№ 52
гр. Ловеч, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П. Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20234300200171 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от
ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано на 05.05.2023 г. по изпратено ни по подсъдност на
основание чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС ЧНД № 284/2023 г. по описа на ОС
– Хасково, съдебното производство по което е прекратено с Определение №
286/25.04.2023 година. Последното е било образувано по изпратено им от
немските компетентни власти Удостоверение по чл.4 от Рамково решение №
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции и касае засегнатото лице С. Т. Н., роден на
18.11.1987 г., в гр.Л., обл. Ловеч, с последен известен адрес по делото : гр.Л.,
ул. „******” № 12. От направената справка в НБД „Население” (л.26 от ЧНД
№ 284/2023 г. по описа на ОС – Хасково) се установяват пълните данни на
засегнатото лице – С. Т. Н., родена на 18.11.1987 г., в гр.Л., обл. Ловеч, ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес : гр.Л., ул. „******” № 12.
Горецитираното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение №
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е издадено въз основа на Решение № 408
Cs 2050 Js 27265/22 от 18.05.2022 г., постановено от Районен съд Майнц /
1
Amtsgericht – Strafrichter Mainz/ на ФР Германия, влязло в законна сила на
26.07.2022 г., по отношение на българската гражданка С. Т. Н., ЕГН
**********, от гр. Л., област Ловешка, ул. „******“ № 12.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума, в размер на *** евро, която е наложена с
решението за осъждане за престъпление, както и *** евро разноски по
съдебното и административното производство или общия размер на
финансовата санкция е *** (*****) евро.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч
посочва, че са налице условията за признаване на решението.
Засегнатото лице С. Т. Н., редовно призована за съдебно заседание, се
явява лично и със защитник – адв. Радослав Монов от ЛАК – служебно
назначен от съда. Излага, че поддържа казаното от своя защитник, като моли
съда да не уважава искането на издаващата държава.
Защитникът адв. Монов предлага на настоящата инстанция да не
уважава искането, тъй като българското законодателство не е налице
подобно нарушение, а деянието следва да е наказуемо и по българския закон.
Счита, че доколкото нарушението не попада в кръга на чл. 14, ал. 2 и чл. 30,
ал. 2 от Закона, предвид което счита че следва да се отхвърли искането за
признаване на процесното наказателно постановление.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/
214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване
на финансови санкции – издадено въз основа на Решение № 408 Cs 2050 Js
27265/22 от 18.05.2022 г., постановено от Районен съд Майнц / Amtsgericht –
Strafrichter Mainz/ на Федерална Република Германия, влязло в законна сила
на 26.07.2022 г., по отношение на българската гражданка С. Т. Н., ЕГН
**********, от гр. Л., област Ловешка, ул. „******“ № 12.
Решението се отнася за деяние представляващо данъчно престъпление –
укриване на данъци, уредено в законодателството на издаващата държава, в
чл.369, ал.1, т.1 и чл.370, ал.1, т.2 AO (Данъчен кодекс) във връзка с чл.68,
ал.1 EStG (Закон за доходите). Същото се квалифицира като престъпление и
по българското законодателство, а именно по чл.255, ал.1, т.1 от НК, за което
българският законодетел е предвидил наказание – лишаване отсвобода от 1 до
6 години и глоба до 2 000 лева. Нещо повече - съгласно чл.14, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС – не може да се откаже изпълнение във връзка с данъци,
такси и т.н. на основание, че българския закон не предвижда същия вид
данък, предвид което възраженията на защитата в тази връзка следва да се
оставят без уважение.
Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по
чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Направен е и
превод на решението на български език, от който е видно, че удостоверението
очевидно отговаря на решението, каквото е изискването на чл.35, т.1, предл. 3
2
от ЗПИИРКОРНФС (л.20-22). Не са събрани доказателства, че срещу
засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата или изпълняващата е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е
налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които
правят изпълнението на решението недопустимо. Засегнатото лице не е
представило доказателства за пълно или частично изпълнение, което де е
извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай
наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 1
***,50 (*****) евро за извършеното данъчно престъпление.
Решението не се отнася за деяния, които по българското
законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на
Р. България или са били извършени извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношения на такива деяния.
Според удостоверението фактическата обстановка касаеща процесното
нарушение е следната :
Осъденото лице получава от Семейна каса Rheinland-PfaLz-Saarland,
филиал Mainz, детски надбавки за децата си, Е., родена на 05.04.2005 г., П.,
роден на 24.08.2006 г., Н., роден на 08.09.2009 г. и М., родена на 15.09.2011 г.
Въпреки че тя знае, че е длъжна да съдейства с информация, тя не съобщава
веднага на Семейната каса Rheinland-Pfalz-Saarland, че нейната трудова
дейност в Германия приключва на 31.07.2019 г. Поради приключването на
трудовата й дейност в Германия, на нея не й се полагат немски детски
надбавки за периода от август 2019 г. до април 2020 година. Поради
неизпълнено задължение за информиране, осъденото лице придобива за
горепосочения период неправомерно данъчно облекчение под формата на
детски надбавки в размер на **** евро.
Засегнатото лице - С. Т. Н., към момента на извършване на
престъплението е била пълнолетна, предвид което подлежи на наказателно
преследване за деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното
удостоверение Н. е бил уведомена съгласно законодателството на издаващата
държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване. Решението е постановено от съдебен орган в издаващата държава
– Районен съд Майнц / Amtsgericht – Strafrichter Mainz/ на Федерална
Република Германия, същото е постановено на 18.05.2022 г. и е влязло в
законна сила на 26.07.2022 година.
От така представените доказателства се установява, че представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията,
3
при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Представеният акт следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като
финансовата санкция е определена в евро и съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с
чл.16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за
финансова санкция. Решението е постановено на 18.05.2022 година, като
равностойността на *** евро, е с левова равностойност ** (*******) лева.
Ловешкият окръжен съд приема, че са налице условията за признаване
и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което
и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС
същото следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на органите на
НАП.
При този изход на делото на основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС
направените разноски по настоящото производство за превод на „Нина
Вачкова ВТ“ ЕООД гр. Велико Търново, в размер на 60 (шестдесет) лева,
както и направените разноски за превод по ЧНД № 284/2023 г. по описа на
ОС – Хасково в размер на 25 (двадесет и пет) лева, следва да останат за
сметка на българската държава.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл.
16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 408 Cs 2050 Js 27265/22 от 18.05.2022 г.,
постановено от Районен съд Майнц / Amtsgericht – Strafrichter Mainz/ на ФР
Германия, влязло в законна сила на 26.07.2022 г., с което по отношение на
българската гражданка С. Т. Н., родена на 18.11.1987 г. в гр. Л., област
Ловешка, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Л., област
Ловешка, ул. „******“ № 12, е наложена финансова санкция – глоба в общ
размер на *** евро равностойни на ** (*******) лева по курса на БНБ за деня
на постановяване на решението – 18.05.2022 година.
На основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС направените разноски
за превод на „Нина Вачкова ВТ“ ЕООД гр. Велико Търново, в размер на 60
(шестдесет) лева, както и направените разноски за превод по ЧНД № 284/2023
г. по описа на ОС – Хасково, в размер на 25 (двадесет и пет) лева, следва да
останат за сметка на българската държава.
На основание чл. 36 във връзка с чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС ДА СЕ
ИЗПРАТИ признатото Решение за налагане на финансова санкция от
18.05.2022 г., влязло в законна сила на 26.07.2022 г., , ведно с препис от
настоящото решение, на ТД на НАП - Ловеч за изпълнение, като НАП следва
4
незабавно да уведоми Окръжен съд - Ловеч за предприетите действия по
изпълнение на решението, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд гр. Велико Търново.
Обжалването не спира изпълнението.
На основание чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава и Министерство на
правосъдието на Република България, като им се изпрати копие от
настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5