№ 195
гр. Ловеч , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ в публично заседание на пети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310100352 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от СТ. Б. Б., с
ЕГН **********, лишен от свобода Затвора – Ловеч против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – гр. София.
Ищецът излага, че в качеството си на възложител на дейността на Затвора –Ловеч
ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София носи пряка
отговорност за имуществените вреди, причинени му от незаконосъобразни действия на
затворническата администрация на ОЗ – Ловеч в периода от 11.08.2020 г. до деня на
подаване на исковата молба.
Наведени са твърдения, че със заявление рег.изх. № 3312/11.08.2020 г. и рег. Изх.
№ 3313/11.08.2020 г., депозирани чрез Началника на ОЗ – Ловеч до Главен директор на
ГДИН – София, в качеството си на кредитор е заявил изплащане на обезщетенията, които
ответникът му дължи по силата на изпълнителни листи № 63/26.06.2020 г. и № 64/26.06.2020
г. по описа на Административен съд – Ловеч. Поради липсата на действие, със свое
заявление рег.изх.№ 4104/12.10.2020 г. до Главен директор на ГДИН е потърсил
информация относно изпълнението на посочените изпълнителни листи.
Посочва, че с писмо рег. № 11734/24.11.2020 г. на Главен директор на ГДИН, рег.
Вх.№ 6671/26.11.2020 г. при ОЗ – Ловеч бил уведомен, че затворническата администрация е
извършила прихващане на обезщетението, дължимо по изпълнителен лист № 63/26.06.2020
г. на АС – Ловеч във връзка със съхранявано в администрацията на затвора запорно
1
съобщение, а обезщетението дължимо му по силата на изпълнителен лист № 64/26.06.2020 г.
на АС – Ловеч е прихванато във връзка с висящо към момента дело.
Счита, че действията на затворническата администрация противоречат на чл.105 от
ЗЗД, вр. чл. 446 а, ал.2, изр.1 от ГПК. Твърди, че с виновното си поведение подизпълнителят
на ответника му е нанесъл материална вреда, възлизаща на стойност 900 лв. към деня на
постъпване на исковата молба в съда, представляваща сбор от дължимите обезщетения и
техните законни утежнения, като незаконосъобразните действия на затворническата
администрация се изразяват в принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане,
прихващане на несеквестируемо вземане без съгласието на кредитора и прихващане на
несеквестируемо вземане без съгласието на кредитора по задължение, което не е изискуемо
към момента на прихващането.
В петитумната част е изведено искане да бъдат призовани с ответника ГДИН – гр.
София на съд и след като се убеди, че извършените от затворническата администрация
действия противоречат на установените от закона правила, съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 900 лв., представляваща размера на
причинената му имуществена вреда до подаване на исковата молба, както и сумата от 300.00
лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи в резултат на неизпълнението на
паричните задължения по издадените изпълнителни листи, ведно със законната лихва,
начислена върху общата сума, считано от постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, представлявана от юрисконсулт Галя Георгиева. Намира
искът за допустим, но оспорва същия като неоснователен. В отговора са изложени подробни
съображения. Счита, че не е налице незаконосъобразно действие на администрацията на
затвора, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В хода на процеса ищецът взема лично участие. Поддържа предявените искове и
пледира за тяхното уважаване в пълния претендиран размер. Подробни фактически и правни
доводи са развити в хода на устните състезания.
Ответникът –Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се представлява от
ст.юрисконсулт Георгиева. По същество оспорва иска, като неоснователен и недоказан, като
моли същият да бъде отхвърлен по изложените в отговора съображения..
Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложените по делото доказателства се установява, че въз основа на влязло в
законна сила решение по адм.дело № 371/2018 г. по описа на Адм.съд- Ловеч в полза на
2
л.св. СТ. Б. Б., с посочен адрес ЗОЗТ „Атлант“ – гр. Троян е издаден изпълнителен лист №
63 от 26.06.2020 г., с който Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ – София е
осъдена да заплати на Б. сумата от 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 10.00 лв. – разноски по
делото.
В полза на ищеца е издаден също и изпълнителен лист № 64 от 26.06.2020 г., на
основание влязло в законна сила решение по адм. дело № 108/2017 т. по описа на Адм.съд –
Ловеч, по силата на който Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София е осъдена
да заплати на л.св. С.Б. сумата от 200.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени в
периода от 07.10.2016 г. до 21.11.2016 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и сумата от 10.00 л – разноски по делото.
От друга страна, по делото се установява, че въз основа на влязло в законна сила
решение по адм.дело № 191/2017 г. по описа на Адм.съд – Ловеч в полза на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София е издаден изпълнителен лист № 30 от
02.04.2019 г., по силата на който СТ. Б. Б., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора – Ловеч, е осъден да заплати на ГД“ИН“ сумата от 300.00 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че със заявление рег. № М-3312/11.08.2020 г. и заявление рег.№ М-
3313/11.08.2020 г., подадени чрез Началника на ОЗ – Ловеч до Директора на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ ищецът С.Б. е отправил искане да му бъде изплатена
сумите, присъдени му по посочените по-горе административни дела, съгласно приложените
изпълнителни листи № 63 и 64/26.06.2020 г. В заявленията е посочена банкова сметка при
ОББ, по която да бъдат преведени сумите.
По молба на Галя Георгиева – проц.представител на ГД“ИН“ и приложен към нея
оригинал на изпълнителен лист № 30/02.04.2019 г. по описа на ДСИ при Ловешки РС е
образувано изп.дело № 209/2019 г., с длъжник СТ. Б. Б.. По изпълнителното дело е
депозирана молба, с която ГД“ИН“, в качеството си на взискател, е поискал да се наложи
запор върху вземането на ищеца С.Б. от ГД“ИН“ в размер на 500.00лв., за което е издаден
изпълнителен лист № 63/26.06.2020 г. на Адм. съд- Ловеч.
Със запорно съобщение с изх.№ 8365/09.11.2020 г. Държавен съдебен изпълнител
при РС – Ловеч е наложил запор на вземането на длъжника С.Б. до размер на сумата от
500.00 лв., ведно със законната лихва върху нея и 10,00 лв. разноски, дължимо от ГДИН,
съгласно тяхна молба вх. № 3753/19.10.2020 г. В запорното съобщение е посочена, че на
основание чл.507, ал.2 и 3 от ГПК на ГД“ИН – Затвора Ловеч като трето задължено лице се
забранява да предава запорираните до посочения размер суми на длъжника, като ГД“ИН,
Затвора – Ловеч е уведомен, че от деня на получаване на съобщението има задълженията на
3
пазач спрямо дължимите на длъжника суми. Наред с това, на основание чл.508, ал.3 от ГПК
ДСИ е разпоредил на Затвора – Ловеч да внесе дължимите от него суми на длъжника по
посочената сметка при ЦКБ АД, Клон – Ловеч с титуляр РС – Ловеч по изп.дело № 209/2021
г. Запорното съобщение е получено в Затвора – Ловеч на 12.11.2020 г. и е регистрирано с вх.
№ 6361 от същата дата.
Установява се, че запорът е изпълнен, като с платежно нареждане от 15.12.2020 г.
сумата от 490.95 лв. е преведена по сметката на съда, с основание заплащане: запор СТ. Б.
Б., ИД 20194310400209. Видно от писмо с Изх.5458/10.06.2021 г. на ДСИ при РС – Ловеч,
към датата на изпращането му сумата от 490-95 лв. не е наредена на взискател и е налична
по набирателната сметка на съда.
На същата дата / 15.12.2020 г./ по посочената от ищеца банкова сметка в ЦКБ АД с
титуляр Станислава Миленова Иванова от страна на Затвора – Ловеч е преведена сумата от
122,80 лв., с посочено основание за плащане Л.Св. С.Б..
Относно вземането по изпълнителен лист № 64/26.06.2020 г. по делото е приложена
Докладна записка от ст. Юрисконсулт в Затвора Ловеч, в която е посочено, че с Решение на
ВАС по адм.д.№ 7310/2020 г. е отменено решение по адми.дело № 555/2019 г. по описа на
Адм.съд- Ловеч в частта, с която С.Б. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ разноски в размер на 100.00лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Във връзка с подаденото от ищеца Заявление за изплащане на сумите по
изпълнителен лист № 64/2020 г. и поради липсата на условия за прихващане на две
насрещни вземания предвид изхода на водено между страните адм.дело № 7310/2020 г. на
Адм.съд – Ловеч е отправено предложение на С.Б. да бъде изплатена сумата по
изпълнителен лист № 64/26.06.2020 г. на Адм.съд – Ловеч. Върху докладната записка е
поставена резолюция от Началника на Затвора – Ловеч – „Да се изплати сумата по
изпълнителен лист № 64 от 26.06.2020 г. на Адм.съд – Ловеч“.
Видно от бюджетно платежно нареждане от 21.01.2021 г. сумата от 210.00 лв. е
преведена по набирателната сметка на Затвора – Ловеч, в която се съхраняват лични
средства на лишените от свобода, като посоченото основание за превод на сумата по тази
сметка е С.Б. ИЛ 64/26.06.20 г.
