НЧХД № 2089/2010г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимия И.А.Г. *** за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за това, че на 11.10.2010г.
в гр.Пазарджик е причинил на Т.И.Т. *** телесна повреда, изразяваща се в
контузно-разкъсна рана на главата и охлузване на лявата ръка.
Производството
по делото е в отцъствие на подс.И.А.Г., който не е намерен на адреса си по
делото, за осъществяване на правото му на защита в процеса му е назначен
служебен защитник и производството е протекло в негово отцъствие при условията
на чл.269 ал.3 т.1 от НПК.
Повереникът на тъжителя пледира за осъдителна
присъда и уважаване на предявения граждански иск . Излага подробни съображения
за доказаност на обвинението и на предявения иск.
Защитата пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на предявения
граждански иск, поради недоказаност на обвинението и поради отцъствието на
подсъдимия .
По
делото е приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес
граждански иск предявен от пострадалата Т.И.Т. против подс.И.А.Г. за сумата 1500
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва от 11.10.2010г. до окончателното изплащане
на сумата и е конституирана пострадалата
Т.И.Т. като граждански ищец по делото .
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Тъжителката Т. и подс.Г. имали любовна
връзка около две години, която продължила до началото на месец септември 2009г.
Връзката им била прекратена, тъй като отношенията им се влошили. Подс.Г. станал
много раздразнителен и агресивен, започнал да тормози тъжителката, поради което
се разделили. След раздялата подс.Г. продължил да търси контакти с тъжителката
като по телефона отправил заплахи и закани към нея. Това я принудило в края на
2009г. да подаде оплакване в полицията и подс.Г. бил предупреден да престане да
я тормози с протокол за предупреждение. След известно време подсъдимят отново
продължил да търси контакт с тъжителката.
На 11.10.2010г. тъжителката Т. имала
рожедн ден. Тогава подс.Г. потърсил тъжителката в дома и в гр.Пазарджик към
08.00 часа, но майката на тъжителката св.Запринка Т. го отпратила. Към 11.30
часа на същия ден подсъдимият Г. отново пристигнал пред дома на тъжителката и
последната го пуснала с надежда да се разберат и той да престане с тормоза си.
Вместо това обаче подсъдимият започнал нов скандал. В един момент афектиран
взел една чаша и я хвърлил към тъжителката, като я ударил по главата. Тъжителката
получила контузно-разкъсна рана в областта на главата и почувствала силна
болка. Подсъдимият не се спрял и започнал да нанася удари по тялото на
пострадалата, при което тя получила охлузване на лявата ръка. Подсъдимата почувствала
болезненост по цялото тяло. В този момент се намесила майката на тъжителката
св.Запринка Т. и двете с дъщеря и успели да отстранят подсъдимия от дома им. На
същия ден тъжителката била посетена от св.Яна Славкова нейна приятелка, която
видяла, че тъжителката има наранявания по главата и ръката. Тъжителката
разказала на свидетелката Славкова какво се е случило и че нараняванията са
причинени от подсъдимия. Вследствие на нанесените наранявания от подсъдимия
тъжителката претърпяла неимуществени вреди болки и страдания. Видно от приетото
по делото като писмено доказателства СМУ № 110-І/2010г. е че при прегледа на
тъжителката Т.И.Т. на 21 години се е установила хирургически обработена рана на
главата и охлузване на лявата ръка. Тези увреждания добре отговарят по време и
начин да са получени така, както съобщава пострадалата. От справката за
съдимост на подсъдимия е видно, че същия не е осъждан. Като доказателство по
делото е приета справка от РУП Пазарджик, от която е видно, че на
инкриминираната дата служител на РУП Пазарджик е посетил дома на пострадалата
по повод получен сигнал. Подсъдимия е бил предупреден устно, впоследствие по
указание на РП Пазарджик е бил търсен да бъде предупреден, но не е бил открит
на адреса.
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на показанията на св.Запринка Т., Яна Славкова и писмените
доказателства по делото – СМУ № 110І/2010г., Справка за съдимост, Справка от
РУП Пазарджик. Св.Т. установява в показанията си, че е видяла как подсъдимия
хвърля чаша по главата на пострадалат, с което и причинява рана и че е охлузил
ръката и. Св.Славкова установява в показанията си, че на същия ден е посетила
дома на пострадалата и от нея е разбрала, че подсъдимият и е причинил
наранявания, видяла е също така, че има рана пострадалата на главата и на
ръката. От СМУ се установява, че при прегледа на пострадалата се е установило
хирургически обработена рана на главата и охлузвания по лявата ръка. Справката
за съдимост установява, че подсъдимия има често съдебно минало. От Справката от
РУП е видно, че пострадалата и сигнализирала РУП Пазарджик и РП Пазарджик за
неправомерното поведение на подсъдимия и на място е бил изпращан служител на
полицията, който да предупреди подсъдимия.
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.И.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на чл.130 ал.1 от НК, като на 11.10.2010г. в
гр.Пазарджик е причинил на Т.И.Т. *** телесна повреда, изразяваща се в
контузно-разкъсна рана на главата и охлузване на лявата ръка.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, като е имал
представа за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на обществено опасните последици - действал
е с пряк умисъл . В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимия,
който е хвърли чаша по главата и е нанесъл удари по тялото на тъжителката,
знаейки, че ще и причини наранявания и е искал това .
Подбудите за извършване на престъплението се коренят
в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на подсъдимия да причини
наранявания на пострадалия тъжител .
При това положение съдът намира, че в конкретния
случай по отношение на подс.И.Г. са налице предпоставките на чл.78а ал.1 от НК,
тъй като за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода до две години или пробация, при осъществяването на посоченото деяние не са причинени имуществени вреди, подс.Г. не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на адм.наказание . Ето защо съдът счете, че подсъдимият И.Г.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.130 ал.1 от НК като
му се наложи административно наказание .
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимата съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН като
отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът съобрази чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни. Ето защо съдът при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства определи на подс.И.Г. адм.наказание глоба в размер на 1000 лв., която като размер е минимално предвидена в
закона .
По отношение на предявения
граждански иск от тъжителката Т.И.Т. против подс.И.А.Г. за деянието по чл.130
ал.1 от НК съдът счете, че същият е основателен
в пълен размер от 1500 лв., тъй като по делото се установи, че в резултат
на деянието извършено от подсъдимият, пострадалата тъжителка е претърпяла
неимуществени вреди –болки и страдания . Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза и СМУ № 110-І/2010г. е че при прегледа на
тъжителката Т.И.Т. на 21 години се е установила хирургически обработена рана на
главата и охлузване на лявата ръка. Съдът взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда
по справедливост и като съобрази тежестта и характера на нараняванията посочени
СМУ и болките, които е претърпяла пострадалата, счете, че справедливия в случая
размер на иска е 1500 лв. Ето защо съдът осъди подс.И.А.Г. да заплати на
тъжителката Т.И.Т. сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 11.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
В
подкрепа на горния извод на съда досежно гражданската отговорност на подс.И.А.Г.
съдът взе предвид показанията на св.Запринка Т., показанията на св.Яна Славкова
и писменото доказателство СМУ. Същите обосновават по несъмнен начин, че
пострадалата свидетелка е претърпяла неимуществени вреди вследствие извършеното
от подсъдимия деяние, които следва да бъдат обезщетени.
С оглед
уваженият срещу него граждански иск съдът осъди подс.И.А.Г. да заплати в полза
на държавата по сметка на РС Пазарджик държавна такса върху уважения граждански
иск в размер на 60 лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :