г., 18.11.2021 г., 29.11.2021 г.. 07.12.2021 г. и от
09.12.2021 г., сключени между страните, ведно със законната лихва, считано
от 26.02.2023 г., както и сумата от 3 500 евро, равняваща се на 6 845,11 лева,
представляваща задължение за връщане на предоставена парична сума по
договор за заем от 25.03.2022 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва, считано от 26.02.2025 г. Претендира разноски за производството.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Твърди, че от представените от ищеца стокови разписки не се
установявало кое лице е предало и кое е получило сумата и не доказвали
сключен договор за заем. Посочва, че при липса на данни за предоставен заем,
единствено от наличието на подписани разписки не може да бъде направен
извод за сключен договор за заем. Твърди, че сумата от 3030 лв. с дата
14.03.2021 г. е предоставена от ищеца в целеви заем на търговското дружество
„П. *“ ЕООД, с управител и действителен собственик на капитала М. Т..
Посочва, че дадени в заем суми от ищеца са предоставени за финансиране на
дължими държавни, общински и други такси и разноски към държавни
институции за промяна на предназначението на земеделски земи, собственост
на търговското дружество-заемател „П. *“ ЕООД и описани в договора за заем
и подготовката им за бъдещо строителство, като заемателят се задължава по
избор на заемодателя или да върне заемната сума по сметка на заемодателя,
или да прехвърли на заемодателя право на строеж или право на собственост
върху реални обекти – 4 апартамента по 80 кв.м. всеки или 2 апартамента по
150 кв.м., които ще бъдат построени върху собствените на заемодателя
недвижими имоти в с. М., местност З., община „Р.“, върху ПИ с
идентификатори *************, ********* **********, **********,
**********, **********, ************* и *********** по КККР на с. М..
Посочва, че условията на целевия договор за заем били предоставени на
заемодателя в края на 2020 г. и обективирани в проект на договор за заем,
изпратен по ел. поща на заемодателя, който е останал неподписан от страните.
Оспорва и банковия превод, осъществен от банковата сметка на ищеца по
банковата сметка на ответника от 25.03.2022 г. да е с основание договор за
заем, оспорва и посочения падежен срок за връщане на сумата – 01.04.2022 г.
В условията на евентуалност и в случай, че съдът намери предявените
искове за основателни, прави възражение за прихващане със свое насрещно
вземане срещу ищеца в размер на 10 000 лв., представляваща половината от
продажната цена на наследствен имот – обособено паркомясто с
идентификатор ************** по КККР, който е продаден от ищеца и
ответницата с нотариален акт за покупко-продажба №***, т. *, рег. № ****,
2
нот. дело № *** от 2022 г. по описа на нот. Й. Л., но ищецът е получил пълната
продажна цена, но не е предал на сестра си половината от продажната цена,
колкото е нейният наследствен дял от имота.
Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове
като неоснователни, а в случай, че ги намери за основателни моли да ги погаси
със свое насрещно вземане в размер на 10 000 лв. и да погаси иска като
погасен чрез прихващане. Претендира разноски за делото.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на предоставени с 8 бр.
договори за заем суми, както следва: договор от 14.03.2021г. за сумата от 3030
лв.; договор от 17.11.2021 г. – за сумата от 2000 лева; договор от 18.11.2021 г.
за сумата от 815 лв.; договор от 29.11.2021 г. за сумата от 100 лв.; договор от
07.12.2021г. за сумата от 100 лева; договор от 09.12.2021 г. за сумата от 200
лв.; договор от 13.12.2021 г. за сумата от 20 лева и договор от 25.03.2022 г., за
сумата от 3 500 евро, равняваща се на 6 845,11 лв., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба – 26.02.2025 г. до окончателно
изплащане на задължението.
В условията на евентуалност ответникът въвежда възражение за съдебно
прихващане със свое насрещно изискуемо вземане срещу ищеца в размер на
сумата от 10 000 лева, представляваща ½ от продажна цена на съсобствен
наследствен имот – обособено паркомясто с идентификатор **************
по КККР, съобразно договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба №***, т. *, рег. № ****, нот. дело № *** от 2022 г. по
описа на нот. Й. Л..
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи по делото, при условията на
пълно главно доказване сключването на договорите за заем с ответницата (в
това число и предаване на заемната сума по всеки от тях) и неговото
съдържание, както и настъпилата изискуемост на задължението за връщане на
сумите, предмет на договорите. При доказване на посочените факти,
ответникът следва да докаже, че е изпълнила задължението си за връщане на
заемната сума.
При условията на насрещно доказване (непълно) в тежест на
ответницата е да установи по делото възраженията си.
По възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже
при условията на пълно и главно доказване свое насрещно изискуемо парично
вземане към ищеца – продажба на съсобствен недвижим имот, както и
получаване на продажна цена на съсобствения недвижим имот от ответника.
При доказване на горното, в тежест на ищеца (ответник по
възражението за прихващане) е да докаже, че е налице основание за
3
задържане на ½ част от получената продажна цена, респективно – да докаже
погасяване на задължението за връщане.
УКАЗВА на ответницата, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства, че ищецът е получил продажната цена за продажба на имота в
размер на 20 000 лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца
за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, за доказване, че
ищецът е поканил ответника да му върне процесната сума.
ОТЛАГА за насроченото първо по делото открито съдебно заседание
произнасянето си по искането на ответника за допускане на един свидетел при
режим на довеждане и на ищеца за втори свидетел, като УКАЗВА на страните
да посочат фактите и обстоятелствата, относими към предмета на делото,
които ще установява със свидетелските показания.
ОТЛАГА за насроченото първо по делото открито съдебно заседание
произнасянето си по искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи в оригинал стокови разписки, като УКАЗВА на ответника да
посочи дали оспорва истинността на представените разписки, в частта
относно авторството на подписа, за който се сочи, че е положен от ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на СУ,
като неотносимо.
УКАЗВА на страните, да имат готовност за разпит на всички поискани
от тях свидетели (да ги доведат) за датата на насроченото първо по делото
открито съдебно заседание, вкл. и за тези за които съдът е отложил
произнасянето си по допускането им.
ИЗИСКВА от СРС, ГО, 57 състав за послужване по настоящото дело
гр.д. № 5238/2025 г. по описа на СРС.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към
спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки
срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си
могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при
постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
Център за спогодби и медиация към СРС и СГС или медиатор от Единния
регистър на медиаторите, който може да бъде достъпен на електронен адрес:
4
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски градски съд действа Програма "Спогодби", осигуряваща,
за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма
"Спогодби" може да бъде получена всеки работен ден от 9: 00 до 17: 00 часа
от М. Н. - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен
съд тел. 02/8955 423; Ю. Ш. - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при
Софийски градски съд тел. 02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход
откъм ул. "Позитано"), тел. 9219 413 или от М. Н. на тел. 8955423 и ел. адрес:
********@******.***, както и в Центъра за спогодби и медиация, който се
намира в гр. София, бул. "Цар Борис III" № 54, ет. 2, в сградата на Софийски
районен съд. Подробности за Програма "Спогодби" включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат открити и на електронен адрес:
https://srs.justice.bg/bg/12656.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.11.2025 г., от 11,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5