При така изложените факти съдът е приел , че е сезиран с иск с правна квалификация
по 49 от ЗЗД - за реализиране на обективната/безвиновна/ отговорност на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за претърпени от ищеца С.Б. имуществени вреди в размер на
900 лв. и присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 300.00лв.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа , отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.От
съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип
на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл.49 от ЗЗД и вменяваща
4
задължение да се поправят виновно причинените вреди, като отговорността по чл.49 от ЗЗД
е акцесорна и има обезпечително – гаранционна функция.
С доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните относно релевантните за спора факти, като с оглед естеството на предявения иск е
указал на ищеца, че носи доказателствената тежест в процеса и следва да установи
кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на обективна безвиновна
отговорност на ответника ГД“ИН“, а именно: настъпили имуществени вреди в
претендираниия размер на сумата от 900 лв., представляваща сбор от дължимите
обезщетения; действия/бездействия на служители на затворническата администрация / без
да е необходимо установяването им персонално/, на които ответникът ГД“ИН“, в качеството
му на работодател е възложил извършването на определена работа, като в конкретния
случай ищецът твърди, че са налице действия, изразяващи се в принудително изпълнение
върху несеквестируемо вземане и прихващане с несеквестируемо вземане без съгласието на
кредитора. На следващо място в тежест на ищеца е да установи, че горните действия са
противоправни и в нарушение на предписани правил, както и че е налице причинна връзка
между тези противоправни действия и настъпилия вредоносен резултат.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в конкретния
казус не са доказани всички елементи от състава на чл.49 от ЗЗД. Като съобрази
установените по делото факти, решаващият съд приема, че в случая служители не
затворническата администрация в Затвора – Ловеч, на които ответникът е възложил работа,
не са извършили виновни и противоправни действия при и по повод изпълнение на
службата си , в резултат на които да са настъпили твърдяните от ищец вреди.
На първо място, по делото не са събрани доказателства, от които да следва извод, че
служителите са действали противоправно.
Ищецът твърди, че служителите на Затвора – Ловеч, за чиито действия отговаря
ГД“ИН“ са извършили противоправни действия, изразяващи се в принудително изпълнение
върху несеквестируемо вземане и прихващане на несеквестируемо вземане без съгласието
на кредитора.
По делото е безспорно установено, че по образуваното изп.дело № 209/2019 г.по
описа на ДСИ при РС – Ловеч по искане на взискателя ГД“ИН“ е наложен запор върху
насрещно вземане на длъжника, сега ищеца, СТ. Б. Б. до размер на сумата от 500 лв. Не е
спорен факта, че в изпълнение на запорното съобщение сумата от 613.75 лв. е преведена
първоначално по набирателната сметка на затвора – Ловеч с основание за плащане изп. Лист
№ 63/26.06.2020 г., издаден в полза на С.Б., след което част от тази сума в размер на 490.95
лв. е преведена по изп.дело № 209/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Ловеч, съгласно
Запорно съобщениие с вх.№ 6361/12.11.2020 г. Останалата част от сумата в размер на 122,80
лв. е преведена на лицето Станислава Иванова по посочената от ищеца банкова сметка.
5
Съгласно разпоредбата на чл.507 от ГПК, запорното съобщение на третото
задължено лице се изпраща едновременно с изпращането на поканата за доброволно
изпълнение до длъжника. В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице
да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Запорът върху вземането се
счита наложен с получаването на запорното съобщение от третото задължено лице, което е
видно от изричните разпоредби на чл.450, ал.3 и чл.507 от ГПК. От този момент на третото
лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то придобива качеството на пазач
по отношение на дължимите суми. От горното следва, че запорът върху вземания на
длъжника съставлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на
длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се налага
забрана на третото задължено лице да извършва плащания на длъжника. Целта му е да
запази това вземане в патримониума на длъжника, за да може то да послужи за
удовлетворяването на взискателя. Съгласно чл.508, ал.3 от ГПК третото лице – в случая
Затвора – Ловеч, има задължението ако не оспорва своето задължение, да внесе дължимата
от него сума по сметката на съдебния изпълнител. Именно в изпълнение на това
задължение, Затвора – Ловеч е превел сумата от 490,95 лв. въз основа на Запорно съобщение
с вх.№ 6361/12.11.2020 г. по изп.дело № 209/2019 г. Посочените действия на служителите на
Затвора - Ловеч в случая са извършени в съответствие произтичащите от закона задължения
във връзка с наложения запор, поради което не би могло да се приеме, че същите
съставляват противоправно поведение на лице, на които ответникът е възложил определена
работа.
Следва да се отбележи, че в рамките на образуваното изпълнително производство по
събиране на вземанията пред ДСИ при РС – Ловеч, защита на длъжника срещу
изпълнението, включително и изпълнението насочено срещу несеквестируемо вземане, се
осъществява по изричните норми на чл.435 и чл.439 от ГПК – чрез обжалване действията на
съдебния изпълнител или по исков ред. На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не самото изпълнително действие, което
нарушава несеквестируемостта. Съгласно постановката на т.1 от ТР № №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, нарушава несеквестируемостта налагането на запор върху несеквестируема
потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се
допуска принудително изпълнение. Запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът
правото си на жалба поради несеквестируемост на вземането. Съгласно действащата
нормативна уредба правото на жалба следва да се упражни в едноседмичния срок от
връчването на съобщението за наложения запор, а когато запорът не е съобщен на длъжника
- от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да
плати на длъжника поради наложения запор. Изрично е предвидено, че пропускането на
срока осуетява само отмяната на наложения запор като изпълнително действие. В мотивите
на посоченото ТР е изложено, че пропускането на срока не осуетява правото на длъжника
да иска от съдебния изпълнител вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от
6
събраните суми докато те не са получени от кредитора.
В настоящия случай, по делото няма данни в рамките на изпълнителното
производство ищецът да е упражнил правото си на жалба поради несеквестируемост на
вземането, върху което е насочено изпълнението. При наличието на образувано и висящо
изпълнително дело по събиране на вземането на ответника пред ДСИ при РС – Ловеч, то
неговите действия подлежат на обжалване по реда на чл.435 и сл. от ГПК, като съгласно
чл.436, ал.1 от ГПК, жалбата срещу действията на съдебния изпълнител се подава до
окръжния съд. Следователно, на ищеца е предоставен друг път за ефективна защита на
неговите права и законни интереси, а не чрез настоящия иск за вреди, предявен срещу
ГД“ИН“във връзка с действия на служители на Затвора – Ловеч. В случая по изложените по-
горе съображения съдът приема, че не са налице противоправни действия на
администрацията на Затвора – Ловеч, тъй като сумата е преведена по сметка на ДСИ –
Ловеч в изпълнение на разписани от закона задължение във връзка с наложения запор.
При направения правен извод за липсата на една от кумулативно изискуемите
предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно противоправност на поведението на
лица, на които ответникът е възложил определена работа, съдът намира, че не следва да се
обсъжда наличието или липсата на останалите кумулативно изискуеми предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по предявената претенция.
Относно вземането на ищеца по изпълнителен лист № 64/26.06.2020 г. се установи,
че дължимата сума е преведена изцяло в полза на кредитора/ищец С.Б., поради което
задължението е изпълнено точно и е погасено с постъпването на сумата по набирателната
сметка на Затвора – Ловеч, по която се съхраняват лични средства на лишените от свобода.
Въз основа на изложеното по-горе, съдът намира , че релевираните с ИМ твърдения
за извършени виновни и противоправни действия от страна на служители на ответното
ведомство са изцяло недоказани. Този извод обосновават неоснователността на исковата
претенция по чл.49 ЗЗД за ангажиране на обективната отговорност на ответника –ГД“ИН“,
поради което, като неоснователен и недоказан, предявеният от СТ. Б. Б. иск следва да бъде
отхвърлен.
В настоящото производство ответникът- Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София се представлява от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на
процеса и предвид направеното искане за разноски, на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът
ще следва да заплати разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 /сто и петдесет/лева.
При предявяване на иска ищецът е внесъл държавна такса в размер на 10.00 лв.В
конкретния случай с оглед правната квалификация на иска и предвид правилото на чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата
7
държавна такса е в размер на 4 % върху цената на иска, като се изчислява на сумата от по
50.00 лв. Ето защо, с оглед изхода на спора ищецът С.Б. ще следва да заплати допълнително
по сметка на Ловешки РС държавна такса в размер на 40.00 лв.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от СТ. Б. Б., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора –
****** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ – София,
бул.Ген. Никола Столетов“№21 иск с правно основание по чл.49, ал.1 от ЗЗД – за заплащане
на сумата от 900 лв., представляваща размера на причинената му имуществена вреда в
резултат на противоправни действия на администрацията на ответника, както и сумата от
300.00 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи в резултат на неизпълнението
на паричните задължения по издадените изпълнителни листи, ведно със законната лихва,
начислена върху общата сума, считано от постъпване на исковата молба в съда/08.01.2021 г./
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СТ. Б. Б., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора – ****** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешки районен съд държавна такса в размер на
40,00/четиридесет/лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, СТ. Б. Б., с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – ****** ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА“ – София, бул.Ген. Никола Столетов“№21 разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00/сто и петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8