Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Плевен, 08.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VI-ти гр.състав, в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА
гр.дело № 7725 по описа за 2017 г. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.220 ал.1 вр. чл.326 ал.1 и ал.2 КТ.
Образувано е по
депозирана искова молба от „Х.Д.Т.“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Деян Кунчев Кунов, чрез адв. В.Д. ***
против Л.Е.В., ЕГН ********** ***.
Твърди се, че ответникът бил назначен на работа в ищцовото дружество с трудов
договор №135/05.05.2017 г. В т.7 от същия договор било уговорено, че
предизвестието при прекратяване на трудовия договор ще бъде 3 месеца и за двете
страни. Със заповед №82/10.08.2017 г. бил прекратен трудовият договор между
страните по молба на ответника на основание чл.326 ал.1 КТ, като същият не
отработил уговореното предизвестие. В заповедта за прекратяване на трудовия
договор било описано, че работникът дължи обезщетение по чл.220 ал.1 КТ предвид
неспазване на уговореното предизвестие в размер на три брутни заплати. Твърди
се, че работникът е следвало да отработи предизвестие за периода 11.08.2017 г.
до 11.11.2017 г. Претендира се на
основание чл.326 ал.1 и ал.2 вр. чл.220 ал.1 КТ да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 1380 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие за периода от 11.08.2017 г. до 11.11.2017 г. ведно с дължимата
върху тази сума законова лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не депозира писмен отговор.
Съдът, след като се съобрази
със становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна, и прие за установено
следното:
Установява се от представените по
делото писмени доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника по силата на представения по делото трудов договор №135/05.05.2017 г. за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече
тона“ с основно месечно
трудово възнаграждение 460.00 лева, за неопределено време, със срок за изпитване шест месеца
в полза на работодателя. В т.7 от същия договор е вписана уговорката, че
предизвестието при прекратяване на трудовия договор ще бъде 3 месеца и за двете
страни.
По делото е представена
молба от 10.08.2017 г., депозирана от ответника Л.Е.В., с която се иска
прекратяване на трудовия договор по лични причини, без да отработва
предизвестие. Представена е заповед
№82/10.08.2017 г. на управителя на дружеството, с която бил прекратен трудовият
договор между страните на основание чл.326 ал.1 КТ, считано от 10.08.2017 г. В
заповедта за прекратяване на трудовия договор е посочено, че работникът дължи
обезщетение по чл.220 ал.1 КТ предвид неспазване на предизвестието в размер на
три брутни заплати. Същата била връчена на ответника срещу подпис.
По делото е допусната
ССчЕ, от заключението на която се установява, че след запознаване с
доказателствата по делото и извършена проверка в счетоводстото на ответника БТВ
на ответника за месеца, предхождащ уволнението, е 460 лв., като обезщетението
по чл.220 КТ в размер на три месечни заплати възлиза на 1380 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
С оглед характера на
исковата претенция в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване
досежно обстоятелствата, че между страните е бил сключен трудов договор, че
същият е прекратен по искане на работника на основание чл.326 ал.1 КТ, че между
страните е било уговорено предизвестие в тримесечен срок, което не е спазено от
ответника, изискуемост и размерът на претенцията.
Ответникът от своя
страна носи доказателствена тежест да
установи, че е заплатил претендираното обезщетение или че същото е недължимо.
От събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е било прекратено на 10.08.2017 год., след депозирана с
писмена молба от ответника, в която е посочено, че моли да бъде освободен от
работа по лични причини, без да отработва предизвестие. Със заповед №82/10.08.2017 г. на управителя на
дружеството е бил прекратен трудовият договор между страните на основание
чл.326 ал.1 КТ, считано от 10.08.2017 г., като в същата е посочено, че
работникът дължи обезщетение по чл.220 ал.1 КТ предвид неспазване на
предизвестието в размер на три брутни заплати. Същата е връчена на ответника
срещу подпис. Установява се, че в сключения между страните трудов договор е
уговорено тримесечно предизвестие за прекратяване и за двете страни.
При преценка на
обстоятелствата по делото, установени с допустими доказателства, съдът намира,
че е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението му за заплащане
на обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 от КТ в
размер на 1380 лева, съгласно
уговореното с трудовия договор предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение. На основание чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното, получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Съгласно заключението
на ССчЕ съдът приема за основателна претенцията за заплащане на обезщетението
за неспазения срок на уговореното с трудовия договор предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение в брутен размер 1380 лева.
По делото не е доказано
ответникът да е заплатил дължимото обезщетение, това не се и твърди. Не се
твърди и предизвестието да е било отработено от същия, като тази връзка съдът
отчита и депозираното писмено становище от 12.12.2017 г. от упълномощения
представител на ответника се излагат доводи, че не ответникът е депозирал молба
за прекратяване на трудовия договор с ищцовото дружество, а бил изгонен от
управителя на същото, поради което на 07.08.2017 г. започнал работа в друго
дружество, а именно „ЛС Комерс“ ЕООД, в уверение на което е представен трудов
договор.
В същото становище и в
о.с.з. ответната страна излага доводи за неоснователност на исковата претенция,
като оспорва истинността на положените подписи на Л.В. под представените с
исковата молба трудов договор от 05.05.2017 г., молба за освобождаване от работа
и заповед от 10.08.2017 г. за прекратяване на трудови правоотношения. В тази
връзка е направено искане за откриване на производство по чл.193 ГПК и за
допускане на съдбна графологична експертиза, като със свое протоколно
определение от 18.12.2017 г. съдът е оставил без уважение така направените искания
като преклудирани на основание чл.193 ал.1 ГПК.
С оглед
изложеното съдът намира предявената искова претенция за основателна и доказана
по основание и размер. В разпоредбата на чл.220 от КТ
ясно и недвусмислено е предвидена възможността да не се спази срока на
уговорено предизвестие при едностранно прекратяване на трудовия договор, в
който случай обаче се дължи обезщетение за срока на предизвестие.
Работникът е упражнил правото си да прекрати трудовия договор, като от
молбата и последващото му поведение е безспорно установено, че срока на
предизвестие не е спазен. Следователно дължи обезщетение в размера, предвиден в
закона, а именно – в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения
срок на предизвестие. Видно от доказателствата по делото трудовото
правоотношение е прекратено със заповед №82/10.08.2017 г. на управителя на дружеството на
основание чл.326 ал.1 КТ, считано от 10.08.2017 г. Преди издаването на тази заповед с писмена молба от същата дата работникът
е бил изразил волята си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение
ясно и недвусмислено, както и условията, при които да стане това прекратяване –
без спазване срока на предизвестие и в действителност това му намерение е
реализирано, което е установено и от събраните по делото доказателства. Предявеният
иск следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска- 02.10.2017 год. до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на делото
в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса,
внесен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на общо 475,20
лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Е.В., ЕГН ********** ***
ДА
ЗАПЛАТИ на „Х.Д.Т.“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Деян Кунчев Кунов сумата 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лева, представляваща брутен размер
на обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за периода от 11.08.2017 г.
до 11.11.2017 г. при прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска- 02.10.2017
год. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Л.Е.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Х.Д.Т.“ ЕООД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Деян Кунчев Кунов сумата 475,20 лв./четиристотин седемдесет и пет лв. и 20
ст./,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: