№ 735
гр. Варна, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110102596 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. ********, с която против А. И. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. *******, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, са
предявени искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №6062/06.10.2023 г. по
ч.гр.д.№ 12795 по описа на ВРС за 2023 г., а именно: 1401,30 лева,
представляваща главница – дължима сума за периода от 24.08.2020г. до
28.09.2023 г., за ползвани и неплатени В и К услуги, начислени по партида с
абонатен №****, за обект с адрес: гр. ***** , за което са издадени фактури, за
периода от 25.09.2020 г. до 29.09.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането; 194,17 лв.,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 25.10.2020 г. до
30.09.2023 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12795 по описа на ВРС за
2023 г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените
1
в заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в
едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд,
заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника
абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил
да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на
ищцовото дружество и има открита индивидуална партида в имота, в който е
монтиран водомер. Партидата е с титуляр – ответникът по делото. За
процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на
услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните
услуги по издадените фактури.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител,
представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта
и основателността на предявените искове. Намира, че ищецът е предявил
множество обективно съединени искове, по всеки от които съдът дължи
произнасяне, поради което всеки от исковете следва да е индивидуализиран по
основание и размер. Намира, че всеки от исковете е независим от останалите,
поради което ищецът не може да претендира сбора от сумите по издадените
фактури, тъй като отделните вземания не представляват едно цяло. По
идентични съображения намира, че акцесорните искове не са
индивидуализирани по основание и размер. Оспорва основателността на
ищцовата претенция, като твърди, че между страните по делото липсва
облигационна връзка. Сочи, че ответникът не се намира в договорни
отношения с ищеца, доколкото последният не представя сключен между
страните писмен договор. Оспорва ответникът да има качеството потребител
по отношение на доставени от ищеца ВиК услуги. Намира, че претендираните
суми са неправилно изчислени, като заявява, че е неясно дали същите са
начислени на битов или небитов абонат. Оспорва твърдението на ищеца, че на
ответника са доставени ВиК услуги в претендирания обем. В тази връзка,
оспорва ответникът да е потребил каквито и да е услуги, предоставени от
2
ищеца. Оспорва правото на ищеца да доказва основателността на претенцията
си като се основава само на съставените от него счетоводни документи.
Оспорва редовността на воденните от ищеца счетоводни книги.
Заявява, че ищецът не е доказал твърдението си, че ответникът е
потребител на ВиК услуги, по см. на чл.2, ал.1 ОУ. Въвежда възражение, че
отчетът не е бил извършен чрез използване на изправно СТИ. Оспорва да е
бил извършен реален отчет, като намира, че претендираните суми са
произволно начислени. Сочи, че ищецът не е изпълнил задължението си да
издава ежемесечни фактури и да уведомява потребителя за датата на плащане.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №6062/06.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 12795 по описа на ВРС за 2023 г., а
именно: 1401,30 лева, представляваща главница – дължима сума за периода от
24.08.2020г. до 28.09.2023 г., за ползвани и неплатени В и К услуги, начислени
по партида с абонатен №****, за обект с адрес: гр. ***** , за което са издадени
фактури, за периода от 25.09.2020 г. до 29.09.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането;
194,17 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от
25.10.2020 г. до 30.09.2023 г., както и сторените в заповедното производство
разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Въз
основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД,
представена в законоустановения едномесечен срок, е образувано настоящото
производство за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
3
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил
абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в същия
период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на
посочената стойност, съответно вида на услугите за отчетния период; период
и размер на обезщетението за забава. При въведени възражения против
вземането от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и
докаже възраженията си, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане
на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува между страните,
се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно
наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия (ОУ), по
аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно чл.7, ал.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да доставя на
потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води,
а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в
плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено, че
предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22
изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете,
определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и
К оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде
извършвано отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в
4
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за
плащане, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: страните се намират във валидно облигационно отношение;
ответникът има качеството потребител на ВиК услуги, претендираните и
осчетоводени ВиК услуги са реално доставени на ответника.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се определя кръга
лица – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоствят ВиК услуги. Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ бр.88 от 08.10.2004 г.,
също изчерпателно сочи потребителите на ВиК услуги, а именно:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение /чл. 3, ал.1/.
Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от КЕВР Общи
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от
договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването
им. Не се изисква сключване на индивидуален писмен договор между
потребител и оператор. В този смисъл, възражението на ответника, че не е
представен сключен с ищеца писмен договор, поради което същият не е
потребител на ВиК услуги, се явява неоснователно.
Видно от забележка, вписана в приобщения по делото АЧОС №
8214/19.03.2015 г., с договор №8590/09.11.1976 г., е отстъпено право на строеж
на Х.Д.А., за ½ ид.ч. от парцел VI-384, целият с площ от 300 кв.м, кв.36, по
плана на с. Владиславово, което едва през 1974 г. става квартал на гр. Варна.
5
От изготвена служебна справка за съпруг/а и родствени връзки се установява,
че Х.Д.А. е баща на Р.Х.А. – съпруг на ищцата А. И. А..
От приобщеното по делото писмо рег. № РД24032431ВЛ_001ВЛ от
05.12.2024г. на община Варна, район „Владислав Варненчик“, се установява,
че на процесния адрес – гр. *****, по постоянен адрес са регистрирани четири
лица: ответницата, нейният съпруг и две от децата им, като по настоящ адрес
са регистрирани три лица – ищцата, нейният съпруг и едно от децата им. От
същия писмен документ се установява, че А. А. е регистрирана на адреса,
считано от 01.01.1980 г., Р.Х.А. – от 11.01.2002 г., И.А. – син на А. А. и Р.А. - от
1988 г., а Д.Р.Х. – син на А. А. и Р.А. – от 1999 г. Тези обстоятелства сочат
трайна установеност на ответницата и нейното семейство, в процесния обект,
респективно, същата е потребител на доставени до имота ВиК услуги, поради
което е страна по облигационното правоотношение с ищеца и е длъжна да
заплаща стойността на тези услуги.
Партидата с аб. №****, обект с адрес: гр. *****, е с титуляр А. И. А..
Неоснователно се явява и възражението на особения представител на
ответника, че до имота не са доставени услуги в обема, чиято стойност
претендира ищецът. В процесния случай не се касае за реално отчитане на
доставени и потребени ВиК услуги, а за служебно начисляване. Видно от
приобщената по делото справка за недобора, за периода от 25.09.2020 г. до
30.09.2023 г., в обекта на ответника не е извършен нито един реален отчет,
като в документа е вписано нулево потребление. Причината за това е липсата
на водомер – обстоятелство, което се установява от приетия по делото
констативен протокол №24/18.05.2023 г., съставен от ищеца.
Съгласно чл. 11, ал.5 от Наредба № 4/ 2004 г., доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължение на потребителите. Задължение на оператора на
водоснабдителната система е да монтира, поддържа и контролира водомерите,
монтирани на водопроводните отклонения, но не и индивидуалните такива,
които са собственост на потребителите, нодещи отговорност за тяхната
изправност /чл. 32, ал.10 от Наредбата/. Тъй като ответникът не е изпълнил
договорно задължение да монтира и поддържа в изправност СТИ, той се явява
неизправна страна в облигационната връзка с ищеца. Каква е причината
довела до липсата на водомер в обекта е без значение за спора, доколкото
6
задължението на абоната да поддържа в изправност средството за търговско
измерване, е безспорно. Липсата на водомер, обаче, не означава, че в имота
няма потребление на ВиК услуги. Доколкото за оператора е невъзможно да
отчете потреблението, за него не остава друга възможност, освен да начисли
служебно стойност на потребени ВиК услуги, при прилагане предвиденото с
чл.39, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., с оглед компенсиране на
неотчетени, но доставени ВиК услуги. Противното би довело до
неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на оператора на
водоснабдителната система.
Възможността за служебно начисляване на стойността на доставени
ВиК услуги, предвидено с разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредбата
/респективно чл.25, ал.8 ОУ/ не може да се приеме за неравноправна клауза по
смисъла на чл.143 ЗЗП, доколкото неравноправната клауза би била налице ако
в ущърб на потребителя се създава значителна неравнопоставеност между
права и задължения, произтичащи от договора. В Общите условия на ВиК
оператора, ясно са посочени правата и задълженията, както на доставчика,
така и на потребителя на услугите.
Спазването и изпълнението на предвиденото в ОУ, в т.ч. и възможността
да бъде едностранно определена, респективно – служебно начислена стойност
за потребени услуги не може да се приеме, че създава неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от облигационната връзка, във
вреда на потребителя. Налице е и възможност, предвидена с разпоредбата на
чл.71, ал.2 ОУ, според която, в срок до 30 дни след влизането в сила на
Общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, имат правото да
внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да
предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от
ВиК операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени
споразумения.
Използваната от ищеца хипотеза за служебно начисляване е чл.39, ал.5,
т.1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, според която, за потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални
водемери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се
заплаща по 5 куб.м за всеки обитател. От приобщените по делото писмени
доказателства се установява, че ответницата се намира в граждански брак, от
7
който са родени четири деца. В случая, ищецът е начислил потребление само
за двама обитатели. Използваната хипотеза на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4 е
приложима тогава, когато в имота на потребителя изобщо няма монтиран
водомер, поради което съдът намира, че ищецът законосъобразно е приложил
избраната от него хипотеза за служебно начисляване на ВиК услуги, като
правилно е изчислил стойността на същите.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се
установява, че общият размер на задълженията по главницата за ползвани
ВиК услуги, по партида с абонатен № ****, по издадените от ищеца фактури
възлиза на сумата от 1401,30 лв. Дължимата лихва за забава, начислена за
периода от падежа на всяко главно задължение до 30.09.2023 г., е в размер на
194,45 лв.
Общият размер на количествата вода по месеци, за процесния период,
при прилагане на методиката, посочена в чл.39, ал.5, т.1 във връзка с ал.6 от
Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, по 5 м3/месечно за един обитател, при двама
обитатели в обекта е в размер на 756 м3, като стойността на изчисленото
количество е 3129,13 лв., т.е. далеч над претендираната от ищеца сума. При
проверка в счетоводството на ищеца не са установени плащания на
начислените суми.
Съдът намира, че ищецът успешно доказа основанието и размера на
главния иск, поради което същият следва да бъде уважен изцяло. Между
страните по делото е налице облигационна обвързаност, като през процесния
период ответникът е потребител на ВиК услуги по партида за обект с адрес:
гр. *****. До собствения на ответника обект, ищецът е доставил ВиК услуги,
като поради неизпълнение на поети от потребителя задължения, реален отчет
не е извършен, поради което е извършено служебно начисляване.
Претендираната от ищеца сума е в размер който е над два пъти по-малък от
сумата, която потребителят следва да заплати, съгласно заключение на ССчЕ -
3129,13 лв. С оглед основателността на предявения главен иск, доказан по
своето основание се явява и акцесорния иск за обезщетение за забава. Със
заключението по ССчЕ, вещото лице е намерило, че дължимото обезщетение
за забава надвишава претендирания размер, поради което искът се явява
доказан и по размер.
8
По отговорността за разноски.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК,
ответникът дължи в полза на ищеца, сторените от последния разноски в общ
размер на 1091,05 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на
141,91 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка: BG 24 CECB 97901006124200.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415,
ал.1, т.2 ГПК, в отношенията между страните по делото, че А. И. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация
- Варна” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ********,
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №6062/06.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 12795 по описа на ВРС за 2023
г., а именно: 1401,30 лева, представляваща главница – дължима сума за
периода от 24.08.2020г. до 28.09.2023 г., за ползвани и неплатени В и К услуги,
начислени по партида с абонатен №****, за обект с адрес: гр. ***** , за което
са издадени фактури, за периода от 25.09.2020 г. до 29.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2023 г. до изплащане на
вземането; 194,17 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за
периода от 25.10.2020 г. до 30.09.2023 г.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. ********, сумата от 1091,05 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от
9
141,91 лева - разноски по ч. гр. дело № 12795/2023 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10