Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова като разгледа гр.д. № 2496 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „Ю.“ ООД твърди, че на
04.09.2014 г. около 11:00 ч. на ПП 1-8 в посока гр. Сливница, в района на 39-ти
км, област София, при управление на лек автомобил Фиат Добло,
per.
№
********, А.К., с валидна застраховка „Г.О.“ при З. „Б.И.“ АД, застрахователна
полица № 114000319799, станал причина за ПТП, като застъпил и пресякъл двойната
непрекъсната линия, навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение при
платно за движение с четири ленти, като преди да започне маневрата не се е
убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него. В резултат настъпил удар
между управлявания от К.лек автомобил и лек автомобил Мерцедес „GL 350
Bluetec“, с
per.
№
********, управляван от И.И.с валидна застраховка „Г.О.“
при З. „Б.В.И.Г.“, застрахователна полица № 114001271224., вследствие на което
били причинени значителни материални щети на управлявания от И.И.лек автомобил. За ПТП бил съставен констативен протокол
на МВР - ОД „Полиция“ - София от 03.10.2014 г.
Лекият автомобил Мерцедес, per. №
********към датата на ПТП бил собственост на „И.А.“ ЕАД съгласно Договор за
финансов лизинг на автомобили № 171/N_auto от
07.05.2014 г. След ПТП л.а. Мерцедес № ********не е бил в състояние да се движи
на собствен ход. На 4.09.2014 г. бил иззет като веществено доказателство. С
постановление от 03.11.2014 г. на Районна прокуратура - гр. Сливница
автомобилът бил върнат на собственика „И.А.“ ЕАД с разписка № ДП 84/2014
г. С постановление от 18.12.2014 г., по
искане на „И.А.“ ЕАД, Районна прокуратура гр. Сливница прекратила ДП №
84/2014г. по описа на ОД МВР - гр. София, per. №
1041/2014г. по описа на Районна прокуратура - гр. Сливница.
Стойността на увредения автомобил
„Мерцедес“ GL 350 с per. № ********по договора
за лизинг
171/N_auto от 07.05.2014 г. била 65 000 евро
без ДДС, с левова равностойност 127 128.95 лв., определена по официалния курс
на БНБ от 1.95583 лв. за 1 евро.
По договора за лизинг на лекия
автомобил „Ю.“ ООД заплатило на „И.А.“ ЕАД
сумата 130 134.02 лв.
На 31.03.2015 г. „Ю.“ ООД и „И.А.“ ЕАД
подписали Допълнително споразумение № 1 към договор за финансов лизинг на
автомобили № 171/N_auto от 07.05.2014 г., с
което се съгласили с полученото от лизингодателя
обезщетение за увредения автомобил „Мерцедес“ GL 350
№ ********да се погаси предсрочно част от остатъчната главница по лизинговия
договор за автомобила в размер на 43 648.02 лв. съгласно извлечение №
**********/31.03.2015 г. За сумата 11 575.41 лв. страните се споразумели да
бъде възстановена от лизингополучателя на лизингодателя след подписване на друго допълнително
споразумение. В съответствие с предсрочното частично погасяване страните
подписали нов погасителен план за автомобила - Приложение Б-2.
На 01.04.2015 г. „Ю.“ ООД и „И.А.“ ЕАД
подписали допълнително споразумение № 1 към договор за финансов лизинг на
автомобили № 171/N_auto от 07.05.2014 г., с
което страните се съгласили договорът за лизинг да бъде прекратен и лизингодателят да иЗ.аде кредитно известие към ф-ра №
**********/11.06.2014 г. за разликата между данъчната основа на доставката по чл.6,
ал.2, т.3 ЗДДС и сумата от данъчната основа, З.ържана
от лизингодателя въз основа на договора за лизинг, а
именно – 54 810.01 лв., от които 45 675.01 лв. главница и 9 135.00 лв. ДДС в
съответствие с ф-ра № **********/31.03.2015 г. С
банков превод от 17.04.2015 г. на сумата 20 710.41 лв. лизингодателят
възстановил на ищеца разликата от 11 575.41 лв. по Допълнително споразумение №
1 от 31.03.2015г. и ДДС в размер на 9 135.00 лв.
Общо получените от „И.А.“ ЕАД суми
били 110 033.44 лв. и следователно ищецът заплатил по договора за лизинг
общо 130 134.02 лв. , а получил обратно сумата 110 033.44 лв.
Разликата от 20 100.58 лв. представлявала имуществена вреда вследствие
ПТП.
Лекият автомобил Мерцедес № ********бил
в невъзможност за движение на собствен ход и бил иззет от прокуратурата, поради
което „Ю.“ ООД сключило договор за наем на автомобил от 05.09.2014 г. с „И.К.С.“
ЕООД, по който наело лек автомобил „КИА Соренто“, per. №
*******, който му бил предаден с приемо-предавателен
протокол от 05.02.2014 г. срещу месечен наем 1200 евро без ДДС.
Общият размер на претърпените от „Ю.“
имуществени вреди вследствие настъпилото ПТП възлизал на 27 141.58 лв.
Към 04.09.2014 г. - датата на ПТП,
гражданската отговорност на виновния водач А.К. била застрахована в ответното
дружество „Б.И.“ АД със застрахователна полица № 114000319799 и „Б.И.“ АД отговаряло
за претърпените от „Ю.“ ООД имуществени вреди. В съответствие с разпоредбите на
чл. 477, ал. 2 и чл. 478, ал. 2 от КЗ „Ю.“ ООД се явява увредено лице и има
право да получи възстановяване от застрахователя по риск „Г.О.“ на виновния
водач К.всички претърпени вреди и загуби.
Ищецът отправил към „Б.И.“ АД
застрахователна претенция за сумата 27 141.58 лв. В
съответствие с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят
дължал законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичане на 15
работни дни след представяне на всички доказателства, който срок изтичал на
24.07.2017 г. От следващия ден - 25.07.2017г. ответникът е изпаднал в забава и
дължи законната лихва върху претендираното
обезщетение за периода от 25.07.2017 г. до датата на исковата молба в размер
105.76 лв.
Ищецът моли съда да осъди ответника да
му заплати сумата 27 141.58 лв. представляваща
претърпени от „Ю.“ ООД вреди в резултат на ПТП, причинено от застрахованият по
застраховка „Г.О.“ при „Б.И.“ АД А.А.К.- ЕГН **********
на 04.09.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на исковата молба до датата на окончателното й плащане и сумата 105.76 лв., представляваща
законна лихва върху претендираната главница от
27,141.58 лв. за периода от 25.07.2017г. до датата на исковата молба.
Ответникът
„Б.И.“ АД оспорва предявените искове. Оспорва активната материално правна
легитимация на ищеца по делото, тъй като ищецът не бил собственик на увреденият
лек автомобил „Мерцедес GL Bluetec“
********. Ако и
доколкото са причинени имуществени вреди като следствие от настъпилото на
04.09.2014 г. ПТП върху „Мерцедес GL Bluetec“
********, същите били
понесени от собственика на МПС, а не от ищеца, поради което искът бил
неоснователен.
Съгласно
представения като доказателство договор за финансов лизинг на автомобили от
07.05.2014 г. за увредения лек автомобил е имало сключена застраховка „Пълно автокаско“ - т. XII от договора със З. „Б.В.и.г.“. От Допълнително
споразумение № 1 към договора за финансов лизинг на автомобили от 31.03.2015
г., за настъпилото ПТП на 04.09.2014г.,
от страна на застрахователят З. „Б.В.и.г.“ определил и изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 55 428.25 лева по образувана при
него щета № 470414141442037 на застрахования собственик на автомобила. В член 1 от това споразумение ищецът (в
качеството си на лизингополучател) изрично
декларирал, че е съгласен с определеното от З. „Б.В.и.г.“ застрахователно
обезщетение по щета № 470414141442037 и че няма претенции към лизингодателя си и към застрахователя. Ищецът претендира
сума в размер на 20 100.58 лева, за която твърди, че представлява
разликата между платената от ищеца на „И.А.“ ЕАД сума в размер на 130 134.02
лева и върнатите му от последното дружество 110 033.44 лева в съответствие с
лизинговия договор. Тази сума не представлявала имуществена вреда, тъй като не
била пряка и непосредствена последица от настъпилото на 04.09.2014г. ПТП. Тази
сума била платена от ищеца като дължима на основание сключения договор за
лизинг и анексите към него. На обезщетяване подлежали само вредите, които били
пряка и непосредствена последица от ПТП, а не и вредите, които ищецът е претърпял
в следствие сключените от него договори. Това се отнасяло и за сключения
договор за наем на автомобил, какъвто можел да сключи само собственикът на
автомобила, а сумите, платени от ищеца по този договор не били пряка и
непосредствена последица от ПТП, тъй като причинната връзка била прекъсната от
юридическия факт на сключения договор за наем.
Ответникът
оспорва механизмът на настъпване на процесното ПТП,
като твърди, че вина за неговото настъпване имал и водача на Мерцедес GL И.И., който се е движил с несъобразена скорост и вместо да
намали и/или спре при възникналата опасност на пътя е ускорил допълнително
скоростта си на движение и също е пресякъл двойна непрекъсната линия, като е
навлязъл в лентата за насрещно движение. Правим възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от И.И.в размер на 1/2 от всички описани вреди, тъй като
неговото поведение също е виновно и противоправно.
Ответникът
оспорва предявения иск и по размер. Твърди, че претендираната
с исковата молба главница в размер на 27 141 лева е силно завишена и не
отговаря на действителният размер на причинените щети.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Представен
е Констативен протокол на МВР - ОД „Полиция“ - София
от 03.10.2014 г., съставен за настъпило на 04.09.2014 г. около 11:00 ч. на ПП
1-8 в посока гр. Сливница, в района на 39-ти км, област София, при което при
управление на лек автомобил Фиат Добло, per. №
********, А.К., с посочена в самия протокол валидна застраховка „Г.О.“ при ЗД „Б.И.“
АД по застрахователна полица № 114000319799, станал причина за ПТП, като
застъпил и пресякъл двойната непрекъсната линия, навлязъл и се движил в лентата
за насрещно движение при платно за движение с четири ленти /описано на схемата,
начертана в самия протокол/, като преди да започне маневрата не се е убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него. В резултат настъпил удар между
управлявания от К.лек автомобил и лек автомобил Мерцедес „GL 350
Bluetec“, с
per.
№
********, управляван от И.И.с валидна застраховка „Г.О.“
при З. „Б.В.И.Г.“, застрахователна полица № 114001271224., вследствие на което
били причинени значителни материални щети на управлявания от И.И.лек автомобил, част от които са описани в протокола.
Представен е Договор за финансов
лизинг на автомобили № 171 /N_auto от
07.05.2014 г., сключен между „И.А.“ ЕАД, в качеството на лизингодател
и „Ю.“ ООД, в качеството на лизингополучател, по
силата на който е предоставен за
ползване лек автомобил Мерцедес „GL 350 Bluetec“, с per. №
********, /Приложение А - 2 описание на автомобила към договор за финансов
лизинг/ за срок 60 месеца, считано от подписване на удостоверението за
приемане. Стойността на лизинга е е определена в Приложение А – 2, в което е посочено, че
цената на автомобила е 65 000 евро без ДДС. Погасителния план на лизинга е
подписан от страните в Приложение № Б-2 към договора.
С Постановление от 03.11.2014 г. на РП
– Сливница е разпоредено връщането на веществено
доказателство - лек автомобил Мерцедес „GL 350
Bluetec“, с
per.
№
********на В.И., в качеството му на служител на „И.А.“ ЕАД.
С Разписка № ДП 84/2014 г. на В.И., в
качеството му на представляващ „И.А.“ ЕАД са връчени един брой ключ и лек
автомобил Мерцедес „GL 350 Bluetec“, с
per.
№
********, за получаването на които същият се е подписал.
С Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 18.12.2014 г. е прекратено П № 84/2014 г. по описа
на ОД МВР София.
Представени са следните фактури: Ф-ра № **********/09.06.2014; Ф-ра
№ **********/11.06.2014; Ф-ра №
**********/11.06.2014; Ф-ра № **********/10.07.2014; Ф-ра №**********/11.08.2014; Ф-ра
№ **********/10.09.2014; Ф-ра № **********/10.10.2014; Ф-ра №
**********/10.11.2014; Ф-ра № 1259245/10.12.2014; Ф-ра №69202/12.01.2015; Ф-ра №
*********/10.02.2015 г., издадени от „И.А.“ ЕАД към „Ю.“ ООД, удостоверяващи
заплащането на комисионна за обслужване на сделката, първоначална вноска,
доставка по лизингов договор и лихвите по вноските, дължими за периода м.юли
2014 г. до м.февруари 2015 г. по Договор за финансов лизинг на автомобили № 171/N_auto
от
07.05.2014 г.
С допълнително споразумение №
1/31.03.2015 г. „И.А.“
ЕАД, в качеството на лизингодател и „Ю.“ ООД, в
качеството на лизингополучател са установили
заплащането на застрахователно обезщетение в размер 55428.25 лв., получено от лизингодателя и лизингополучателя
се е съгласил с определеното от З. „Б.В.и.г.“ застрахователно обезщетение и е
декларирал, че няма претенции към „И.А.“ ЕАД по отношение размера на
определеното обезщетение. Лизингополучателя е заявил
желание за частично предсрочно погасяване на част от задължениетоси
по договора за лизинг и се е задължил да заплати в срок до 10.03.2015 г. сумата
43 852.84 лв., от които 204.82 лв. данък превозно средство за месеците от
януари 2015 г. до март 2015 г. и 43 648.02 лв. – предсрочно погасявана
част от остатъчна главница по договора за лизинг. Страните са извършили
прихващане. Страните са извършили прихващане на насрещните задължения за сумата
55 428.25 лв. и за сумата 43 852.84 лв. Разликата в размер 11575.41
лв. е договорено лизингодателят да заплати на лизингополучателя в 30-дневен срок от подписване на
доп.споразумение.
С Допълнително споразумение № 2 от 1.04.2015г.
към договор № 171/N_auto, „И.А.“ ЕАД, в качеството на лизингодател
и „Ю.“ ООД, в качеството на лизингополучател се съгласили действието на договорът за лизинг
да бъде прекратено по взаимно съгласие /чл.1, ал.1/ и лизингополучателят
в 5-дневен срок от подписването му, да заплати всички суми с настъпил падеж по
договора /чл.1, ал.2/. Договорено е всечки заплатени
до този момент суми и тези по ал.2 да
останат в полза на лизингодателя /чл.1, ал.3/. Лизингополучателят се е задължил в 5-дневен срок да върне
автомобила, предмет на договора като до предаването му е постигнато съгласие
разходите по съхранението му са за сметка на лизингополучателя.
С чл.1, ал.5 е договорено към ф-ра №
**********/11.06.2014 г. лизингодателят да издаде
кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл.6,
ал.2, т.3 ЗДДС и сумата от данъчната основа, задържана от лизингодателя
въз основа на договора за лизинг.С чл.1, ал.6 лизингодателят
се е задължил да възстанови на лизингополучателя
надплатения ДДС за автомобила, предмет на договора в размер 9 135 лв.
Представена е фактура №
**********/31.03.2015 г., издадена от „И.А.“ ЕАД към Ф., удостоверяваща
авансово плащане съгласно договор за покупко-продажба на лек автомобил Мерцедес
„GL
350
Bluetec“, с
per.
№
********за сумата 45675.01 евро.
Представено е Кредитно известие към ф-ра № **********/11.06.2014 г., издадено от „И.А.“ ЕАД към
„Ю.“ ООД за сумата 54810.01 г.
С банков превод от 17.04.2015 г. на
сумата 20 710.41 лв. лизингодателят възстановил на
ищеца разликата от 11 575.41 лв. по Допълнително споразумение № 1 от
31.03.2015г. и ДДС в размер на 9 135.00 лв. /от банково извлечение от
17.04.2015 г./
Представен е Договор за наем на
автомобил от 05.09.2014 г., сключен между „И.К.С.“ ЕООД в качеството на
наемодател и „Ю.“ ООД в качеството на наемател по силата на който наемодателят
предоставя за временно възмездно ползване собствения си автомобил „Киа соренто“ рег.№ ******* срещу наемна цена 1200 евро без ДДС.
Автомобилът, предмет на наемния договор е предаден с приемо-предавателен
протокол на 5.09.2014 г. Към договора за наем са издадени следните фактури:
Ф-ра № **********/06.11.2014г.;
Ф-ра № **********/03.11.2014г.; Ф-ра
№ **********/02.12.2014г. към които са приложени и фискални бонове за
заплатените по тях суми.
Със Застрахователна претенция №
ОК-143660/28.03.2017 г. „Ю.“ ООД ***“ АД да му заплати исковата сума.
Представени са Молба вх. № ОК-217285/05.05.2017г.;
Писмо № ОК-304821/13.06.2017г. на „Б.И.“ АД; Свидетелство за регистрация на л.
а. „Мерцедес“, GL 350 Bluetec, per. №
********; Свидетелство за управление на Иван Цокев
Иванов; Контролен талон на И.Ц.И.- ЕГН **********; Писмо вх. №
ОК-344637/03.07.2017г. на „Ю.“ ООД.
ЗАД „Б.В.и.г.“ е представило по делото
документите, находящи се в образуваната по процесното ПТП щета № 470414141442037, в които се съдържа
преводно нареждане за заплатено обезщетение в размер 55 428.25 лв. на
20.02.2015 г.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза със задача по исковата молба. Съгласно
заключението на вещото лице общият размер на заплатените от „Ю.“ ООД суми на „И.А.“
ЕАД по процесния договор за финансов лизинг е
40814.94 лв. На основание сключените към договора за лизинг две допълнителни
споразумения „И.А.“ ЕАД е наредил плащане към „Ю.“ ООД на сумата 20 710.41
лв. Разликата между платените от „Ю.“ ООД суми без ДДС по договор за лизинг и
получените от „Ю.“ ООД плащания по допълнителните споразумения към договора за
лизинг е в размер 20 104.53 лв. Размерът на законната лихва за забава върху
сумата 27 141.58 лв. за периода от 14.04.2017 г. до 8.08.2017 г. е 859.48
лв., а за периода от 25.07.2017 г. до 8.08.2017 г. – 105.55 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.267 ал.1 от КЗ /отм./, съгласно който
застрахователят по задължителна застраховка "Г.О." на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това
число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство, включително: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3.
пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахованото лице.
По делото е установено че собственик на
процесния лек автомобил Мерцедес „GL 350
Bluetec“, с
per.
№
********е „И.А.“ ЕАД, което дружество е предоставило на ищеца ползването на
автомобила, на основание сключения договор за лизинг срещу задължение на ищеца
да заплаща месечни лизингови вноски.
Установено е, че лекият автомобил,
предмет на лизинговия договор е увреден по време на действие на договора.
Съгласно чл.343 от ТЗ рискът от увреждането се носи от лизингополучателят,
тъй като в договора между страните не е уговорено друго.
След увреждането на лекият автомобил
страните са се съгласили да прекратят лизинговия договор като със сключените
две допълнителни споразумения са уредили и имуществените отношения по повод
приключването на отношенията по лизинга.
Ищецът не е собственик на увреденият
лек автомобил „Мерцедес GL Bluetec“ ********като
същевременно в отношенията му със собственика на автомобила настъпилите вреди
от увреждането му са за сметка на ищеца. При финансовия лизинг собствеността
върху вещта - обект на лизинговия договор остава за лизингодателя,
който може да я запази през целия срок на действие на договора, а лизингополучателят придобива само фактическата власт върху
същата, в качеството си на неин ползувател. По силата
на изричната законова повеля на чл. 343 ТЗ, с която общото правило res perit domino /вещта погива за
собственика/ е променено, поема и риска от случайното погиване или повреждане
на лизингованата вещ.
Лизингополучателят
е този, който носи риска от случайното погиване или повреждане на вещта и по
действащото ни право законодателят не е въвел процесуална пречка, ограничаваща
последния, при имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
непозволено увреждане на същата, да предяви иск за репарирането им. Липсва
основание да се отрече правото на ищеца на деликтно
обезщетение срещу всяко трето за лизинговия договор лице, отговорността на
което може да бъде ангажирана за непозволено увреждане.
С оглед гореизложеното лизингополучателят по договор за финансов лизинг, който по
силата на чл.
343 ТЗ носи риска от случайното погиване или повреждане на вещта, обект на
същия, е носител на деликтното право, поради което
той, а не лизингодателят е материалноправно
легитимиран и може успешно да го упражни директно срещу делинквента
- трето лице, при настъпило увреждане от деликт,
независимо от наличието или не на включена клауза за изкупуване.
Съгласно разпоредбата на чл.
223, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Г.О.", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.
257, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Г.О." на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.
226, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
По делото е установено, че делинквента
в процесното ПТП е бил застрахован при ответника по
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Г.О.".
Съгласно чл.
267, ал.1, т.2 и т.3 КЗ (отм.) застрахователят по задължителна застраховка "Г.О." на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди на имущество, както и пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането. Отговорността на застрахователя
произтича и е съответна на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, която обхваща всички вреди, представляващи пряк и непосредствен
резултат от деликта - чл.
51, ал.1 ЗЗД, в това число претърпени загуби и пропуснати ползи.
Обстоятелството, че съгласно изричната разпоредба на чл. 343 ТЗ рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя има няколко последици: 1./ лизингополучателят е платец на застрахователните премии по договорите за застраховка на лизинговия обект за срока на договора, а лизингодателят е бенефициент; 2./ лизингополучателят не се освобождава от задължението си за заплащане на лизинговите вноски в пълен размер при невъзможност да ползва лизинговата вещ, настъпила в следствие на застрахователно събитие. Тези последици са приложими към всички договори за финансов лизинг, тъй като произтичат от принципа, предвиден в чл.343 от ТЗ - носенето на риска.
Лизингополучателят е задължен към лизингодателя
за всички предвидени в договора суми – лизингови вноски и разноски, произтичащи
от вещта, до момента на прекратяването на договора за лизинг по взаимно съгласие
между страните. Това означава, че лизинговите вноски и другите суми, които
ищецът е дължал до прекратяването на лизинговия договор са били дължими от него
по силата на договора и не представляват вреда, а действително договорно
задължение.
С допълнително споразумение № 1 към
лизинговия договор ищецът е признал задължението си към лизингодателя,
включително и в неговата част, която не е погасена чрез извършеното прихващане.
Заплащането на суми по договора за лизинг е извършено от ищеца в изпълнение на
негови задължения и основание за тях представлява самия договор, поради което
съдът не може да приеме, че същите са заплатени недължимо и по причина
настъпилото ПТП.
По изложените съображения съдът намира, че
не може да бъде ангажирана отговорността на ответника в качеството му на
застраховател на гражданската отговорност на виновния за процесното
ПТП водач по отношение на сумите, заплатени от ищеца като страна по лизинговия
договор, тъй като същите не представляват вреда вследствие настъпилото
застрахователно събитие.
Вредата за ищеца вследствие процесното ПТП представлява невъзможността да ползва
лизинговия автомобил за времето, в което лизинговия договор е действал – от
настъпване на ПТП до прекратяването на договора за лизинг. Обезщетението за
тази вреда следва да бъде определено съобразно с пазарната стойност на
ползването на лизинговия автомобил за периода на лишаване от ползването му. Ищецът
претендира това обезщетение в размер 7041 лв. Изслушаната по делото експертиза
е изчислила размера на обезщетението на 7040 лв. като искът следва да бъде
уважен в този размер, като в останалата му част до пълния предявен размер от
27141.58 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Върху
незаплатеното обезщетение ищецът претендира лихва за забава в размер на 105.76 лв. за периода от 25.07.2017 г.
до датата на завеждането на настоящия иск – 08.08.2017
г. Вземане на ищеца към ответника не е с определен срок и е дължимо след
отправяне на покана. Срокът за произнасяне на застрахователя по отправената
покана е 3-месечен /чл.271, ал.1 КЗ /отм.//. По делото е установено, че ищецът
е отправил покана, която е получена на 28.03.2017 г. като тримесечния срок е
изтекъл на 28.06.2017 г. Размерът на законната лихва за забава върху сумата 7040 лв. за периода от 25.07.2017 г.
/съобразно датата, посочена от ищеца/ до 08.08.2017
г. е 82.30 лв., до който размер следва
да се уважи иска като в останалата му част до пълния предявен размер 105.76 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По отношение
разноските по делото:
С оглед изхода
на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото съобразно уважената част от исковете, а ищецът следва да заплати на
ответника разноските съобразно отхвърлената част от исковете.
Ищецът е
направил по делото разноски в размер 3935.66 лв., като съдът намира, че
разноските за изготвяне на застрахователна претенция не следва да бъдат включвани
в разноските по делото, тъй като те са свързани с извънсъдебното уреждане на
отношенията между страните. Заплатеното адвокатско възнаграждение по делото е
2100 лв.
Ответникът е
заплатил по делото адвокатско възнаграждение в размер 1800 лв.
Двете страни в производството правят
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Определено по минимума на Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер е 1344.25 лв. /чл.7, ал.2, т.4/. Съдът като взема предвид
фактическата и правната сложност на делото, намира, че заплатеното
възнаграждение не следва да бъде намалявано.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото в размер 1020.84 лв. съобразно уважената част
от исковете, а ищецът следва да заплати на ответника сумата 1333.11 лв.
съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, п.к.***да заплати на „Ю.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона, жп
гара, община ****, област София, п.к.***на основание чл.267
ал.1 от КЗ /отм./ сумата 7040 лв., представляваща обезщетение за
причинени вреди на лек автомобил „Мерцедес GL Bluetec“
********,
причинени при ПТП на 04.09.2014 г., като отхвърля иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 27141.58 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, п.к.***да заплати на „Ю.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона, жп
гара, община ****, област София, п.к.***на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 82.30
лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
сумата 7040 лв. за периода от 25.07.2017 г.
/съобразно датата, посочена от ищеца/ до 08.08.2017
г., до който размер следва да се уважи иска като в останалата му част до пълния
предявен размер 105.76 лв.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, п.к.***да заплати на „Ю.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона, жп
гара, община ****, област София, п.к.***на основание чл.78, ал.1 сумата 1020.84
лв. разноски в производството.
ОСЪЖДА „Ю.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, Индустриална зона, жп гара, община ****, област София, п.к.***да
заплати на Застрахователно дружество „Б.И.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к.***на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1333.11 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: