№ 30
гр. С., 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500584 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №984/16.10.2024г. по гр.д.
№2883/2024г. на С.ски районен съд, с което: с което е осъдено ЗАД „Даллбогг: Живот
и Здраве“, гр.София да заплати на С. И. В. сумата от 115,64лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и сумата
6000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, вследствие на телесни увреждания, получени от настъпило на 02.02.2024г.,
около 07:20ч., в Община Гурково, на второкласен път №55 – км.35+500м. ПТП,
причинено по вина на водача на лек автомобил „Рено Меган Сценик“, рег. №*****, с
валидно сключена и действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
05.03.2024г. до окончателното изплащане на сумите. С Решението са отхвърлени като
неоснователни: претенцията за законна лихва върху главниците за периода от
09.02.2024г. до 05.03.2024г. и иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 6000лв. до претендирания размер от
12000лв., предявен като частичен от иск с размер 15000лв. С решението ответното
дружество е осъдено да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв по съразмерност и държавна такса в
1
полза на съдебната власт, на основание чл.78, чл.6 от ГПК, като са му присъдени
разноски по съразмерност на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство С.
И. В. чрез пълномощника адв. П. К. от САК, като първоинстанционното решение се
обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения от него против застрахователя
частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП
от 02.02.2024г. над размера от 6000лв. до предявения частичен размер от 12000лв. от
15000лв. целия иск.
С въззивната жалба, въззивникът С. В. чрез адв. К. твърди, че
първоинстанционното решение в неговата обжалвана отхвърлителна част е
неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, както и условията на чл.432 от КЗ.
Неправилно съдът приел, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, като
неправилно е определил и обема му – 50%. Присъдената сума била занижена,
несъответстваща на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не
можела да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество. Счита, че
съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като необосновано е ценил
само част от доказателствата по делото, като другата част от тях, касаещи
възражението на ответника за съпричиняване е напълно игнорирана. Останали
неизяснени въпроси относно твърдяното съпричиняване, поради процесуални
нарушения на съда и това довело до неправилното приемане на наличието му и то в
обем от 50%. Пълномощникът на въззивника излага подробни съображения относно
приетия от съда принос на пострадалия за увреждането и определения обем от 50 %.
Заявява, че по делото не се събрали доказателства за извършени нарушения от
пострадалия, които да са довели до настъпване на вредоносния резултат, като
възражението за съпричиняване било неоснователно и недоказано. По делото не било
установено по категоричен начин дали ищецът е бил или не с поставен предпазен
колан, нито дали същият е имал в случая предпазно действие. Подробно анализира
заключенията на СМЕ и САТЕ в тази насока. Посочва, че от изготвените експертизи,
не ставало ясно при конкретния механизъм на ПТП и на получаване на процесиите
увреждания, поставеният колан дали би имал значение. Ноторно било известно, че
предпазният колан има превантивно действие единствено при челен удар и при
скорост не по-висока от 60 км/ч. В случая била налице висока скорост, при което
превантивното действие на предпазния колан не е установено по категоричен начин,
като същото значително намалява и също могат да се получат сериозни увреждания,
дори и такива с летален изход. В случая на пострадалия били причинени увреждания,
които е напълно възможно да получи и с поставен колан при завъртане на автомобила
и придвижване на тялото напред и надясно, коланът няма как да задържи главата от
удар в части от автомобила. Възражението на ответника, че е налице конкретен принос
2
от страна на пострадалия не било доказано с изискуемото от закона пълно доказване от
негова страна - по делото не било доказано безспорно, че ищецът е бил без поставен
предпазен колан. Недопустимо е съпричиняване да бъде прието на базата на
предположения или вероятности. За да е налице принос на увредения е необходимо не
само извършените от пострадалия действия да нарушават предписаните правила, но и
нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен резултат, т.е.
последният да е тяхно следствие. Самият факт на непоставянето на предпазен колан не
бил съпричиняващ фактор. Въззивникът посочва, че дори да се приеме, че е налице
принос, то същият е в толкова нисък обем, че изобщо не следва да се отчита и да се
отразява на размера на обезщетението. Позовава се на практика на ВКС в тази насока.
Въззивникът посочва, че търпените болки и страдания били доказани. Травмите и
продължителното лечение оказали изключително негативно влияние върху
здравословното и психологическото му състояние, като изживял силен емоционален
стрес. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част относно иска за
неимуществени вреди и да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния претендиран
като частичен размер от 12000лв. от 15000лв. целия, като му присъди допълнително
сумата от 6000лв., ведно със законната лихва от 05.03.2024г. Претендира присъждане в
полза на адв. К. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв., ведно с
начислен ДДС.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза
на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, гр.София чрез пълномощник
юриск. Н. К., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият застраховател оспорва жалбата
като неоснователна. Излага подробни контрааргументи на посочените в жалбата
оплаквания. Въззиваемото дружество намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, а присъденото обезщетение за справедливо и обосновано,
съобразено с установената съдебна практика. Посочва, че съдът се е съобразил с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Счита, че не са допуснати твърдените с жалбата процесуални
нарушения, като съдът е обсъдил всички доказателства и не е игнорирал установени
по делото обстоятелства. Посочва, че присъдените с решението обезщетения, ведно
със законната лихва и присъдените разноски са вече заплатени на ищеца, като прилага
доказателства за заплащането им. Застрахователят моли съда да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му
3
част. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски, в
т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.
В с.з., въззивникът С. И. В., редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по
пълномощие адв. П. К. от САК, която посочва, че поддържа изцяло подадената
въззивна жалба по изложените в нея съображения. Развива аналогични такива. Моли
съда да уважи въззивната жалба, като отмени първоинстанционното решение в
обжалваната отхвърлителна част и постанови ново, с което уважи исковата частична
претенция в пълния заявен размер. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В с.з. въззиваемото дружество ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, гр.София,
редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв.
Д. Т. от АК – Бургас, който оспорва въззивната жалба, като неоснователна, поддържа
изложените отговора съображения. Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадени в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в обжалваната му част, в рамките на въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Пред въззивната инстанция са допуснати и събрани само доказателства относно
заплатените изцяло от застрахователя по посочената сметка на ищеца и пълномощника
му на присъдените с първоинстанционното решение суми, в т.ч. и за присъдените
разноски.
Няма доказателства, които да променят приетата от районния съд фактическа
обстановка.
4
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията обективно
кумулативно съединяване преки искове, предявени от пострадал при ПТП срещу
застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, както следва: 1.
предявен като частичен иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие непозволено увреждане – ПТП
от 02.02.2024г., причинено от застрахованото лице, в размер на 12000лв. от 15000лв.
целия иск /с оглед допуснато от районния съд изменение на исковата претенция с
протоколно определение от 01.10.2024г./, ведно със законната лихва за забава, считано
от 09.02.2024г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.
493, ал., т.1 от КЗ и 2. иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди – разходи за лечение, вследствие непозволено увреждане – ПТП от 02.02.2024г.,
причинено от застрахованото лице, в размер на 115,64лв., ведно със законната лихва за
забава, считано от 09.02.2024г. до окончателното изплащане, с правно основание
чл.432, ал.1, вр. с чл. 493, ал.1, т.1 от КЗ.
Предмет на въззивното обжалване е частта от първоинстанционното решение, с
което е отхвърлена предявената като частична искова претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от застраховано лице, над
размера от 6000лв. до заявения частичен размер от 12000лв. от 15000лв. целия.
Първоинстанционното решение, в частта, с която е присъден размер от 6000лв.
– обезщетение за неимуществени вреди и в частта относно уважения иск за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, както и относно определената начална дата на
законната лихва за забава върху присъдените главници, не е обжалвано и е влязло в
сила.
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените му вреди. Ищецът в
първоинстанционното производство С. И. В. безспорно е увредено лице по смисъла на
чл. 478 от КЗ.
Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е
увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален
закон и свързана с изтичането на определен срок - чл. 498, ал. 3 от КЗ. Срокът е
тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ и с изтичането му преди или по
време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. Последното
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът С. В. е
отправил писмена претенция към въззивника – застраховател, на 05.05.2024г. С писмо
5
от 26.03.2024г. застрахователното дружество е отказало плащане по претенцията на С.
В. с мотив недостатъчност на представените документи.
С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск /исковата молба е
подадена на 10.06.2024г./ с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по
смисъла на чл. 429, ал.1, чл. 477 и чл. 493, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има
задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на
трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахования – пряк причинител на увреждането.
По делото е установено, а и между страните не се спори, че е налице сключена
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. №СН 2907 АТ /участник в ПТП на 02.02.2024г./ в
ответното дружество ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, гр.София, валидна към деня на
настъпване на застрахователното събитие.
Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
причинената вреда и вина.
Безспорно, от събраните пред първа инстанция доказателства е установено
извършването на деянието и противоправността му – причинено от застрахования
водач ПТП. Установено е, като пред въззивната инстанция това обстоятелство не се
спори, че водачът на застрахования в ответното застрахователно дружество лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. №СН 2907 АТ е причинил на
02.02.2024г. около 07,20 часа на път ІІ-55, км. 35+500, общ. Гурково, в посока юг-
север, пътно-транспортно произшествие, като не съобразява скоростта си на движение
със състоянието на пътя /мокра пътна настилка и дъждовалеж/, вследствие на което
губи контрол над управлението на автомобила, излиза вдясно по посоката си на
движение и се преобръща в крайпътен банкет, като така настъпва ПТП с пострадало
лице - С. И. В. – ищец в първоинстанционното производство, пътуващ в лекия
автомобил.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без
наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
6
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психическо състояние.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в
резултат на деянието, извършено от водача на застрахования лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. №СН 2907 АТ - причинено пътно-транспортно
произшествие на 02.02.2024г., пътникът в автомобила - С. И. В. е получил автомобилна
травма /травма в салона на лек автомобил като пътник, вследствие рязкото спиране на
автомобила, като е настъпил удар на главата в тавана или в други части от
оборудването на автомобила/, изразяваща се в следните телесни увреждания: контузия
на главата с рана с характер „скалп“ в областта на челото в дясно и окосмената част на
главата; контузия/натъртване на меките тъкани в областта на челото с хематом и малка
разкъсноконтузна рана; малка рана на мигления ръб на горния клепач на дясното око;
коммоцио церебри /мозъчно сътресение/. В резултат на тези увреждания се установи,
че С. В. е търпял болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата на
накърняване на телесната цялост и здраве на ищеца /неимуществени вреди, предмет на
въззивното обжалване/.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключенията на изслушаните пред районния съд съдебномедицинска експертиза и
съдебна автотехническа експертиза, се установява по безспорен начин причинната
връзка между деянието и причинените неимуществени вреди, описани по-горе, както
и вината на водача на застрахования автомобил.
Техническата причина, довела до възникването на ПТП е управление от страна
на водача на застрахования автомобил с несъобразена със състоянието на пътя скорост,
вследствие на което губи контрол над управлението на автомобила, излиза вдясно по
посоката си на движение и се преобръща в крайпътния банкет. От медицинска гледна
точка, описаните в заключението на СМЕ, увреждания са в пряка и непосредствена
връзка с процесното ПТП.
Освен това, следва да се отбележи и че съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от
ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, т.е. тя е установена по силата на
законоустановената презумпция. Обратно доказване по делото не е проведено,
презумпцията не е оборена.
С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички
предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В
случая увреденото лице – ищецът в първоинстанционното производство е насочил
претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в
обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното
7
увреждане /чл.429, ал.1 и ал.2 от КЗ и чл.493, ал.1, т.1 от КЗ/.
Основният спор, въведен с въззивната жалба относно претенцията за
обезвъзмездяване на неимуществените вреди, причинени на ищеца в резултат на
процесното ПТП, причинено от застрахованото лице, е относно налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице и ако да - в
какъв процент следва да се намали дължимото обезщетение, както и отчасти е засегнат
въпроса и какъв е справедливият размер на обезщетението, преди прилагане
евентуално на процента за съпричиняване.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай
размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания –
характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на
увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта
на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички
тези обстоятелства, като прецени, че на С. В., в резултат на деликта – ПТП, са
причинени четири леки телесни повреди във вида - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК, изразяващи се в подробно описани по-горе контузии в областта на
главата. Това е причинило на ищеца болки, а мозъчното сътресение – главоболие,
световъртеж, гадене и повръщане.
Възстановяването от контузията на главата и мозъчното сътресение е
продължило в период от около един месец, като съдът отчете, че главоболието и
световъртежа са продължили след изписването на ищеца от болничното заведение, по
време на домашното лечение, но до около 1 месец. През този едномесечен
възстановителен период на ищеца бил препоръчан щадящ режим – без шумови и
светлинни ефекти, избягване на светлина, избягване пътуване с превозни средства.
Съдът взе предвид свидетелските показания, според които в продължение на около 5-6
месеца ищецът продължил да се оплаква от главоболие.
Възстановяването от контузията на челото продължило около 20 дни, а раната
на мигления ръб на горния клепач на дясното око – около 10 дни.
От показанията на разпитаните свидетели се установява и емоционален и
психически стрес у ищеца, който след катастрофата бил уплашен, стресиран, известно
време не искал дори да се качва на кола, сънувал кошмари, будел се с крясъци. Това
продължило около 2-3 месеца от инцидента.
Съдът взе предвид възрастта на ищеца /30-годишен към момента на
увреждането/ и значително по-бързото възстановяване в тази възраст, с оглед чисто
8
физиологичните процеси. Съдът отчете, че не са последвали усложнения в
здравословното му състояние и към момента ищецът е напълно възстановен. Шест
месеца след ПТП е започнал работа при нов работодател.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 12000лв.
В тази насока въззивният съд споделя напълно правните изводи на
първоинстанционния съд. Действително, съдът не е ограничен от претендирания от
ищеца размер при определяне на справедливия размер на обезщетението, но извода до
който стига, на база установеното от събраните по делото доказателства, е именно
размер от 12000лв.
Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с
непоставянето на обезопасителен колан. Същото се явява основателно и доказано.
Възраженията, изложени във въззивната жалба са неоснователни.
От заключението на СМЕ, изслушано пред районния съд се прави категоричния
извод, че ищецът не е бил в лекия автомобил с поставен обезопасителен колан, с
какъвто автомобила е оборудван. Възраженията във въззивната жалба в тази насока са
изцяло неоснователни. Следва да се посочи, че самият ищец при прегледа му от
вещото лице д-р Турсунлийска изрично е заявил, че е пътувал в автомобила без
поставен предпазен колан. Това извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт
следва да се цени във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал.
Вещото лице медик е категорично, че ако ищецът е имал поставен предпазен
колан няма как да получи травмите, които са установени. Травмите са само в областта
на главата, а при сложен предпазен колан движението на главата е малка, дори и да
има навеждане напред, движението е в рамките на няколко сантиметра. Нараняванията
на ищеца не биха се получили ако е бил с поставен обезопасителен колан. Следва да се
посочи, че ищецът няма травми в други части на тялото - в областта на гърдите,
шията, които се получават в резултат на действието на колана. От заключението на
СМЕ и разпита на вещото лице в съдебно заседание, се прави категоричния извод /не
предположение/, че ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан. Вещото лице
автоексперт е посочило, че това е въпрос, на който може да отговори вещото лице
медик, с оглед травматичните увреждания на ищеца, а последният е категоричен в
извода си за липса на поставен обезопасителен колан, именно с оглед нараняванията.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът – въззивник не е изпълнил
нормативно вмененото задължение по чл.137а от ЗДвП за използване при движение на
обезопасителния колан в МПС. Поради това съдът приема, че ищецът със своето
поведение – неизползване на обезопасителния колан е допринесъл за увреждането и
9
приема, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. По отношение на
приноса, въззивният състав намира, че същият е 50%, тъй като нито едно от
нараняванията, противно становището на пълномощника на въззивника, не би се
получило ако ищецът е бил с поставен обезопасителен колан в автомобила, като биха
се получили други, различни от настоящите, увреждания.
По-горе съдът определи дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането /ПТП от 02.02.2024г./ след
преценка на всички относими и установени с годни доказателства от ищеца
обстоятелства в размер на 12000лв. С оглед наличието на съпричиняване това
обезщетение следва да се намали с 50 на сто, като на ищеца следва да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 6000лв. До този
размер частичният иск като основателен следва да бъде уважен, а в останалата част –
до претендирания като частичен размер от 12000лв. – да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение на началния момент на обезщетението за забава, съдът споделя
изцяло изводите на първоинстанционния съд, като в тази част няма и подадена
въззивна жалба.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди в обжалваната
отхвърлителна част. Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.
В уважителната част първоинстанционното решение не е обжалвано, поради
което е влязло в сила.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, районният
съд правилно е присъдил на двете страни разноските пред първата инстанция по
съразмерност /на пълномощника на ищеца възнаграждение по чл.38 от ЗА/ и в тази
част решението също следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивника не се дължат
разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на пълномощника по чл.38 от ЗАдв.
На въззиваемото застрахователно дружество следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 250лв. за
въззивното производство.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №948/16.10.2024г., постановено
10
по гр.д.№2883/2024г. по описа на С.ски районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. И. В. с ЕГН ********** от с. Т., общ. С., ул. „Отряд смърт на
фашизма“ №11, общ. С. да заплати на ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“,
бул. „Г.М. Димитров“ №1 сумата от 250лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11