№ 229
гр. Кюстендил, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Дж.а
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500205 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е въззивна жалба с вх.№14233/11.12.2024 г. от Е. З. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******* чрез пълномощника адв. Д. З. от КАК, със съдебен
адрес за призоваване: гр. Кюстендил, ул. ***, насочена срещу Решение
№1117/25.11.2024 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д. №317/2023 г. по
описа на същия съд.
Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението
изцяло, приемайки го за неправилно и необосновано. Излага съображения за
неправилност на извода на съда, че ищецът не е доказал размера на претендираните
вреди от неизпълнение задължението на ответника, а именно стойността на вещите, за
които се твърди да са се намирали в каса в охранявания обект и съответно откраднати
през декември 2019 г.
Намира за доказано обстоятелството, че от имота на ищеца е изнесена цялата
огнеупорната каса, находяща се в спалното му помещение в къщата на ул. ***, гр. К.,
за което било образувано досъдебното производство, приложено по делото. Сочи, че от
свидетелските показания на разпитаните свидетели се установило, че е притежавал
такава, със съхранявани в нея ценни вещи и револвери, а отнетите вещи били описани,
подробно в приетото като доказателство по делото Удостоверение изх. № УРИ1910-
2431/11.02.2020 год., издадено от РУ на МВР - гр. Кюстендил. Приема, че същото
представлява официален писмен документ, неоспорен в производството, поради което
не било обосновано от PC - Кюстендил да го игнорира от доказателствения материал
по делото. Пояснява, че обстоятелството, че такъв официален писмен документ не се
1
намира в папките на Досъдебното производство, че същото е изпратено от друг орган -
Районна прокуратура - Кюстендил, в което не се съдържат удостоверителни документи
на РУ на МВР - Кюстендил, а само действия по разследването.
Сочи, че с доклада по делото не са дадени указания за представяне на
доказателства, удостоверяващи вида на отнетите вещи, доколкото не били и оспорени
официално представените от държавни органи документи, доказващи вида и броя на
отнетите вещи.
За неправилен се приема и изводът на съда, че ищецът не бил уведомил
ответното дружество за наличието на каса, за ценностите в нея и не бил съставен опис
на съдържанието в касата, съответно по делото липсвали и документи, установяващи
собствеността на вещите, за чиято липса ищеца претендира вреди. Този извод се
оспорва с довода, че не е задължение на възложителя – ищец да предоставя опис на
вещи в дома си, в който има назначена охрана от ответника, за да претендира
неизпълнение на договор с ответника, тъй като съобразно уговореното в договора
предмет на охраната била именно къщата на ул. ***, където се е намирала
огнеупорната каса и описаните в нея вещи, а инсталираната СОТ система обхващала и
охраната на къщата, респ. от уговореното в договора се установявало, че изпълнителят
се е задължил да охранява къщата на ищеца, находяща се в гр. К., ул. ***.
Твърди, че безспорно се доказало по делото наличие на предпоставките на чл.
82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а именно: 1) наличие на действително облигационно
правоотношение по договор за охрана с технически средства на обект - Договор за
охрана на имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули № 2500-
00053/18.04.2017 г. с охранителна фирма „от „ВИП Секюрити” ЕООД за охрана на
обект „Жилище, гр. К., ул. ***** между ищеца и ответника „ВИП Секюрити” ЕООД с
ЕИК *********, безсрочен; 2) неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника - на 21.12.2019 г. представителя в гр. Кюстендил на ответника - лицето И.Й.,
който е установил, че само обекта на ищеца е бил без електрозахранване (другите в
този район са си имали електрозахранване) и че в Централата на ответника са
получили тази информация, както че, освен без електрозахранване, обектът бил и с
изтощена батерия.; 3) настъпването на имуществени вреди - образувано е ДП №
1321/2019 г. по описа на РП - Кюстендил, същото с № 1242/2019 г. по описа на РУ на
МР - Кюстендил, отдел „Разследване“ за отнети чужди движими вещи от владението
на Е. З. Т. - престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.2, вр. чл. 194, ал.1 от ПК, за което е
издадено и Удостоверение от РУ - Кюстендил, изх. per. № 1910-243/11.02.2020 г. и 4)
причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и
настъпването на вредоносния резултат.
Доказано по делото било и обстоятелството, че именно ответникът носи
отговорност за отнемането на вещите, които са били в къщата на ищеца, поради което
и искът по отношение на вредите, претърпени от противоправното отнемане от трето
лице се явявал основателен.
Въззъвникът приема за неправилно решението и в частта, в която съдът е
отхвърлил иска за обявяване нищожност на клаузите на т. 15.2, на т. 16.1, на т. 18.1, на
т. 19.1 буква „ з“, буква „и“, буква „й“ и буква „к“, всички от Раздел V „Имуществена
отговорност на изпълнителя“ от Общите условия за изпълнение на услуги по охрана
на имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули на ответника
ВИП Секюрити” ЕООД, с ЕИК *********. Цитираните клаузи се приемат за нищожни
като уговорени във вреда на потребителя и неотговарящи на изискването за
добросъвестност, водещи до значително неравновесие между правата и задълженията
2
на търговеца и потребителя. Клаузите на т. 15.2, на т. 16.1, на т. 18.1, на т. 19.1 буква
„з“, буква „и“, буква „й“ и буква „к“, всички от Раздел V „Имуществена отговорност на
изпълнителя“, включени в Общите условия, не били уговорени индивидуално и
поради това потребителят - ищец да не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП). Твърди, че формулираният в клаузите по т. 19
от ОУ изключен риск бил във вреда на ищеца и бил формулиран достатъчно неточно и
неясно, така че да доведе до безгранично разширително тълкуване.
Сочи, че при нарушение на съдопроизводствените правила - при неправилно
възприятие на фактическата обстановка по спора, съдът е приел, че ищецът носи
отговорност за изправността на електрозахранването в имота, без да приеме
установени по делото факти, че електрозахранването в имота било спряно от
лицето/лицата, които са манипулирали охранителната система, за да влязат в дома на
ищеца, тъй като в съседните къщи е имало електрозахранване и това не можело да се
вмени в отговорност на ищеца, който е бил в САЩ по това време.
Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна – „ВИП Секюрити“ ЕООД, действащи чрез процесуалния си
представител адв. С. К.. Оспорва се основателността на въззивната жалба и се моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
Въззиваемото дружество се консолидира с извода на първостепенния съд, че по
делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да се направи
обоснован извод, че твърдените за откраднати от ищеца вещи са негова собственост и
са се намирали в твърдяната за открадната каса по време на соченото от него събитие.
Сочи, че представеното по делото Удостоверение УРИ 191000-243/11.02.2020 г.,
издадено от РУ – Кюстендил, описвало единствено твърденията на пострадалото лице,
а не представлявало реално доказателство относно конкретния предмет на спора, при
което правилно не му била придадена исканата от въззивника доказателствена сила.
За неотносимо към предмета на спора въззиваемото дружество счита и
установяването на това, дали въззивникът носи качеството на лице по чл. 50, ал. 3 и
чл. 56 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия, доколкото последното не би било доказателство за наличието на твърдените
за откраднати оръжия в огнеупорната каса.
Оспорва се като неправилен доводът на въззивника, че не е имал задължение да
оповести, че в охранявания обект съществува каса с ценности. Противното разбиране
се аргументира с т. 16 и т. 16.1. от Общите условия, приложими към сключения
договор за охрана, където било заложено, че възложителят по Договора е длъжен да
направи това, в случай, че такива са налични, като са предвидени възможности за
оглед и опис или попълнена при сключване на договора декларация- опис на вещите.
За неясни се приемат твърденията във въззивната жалба, че е налице
неизпълнение на договорни задължения от страна на ответното дружество с довода,
че въззивникът не посочва точно в какво се заключава неизпълнението на Договора от
страна на „ВИП Секюрити“ ЕООД и конкретно кои клаузи са нарушени.
Доказано било в първоинстанционното производство, че „ВИП Секюрити“
ЕООД е изпълнило своите задължения по сключения между дружеството и ищеца
договор за охрана на имущество. Небрежност от страна на въззивника препятствала
предоставянето на услугата по охрана. Твърди, че именно въззивникът, като
3
Възложител по договора, е имал задължението да осигури електрическо захранване на
обекта и техническата изправност на средствата за охрана. Като не е сторил това,
ответното дружество е било поставено в невъзможност да изпълнява задълженията си
по договора за охрана. Това се установявало и в приетата от съда съдебно - техническа
експертиза, която посочвала като причина за нарушената връзка между сигнално -
охранителната системата (СОС) на охранявания обект и мониторинг центъра на „ВИП
Секюрити“ ЕООД изтощеният заряд па батерия на техническото устройство, дължаща
се на прекъснато електричество в имота, продължила близо 24 часа. Акцентира, че при
липса на получен алармен сигнал за незаконно влизане в обекта, не би могло да се
твърди наличие на неизпълнение на задължението за реакция, предвид факта, че такъв
сигнал не е получаван от страна на охранителното дружество.
Нещо повече, видно било от приложените по делото прокурорската преписка и
извлечения от мониторинг центъра за обекта, от изслушаните свидетелски показания
на свидетеля Й., както и от експертизата на вещото лице, че за периода от 1
8.12.2019г., 22:00:08 ч. до 24.12.2019г., 15:00:38 ч., период в който попада и периодът,
в който се твърди, че е извършена кражба от обекта на ищеца, обектът на Възложителя
не е бил под охрана, охраната е била деактивирана с код или дистанционно и не е
активирана след това, поради което претенцията за ангажиране отговорността на
„ВИП Секюрити“ ЕООД се приема за изцяло неоснователна.
Въззивникът не бил изложил аргументи и относно причинно-следствената
връзка между твърдяното от него неизпълнение на договора и настъпилия вредоносен
резултат в охранявания обект. Сочи, че няма как изпълнителят на услугата да носи
отговорност, ако възникналите за ищеца вреди са следствие от неизправност на
собствените на изпълнителя технически средства или липса на електрическо
захранване в обекта. Акцентира, че услугата по договора не е застрахователна по
същността си и няма за предмет пълно покритие на всички рискове на потребителя.
Моли въззивния съд да вземе предвид и това, че ответника своевременно е
направил възражение за настъпила погасителна давност, с настъпването на която
претендираното от въззивника вземане - обезщетение по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е
погасено.
На следващо място сочи, че правилно първоинстанционният съд е заключил, че
атакуваните от въззивника като нищожни клаузи в Общите условия към Договора, а
именно т. 15.2., т. 16.1., т.18.1., т. 19.1. букви „з“, „и“, „й“ и „к“, както и раздел V
„Имуществена отговорност на изпълнителя“ не водели до ограничаване правата на
въззивника, а точно обратното, разпоредбите се приемат за логично обусловени и
целесъобразни, предвид естеството на Договора.
Възразява се срещу заявените доказателствени искания, като последните се
приемат за преклудирани в хипотезата на чл.266, ал.1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения се моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Препис от постъпилата въззивна жалба е бил връчен и на третото лице-помагач
ЗАД *****, но в срока по закон отговор не е постъпил.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от пълномощника на
жалбоподателя, а представителят на въззиваемата страна я смята за неоснователна.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и
4
пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
КРС е бил сезиран с искова молба на Е. З. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр.
******* чрез адв. З. и адрес за призоваване: гр. Кюстендил, ул. ***, против „ВИП
Секюрити“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №141, представлявано от управителите А.М. и
И.А..
В исковата молба са били наведени твърдения, че ищецът е собственик на имот-
жилище и дворно място, находящо се в гр. К., ул. ***. В него била изградена система
за охрана от „Импулс С.С.“ ЕООД, а след това бил сключен договор за охрана на
имущество с „3 С СОТ“- гр. Кюстендил, който по-късно бил прекратен и бил сключен
нов договор с ответника за охрана на посочения адрес - Договор за охрана на
имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули №2500-
00053/18.04.2017 г. със срок на действие 12 месеца. Договорът се превърнал в
безсрочен, тъй като никоя от страните не поискала писмено прекратяването му.
За представената услуга ищецът плащал месечната такса за охрана на каса при
ответника, а в определен момент нататък превеждал парите по банков път.
Посочено е било, че ищецът предоставил ключ от имота си за достъп до него.
Уведомил служителката на ответника – С.Ф., че в периода 15.12.2019 г. – 27.01.2020 г.
ще отсъства от гр. Кюстендил и за отговорник на имота си посочил Г.ДЖ., за което
предоставил на охранителя неговите и на съпругата му GSM-номера.
В последствие било установено, че за имота на ищеца било прекъснато
електрозахранването за времето от 1:52,47 ч. на 18.12.2019 г. до 14:37:01 ч., поради
което батерията се изчерпала и обектът не бил ефективно охраняван. Служителите на
ответника уведомили отговорника на имота за това обстоятелства, а това им било
известно.
Твърди се, че на 20.12.2019 г. и на 21.12.2019 г. Дж. посетил обекта, но не влязъл
в него, тъй като не успял да деактивира охраната чрез дистанционното управление. Ф.
заявила на Дж. да смени батериите на дистанционното управление. В тази връзка
ръководителят на офиса на ответника в К. – Й., установил, че само този обект бил без
ток, както и че в централата на ответника са получили тази информация, както и
относно изчерпаната батерия на дистанционното управление.
На 23.12.2019 г. Дж. сменил батериите, но понеже отново имало проблем с
батериите се уговорил с Й. заедно да посетят обекта.
На 24.12.2019 г. двамата посетили имота и установили, че ключалката е разбита,
шкафчетата на мебели са отворени и след пристигане на полицейски служители, в
следствие на обаждане на тел. №112, било констатирано, че липсва огнеупорна каса с
размери 70х40х60 см и тегло около 300 кг.
Твърди се, че в касата били оставени на съхранение: боен пистолет „Байкал” с 2
пълнителя и 50 патрона за същия, заедно с кобур за под мишница, както и
разрешителните за притежание и носене на пистолета, издадени от МВР, газов
револвер с газови и сигнални патрони за същия, заедно с кобур за колан както и
регистрацията в МВР на същия; пари в брой: 400 лв. - 4 банкноти по 100 лв.; 150 евро
—1x100 + 1х 50 евро; между 1 200 и 1 400 $ САЩ - 12 или 13 банкноти по 100 $, по 1
$, по 50 $ и 1 х 2 $, златни бижута: кръстчета - 2 бр.; обици: 2 бр. тип халки; 1 бр.
висулки от бяло и жълто злато, по средата с мъничък диамант; синджирчета за врата 2
дамски, тънко и по-дебело; мъжка гривна - на сегменти, широки около 1, 5 х 1 см (като
на верижка за часовник), синджирче за врата - мъжко - 1 бр., дебело около 3-4 мм;
5
синджирче за ръка - мъжко, дебело около 3-4 мм; синджир за врата, комплект с гривна
(мъжки), дебели около 1 см - прилагам подобна снимка; брачната халка на ищеца с
гравирана от вътре дата: 27 май 1972 г.; мъжки пръстен с 2 или 3 черни ленти диагонал
- без камъчета; дамска гривна с висулки, синджир с ширина около 4-5 мм; дамска
гривна широка 1 см, на вид плътна, но отвътре е куха; дамска гривна плътна с ширина
около 2 - 2, 5 см и дебелина около 2 мм; дамски пръстени - 3 бр.:тип бадем, стара
изработка с лилав камък, руски с малка елипса отгоре; мъжки часовник 44 mm Panerai
Luminor Base PAM00560, монети:1 $ САЩ с диаметър около 4 см - бежово-кафява;
юбилейни монети - сребърни 4 бр., от БНБ със сертификати; “Наполеони” около 1-1,5
см диаметър - 4 бр., „наполеони”; дистанционни управления за отваряне на: ролетна
метална щора за гаража - 1 брой; голямата порта на дворната врата - 2 броя; ключове
за: лек автомобил „****“, с peг. No *** 2 броя; ролетна метална щора за гаража;
голямата порта на дворната врата; хидравличния механизъм за отваряне на голямата
порта на дворната врата; Документи: оригиналните нотариални актове за имота в К. и
за апартамент в София. Сочи се, че от касата са извадени и оставени върху намиращия
се в хола лаптоп: Личните документи (лични карти и свидетелства за управление на
МПС, заедно с талоните към тях); Големият и малкия талон за лек автомобил „****“, с
peг. № ***; трудова книжка; Военна книжка; Дипломите на ищеца за средно и виеше
образование и следдипломни квалификации; Удостоверения за раждане на ищеца,
децата му и внуците му; Кръщелни свидетелства на ищеца и децата му; Удостоверение
за граждански брак на ищеца; Пълномощни, с право на преупълномощаване от децата
и съпругата на ищеца и от сестрите на съпругата му.
Във връзка с горното било образувано ДП №1231/2019 г. по описа на Районна
прокуратура – Кюстендил. Посоченото досъдебно производство било спряно с
постановление от наблюдаващия прокурор.
Договорът между страните по спора бил прекратен.
Ответникът издал фактура за задълженията на ищеца във връзка с договора за
охрана на обекта, които задължения били платени.
Твърди се, че следващата охранителна фирма, която поела охраната на обекта
установила, че на предходното дружество им станало известна информация във връзка
с кражбата, която не подали на разследващите органи.
С оглед на горното ищецът претендира осъждане на ответника за сумата от
2 500 лв., частично предявен иск от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в загуби от неизпълнение на Договор за охрана на
имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули №2500-
00053/18.04.2017 г. по отношение охраната и опазване на имущество на жилище и
дворно място, находящо се в гр. ******* в резултат на което е осъществена кражба на
движими вещи: огнеупорна каса с размери 70х40х60 см и тегло около 300 кг. Твърди
се, че в касата били оставени на съхранение: боен пистолет „Байкал” с 2 пълнителя и
50 патрона за същия, заедно с кобур за под мишница, както и разрешителните за
притежание и носене на пистолета, издадени от МВР, газов револвер с газови и
сигнални патрони за същия, заедно с кобур за колан както и регистрацията в МВР на
същия; пари в брой: 400 лв. - 4 банкноти по 100 лв.; 150 евро —1x100 + 1х 50 евро;
между 1 200 и 1 400 $ САЩ - 12 или 13 банкноти по 100 $, по 1 $, по 50 $ и 1 х 2 $,
златни бижута: кръстчета - 2 бр.; обици: 2 бр. тип халки; 1 бр. висулки от бяло и жълто
злато, по средата с мъничък диамант; синджирчета за врата 2 дамски, тънко и по-
дебело; мъжка гривна - на сегменти, широки около 1, 5 х 1 см (като на верижка за
часовник), синджирче за врата - мъжко - 1 бр., дебело около 3-4 мм; синджирче за ръка
6
- мъжко, дебело около 3-4 мм; синджир за врата, комплект с гривна (мъжки), дебели
около 1 см - прилагам подобна снимка; брачната халка на ищеца с гравирана от вътре
дата: 27 май 1972 г.; мъжки пръстен с 2 или 3 черни ленти диагонал - без камъчета;
дамска гривна с висулки, синджир с ширина около 4-5 мм; дамска гривна широка 1 см,
на вид плътна, но отвътре е куха; дамска гривна плътна с ширина около 2 - 2, 5 см и
дебелина около 2 мм; дамски пръстени - 3 бр.:тип бадем, стара изработка с лилав
камък, руски с малка елипса отгоре; мъжки часовник 44 mm Panerai Luminor Base
PAM00560, монети:1 $ САЩ с диаметър около 4 см - бежово[1]кафява; юбилейни
монети - сребърни 4 бр., от БНБ със сертификати; “Наполеони” около 1-1,5 см
диаметър - 4 бр., „наполеони”; дистанционни управления за отваряне на: ролетна
метална щора за гаража - 1 брой; голямата порта на дворната врата - 2 броя; ключове
за: лек автомобил *****, с peг. No *** 2 броя; ролетна метална щора за гаража;
голямата порта на дворната врата; хидравличния механизъм за отваряне на голямата
порта на дворната врата, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното плащане.
Заявено е и твърдение, че разпоредбите в т. 15.2., на т. 16.1, на т. 18.1, на т. 19.1,
буква „з“, буква „и“, буква „й“ и буква „к“ от раздел V “Имуществена отговорност на
изпълнителя“ от Общите условия към Договор за охрана на имущество с електронни
системи за сигурност и мобилни патрули №2500-00053/18.04.2017 г. са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.
Изразила е становище, че исковете са неоснователни, тъй като не било налице
неизпълнение на договорни задължения от страна на ответното дружество. За
процесния имот не бил получен сигнал за проникване в мониторинг центъра на
ответника, като служителите на охранителите са съдействали на ищеца. Не се
доказвало наличието на твърдените от ищеца вещи в огнеупорната каса. В цитирания
договор за охрана между страните не се предвиждала отговорност в случай на кражба
от охранявания обект, а наред с това ищецът следвало да обезпечи
електрозахранването в обекта и техническата изправност на средствата за охрана.
Смята се, че ищецът не осигурил нормална поддръжка в системите за охрана.
Акцентира се, че отговорникът на обекта – Дж. бездействал два дни, въпреки дадените
му указания от охранителите и именно в този период била извършена кражбата.
Поради наличието на светлинни индикатори на охранителната система се прави извод,
че липсва неизпълнение на задълженията на охранителната фирма. Не се доказвала
липсата на електрозахранване в обекта и не ставало ясно в какво се изразява
неизпълнението от страна на охранителя. В договора за охрана било уговорено, че
изпълнителят носи отговорност за вреди до размера на месечната такса, която била в
размер на 21,67 лв. или за отговорността не можела да надхвърли сумата от 260, 04 лв.
, т. е. платената годишна такса.
Сочи се още, че изброените от ищеца липсващи предмети от касата са такива,
които изрично били изключени в договора и поради това ответникът не следвало да
носи отговорност.
Прави се възражение, че вземанията са погасени по давност на основание чл.
111, б. „б“ от ЗЗД. Възразява се срещу искането за обявяване на нищожни цитираните
разпоредби от Общите условия към договора за охрана по подробно изложени
съображения.
С оглед на изложеното се иска отхвърляне на ищцовите претенции или
уважаването им до размера на платената такса за охрана по договора за съответната
7
календарна година.
Конституираното трето лице-помагач – ЗАД ***** на страната на ответника, не
е изразило становище по предявения иск в предоставения срок.
В хода на производството пред първата инстанция са събрани поисканите от
страните доказателствени средства, като са приети и писмени доказателства,
приложени към исковата молба, както и отговора към нея, въз основана които е
изведена релевантната фактология, като тази установеност се споделя и от настоящия
съдебен състав.
Видно от приобщените по делото заверени преписи от Нотариален акт №73, том
IX, дело №2449/1975 г. /л. 8/, Нотариален акт дело №686/1988 г. /л. 9/ и разрешителни
за строеж, ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ застроено дворно
място и изградена в него жилищна сграда и гараж, находящи се в гр. К., ул. ***.
Не се спори и се установява от приложения Договор за охрана на имущество с
електронни системи за сигурност и мобилни патрули от 18.04.2017 г. /л. 18/, че между
страните бил сключен договор за охрана на посочения имот.
По силата на договора възложителят-ищец се задължил да плаща месечна такса
в размер на 21,67 лв. за услуга „мониторинг и реакция“. В т.см. са приобщени и
банкови извлечения /л. 20- л. 23/ за заплатени от ищеца месечни такси по договора за
охрана.
Съгласно договора и приложените към него Общи условия в чл. 15.2 от тях и
избрания от ищеца пакет услуги, изпълнителят – „ВИП секюрити“ ЕООД приел да
отговаря за имуществени вреди до размера на платената такса охрана за съответната
календарна година.
Не се спори, че на 24.12.2019 г. в охранявания обект е установена кражба на
имущество.
По делото няма данни за това към датата на кражбата договорът за охрана да е
бил прекратен.
От представените материали – заверени копия от документи по Досъдебно
производство №1231/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил се
установява, че в периода 20.12.2019 г. до 24.12.2019 г. от жилищна сграда, находяща се
в гр. ******* собственост на ищеца, са откраднати движими вещи.
Според данните в Удостоверение УРИ 191000-243/11.02.2020 г. от РУ-
Кюстендил /л. 25/ в периода 20.12.2019 г. до 24.12.2019 г. неизвестно лице, чрез
повреждане на брава на входната врата на къщата е проникнал в жилищна сграда,
находяща се в гр. ******* собственост на ищеца и е извършил кражба на метална каса,
съдържаща златни накити, пари – 1200 долара, 200 евро и 400 лв., боен пистолет
Байкал, газов револвер, ключове от автомобил, дистанционно управление, лични
документи и други документи.
Видно от приложеното уведомление от 18.02.2020 г. /л. 24/ ищецът едностранно
прекратил договора за охрана с ответното дружество с аргументи за неизпълнение на
договореностите от страна на ответника, като отправил покана да му бъде изплатено
обезщетение за увреждането.
Приобщено е преведено от английски език потвърждение относно закупуването
от ищеца на часовник означен с „Panerai Luminor”/л. 125 - л. 126/ на стойност 4 495
долара, който е с адрес за доставка Ню Йорк.
По делото е представена застрахователна полица от 31.12.2019 г. / л. 34-л. 37/,
8
съгласно която отговорността на ответното дружество към трети лица е застрахована
при ЗАД *****.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-оценителна експертиза с
вх. №494/12.01.2024 г. /л. 80- л. 92/ от вещото лице Е.Н., според което стойността на
всички вещи, които ищецът твърди да са откраднати от каса в процесния имот към
23.12.2019 г. е общо 19414, 63 лв.
По делото е прието и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза с
вх. №10544/16.09.2024 г. /л. 164 – л. 211/ от вещото лице С.Т., според което в имота на
ищеца е изградена сигнално-охранителна система, която е с най-високо ниво на
защита. Изградени са два периметъра на защита – в къщата и около нея в двора на
имота. Прието е, че не може с дистанционно управление да се изключи само една от
охранителните системи – локалната и/или сигнала за централата на охранителното
дружество. Подробно и хронологично е описана активността на охранителната
система в периода 15.12.2019 г. до 24.12.2019 г., като е отчетено, че е било прекъснато
електрозахранването в имота за времето от 01:52:47 ч. на 18.12.2019 г. до 22:00:32 ч. на
18.12.2019 г. Т. е. обектът е бил без електрозахранване в продължение на 23 ч. 3 мин. и
45 сек. Това е предпоставило, според вещото лице, изчерпване на батерията и
последващо прекъсване на комуникацията между СОС в имота и централата на
охранителното дружество.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите И.Й., С.Ф., Г.ДЖ. и М. Дж.а.
При тези обстоятелства е постановено атакуваното съдебно решение, с което
РС-Кюстендил е:
Отхвърлил иска на Е. З. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. ******* против „ВИП
Секюрити“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №141, представлявано от
управителите А.М. и И.А., за прогласяване нищожност на уговорките в т. 15.2, на
т. 16.1, т. 18.1, на т. 19.1 буква „з“, буква „и“, буква „й“ и буква „к“ от раздел V
„Имуществена отговорност на изпълнителя“ от Общите условия към Договор за
охрана на имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули
№2500-00053/18.04.2017 г., сключен между страните, като неоснователен.
Отхвърлил иска на Е. З. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. ******* за осъждане на
„ВИП Секюрити“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №141, представлявано от
управителите А.М. и И.А. за сумата от 2 500 лв., частично предявен иск от 20 000
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуби
от неизпълнение на Договор за охрана на имущество с електронни системи за
сигурност и мобилни патрули №2500-00053/18.04.2017 г. по отношение охраната
и опазване на имущество на жилище и дворно място, находящо се в гр. *******
в резултат на което е осъществена кражба на движими вещи от огнеупорна каса с
размери 70х40х60 см, която съдържала боен пистолет „Байкал” с 2 пълнителя и
50 патрона за същия, заедно с кобур за под мишница, както и разрешителните за
притежание и носене на пистолета, издадени от МВР, газов револвер с газови и
сигнални патрони за същия, заедно с кобур за колан както и регистрацията в
МВР на същия; пари в брой: 400 лв. - 4 банкноти по 100 лв.; 150 евро —1x100 +
1х 50 евро; между 1 200 и 1 400 $ САЩ - 12 или 13 банкноти по 100 $, по 1 $, по
50 $ и 1 х 2 $, златни бижута: кръстчета - 2 бр.; обици: 2 бр. тип халки; 1 бр.
висулки от бяло и жълто злато, по средата с мъничък диамант; синджирчета за
9
врата 2 дамски, тънко и по-дебело; мъжка гривна - на сегменти, широки около 1,
5 х 1 см (като на верижка за часовник), синджирче за врата - мъжко - 1 бр.,
дебело около 3-4 мм; синджирче за ръка - мъжко, дебело около 3-4 мм; синджир
за врата, комплект с гривна (мъжки), дебели около 1 см - прилагам подобна
снимка; брачната халка на ищеца с гравирана от вътре дата: 27 май 1972 г.;
мъжки пръстен с 2 или 3 черни ленти диагонал - без камъчета; дамска гривна с
висулки, синджир с ширина около 4-5 мм; дамска гривна широка 1 см, на вид
плътна, но отвътре е куха; дамска гривна плътна с ширина около 2 - 2, 5 см и
дебелина около 2 мм; дамски пръстени - 3 бр. тип бадем, стара изработка с лилав
камък, руски с малка елипса отгоре; мъжки часовник 44 mm „Panerai Luminor
Base PAM00560“, монети:1 $ САЩ с диаметър около 4 см - бежово[1]кафява;
юбилейни монети - сребърни 4 бр., от БНБ със сертификати; “Наполеони” около
1 - 1,5 см диаметър - 4 бр., „наполеони”; дистанционни управления за отваряне
на: ролетна метална щора за гаража - 1 брой; голямата порта на дворната врата -
2 броя; ключове за лек автомобил *****, с peг. No *** 2 броя; ролетна метална
щора за гаража; голямата порта на дворната врата; хидравличния механизъм за
отваряне на голямата порта на дворната врата, ведно със законна лихва от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 17.02.2023 г., до окончателното
плащане, като неоснователен и недоказан.
Осъдил Е. З. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. ******* да плати на „ВИП
Секюрити“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №141, представлявано от
управителите А.М. и И.А., сумата в размер на 2 640 лв. (две хиляди шестстотин и
четиридесет лева), представляващи разноски в производството за платено
адвокатско възнаграждение.
В хода на въззивното производство са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетелите Е. Е.ев Т. – син на въззивника, Г.Б. – без родство, като е
преразпитан и свидетелят И.Й..
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото
изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Настоящият въззивен състав приема, че то е недопустимо в частта, в която
сезираният съд е отхвърлил „иска на Е. З. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. *******
против „ВИП Секюрити“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №141, представлявано
от управителите А.М. и И.А., за прогласяване нищожност на уговорките в т. 15.2, на т.
16.1, т. 18.1, на т. 19.1 буква „з“, буква „и“, буква „й“ и буква „к“ от раздел V
„Имуществена отговорност на изпълнителя“ от Общите условия към Договор за
охрана на имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули №2500-
00053/18.04.2017 г., сключен между страните, като неоснователен.“.
10
Искането в горния смисъл е било предявено с възражение в първото по делото
съдебно заседание, след като с отговора на исковата молба ответното дружество се е
позовало на разпоредбите на разпоредбите по в т. 15.2, на т. 16.1, т. 18.1, на т. 19.1
буква „з“, буква „и“, буква „й“ и буква „к“ от раздел V „Имуществена отговорност на
изпълнителя“ от Общите условия към договора между страните. По указания на съда е
прецизирано с допълнителна молба на л. 115 от делото, но липсва сезиране за
постановяване на съдебно решение в т.см. Съдебната практика обаче прима, че
предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а
правната квалификация се определя от съда по въведените от ищеца твърдения.
Приема се още, че когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран;
когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната
не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е нарушен принципът на
диспозитивното начало. В т.см. са и задължителните указания по прилагането на
закона в ТР №2/2012 г. на ОСГТК. Следва да се има предвид, че по силата на чл. 6, ал.
2 ГПК „Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните”, поради което съдът не може да постанови решение, с което
предоставя защита, различна от търсената от ищеца. Именно поради това в тази част,
решението следва да бъде обезсилено като постановено извън предмета на спора, plus
petitum.
В останалата му част решението е допустимо и следва да бъде проверено по
същество.
По правилността:
С нормата на чл. 269, изр. 2 от ГПК законодателят е предвидил, че по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да
провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния
предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните.
В изпълнение на посочените задължения в случая въззивната инстанция намира
следното:
При наведените с исковата молба фактически обстоятелства и отправеното към
съда искане, следва да се приеме, че съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.
82, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. В тази хипотеза законодателят е предвидил
възможност ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът да има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение. Прието е с нормата на чл. 82 от ЗЗД, че обезщетението в тези случаи
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за
всички преки и непосредствени вреди.
За да възникне правото на обезщетение на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД, следва в
обективната действителност да са осъществени следните материални предпоставки
11
(юридически факти): 1) наличие на действително облигационно правоотношение по
договор за охрана с технически средства на обект; 2) неизпълнение на договорно
задължение от страна на въззиваемия-ответник; 3) настъпването на имуществени вреди
и 4) причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и
настъпването на вредоносения резултат. Обезщетението, предвидено в чл. 79, вр. чл.
82 от ЗЗД, е винаги парично и представлява оценимия в пари позитивен интерес на
кредитора от неосъществяването на дължимата по договора престация. Вредата се
проявява чрез засягане на правно защитените негови блага.
В случая не е спорно и се установява от ангажираните по делото доказателства,
че е налице облигационно правоотношение между страните по делото по силата на
Договор за охрана на имущество с електронни системи за сигурност и мобилни
патрули №2500-00053/18.04.2017 г., създадено с цел извършването на охранителна
услуга, представляващо ненаименован договор, най-близък до нормативната уредба на
този за изработка, разписан в раздел VІІІ, чл.258-269 ЗЗД, който обаче се подчинява и
на особеностите на специалния закон, уреждащ охранителната дейност - Закон за
частната охранителна дейност от 31.03.2018 г. В т.см. е и Решение № 188 от 31.07.2012
г. на ВКС по т. д. № 451/2010 г., II т. о., ТК.
По това материално облигационно правоотношение за ищеца -възложител са
породени две основни облигаторни задължения – да приеме изработената работа и да
заплати уговореното възнаграждение – арг. чл. 258 и чл. 266, ал.1, изр. 1 от ЗЗД вр. чл.
288 от ТЗ, а за ответника-изпълнител – да извърши точно в качествено, количествено и
темпорално отношение, описаните в договора дейности и да предаде изработеното на
възложителя – тук съобразно уговореното в чл. 1 от договора.
В случая охранителната услуга е включвала охрана с електронни системи за
сигурност и мобилни патрули на имуществото на възложителя в имот – жилище, в
гр.К., ул. ****** като срокът за пристигането на служители на изпълнителя (дежурен
патрул) на охранявания обект, считано от получаването на алармен сигнал в
Мониторинг центъра за времето от 08,00 до 20,00 ч. се определя за три минути, а за
времето от 08,00 ч. до 10,00 ч. и от 18,00 до 20,00 ч. се завишава.
При установената договореност и съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства обаче, съдът намира, че в случая не е налице неизпълнение на
договорното задължение за охрана, поето с процесния договор, в следствие на което от
охранявания обект са били откраднати сочените от ищеца вещи. В т.см. са и събраните
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Й., Ф., Дж. и Дж.а.
Свидетелят И.С.Й. е посочил пред първоинстанционния съд, че до дружеството
не е достигала информация за проблем с устройствата за охрана в обекта на ищеца
преди осъществената кражба от дома му. Уведомлението от представителя на г-н Т.
към оператора било, че не може да снеме системата от охрана. На 24.12.2019 г. се
срещнал с представител на г-н Т. пред процесния имот, който отключил входната
врата, показал, че не работи дистанционното, заради което се запътили към къщата и
установили, че патронникът на входната врата на партера на къщата бил разбит с
„меча лапа“. Установили още, че локалната охранителна система в обект била
изключена. Самият свидетел извикал полиция.
Разпитан повторно пред въззивния съд този свидетел допълва, че сигнал в
охранителната фирма се получава едва, когато системата бъде снета или предадена за
охрана. Чак тогава технически охранителната централна задейства съответните изходи
и получаваме сигнал. Сигнал може да се получи и след деактивирането, но не и преди
12
това.
Показанията на свидетеля Й. се подкрепят напълно и от показанията на
свидетеля С.С. Ф., която сочи, че имала обаждане от Г.ДЖ. в извънработно време на
служебния телефон, че има проблем с включването на охранителната системата с
дистанционно. Насочила го към дежурния център, защото нямала връзка, т.к. колегите
й преценявали конкретната ситуация, следели сигналите и ако се налага биха
изпратили техник. Дежурен патрул също би могъл да съдейства, но подателят на
сигнала не пожелал да изчака патрул.
Свидетелят Г.ДЖ. също твърди, че на 20.12.2019 г. посетил адреса и при опита
му деактивира алармата установил, че работи само светлинният сигнал, но не и
звуковият. Направил повторен опит да деактивира, но пак нямало звуков сигнал и се
отказал, за да не задейства нещо друго. След това напуснал обекта, обадил се на
„СОТ“ за съдействие и те го посъветвали да смени батерията на дистанционното
управление, и ако пак не иска да се деактивира алармата да се обърне към свидетеля
Й.. На следващия ден - 21.12.2019 г., заедно със съпругата му отишли в къщата на г-н
Т., сменил батерията на дистанционното, отново опитал да деактивира алармата, но
звуков сигнал пак нямало. Поради това се свързал с г-н Й. и се уточнили да се срещнат
на 24.12.2019 г. в къщата на г-н Т.. Когато се видели на 24.12.2019 г., дал
дистанционното на г-н Й., той пробвал и пак системата не се деактивирала. След това
свидетелят Й. се приближил и видял, че ключалката на вратата е разбита. Свидетелят
Дж. също се приближил и видял, че ключалката е разбита. Влезли в къщата и тогава
системата се задействала. След отварянето на входната врата и датчиците отчели, че
има движение и се задействал звуков сигнал.
Показанията на свидетеля Дж. се подкрепят и от показанията на съпругата му –
свидетеля М. Дж.а.
В изложените от свидетелите последователни действия, които се допълват
взаимно и се възприемат за логични, не се съзират отклонения в поведението на
служители на ответното дружество, които да изпълват състава на неизпълнение на
договора за охрана, респ. и услугата следва да се приеме за извършена. Според
нормата на чл. 56, ал. 11 от ЗЧОД основно задължение на изпълнителите на частна
охранителна дейност при извършване на дейност по охрана е да проверяват сигнали,
получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на
централизирани и локални системи за наблюдение и контрол, като проверката се
извършва от мобилни охранителни патрули. И доколкото сигнално-охранителната
дейност е дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на
физически или юридически лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез
монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи
се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни
охранителни патрули, то ако такъв сигнал не е получен в мониторинг-центъра на
охранителната фирма, не може да се очаква реакция от нея. Ето защо следва да се
приеме, че неизпълнение на договора за охрана, от естество, че да породи заплащане
на обезщетение за претърпените вреди в следствие на установена кражба в обекта на
ищеца, не се установява от събраните по делото доказателства.
В подкрепа на този извод е и прието заключение по допусната съдебно-
техническа експертиза с вх. №10544/16.09.2024 г. /л. 164 – л. 211/, изготвено от вещото
лице С.Т., според което е било прекъснато електрозахранването в имота за времето от
01:52:47 ч. на 18.12.2019 г. до 22:00:32 ч. на 18.12.2019 г. и обектът е бил без
електрозахранване в продължение на 23 ч. 3 мин. и 45 сек., което е предпоставило,
13
според вещото лице, изчерпване на батерията и последващо прекъсване на
комуникацията между СОС в имота и централата на охранителното дружество. За това
обаче, отговорност не може да носи охранителната фирма, като липсата на реакция
може да се обясни само с това, че сигнал до нея чрез монтираната система в обекта не
е бил подаден. Нещо повече, батерията на дистанционното управление е следвало да
бъде подменена от въззивника или негов представител, каквито указания са му били
отправени от възложителя, както сочи и свидетелят Дж.. Указанията на изпълнителя по
договора в т.см. представляват проявление на правилото на чл. 260, ал. 1 от ЗЗД, а
доколкото няма данни това да е сторено, не може да се възложи в негова отговорност
компенсирането на настъпилите вреди. Поради изложеното те не следва да се
анализират по размер, не подлежи на изследване и наличието на причинна връзка
между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на
вредоносения резултат. За прецизност обаче, може да се посочи, че както правата
върху процесните вещи, така и наличието им в касата към процесния момент, също не
могат да бъдат установи със събраните доказателства, вкл. и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Т. и Б.. В тази посока е само приобщеното в превод от
английски език потвърждение за закупуването от ищеца на часовник означен с „Panerai
Luminor”/л. 125 - л. 126/ на стойност 4 495 долара, който е с адрес за доставка Ню
Йорк, дали обаче към датата кражбата тази вещ, а и останалите предмет на иска, са се
намирали в охранявания обект събраните по делото доказателства не дават ясна
представа. Освен това, не се установява още при сключването на договора за охрана
ищецът да е уведомил ответното дружество за наличието, освен на предполагаемата за
всяко жилище покъщнина, и за находящите се в охранявания обект вещи и ценности
на значителна стойност, каквито ответникът не би могъл да предвиди, че се намират
там. И т.к. предприетите от охранителя действия сочат на добросъвестност, то за
вредите от отнемането на тези вещи дружеството не следва отговаря.
Заради възприетите по-горе изводи не се налага проверка за неравноправни
клаузи по т. 15.2, на т. 16.1, на т. 18.1, на т. 19.1 буква „ з“, буква „и“, буква „й“ и буква
„к“, всички от Раздел V „Имуществена отговорност на изпълнителя“ от Общите
условия за изпълнение на услуги по охрана на имущество с електронни системи за
сигурност и мобилни патрули на ответника ВИП Секюрити” ЕООД, с ЕИК *********.
Отразените в тях регламенти касаят лимитите на отговорност, реда за изплащане на
обезщетение, процедури при установена кражба, както и случаи, в които изпълнителят
по договора не заплаща обезщетение, а тези условия, доколкото дори да се приеме, че
посочените клаузи са нищожни това би имало отношение към размера на
имуществената отговорност, каквато, както вече се посочи, изпълнителят не следва да
носи.
За пълнота на изложението следва се отбележи още, че в чл. 16, ал. 1 и 2 от
процесния договор за охрана са регламентирани отговорността на изпълнителя за
вреди, причинени на възложителя по повод противоправно посегателство върху
поверените му за охрана недвижимо и движимо имущество, както и начина на
установяване и оценяване на същите. Тълкувайки го по реда на чл. 20 от ЗЗД обаче,
въпреки възраженията на ответното дружество, съдът не намира пречка в принципен
план да се търси отговорност и за по-големи претърпени вреди, които обаче следва да
бъдат доказани пълно и главно.
С оглед установената неоснователност на исковата претенция не следва да се
разглежда възражението, че правото на иск е погасено по давност. За прецизност ще се
отбележи обаче, че дори и да се възприеме за основателен искът би бил погасен по
14
давност, тъй като приложимият в случая тригодишният давностен срок по чл. 111, б.
„б“ от ЗЗД, отброяващ се съгласно правилото на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от установяване
на вредата - 24.12.2019 г., е изтекъл към момента на подаването на исковата молба –
17.02.2023 г.
При горните мотиви исковата претенция се явява неоснователна и като такава
подлежи на отхвърляне. До идентични крайни изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, заради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските пред въззивната инстанция:
При този изход на правния спор разноски се следват само на въззиваемата
страна. Поискани са такива пред настоящата инстанция в размер на 2640 лв., като са
ангажирани и доказателства за извършването им – л. 46-47 от делото.
Поддържано е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което се възприема за
основателно оглед обема на извършените във въззивното производство процесуални
действия от пълномощника на въззиваемата страна. Делото е с обичайната фактическа
и правна сложност за този вид дела. По същото са проведени две открити съдебни
заседания пред настоящата инстанция, проведен е разпит на трима свидетели, а
процесуалното представителство е било ангажирано и за депозиране на отговор на
въззивната жалба. Поради изложеното така заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано с оглед
задължителното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/до
ориентировъчните размери по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), до сумата от
600 лв., като към тази сума следва да се начисли и ДДС, т.к. не е спорно, че ответното
дружество е било представлявано от адвокатско дружество, регистриано по ЗДДС, или
общо 720 лв. с в вкл. ДДС.
По обжалваемостта:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, решението по настоящото въззивно
гражданско дело, не подлежи на касационно обжалване, доколкото размерът на
претендираното вземане не достига минимално предвидения в закона праг.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №1117/25.11.2024 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д. №317/2023 г. по описа на същия съд в частта, в която сезираният
съд е отхвърлил „иска на Е. З. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. ******* против „ВИП
Секюрити“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №141, представлявано от управителите А.М. и
И.А., за прогласяване нищожност на уговорките в т. 15.2, на т. 16.1, т. 18.1, на т. 19.1
буква „з“, буква „и“, буква „й“ и буква „к“ от раздел V „Имуществена отговорност на
изпълнителя“ от Общите условия към Договор за охрана на имущество с електронни
системи за сигурност и мобилни патрули №2500-00053/18.04.2017 г., сключен между
страните, като неоснователен.“, като недопустимо в тази му част и постановено по
15
непредявен иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1117/25.11.2024 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д. №317/2023 г. по описа на същия съд, в останалата обжалвана част
– в която е отхвърлен искът на Е. З. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. ******* за
осъждане на „ВИП Секюрити“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №141, представлявано
от управителите А.М. и И.А. за сумата от 2 500 лв., частично предявен иск от 20 000
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуби от
неизпълнение на Договор за охрана на имущество с електронни системи за сигурност
и мобилни патрули №2500-00053/18.04.2017 г. по отношение охраната и опазване на
имущество на жилище и дворно място, находящо се в гр. ******* в резултат на което
е осъществена кражба на движими вещи от огнеупорна каса с размери 70х40х60 см,
която съдържала боен пистолет „Байкал” с 2 пълнителя и 50 патрона за същия, заедно
с кобур за под мишница, както и разрешителните за притежание и носене на
пистолета, издадени от МВР, газов револвер с газови и сигнални патрони за същия,
заедно с кобур за колан както и регистрацията в МВР на същия; пари в брой: 400 лв. -
4 банкноти по 100 лв.; 150 евро —1x100 + 1х 50 евро; между 1 200 и 1 400 $ САЩ - 12
или 13 банкноти по 100 $, по 1 $, по 50 $ и 1 х 2 $, златни бижута: кръстчета - 2 бр.;
обици: 2 бр. тип халки; 1 бр. висулки от бяло и жълто злато, по средата с мъничък
диамант; синджирчета за врата 2 дамски, тънко и по-дебело; мъжка гривна - на
сегменти, широки около 1, 5 х 1 см (като на верижка за часовник), синджирче за врата
- мъжко - 1 бр., дебело около 3-4 мм; синджирче за ръка - мъжко, дебело около 3-4 мм;
синджир за врата, комплект с гривна (мъжки), дебели около 1 см - прилагам подобна
снимка; брачната халка на ищеца с гравирана от вътре дата: 27 май 1972 г.; мъжки
пръстен с 2 или 3 черни ленти диагонал - без камъчета; дамска гривна с висулки,
синджир с ширина около 4-5 мм; дамска гривна широка 1 см, на вид плътна, но
отвътре е куха; дамска гривна плътна с ширина около 2 - 2, 5 см и дебелина около 2
мм; дамски пръстени - 3 бр. тип бадем, стара изработка с лилав камък, руски с малка
елипса отгоре; мъжки часовник 44 mm „Panerai Luminor Base PAM00560“, монети:1 $
САЩ с диаметър около 4 см - бежово[1]кафява; юбилейни монети - сребърни 4 бр., от
БНБ със сертификати; “Наполеони” около 1 - 1,5 см диаметър - 4 бр., „наполеони”;
дистанционни управления за отваряне на: ролетна метална щора за гаража - 1 брой;
голямата порта на дворната врата - 2 броя; ключове за лек автомобил *****, с peг. No
*** 2 броя; ролетна метална щора за гаража; голямата порта на дворната врата;
хидравличния механизъм за отваряне на голямата порта на дворната врата, ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.02.2023 г., до
окончателното плащане, като неоснователен и недоказан, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Е. З. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. ******* да заплати на „ВИП
Секюрити“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №141, представлявано от управителите А.М. и
И.А., сумата от 720,00 лв. (седемстотин и двадесет лева) с вкл. ДДС, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280, ал. 3, т.
1 от ГПК.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17