О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
……………/…………………………….., гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на девети юни 2020 година
в състав:
СЪДИЯ:
Мария Иванова – Даскалова
като разгледа адм. дело №1307 по
описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба
на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез упълномощения
юрисконсулт, с искане за допълване на Определение №1681/26.06.2019г. по адм.
дело № 1307/2019г. по описа на Административен съд-Варна в частта за разноските.
В молбата се поддържа, че е направено своевременно искане за присъждане на
разноски както за първоначално воденото производство – адм. дело №2330/2017г.
по описа на Адм. съд-Варна, по което постановеното решение №1231/ 08.06.2018г.
е обезсилено с Решение №6825/08.05.2019г. на Върховния административен съд, така
и за поисканите разноски пред касационната инстанция, с оглед дадените указания
в Решението на ВАС новия състав, който разглежда делото след връщането му да се
произнесе и по въпроса за разноските пред касационната инстанция съобразно
чл.226, ал.3 от АПК. Тъй като след връщане на делото производството било
прекратено без произнасяне по претендираните разноски – юрисконсултско
възнаграждение, молят за допълнителното им присъждане за първата инстанция,
както и за пред ВАС.
Насрещната страна –
„Мото Топ“ ЕООД-гр. В. Търново е представила писмено възражение по искането.
Счита претенцията на Агенция „ПИ“ за присъждане на разноски по адм. дело
№2330/2017г. за направена при неспазване на срока за предявяването й, тъй като
била депозирана на 17.07.2019г. - след едноседмичния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, който е и срока за обжалване на прекратителното Определение №1681/26.06.2019г.
по адм. дело №1307/2019г. Молят претенцията за присъждане на разноските по адм.
дело №2330/2017г. по описа на Адм. съд-Варна и по адм. дело №11404/2018г. на
ВАС да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Във връзка с
преценката за допустимостта на искането, настоящият състав взе предвид приложимата
правна уредба в чл.248 ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, която
предвижда в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните да може да допълни или
да измени постановеното решение в частта му за разноските.
В случая искането е
за допълване на Определение №1681/26.06.2019г. по адм. дело № 1307/2019г. по
описа на Адм. съд-Варна, с което на основание чл.158, ал.3 от АПК жалбата
подадена от „Мото Топ“ ЕООД-гр.В. Търново е оставена
без разглеждане и е прекратено производството по делото. Този акт е определение
постановено в закрито заседание, което подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС –София в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на глава ХІІІ от АПК. Препис
от това Определение №1681/26.06.2019г. с указания за реда и сроковете за
оспорването му е връчен редовно на 02.07.2019г. на Председателя на УС на А“ПИ“-София
със съобщение. В 7-дневния срок за обжалването му до 09.07.2019г. вкл. /работен
ден/, от тази страна не са постъпили жалби или молби.
След този срок - на
17.07.2019г. е депозирана молбата с искането за допълване на Определение
№1681/26.06.2019г. по адм. дело №1307/2019г. по описа на Административен
съд-Варна с присъждане на разноски. Срокът за обжалване на крайния акт е преклузивен и с изтичането му се погасява както правото на
страната да оспори акта, така и правото й да иска той да бъде допълван или
изменян в частта за разноските.
Основателно в случая
се явява възражението направено от насрещната страна, че е просрочено искането
за допълване на прекратителното определение с присъждане на разноски на А“ПИ“. В
съдебната практика е прието, че когато разглеждането на делото приключва в
закрито заседание и препис от акта за прекратяването му е връчен на насрещната
страна, тя може да поиска разноски и да представи доказателства за извършването
им най-късно в срока по чл.248 ал.1 от ГПК. По аргумент от това с изтичане на
този срок се преклудира и правото й да иска допълване
на определението за прекратяване с диспозитив касаещ разноските.
Неправилно е
позоваването в молбата с искането за присъждане на разноски на чл.250 от ГПК,
който касае възможността за подаване в едномесечен срок на искане за допълване
на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Чл.250
от ГПК е неприложим в производствата по реда на АПК, каквото е процесното, тъй
като в чл.176 от АПК е уредена възможността за постановяване на допълнително
решение, когато административният съд не се е произнесъл по цялото искане на
страната. Както чл.250 от ГПК, така и чл.176 от АПК визират хипотези, при които
съдът е сезиран с две или повече основни искания и не се е произнесъл по някое
от тях с крайния си акт, каквато хипотеза в случая не е налице. В случая
искането касае присъждане на разноски и за него не намират приложение нито
чл.250 ал.1 от АПК, вр. чл.144 от АПК, нито чл.176 от АПК, вкл. и сроковете
разписани в тях.
С допълнително
разпореждане е дадена възможност на подателя на молбата да представи
доказателства за спазване на преклузивния 7-дневния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. Съобщението за това разпореждане е връчено
на 26.07.2019г., но в указания срок, а и до датата на настоящото закрито
заседание по делото не са постъпили доказателства за своевременно подаване на
искането. Поради това макар от надлежна страна, искането е направено след като
е изтекъл срока за предявяването му и се явява недопустимо и следва да бъде
оставено без разглеждане.
Водим от което и на
основание чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането в молбата на Председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“, подадена чрез упълномощения юрисконсулт, за допълване на
Определение №1681/26.06.2019г. по адм. дело №1307/2019г. по описа на
Административен съд-Варна в частта за разноските.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС –София в 7-дневен срок от съобщаването му
по реда на глава ХІІІ от АПК.
СЪДИЯ
: