№ 197
гр. Варна, 24.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Анн. Вл. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223000600167 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
Подсъдимият П. В. В., редовно призован, явява се лично и с адв.Ж.С. Н.
от АК – БУРГАС, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Жалбоподател-частен обвинител АЙШ. С. Б., Ф. ЗЮЛК. С., Х. ЗЮЛК.
В., Б. С. В. и Т. С. Б., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и техния
повереник адв.АНГ. Н. Б. от АК – КАЗАНЛЪК. Депозирана е молба от
същия, в която моли в случай, че не успее да се яви да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие и е изразил становище, че поддържа въззивната
жалба.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор П..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Н.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
1
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, намирам така депозираната жалба за
основателна и моля да я уважите. С нея се атакуват наказанията, които са
наложени на подс8ъдимия В..
Считам, че първоинстанционния съд е нарушил материалния закон,
прилагайки чл.55 от НК. Считам, че не са били налице и не са налице
условията на този текст, защото, по мое мнение, липсват както многобройни,
така и изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, още
по-малко са налице основания да се приеме, че минималното наказание от 2
години лишаване от свобода, предвидено от законодателя, е несъразмерно
тежко за конкретния случай.
Аз намирам, че единственото смекчаващо вината обстоятелство в случая
е чистото съдебно минало на подсъдимия, няма съпричиняване, пострадалия
С. се е движил абсолютно правомерно, в своята лента за движение, със 70
км/ч Шумен-Карнобат, по-близо до Шумен, като при възникналата и
провокирана единствено и само от подсъдимия опасност е направил всичко
възможно от него и то е било съвсем съобразено с обстановката, според
експертите, като е предприел маневра в дясно и се изтеглил максимално, но
въпреки това е бил ударен и съответно е настъпила смъртта му от тежкия
автомобил, управляван от подсъдимия.
В противовес подсъдимия е допуснал, по мое мнение, изключително
грубо нарушение на правилата за движение движейки се с около 80 км/ч, той
пресякъл непрекъснато за него осева линия, пресякъл е пътя на насрещното
МПС, липсва каквато и да било реакция от негова страна за предотвратяване
на сблъсъка.
Последния факт с претендираната в хода на производството липса на
спомен, за мен означава едно единствено нещо, че този човек, който е тръгнал
късно през нощта от Бургас за да стигне до мястото на произшествието, е
заспал на волана, което, както и въобще всички останали доказателства,
установяващи поведението му, според мен не визира на избраната възприета
от Шуменския съд форма на предпазливост, небрежност, а по-скоро на
самонадеяност, т.к. е предприел въпросния дълъг път с тежкия автомобил, с
товарния автомобил, без да е отпочинал най-малко.
2
При тези обективни и субективни характеристики на конкретното деяние
и пак казвам за мен единственото смекчаващо вината на подсъдимия е
чистото съдебно минало, аз считам, че наказанията не би следвало да бъдат
определени в тези параметри. Тук разбира се трябва да се спомене и
характеристиката му като водач, защото тя винаги при ПТП е от водещо
значение. Тук ще си позволя да не се съглася с мнението на защитата, което
доста пространно е било представено в първоинстанционния съд и е
възприето от него, че подсъдимия е с категория С, съответно такъв водач от
1990 год9инса и, че виждате ли той има само и единствено две наказания.
Ами видно от справката на КАТ все пак има значение какви са тези
наказания, най-вече кога са наложени. Първо от представените от самата
защита документи в полза на подсъдимия не е видно той да работи като
шофьор, като професионален водач в случая, водач на товарен автомобил.
Видно е, че с нулев стаж е бил назначен през 2013 година във въпросната
фирма дружество Бургаско, чиято кола е управлявал и към времето на ПТП
като мотокарист, като година по-късно или две има допълнение към трудовия
договор и към момента на ПТП през април 2021 година той работи като общ
работник товаро-разтоварна дейност. Разбира се, че би могъл и да е
управлявал товарен автомобил, но аз не мога да не взема отношение при
документните, които самата защита е представила именно в полза на тезата и
то наистина би било впечатляващо ако един професионален шофьор, който
управлява едва ли не денонощно, непрекъснато кола има малко наказания.
Наказанията му, които са му наложени са от 2016 година и от 2020
година. И да оставя настрана по-старото от 2016 година, но това от 2020
година е за управление на МПС с превишена над 30 км/ч скорост през август,
предната година, като електронния фиш му е бил връчен края на ноември
2020 година, а ПТП е от април 2021 година. Затова аз не мога да възприема,
че има една блестяща характеристика като водач и, че това следва да се
отчита като смекчаващо, да не говорим изключително смекчаващо вината му
обстоятелства.
На този фон аз Ви моля да уважите жалбата на частните обвинители като
му наложите наказания средния размер, в случая 4 години лишаване от
свобода, разбира се следва да се приложи чл.58а от НК, като по мое мнение
подсъдимия няма нужда да търпи ефективно наказание лишаване от свобода,
3
но Ви моля за едно наказание около средния размер така, че да позволи след
редукцията прилагане на чл.66 от НК, ако прецените с един по-
продължителен изпитателен срок, не само три години, колкото са определи от
ШОС.
Моля Ви за завишаване на наказанието лишаване от правоуправление,
пак казвам предвид факта, че единствено и само подсъдимия е виновен за
това ПТП, смъртта на пострадалия конкретното нарушение, което е допуснал.
АДВ.Н.: – Уважаеми Апелативни съдии, от името на подзащитния ми Ви
моля да оставите без уважение подадената въззивна жалба срещу присъдата
на ШОС. Ние сме в процедурата по чл.371, т.2 от НПК, което ме задължава и
ограничава до голяма степен да обсъждам фактите по делото, но тези, които
са взети предвид и обсъдени от ШОС мисля, че налагат абсолютно
безспорния и коректен правен извод на първоинстанционния съд, относно
това, че подзащитния ми, въпреки извършеното от него тежко непредпазливо
деяние, тежко в смисъл на квалификацията, която е дадена от дефиницията на
НК, та въпреки извършеното от него деяние е личност и човек с ниска степен
на обществена опасност и е съобразил наложеното наказание основно с това,
както и с подробно изброените в мотивната част на присъдата смекчаващи
обстоятелства, които по моя преценка, както и по преценка на Сливенския
окръжен съд са отчетени и квалифицирани като изключителни многобройни
такива. Няма да ги преповтарям наново, само ще допълня това, което вече
съм изложил пред първата инстанция като допълнение на пледоарията си.
Едва днес в съдебно заседание пред Вашата съдебна инстанция се
твърди, че няма нарушения на ППЗДвП от страна на пострадалия и
единствено и само В. е този, който е нарушил ППЗДвП. Формално по
обвинителен акт това е така, но длъжен съм да спомена и да заявя нещо, което
е в кориците на делото и то е, че непосредствено преди настъпване на ПТП
пострадалия се е движил без поставен обезопасителен колан. В хода на ДП са
разпитани множество свидетели, някои от които са служители на МВР или
по-точно пожарна безопасност, хората, които са посетили след полицаите
мястото на ПТП, дори са рязали автомобила за да извадят пострадалия и
всеки един от тези свидетели установяват този факт. Защо го казвам и каква е
връзката с делото, това е контра теза на становището на държавното
обвинение, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат ако не
4
използването на обезопасителен колан, съгласно правна норма по ЗДвП
ползването на обезопасителен колан е едно от задълженията на водачите за
движение по пътищата. Та налице е съпричиняване. Сега до каква степен не
използването на предпазен колан е довело до настъпилия тежък вредоносен
резултат няма да е коректно да се ангажирам, но безспорно е, че това
обстоятелство е факт. Сега мисля, че не е редно и не би следвало да
възприемате тезата, според мен на държавното обвинение като се
омаловажават характаристичните данни залегнали в мотивната част на
първоинстанционния съдебен акт, довели до налагането на наказанието при
условията на чл.55 от НК. Безспорно е, че самопризнанията са смекчаващи
отговорността обстоятелства, това, че полага грижи, това, че полага
обществено полезен труд, това, че полага грижи за малолетно дете, за болната
си майка.
От особено значение е какви са характеристичните данни на подсъдимия
като водач на МПС. Няма да коментирам и не би следвало и Вие да
обсъждате това на какъв трудов договор е назначен. Трудовия договор е
двустранна сделка, която работникът подписва съгласявайки се поставените
от някой висше стоящ работодател, та дори и да бяха го вписали като чистач
на тоалетна той пак щеше да подпише този договор. Имаме официални
изходящи документи от държавни органи, какъвто е МВР, които установяват
кога е придобил правоспособността си като водач на МПС, това е през 1990
година.
Сега не би трябвало, аз съм убеден, десетки дела, да не кажа стотици дела
са ПТП, които минават ежегодно през Вас, няма да са повече от единици,
тези, които със справки на водачи с толкова малко за тези 32 години две
нарушения.
Така, че наистина Ви моля да прецените тези обстоятелства в
действителната им тежест при определяне на баланса от обстоятелства,
относими към определяне на наказанието и да постановите съдебен акт, с
който да потвърдите евентуално присъдата на ОС – Сливен.
Моля да не завишавате размера на изпитателния срок въпреки, че от
делото е видно какъв човек е изправен пред Вас. За целите и за нуждите на
специалната превенция присъдата от една година мога с чисто сърце да кажа,
че това е абсолютно достатъчно, три години изпитателен срок. Този човек е
5
станал на 50 години вече и за 32 години като водач на МПС веднъж е
превишил скоростта и веднъж е влязъл в погрешна улица със знак забранено
влизането, еднопосочно движение. Направете преценка какъв човек е пред
Вас и да прецените наистина ли следва да бъде завишена санкционната част
на присъдата, досежно размера на изтърпяване на наказанието и изпитателен
срок, което след себе си, Вие сте длъжна да завишите и другото кумулативно
наказание по чл.343г от НК.
Моля Ви да постановите съдебен акт, с който да потвърдите присъдата и
отхвърлите направените пред Вас искания за завишаване на санкционната
част на присъдата.
ПОДС.В.: - Признавам се за виновен, много съжалявам за случилото се,
не мога нищо да върна. Изказвам съболезнования на семейството. Винаги съм
се поставял, от както е станал случая, на негово място, ако се случи с моето
семейство как ще се чувствам.
Ще Ви помоля снизходителна присъда.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.В.: - Моля Ви за снизходителна присъда.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6