Определение по дело №1867/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 748
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20224430201867
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 748
гр. Плевен, 07.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
в присъствието на прокурора П. П. П.
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Частно наказателно
дело № 20224430201867 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази
следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от
НК, вр. с чл.306 ал. 1 т. 1 НПК.

Постъпило е предложение от Районна прокуратура – Плевен за
определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения С. Р. А., с ЕГН:
********** от *** от наложените му подробно отразените присъди по
различни НОХдела.
Районна прокуратура – гр. Плевен, редовно призована, се представлява
от Районен прокурор П. П., който моли съда да уважи изцяло така внесеното
предложение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК
ОСЪДЕНИЯТ С. Р. А. – редовно призован, явява се лично и със
защитник адв. Н. М. от АК – Плевен, като молят съда да групира наложените
му наказания, които да бъдат отложени с изпитателен срок, а не така, както е
предложил прокурора в предложението си, същото да бъде изтърпяно
ефективно при общ режим.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и материалите по
1
делото, в това число и днес приложените документи, намира за установено
следното:
С. Р. А. е осъждан както следва:
1.Районен съд – Плевен, с определение по НОХД № 918/2022 г., влязло
в законна сила на 23.05.2022 г. е наложил на осъдения С. Р. А. наказание 7
месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК,
извършено на 25.11.2021 г.
На основание чл. 66 от НК, изтърпяването на така наложеното
наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години.
2. Районен съд – Плевен, с определение по НОХД № 2034/2021 г.,
влязло в законна сила на 17.12.2021 г. е наложил на осъдения С. Р. А.
наказание 1 година лишаване от свобода, за престъпление по чл. 213а от НК,
извършено на 19.07.2020 г.
На основание чл. 66 от НК, изтърпяването на така наложеното
наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години.
3. Районен съд – Плевен, с определение по НОХД № 530/2022 г., влязло
в законна сила на 26.04.2022 г. е наложил на осъдения С. Р. А. наказание 9
месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК,
извършено на 09.11.2021 г.
На основание чл. 66 от НК, изтърпяването на така наложеното
наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Видно от горните данни касаещи датите на престъпните деяния и
датите на влизане в сила на съответните съдебни актове, за които осъденият
С. Р. А. е осъден, може да се направи изводът, че всички деяния се намират в
съотношение на реална съвкупност по смисъла на чл. 23 ал. 1 от НК, като
всяко едно от тях е извършено преди да е осъден с влязла в сила присъда по
което и да е от тях.
Съдът счита, че на основание чл.25,ал. 1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК,
следва да определи едно общо най-тежко наказание на осъдения С. Р. А., с
ЕГН: ********** измежду НОХД № 918/2022 г.; НОХД № 2034/2021 г. и
НОХД № 530/2022 г. и трите по описа на РС – Плевен, а именно – 1 /една/
година лишаване от свобода.
2
По отношение на направеното от страна на РП – Плевен искане за
ефективно изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание по чл. 25,
ал. 4 от НК, съдът реши, че то не следва да бъде уважавано.
При вземане на решение дали едно наказание да бъде отложено или не
при наличието на посочените в чл. 66 от НК материалноправни предпоставки,
съдът счита, че е основна индивидуалната превенция, за всеки отделен
случай.
Съдът счита, че за да се постигнат в оптимална степен възпитателната и
превантивната функция на наказанието не е необходимо винаги определеното
общо наказание да се търпи от осъдения С. Р. А. ефективно, а за изпълнение
на целите визирани от законодателя в чл. 36 на НК, е достатъчно то да се
отложи за определен срок, в случая - изпитателен срок от три години.
На следващо място, след като е определено общо наказание по чл. 25,
ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и е решен въпроса за начина на неговото
изтърпяване - с приложението на чл. 66 от НК, това определение е породило
правните си последици за в бъдеще.
По никакъв начин, то няма ретроактивно действие, а действа само
занапред.
Старият изпитателен срок, определен с определението по НОХД №
918/2022 г.; НОХД № 2034/2021 г. и НОХД № 530/2022 г. и трите по описа на
РС – Плевен са загубили самостоятелното си значение и са погълнати от
определеното ново общо условно наказание.
Съдът счита, че кумулирането на наложените наказания са в полза на
осъдения С. Р. А., но включва същевременно и тежестта от естественото
удължаване на изпитателния срок след последващото групиране с всички
последици, които произтичат от това.
След като се групират наказанията на осъдения С. Р. А. и се определи
нов изпитателен срок, той е валиден за всички осъждания в групата.
Аргумент за това е и обстоятелството, че от изтичане на новия
изпитателен срок, ако не са налице други причини за изтърпяване на
отложеното наказание, ще започне да тече срокът за реабилитация по право
по чл.86, ал.1 НК и за пълната реабилитация по чл.88а, ал.3 НК, а от друга
страна тече и петгодишния срок по чл.30, ал.2 от НК за неотчитане на едно
3
престъпление като повторно по см. на чл.28 от НК или като опасен рецидив
по чл. 29 от НК. Т.е. ако осъденият извърши ново деяние в новия
изпитателен срок, се привежда общото наказание.
Съдът счита, че едно изолиране на осъдения С. Р. А. от обществото за
срок от 1 година, би било ненужно тежка наказателна репресия спрямо
личността му, която не би оказала допълнително превъзпитаващо
въздействие върху него.
В случая няма основание съдът да счита, че по отношение на осъдения
С. Р. А. се налага той да бъде изолиран от обществото в рамките на
наложеното му наказание лишаване от свобода, а и с оглед неговата възраст,
семейно положение, трудовата му ангажираност в *** и грижата му за
малолетното му дете, следва да му бъде даден шанс за социализацията и
трудова реализация в живота.
По делото се събраха данни, че осъденото лице пребивава в ***, работи
в *** и специално се е завърнал от там за разглеждане на настоящото дело.
След приключване на делото, осъденото лице С. А. заявява, че незабавно ще
се завърне в ***, където е цялото му семейство – майка, баща, сестри,
роднини, съпруга и дете т.е., на практика спрямо това лице не би могло да се
приложи така направеното предложение от РП – Плевен за реално
изтърпяване на наказанието.
С оглед на гореизложеното, съдът на основание чл. 25, ал. 4 от НК вр.
чл. 66, ал. 1 от НК, счита че следва да отложи изпълнението на определеното
на осъдения С. Р. А. общо наказание в размер на 1 / една/ година, за срок от 3
/три/ години, считано от влизане на настоящия съдебен акт в сила.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК,
едно общо най-тежко наказание на С. Р. А., с ЕГН: ********** измежду
НОХД № 918/2022 г.; НОХД № 2034/2021 г. и НОХД № 530/2022 г. и трите
по описа на РС – Плевен, а именно – 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ОТЛАГА на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така
определеното общо най-тежко наказание 1 /една/ година лишаване от
4
свобода, с 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред ПлОС в
15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5