№ 206
гр. Б., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200396 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № ***. на инж. С.Ц.Т., Директор РДГ –
С., упълномощен със заповед РД ***г. на Министъра на земеделието и
храните, с което на Х. Ц. Н., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на
300.00 /триста/ лева, на основание чл. 257, ал.1, т.1(длъжностно лице) и чл.
275, ал.1, т.2, пр.3(издаде документ) от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД ***г.
на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за
нарушение на чл. 257, ал.1, т.1(длъжностно лице) и чл. 275, ал.1, т.2,
пр.3(издаде документ) от ЗГ във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии.
Становищата на страните:
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му.
Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност,
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от
Административно наказаващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата.
Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се
1
явява упълномощения му представител – адв. П.Д. от САК. Заявява, че
подържа жалбата. В хода по същество моли РС-Б. да отмени Наказателното
постановление по съображения изложени в жалбата. Претендира направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и представена и приложена
по делото писмена защита е изложил съображения за законосъобразност на
обжалваното НП. По същество въззиваемата страна оспорва жалбата. Излага
че в АУАН и НП е точно описано нарушението, мястото и времето на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите
разпоредби, които са нарушени. Предвид изложеното моли жалбата да бъде
отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба - потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и е издразил съображения за прекомерност
на разноските в съдебното производство от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На ***г. е съставен АУАН № ***г., бланков № *** срещу Х. Ц. Н., ЕГН
**********, с адрес: с. В., ул. ***, № *** за това, че "За периода от
24.02.2022г. до 23.03.2022г., в качеството си на лице по чл. 211, ал. 2 от ЗГ, с
трудов договор№ *** от ***г. и упълномощено от директора на ТП ДГС Б. да
експедира дървесина от отдел ***, подотдел ***, землище на гр. Б. по
позволително за сеч № ***г., е издал 6 броя превозни билети за общо 6,6
пл.м.куб. дърва за огрев от бук и 26,95 пл.м.куб. дърва за огрев от зимен дъб,
като при извършена теренна проверка на ***г., съгласно изготвен КП № ***г.
е установено, че в насаждението не са добивани дърва от бук с което не
спазва изискванията на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, връзка с чл. 9а от НКОГТ №
1.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя,
като екземпляр от АУАН е връчен на жалбоподателя срещу подпис. В АУАН,
т. 10 "обяснения или възражения на нарушителя" е отразено: "Не съм
съгласен с горенаписаното".
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е подавал писмено
възражение.
2
В представения по делото констативен протокол /КП/ № *** г.,
съставен от П. И. П. – гл. специалист горски инспектор в РДГ С., в
присъствието на П. М. Х. – ст. лесничей в ДГС-Б., по повод извършена
проверка в отдел ***, подотдел ***, землище на гр. Б. са отразени следните
констатации: "За подотдел *** е издадено ПС № ***г. и протокол за
освидетелстване на сечище № ***. По ПС е трябвало да се добие 42,00
пл.м.куб. от които 10,00 пл.м.куб. бук и 32,00 пл.м.куб. зимен дъб, като на
терена е извършен добив на дървесина на площ около 5 дка. Като са отрязани
56бр. дървета от зимен дъб с диаметър на пъна от 12 до 26 см. В горната част
на насаждението са повалени 9бр. дървета от зимен дъб като една част от тях
са разкроени на 1м, в другите на цели стъбла като има маркирани за сеч
дървета от буки, но няма отрязано нито едно дърво от този вид. Издадена е
препоръка служителите на ТПДГС-Б. извършили експедицията от този
подотдел, да дадат писмена информация за констатираното нарушение.
Наказателно постановление № *** на инж. С.Ц.Т., Директор РДГ – С.,
упълномощен със заповед РД ***г. на Министъра на земеделието и храните, е
издадено на ***г., срещу жалбоподателя, като в него е отразено, че същото се
издава въз основа на АУАН № ***г. от ***г., КП № *** г., съставени от П. И.
П.. В наказателното постановление е посочено, че "... е извършена проверка
на ***г. от служители на РДГ С., в присъствието на служител на ТП ДГС- Б. в
отдел ***, подотдел ***, землище на гр. Б., при която е установено, че Х. Ц.
Н. - в качеството си на лице по чл. 211, ал. 2 от ЗГ, с трудов договор№ *** от
***г. и упълномощено от директора на ТП ДГС Б. да експедира дървесина от
отдел ***, подотдел ***, землище на гр. Б. по позволително за сеч № ***г., в
периода от 24.02.2022г. до 23.03.2022г., е издал 6 броя превозни билети за
общо 6,6 пл.м.куб. дърва за огрев от бук и 26,95 пл.м.куб. дърва за огрев от
зимен дъб, като при извършена теренна проверка на ***г., съгласно изготвен
КП № ***г. е установено, че в насаждението не са добивани дърва от бук,
което е в нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, връзка с чл. 9а от НКОГТ №
1.
Лицето експедирал дървесината от отдел ***, подотдел ***, землище
на гр. Б. е Х. Ц. Н. – лице по чл. 211, ал. 2 от ЗГ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите П. И.
3
П., М. Г. М. и П. М. Х., АУАН № ***г.; констативен протокол № *** г.; 6 бр.
превозни билети; позволително за сеч № ***г.; протокол за освидетелстване
на сечище; доклад от ***г. на главен специалист ГИ П. П. до директора на
РДГ-С.; снимков материал; заповед на изпълнителен директор на
изпълнителна агенция по горите № ***г.; заповед на министъра на
земеделието и горите № ***., известие за доставяне на обжалваното
наказателно постановление обр. 243, с дата на получаването му - ***г. и др.
В хода на съдебното следствие, съдът, на основание разпоредбата на чл.
84 от ЗАНН, вр. чл. 107, ал. 3 НПК, задължаваща го да събере и провери
както доказателства в подкрепа на обвинителната теза, така и оправдателни
такива се е произнесъл по исканията, направени от пълномощника на
жалбоподателя и е допуснал до разпит свидетеля Б.Н.К. – директор на ТП
ДГС-Б.. От разпита на този свидетел се установява важно обстоятелство, а
именно – че той е издал позволителното за сеч на процесния подотдел, както
и че в последствие той лично го е освидетелствал, в хода на което е
категорично установил, че отдел ***, подотдел ***, землище на гр. Б. са
добивани дърва от бук и то в превишаване на позволителното, което обяснява
със паднали счупени на две дървета по време на сечта. Настоящият съдебен
състав не намира основания да поставя под съмнение твърденията му, които
не се оборват от някакъв начин от доказателствата по делото, нито са в
конфликт с правилата на формалната логика, а звучат логично дори в
житейски план. Напротив потвърждава се и от показанията на св. П. М. Х.
(свидетел по АУАН), който лично е присъствал на проверката на процесния
подотдел.
При проверката на доказателствения материал съдът прие, че
съществени противоречия по смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК се констатират
между показанията на основните свидетели – П. И. П. (от една страна), и
показанията на Б.Н.К. и П. М. Х. (от друга страна) по спорния въпрос – в
отдел ***, подотдел ***, землище на гр. Б. имало ли е отсечени дърва от бук.
Показанията на втората група свидетели съдът възприема като надеждни и
достоверни източници на доказателства по следните съображения:
– съдържат непосредствените възприятия;
– отличават се с голяма категоричност;
–еднопосочни и хармонични помежду си са, без никакво противоречие в
4
основните им части;
– не се установяват никакви факти, които да създават предпоставки за
евентуална заинтересованост;
– не на последно място по значение е обстоятелството, че тези
показания, за разлика от показанията на П. П., напълно съответстват на
останалите обективни по характер писмени доказателствени източници. За да
приеме, че тези показания са достатъчно основание за изграждане на
фактологията за това че е имало отсечен бук, на следващо място, съдът
отчете, че показанията им не се опровергават от други надеждни
доказателствени източници.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:
Издаденото НП е от вида на обжалваемите. Спазен е преклузивният
четиринадесет дневен срок от връчването на НП /***г./, установен в чл.59
ал.2 от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от приложеното
заверено копие на известие за доставяне обр. 243 обжалваното НП е връчено
на жалбподателя на ***г., като жалбата срещу него е депозирана в
законоустановения срок четиринадесет дневен срок – на дата 1***г., видно от
отбелязването на клеймото на пощенския плик, с който е изпратена жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по
закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН
от свидетеля П. И. П. и с оглед заеманата от него длъжност - „главен
специалист-горски инспектор" при РДГ –С., за което данни са изложени
непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените
доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на
актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН
и в двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на
процесното нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен
протокол, на която дата може да се приеме, че е бил открито и
5
санкционираното лице, така и едногодишния от датата на извършване на
деянието.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с т. 1
от представената Заповед № РД *** г. на Министъра на земеделието и
храните.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съобразно чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите - Наказва се с глоба от
300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице
или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или
издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по
прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.
Нормата на чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ предвижда, че превозните билети се
издават от лицата, упражняващи лесовъдска практика за дървесината, добита
от собствените им гори, както и от горските територии, за които са
упълномощени от собственика.
Според вменената за нарушена разпоредба на чл. 9а от Наредба№ 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, в задължение
на лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или
подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното
получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени
със заповедите за определяне на съответните образци. Както в АУАН, така и
в наказателното постановление е посочено, че са издадени 6 броя превозни
билети за общо 6,6 пл.м.куб. дърва за огрев от бук и 26,95 пл.м.куб. дърва за
огрев от зимен дъб, като при извършена теренна проверка на ***г., съгласно
изготвен КП № ***г. е установено, че в насаждението не са добивани дърва
от бук - нарушение на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, където е посочено, че лицата, издаващи
или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна
уредба, са длъжни да спазват точното и правилно попълване на
задължителните реквизити в съответните документи, в т. ч. и в ПБ.
В случая и в АУАН и в НП се твърди, че жалбоподателят е издал 6 броя
превозни билети за общо 6,6 пл.м.куб. дърва за огрев от бук и 26,95 пл.м.куб.
дърва за огрев от зимен дъб, респ. превозени, но без да са добивани дърва от
бук в процесния подотдел.
6
От събраните по делото доказателства не се установява констатираното
от наказващия орган. Напротив, от свидетелските показания на Б.Н.К. и П. М.
Х., подкрепени от писмените доказателства по делото (позволителното за сеч
и протокол за освидетелстване), несъмнено се установява, че в отдел ***,
подотдел ***, землище на гр. Б. е имало отсечени дърва от бук към датата на
проверката – ***г.
Тук следва да се отбележи, че с оглед предписанията на разпоредбата на
чл.53, ал.1 от ЗАНН не е установено по безспорен начин осъществяване на
нарушението от санкционираното лице. Наказващия орган не е изпълнил
задължението си, вменено от цитираната разпоредба за разследване на
спорните обстоятелства. Липсват каквито и да е доказателства, които да са в
подкрепа на изложените в АУАН и наказателното постановление изводи. В
тази връзка Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г., ППВС
категорично постановява, че доказателствената тежест по установяване на
нарушението лежи върху наказващия орган:
“... Във всички случаи, когато административнонаказващият орган
обсъжда събраните доказателства и възраженията на нарушителя, е
задължен да прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните
обстоятелства и ако е необходимо - да извърши такова, за да се установи
обективната истина още в тази фаза на процеса...”
В тежест на административнонаказващия орган е да установи по
несъмнен начин участието на лицето, което санкционира в осъществяването
на деянието и връзката му с него. Отговорността не е принципна и почиваща
на предположения, а конкретна и в тежест на АНО е да докаже по несъмнен
начин деянието и неговият извършител, както и вината му, които
обстоятелства в случая не са доказани, включително и пред настоящия
съдебен състав.
Посочените обстоятелства, относно неподкрепяне с доказателства на
фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и
в НП, водят до необоснованост и недоказаност на НП, относно твърдяното,
като извършено, нарушение от страна на ответника.
Следва да се обърне внимание, че изводът на актосъставителя, че
нарушението се доказвало от обстоятелството, че 6-е броя превозни билети
били издадени с координати не от временния склад посочен в позволителното
7
за сеч, а от място, което не представлява временен склад, посочен в
технологичния план, е неправилен. В никоя от цитираните от
административно наказващия орган правни норми не е вменено като
задължение превозните билети да се издават на точно определено място,
включително и на мястото на временния склад по смисъла на § 11, т. 6 от ДР
на ЗГ. Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ е бланкетна и препращаща,
поради което за да бъде ангажирана административно наказателната
отговорност на определено лице следва да бъдат посочени точните норми от
ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях, които конкретният нарушител не е изпълнил или е изпълнил
несвоевременно. Като такава норма в случая е посочена само тази на 9а от
Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазване на горските територии,
която сочи, че лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за
горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и
условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и
съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните
образци. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ЗТ дървесината се
транспортира от временен склад, придружена с превозен билет, но от
жалбоподателя не може да се търси отговорност за начина на транспортиране
на дървесината. Според ал. 2, т. 2 превозните билети се издават от лицата,
упражняващи лесовъдска практика - за дървесината, добита от собствените
им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от
собственика, като по делото няма спор, че просеният ПБ е бил издаден от
такова, именно, лице.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от
29.11.2019 г. на Х. Ц. Н., ЕГН ********** се дължат и следва да се заплатят
разноски в производството по делото. С молбата се претендира заплащане на
разноски за процесуално представителство в размер на 350,00 лв.
Писмено от РДГ - С. е направено възражение за прекомерност на размера
на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за частично основателна и доказана. По делото е
представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 350, 00 лв. в полза на адв.П.Д. от
8
САК. В случая, платеното от Н. адвокатско възнаграждение е над
минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва
да се редуцира до минималния размер, с оглед възражението за прекомерност
и обстоятелството, че делото е било разгледано и обявено за решаване в едно
съдебно заседание, и не се отличава с фактическа или правна сложност.
Предвид гореизложеното, РДГ- С. следва да заплати на Х. Ц. Н., ЕГН
********** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено
процесуално представителство.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ***. на инж. С.Ц.Т., Директор РДГ – С., упълномощен
със заповед РД ***г. на Министъра на земеделието и храните, с което на Х. Ц.
Н., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, на
основание чл. 257, ал.1, т.1(длъжностно лице) и чл. 275, ал.1, т.2, пр.3(издаде
документ) от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД ***г. на Министъра на
земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 257,
ал.1, т.1(длъжностно лице) и чл. 275, ал.1, т.2, пр.3(издаде документ) от ЗГ
във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – С., да заплати на Х. Ц. Н.,
ЕГН ********** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено
процесуално представителство.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – С. област в
14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9