Присъда по дело №1096/2016 на Районен съд - Стара Загора

МОТИВИ към Присъда № 213/18.12.2017 г.

по НЧХД № 1096/2016 г.

по описа на Районен съд ******:

 

     Постъпила е тъжба от П.И. *** срещу подсъдимия И.В.Я. ***, въз основа на която е образувано настоящото частно наказателно производство.

     Повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимия е за това, че на 23/24.12.2015 г. в гр. ****** е причинил на тъжителя П.И. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в оток на главата, кръвонасядания на дясната ушна мида, лигавицата на дясната очна ябълка и лицето, охлузвания и кръвонасядания по тялото и горните крайници, като с това е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 от НК /според константната практика на ВС и ВКС съдът не е обвързан от правната квалификация на деянието, дадена от тъжителя, а следва сам да квалифицира същото, изхождайки единствено от обстоятелствата, изложени в тъжбата/.

     В съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане  граждански иск срещу подсъдимия в размер на 5000.00 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва.

Тъжителят претендира и за направените по делото разноски.

     В съдебно заседание тъжителят и повереникът считат, че в хода на съдебното следствие по категоричен начин е установено, че на посочените в тъжбата време и място, подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда. Считат, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК и следва да понесе наказание две години лишаване от свобода. Повереникът сочи подробни съображения. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен изцяло ведно със законните последици.

     Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Дава обяснения като оспорва авторството. Отрича да е имал общо с деянието описано в тъжбата и моли да бъде оправдан.

     Защитникът счита, че тъжбата е недоказана и следва да се постанови оправдателен съдебен акт, а гражданският иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.   

     Съдът след като съобрази доводите и становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и на основание чл.14 от НПК, приема следното:

 

                 ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

     Подсъдимият И.В.Я. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, тренира бокс, няма родство с тъжителя, с ЕГН **********.

     Подсъдимият е осъждан по нохд № 162/2015 г. по описа на Окръжен съд ******, за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено на 17.08.2014 година, на една година и шест месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. Присъдата е в сила на 11.06.2015 година.

     Подсъдимият по нахд № 2341/2012 г. по описа на  Районен съд ******, за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, извършено на 09.06.2012 година, на основание чл.78а ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание обществено порицание. Решението е в сила на 15.12.2012 година.

     С постановление от 14.04.2016 г. Районна прокуратура – гр. ****** е прекратила досъдебно производство № 8245 зм – 1130/2015 г. на Второ РУ – гр. ******, образувано на 12.09.2015 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Наказателното производство е прекратено, поради това, че липсвал елемент от обективна страна по чл.198, ал.1 от НК и деянието е несъставомерно. Прокурорът е приел в същото постановление, че са налице доказателства И.Я. да е причинил на П.С. лека телесна повреда, което престъпление съобразно чл.161 от НК е от частен характер. 

     Подсъдимият пред декември 2015 година работил в „ЕП Комерс” гр. ******, в непосредствена близост до автосервиза на тъжителя.

     На 23.12.2015 година подсъдимият и колегите му, след работно време, празнували в една от работните стаички предстоящите коледни празници. Всички употребили алкохол. Вечерта към компанията се присъединил и тъжителят, който също бил употребил алкохол. Всички заедно се веселили, слушали музика и разговаряли. Всички употребили алкохол. За кратко компанията се преместила в автосервиза на тъжителя, но след това заедно с тъжителя отново се върнали в стаичката на първоначалното място където празнували. По време на тържеството между тъжителят и подсъдимият възникнало пререкание, подробности от което свидетелите по делото, поради употребения алкохол, не можаха да посочат в проведеното съдебно следствие.  

 

 

Свидетелите Д.Г.Ч., Д.Г.С., Д.А.Д., тъжителят П.С. и подсъдимият И.Я. са лицата, които са останали последни след разотИ.ето на другите празнуващи. Всички те заедно напуснали стаичката, в която празнували и свидетелят Ч. заключил. Свидетелите Ч. и С. си тръгнали с такси. Свидетелят Д. тръгнал от мястото в друга посока към тунела.

Последни на мястото останали С. и подсъдимият Я.. Именно тогава, оставайки сами, тъжителят усетил удар, идващ отзад от към гърба в дясната част на слепоочието си. Ударът бил внезапен и силен, като от него С. загубил равновесие, след което усетил удар с крак в ребрата отдясно. С. бил удрян многократно с крака и юмруци. След като ритниците престанали, С. успял да се изправи. Качил се в автомобила си и се прибрал в дома си.

Вследствие на нанесените удари на С. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от взаимната логическа и последователна връзка между следните доказателства:

- първо: показанията на свидетелите Д.Д., Д.Ч., Д.С., К.И., Г.Б. дадени в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира с доверие. Свидетелите са без родства със страните, не са заинтересовани от изхода на делото.

Свидетелят Д.Д. сочи, че около месец били колеги с подсъдимия в „ЕП Комерс” – гр. ******. Сочи, че точно преди Коледа, след работа, той и колегите му се събрали да хапват и да пийват в една стая. По някое време дошъл тъжителят, постоял малко при тях, после компанията се прехвърлили до сервиза му. След това отново се върнали към стаята, където първоначално празнували. В края на празненството останали той, Д., Д., П. и И.. Д. и Д. си тръгнали с такси. Д. си тръгнал след тях. На място останали тъжителят и подсъдимият. Свидетелят сочи, че по време на празненството между тъжителят и подсъдимият „имало някакви разправии”, но вече не си спомнял какво точно било. Помни, че всички едновременно излезли от стаята. Д. и Д. си тръгнали с такси, а И. и П. останали до стаичката отвън. Твърди, че по време на празненството имало дразги между И. и П.. Дразгите възникнали защото и двамата „Бяха доста пияни”.

Свидетелят Д.Ч. установи, че след работа се събрали да хапнат и пийнат по случай Коледните празници.  Компанията били тези, които били на работа. От съседния сервиз тъжителят дошъл и се присъединил към празненството. Конфликтът между П. и И. „или по-точно спора” бил за това, че били пияни и по-разгорещено говорили.  Свидетелят сочи също, че цялата компания заедно са влезли в сервиза, където работил П.. Сравнили обстановката и пак се върнали на старото място, за да празнуват.

Последно, когато си тръгвал от празненството, били той, тъжителят, подсъдимият, Д.Д. и Д. С.. Свидетелят Ч. заключил стаичката, с Д. си извикали такси, в което се качили и потеглили. Едновременно излезли всички колеги, свидетелят заключил и си тръгнали. На следващия ден видял пред сервиза тъжителя, който бил целият в синини по главата. Тъжителят разпитвал „как точно е станало и до колко часа са стояли”.

Свидетелката К.И. не е присъствала на събирането. На другия ден й казали, че И. е набил П.. П. също й звъннал и й казал, че имало събиране в едно отделно помещение в склада, хапвали, пийвали и след това бил бит. На другия ден тя разпитала подсъдимия „Може ли такова нещо?” и той й отговорил: „Много ме подразни”. Свидетелката го попитала: „Ти за това ли го преби?”, при което подсъдимият заявил: „Много ме подразни”. Седмица след това подсъдимият бил освободен от работа.

Свидетелката Д.С. установи, че след работа на 23.12.2015 г. от страни на фирмата „ЕП Комерс” се събрали в стаичка да празнуват. Употребили значително количество алкохол. Вечерта към компанията се присъединил и тъжителят, дори по едно време компанията се преместила при него в сервиза, а после се върнали обратно в стаичката. Впоследствие разбрала, че се случил инцидент с П.. И. бил освободен от работа. Разчуло се из цялата фирма, че „Колегата И. е бил П.”. На свидетелката било казано, че на И. била направена забележка от П., но тя лично такова нещо не била видяла по време на тържеството.

Свидетелят Г.Б. описа какво е видял на камерите за видео наблюдение - двама души – мъж и жена силуети се качват в такси /Ч. и С./ и едно друго лице /Д./, което е тръгнало в посока тунелчето.

Показанията на свидетеля Б. преценени съвкупно и в логическа връзка с тези на Ч., С., Д. обуславят извода, че подсъдимият и тъжителят единствено са останали в един момент сами на терена където е нанесен побоя над тъжителя;  

- второ: показанията на свидетелите Н.Р. /съдружник на тъжителя/ и М.С. /съпруга на тъжителя/, които съдът кредитира с доверие като убедителни и кореспондиращи както помежду си така и с останалия доказателствен материал, посочен в мотивите кредитиран от съдебния състав с доверие и обусловен като изходна база за изводи от съставомерен характер.

Свидетелят Н.Р. е съдружник на тъжителя и в автосервиза работят заедно. Установи, че се почерпили с П. по повод Коледните празници. Свидетелят си тръгнал към 19.00 ч., а в автосервиза останал П.. В понеделник свидетелят разбрал, че с П. се случил инцидент. П. му споделил, че е отишъл при колегите от „ЕП Комерс”, които също празнували. Занесъл пиене и после като си тръгнали някой го ударил в гръб. Нападнали го отзад, зад сервиза.

Свидетелката М.С. е съпруга на тъжителя. Сочи, че на 24.12.2015 г. към 01.00 часа съпругът й се прибрал в дома им. Разказал й, че някой го ударил в гръб. Било тъмно и не е видял кой точно бил. Разказал й също, че бил в съседство до сервиза им в една постройка с колеги от съседното помещение и се почерпили по случай предстоящите празници. Свидетелката установи също, че тъжителят бил психически изтормозен от случилото се, чувствал се притеснен, унизен, не ходил на работа, тъй като не изглеждал добре. Окото му било затворено, синьо. Слепоочията по същия начин. Болели го ребрата. Наложило се да разпитва хората, с които е бил, „кой последен си е тръгнал?”.

-                   трето: приетите писмени доказателства – справки за съдимост на подсъдимия; съдебно медицинско удостоверение № 417-2015 г.; лист за преглед на тъжителя в Спешно приемно отделение с диагноза „Контузия на главата и гръдния кош”. От последните е видно, че при прегледа на П.С. на 28.12.2015 г. в 10.00 ч., съдебният лекар е установил: оток на главата, кръвонасядания по дясната ушна мида, лигавицата на дясна очна ябълка и лицето, охлузвания и кръвонасядания по тялото и горните крайници. Описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат по време и начин, съобщени от пострадалия, а именно, че на 24.12.2015 г., на работното му място бил нападнат и му бил нанесен побой, удрян с юмруци и ритан. С. е представил лист за преглед в Спешно приемно отделение с диагноза „Контузия на главата и гръдния кош”.  В съдебномедицинското удостоверение подробно са описани констатираните кръвонасядания и охлузвания, а именно: В лявата слепоочна област на главата е намерен оток, болезнен на пипане, с размер 2 см в диаметър. Горната половина на дясната ушна мида е кръвонаседнала и има синкаво-зеленикав цвят. Клепачите на дясното око са кръвонаседнали и имат интензивен синкаво-морав цвят със зеленикаво-жълтеникав оттенък по периферията.По лигавицата на дясната очна ябълка във външен очен ъгъл има червеникаво кръвонасядане. По задната повърхност на левия лакът има охлузване с размер 1х1 см., покрито с тъмно-червена навдиганата кора. Кожата в областта е кръвонаседнала и има синкаво-жълтеникав цвят с размери 18х12 см. Подобни охлузвания и кръвонасядане има на десния лакът. Кръвонасядането е с размери на 15х11 см. По задната повърхност на дясното рамо има охлузване 5х2,5 см, покрито с тъмно-червена кора на нивото на кожата. В дясната част на гръдния кош на нивото на 5-то - 7-мо ребра има две петнисти синкаво-зеленикави кръвонасядания с размер на по-голямото 6х4 см.; 

- четвърто: заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 134/2017 г., което съдът кредитира като добросъвестно и компетентно дадено. Видно от същото,  тъжителят е получил контузия на главата – оток на главата, кръвонасядания на дясна ушна мида, кръвонасядане на дясна очна ябълка, кръвонасядания на клепачите на дясното око, охлузвания и кръвонасядания на двата горни крайника, охлузвания на дясното рамо, контузия на гръдния кош, кръвонасядане на гръдния кош. Описаните травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани в тъжбата. Възстановителният период на описаните травматични увреждания е около 10-20 дни. Експертът категорично изключва възможността уврежданията да са причинени от пътно транспортно произшествие или от свободно собствено падане на тъжителя върху терена;

-                    пето: заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, сочещо, че при прегледа на подсъдимия, на 29.12.2015 г. са регистрирани охлузвания и кръвонасядания по дланите и пръстите на двете му ръце, охлузване на левия лакът, стари белези от рани на лявата мишница. Описаните травматични увреждания са с давност от няколко дни преди 29.12.2015 г. с изключение на раните на лявата мишница, които са с давност повече от 14 дни. Описаните травматични увреждания са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети. Травматичните увреждания по дланите на Я. е възможно да бъдат получени при нанасяне на удари върху човешкото тяло. Последният извод на експерта също доказва съпричастието на подсъдимия към деянието, за което е даден на съд.

От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, ценено съвкупно с показанията на свидетелите посочени по – горе, дадени в хода на съдебното следствие, съдът приема, че на тъжителя е причинено от подсъдимия разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Тези доказателства в своята съвкупна, логическа, взаимовръзка водят до несъмнения извод, че обвинението повдигнато с тъжбата е основателно и доказано.

Подсъдимият отрича да има общо с деянието причинено на тъжителя. Дава обяснения, че след края на празненството извикал по телефона си своя приятел - свидетелят И. К., да дойде да го прибере и че К. дошъл с автомобила си и откарал подсъдимия в дома му.

Свидетелят К. твърди, че подсъдимият му се обадил по вайбър „да се видят”. Свидетелят сочи, че отишъл да  вземе подсъдимия с колата си. Спрял малко преди бариера. Подсъдимият му обяснил, че имали фирмено събитие по повод празниците. Свидетелят твърди, че разпознава тъжителят като лицето, което вървяло зад И., говорило за компаньонки и било доста пияно. Свидетелят сочи, че качил подсъдимия в автомобила си и го откарал в дома му в кв. ”Кольо Ганчев”. Този свидетел не можа да опише убедително мястото от къде точно е минал и в колко точно и кога точно е прибрал подсъдимия. Показанията му са твърде витиевати и общи. Опровергават си от показанията на свидетеля Б., който описа единствените автомобили, които е имало по камерите. Видно от показанията на свидетеля, при повторния разпит в хода на съдебното следствие, подсъдимият не е имал намерение да тръгва с кола и с лице, което е извикал да го вземе. На въпроса на Д. „Дали тръгва?” подсъдимият отговорил „..ей сега”. 

От друга страна следва да се съобрази и това, че нито един от разпитаните свидетели не сочи, нея вечер тъжителят да е говорил „да търсят жени” и да „ходят при компаньонки” или „да продължават” вечерта другаде. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля К. като приема същите за неубедителни и неправдиви. Свидетелят е спаринг партньор на подсъдимия, двамата имат приятелски отношения. Този свидетел се „появява” едва в края на съдебното следствие, близо две години след процесното деяние. Показанията му освен, че са крайно общи, витиевати и неубедителни са явно продиктувани от желание за оневиняване на подсъдимия.

Обясненията на подсъдимия съдът приема за неправдиви и не им дава вяра. Същите са част от защитната теза на подсъдимия. НПК е дал възможност на подсъдимите да дават обяснения каквито намерят за добре и ги е освободил от задължението да говорят истината.

Съдът намира, че обясненията на подсъдимия относно обстоятелствата изложени в тъжбата в частта на нанесения побой на тъжителя, са защитна теза, която се оборва по несъмнен начин от показанията на свидетелите посочени по – горе като кредитирани с доверие. От тези доказателствата, съвкупно със заключенията на вещите лица се установява не само умисъла за извършване на престъплението от подсъдимия, а и механизма на осъществяване на деянието – последователни удари с юмруци и ритници в различни анатомични области.

              ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият на 23/24.12.2015 г. в гр. ****** е причинил на П.И. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата - оток на главата, кръвонасядания на дясната ушна мида, кръвонасядане на дясната очна ябълка, кръвонасядания на клепачите на дясното око, охлузвания и кръвонасядания на двата горни крайника, охлузвания на дясното рамо, кръвонасядания на гръдния кош, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

С деянието си подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда, като е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК.

От обективна страна, с действията си подсъдимият е причинил на тъжителя разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Това разстройство не е така силно, че да бъде налице тежка или средна телесна повреда.

Според Върховния съд: леки телесни повреди с разстройство на здравето са случаите с нараняване на кожата, насиняване част на тялото от по – лека степен извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузните рани, които причиняват отоци и кръвонасядания са лека телесна повреда с разстройство на здравето неопасно за живота – решение № 96/26.02.1972 г. н.д. № 48/72 на първо н.о. на ВС.

За да признае подсъдимия за виновен съдът прие за установено, че от обективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал неговия обществено опасен характер и последици, предвиждал е и е искал настъпването на тези последици – извод в тази насока може да бъде направен от начина на причиняване на телесните увреждания в различни анатомични области, чрез нанасяне на последователни удари с юмруци и ритници. Първо, подсъдиимят нанесъл на тъжителя удар, идващ отзад от към гърба в дясната част на слепоочието. Ударът бил внезапен и силен, като от него С. загубил равновесие. След това С. получил удар с крак в ребрата отдясно и бил удрян многократно с крака и юмруци.

          ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:

За извършеното престъпление в специалната част на НК се предвижда наказание до две години или пробация.

Предвид съдебното минало на подсъдимия, разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК е неприложима.

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът отчете като:

-смекчаващи отговорността обстоятелства – младежка възраст;

- отегчаващи отговорността обстоятелство – обременено съдебно минало.

Това, че не се признава за виновен е процесуално позиция, която подсъдимият упражнява по свое усмотрение, но не може да се отчита за отегчаващо отговорността обстоятелство.

Съдът не намира основания да отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да определя наказание по правилата на чл.55 от НК.

Наказанието следва да се определи съобразно чл.54 от НК

Съдът съобрази мотивите за извършване на престъплението, обществената опасност на деянието и тази на дееца.

Обществената опасност на деянието не е ниска предвид зачестилите в страната побой и саморазправи.

Степента на обществена опасност на дееца предвид съдебното минало също не е ниска. Подсъдимият тренира силов спорт. Наказван е за умишлени престъпления от общ характер – по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Процесното деяние е извършено в изпитателен срок. 

От друга страна, съдът отчете сравнително младата възраст на подсъдимия /на 22 години по време на деянието/ и намира, че следва да даде шанс за превъзпитание извън затворите на страната. Противното би било прекалено използване на наказателната репресия.

Ето защо и на основание чл.130, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК съдът определи наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.

Срокът на всяка от мерките бе определен в размер на средния законоустановен, при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. 

     Съдът приема, че с този вид и размер, целите на  наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат в пълнота.

    

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

По делото е предявен граждански иск против подсъдимия за присъждане на сума в размер на 5000,00 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Законовото основание на претенцията е чл.45 от ЗЗД - непозволено увреждане.

Гражданският иск като допустим и своевременно предявен е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и в съдебно заседание се поддържа.

По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск за присъждане на сума, представляваща причинени неимуществени вреди.

 С оглед на доказателствата по делото и предвид възприетата фактическа и правна обстановка, съдът приема за установено по категоричен начин осъществяването на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД: Вреда, в случая причинени неимуществени вреди на гражданския ищец; Противоправно деяние, извършено от подсъдимия; Причинна връзка между противоправното деяние и вредата; Вина на подсъдимия.

От показанията на свидетелите Ч. /без родство с подсъдимия/ съпоставени с тези на свидетелите Н.Р. и М.С., които установиха, че тъжителят след инцидента е бил „със затворено, чисто синьо око”, с ожулени лакти, целият син в областта на ребрата, ребрата го болели, чувствал се подтиснат и унизен, трудно извършвал каквато и да е физическа работа, съобразени със заключението на съдебно медицинската експертиза, което сочи, че срокът за възстановяване от травмите е около 10-20 дни, съдът приема, че на тъжителя са причинени от подсъдимия неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени. Изхождайки от вида, характера на телесната повреда, броя на травматичните увреждания, оздравителния процес и критериите за справедливост визирани в ЗЗД и изяснени от съдебната практика, съдът приема гражданския иск за основателен и доказан до размера на 4000.00 лева, поради което осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 4000.00 лева.

Искът в останалата му част до размера на 5000.00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител му дължи. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане.

С оглед на тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането – датата на деянието, до окончателното изплащане, така както е направено искането на пострадалия.

               ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия, на основание чл.189 ал.1 и 3 от НПК се възложиха направените разноски:

Подсъдимият бе осъден да заплати:

- в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – ****** сума в размер на 160.00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск;

- на тъжителя направените разноски, както следва: сума в размер на 12.00 лв. - внесена държавна такса за завеждане на делото; сума в размер на 600.00 лв. - адвокатско възнаграждение за един повереник и сума в размер на 400.00 лв. - разноски за съдебно-медицинска експертиза.

Причини и условия способствали за извършване на престъплението: слаби волеви задръжки и ниско правно съзнание.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

                        

 

                         СЪДИЯ: