РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Пазарджик, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И. Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220102605 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 от ЗС,
предявен от И. В. Н. от с. В., общ. ***, Г. Г. Г. от с. В. и Х. Н. Г., представляван
от майка си К. С. Р., двамата от гр. П., срещу П. Б. Г. от с. Л., общ. ***, за
установяване, че тримата ищци са собственици на двуетажна жилищна сграда
със застроена площ 90 кв.м., намираща се в с. Л., и за осъждането на
ответника да им предаде владението на сградата. Искът е с правно основание
чл. 108 от ЗС. В исковата молба се твърди, че през 1986 г. тогавашният
собственик на дворното място, в което е изградена процесната сграда - Н. Г. И.
със съгласието на своята съпруга прехвърлил собствеността върху това дворно
място и намиращата се тогава в него жилищна сграда с площ 45 кв.м. на сина
си Г. Н. Г. срещу задължение да издържа и гледа родителите си -
прехвърлителя и неговата съпруга М. Т. И. В периода 1987-89 г. Г. Г. съборил
сградата и в същото дворно място построил двуетажна масивна жилищна
сграда, застроена на площ 90 кв.м., обзавел първия етаж от нея и се нанесъл да
живее там. На 01.10.1992 г. Г. загинал при железопътна катастрофа. Към този
момент той имал съпруга - И. Н., и един син - Н. Г., а след смъртта му се родил
1
и вторият им син - Г. Г. През 1994 г. Н. и М. И. изгонили И. Н. и децата от
имота си, тъй като тя вече имала нов приятел, и тя напуснала имота и
заминала за гр. С., а в процесната сграда заживели родителите на починалия
съпруг. С решение от 10.10.1998 г. на Пазарджишкия окръжен съд договорът
за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане бил развален, като в
мотивите си съдът отбелязал: "ирелевантен за това дело е въпросът за
трансформацията на сградата, предмет на процесния договор, затова съдът не
обсъжда дали е налице ново строителство и какъв е съответният принос на
страните". Ищците считат, че след развалянето на договора дворното място е
станало собственост отново на прехвърлителите, но новопостроената сграда е
останала собственост на наследниците на Г. Н. Г.. Събарянето на старата
сграда и построяването на новата, както и наличието на проект за нея на
името на Г. Г. са констатирани съответно в констативен протокол и две
удостоверения, съставени от Кметство Л. През 2012 г. починал Н. И., а през
2015 г. съпругата му продала 5/8 идеални части от имота (колкото е преценено,
че притежава след смъртта на съпруга си) на другия си син, с когото живеела в
имота - Б. Н. Г., баща на ответника П. Б. Г. М. И. починала през 2017 г. и в
имота останали да живеят Б. Г. и двамата му синове П. и М. През 2022 г. Н. и
синовете и изпратили покана до Б. Г. с искане да им се заплаща месечен наем
за ползването на сградата. след получаването на поканата Б. Г. се преместил в
съседния имот, негова собственост, и в процесната къща останал да живее
само П. Междувременно починал Н. Г. и бил наследен от сина си Х. Г.
Постъпил е отговор от ответника, с който той оспорва иска като допустим, но
неоснователен. Заявява, че той не живее в тази къща, а в къщата на брат си на
ул. *** в същото село. В процесната къща живее баща му, а тя представлява
полумасивна жилищна сграда с площ 45 кв.м., преустроена до площ 69 кв.м.
без строителни книжа. От нея 6/8 ид. части притежава бащата, а 1/8 е
собственост на ищците като наследници на Г. Г. Оспорват да е вярно, че Б. Г.
се е преместил в друг свой имот и че изобщо притежава такъв друг имот.
Оспорват да е била събаряна старата къща от 45 кв.м., да е построявана нова с
площ 90 кв.м. или да е имало строителни книжа за това, включително липсва
споменатият в удостоверението от 2022 г. одобрен проект от 1986 г., а в никое
от удостоверенията не е отразено да има построена къща, единствено се
говори за проект. Отричат Б. Г. да е вземал документи, съхранявани в с. В., и
изобщо да са съществували такива документи.
2
В открито заседание страните, представлявани от упълномощени адвокати,
поддържат становищата си. Представят писмени защити, в които излагат
доводи за доказаност, съответно недоказаност на факта на построяване на
сградата по време на брака на И. и Г. Г.и и с техни средства и труд.
Не е спорно от фактическа страна и се установява от писмените
доказателства, че поземленият имот, в който се намира сградата, е придобит от
Г. Николов Г., починалия съпруг на И. Н., по силата на договор за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с неговия баща на
19.05.1986 г. За прехвърлянето е дала съгласие и майката на Г. Г. в качеството
на съпруга на бащата, а приобретателят се е задължил да гледа и издържа
двамата си родители и да им осигури обитаване на една стая в жилищната
сграда в имота.
Г. Г. е сключил брак с И. Н. (тогава И. П., а след сключването на брака - И. Г.)
на 24.06.1990 г.
На 01.10.1992 г. Г. Г. е починал при влакова катастрофа. Наследен е от
съпругата си И. и синовете си Г. - вторият ищец, и Н. - бащата на първия
ищец.
Установява се от доказателствата, че в имота отпреди прехвърлянето на
собствеността от родителите на Г. е имало стара кирпичена къща с площ 45
кв.м, също предмет на договора от 1986 г., която по-късно е съборена. На
друго място в същия имот е построена процесната сграда, чийто строеж е
започнал около момента на сключването на договора за издръжка и гледане
срещу имот (използваните за строежа тухли по данни на вещото лице са се
произвеждали от около 1982-1985 г., което се съгласува по време с
показанията на свидетелите за началото на строежа) и е приключил напълно
според свидетелите след смъртта на Г., но първият и етаж е бил готов още
докато той е бил жив и се е обитавал от него и семейството му. Към 1987 г.
къщата със сегашната си форма и площ е нанесена в кадастралния план, което
предполага изграждане на грубия строеж към този момент. Разпитаната
свидетелка Л. Д. - техник в Община *** - също заявява (макар и правейки този
извод въз основа и на документи, а не само на собствените си спомени от
мястото), че сградата е построена до 1988 г.
С решение на Пазарджишкия районен съд от 10.10.1998 г., влязло в сила на
10.02.1999 г., договорът за прехвърляне на собственост срещу издръжка и
3
гледане е развален по иск на родителите на Г. Н. Г. срещу неговите наследници
- съпруга и деца, на основание чл. 87 от ЗЗД поради неизпълнение. В мотивите
на решението се сочи, че е повдигнат от ответниците въпросът за
трансформацията на сградата, но съдът е приел, че този въпрос е ирелевантен
за спора по развалянето и съществуват за страните други правни способи за
уреждане на отношенията им във връзка с него.
След развалянето на договора имотът се е ползвал от семейството на брата на
Г. Г. и баща на ответника - Б. Г.
От фактическа страна по делото е спорно кога точно е започната и довършена
жилищната сграда и преди всичко - с чии усилия, в частност дали ищцата И.
Н. и нейният съпруг са я изградили със свои средства и труд.
Съдът обаче намира, че това е без значение за изхода на делото по следните
съображения от правна страна на спора:
С развалянето на договора, с който се прехвърля собственост върху недвижим
имот, в имуществото на прехвърлителя се връща не само поземленият имот,
но и приращенията в него, макар и възникнали в периода след сключването и
преди развалянето на договора. Собствеността върху тях следва собствеността
на земята съобразно правилото на чл. 92 от ЗС - "установено друго" по
смисъла на тази норма няма в случаи като този. Съдебната практика е
отговаряла на този въпрос многократно и без противоречия - определение №
123 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3319/2018 г., II г. о., определение №
1212 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2009 г., I г. о. и т.н.
По-особеното в конкретния случай е това, че поради правилата на СК за
съпружеската имуществена общност построената сграда, ако е била построена
от Г. Г. и/или съпругата му по време на брака им, би се придобила от двамата в
режим на съпружеска имуществена общност (както е изяснено в ППВС
5/31.10.1972 г.), докато съпругата е трето лице за сключения през 1986 г.
договор - тя не е страна по него и не придобива собственост в поземления
имот.
За нея обаче не би се отнасяла след развалянето нормата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД
- този текст има предвид права на трето лице, които то придобива на свой ред
от приобретателя по разваления договор по силата на транслативна сделка, на
учредяване на ограничено вещно право, публична продан и т.н. Правилото
защитава правната стабилност и интересите на лицата, които придобиват
4
права от собственик на валидно основание и нямат отношение към правата и
задълженията на този собственик към неговия праводател.
Правата на съпругата на Г. Г. върху сградата, дори ако са били налице, не са
придобити чрез последващо прехвърляне на собственост от страна на нейния
съпруг, макар да произтичат от неговата собственост върху земята като
предпоставка. Те възникват по силата на закона със самото възникване на
вещта приращение и отпадат с отпадането на правата на съпруга - собственик
на земята (или както е в случая - на неговите наследници) върху земята, което
отпадане настъпва с развалянето на договора.
Данните по делото сочат, че към момента на сключването на брака на И. Н. с
Г. Г. през юни 1990 г. сградата е била вече построена до степен груб строеж и
следователно собствеността е възникнала само за Г. Г., но дори това да не
беше така, а сградата да беше завършена по време на брака с принос на
двамата съпрузи, във всички случаи резултатът би бил един и същ, а именно:
И. Н. и останалите наследници на Г. Николов Г. към момента не притежават
дял от сградата, тъй като правата им - както нейните по силата на СИО или
само на наследяване, така и на двамата синове по наследяване - са отпаднали с
обратна сила с развалянето на договора.
Правните способи за уреждането на отношенията на страните във връзка с
построяването на сградата според този състав на съда са били свързани с
евентуална облигационноправна претенция на наследниците към родителите
на Г. Г. за обезщетяване на приноса на наследодателя и на съпругата му в
строежа.
Искът следва да се отхвърли, а поради отхвърлянето е без значение и в чие
владение се намира сградата - дали на П. Г., или на неговия баща Б. Г.
Следва да се присъдят разноските по делото на ответната страна.
С оглед горното съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска, предявен от И. В. Н., ЕГН **********, от с. В., общ. ***, ул.
***, Г. Г. Г., ЕГН **********, от с. В., ул. ***, и Х. Н. Г., ЕГН **********,
представляван от майка си К. С. Р., двамата от гр. П., ул. ***, срещу П. Б. Г.,
ЕГН **********, от с. Л., общ. ***, ул. ***, за признаване на установено по
5
отношение на ответника, че тримата ищци са собственици на двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м. (описана от вещото
лице по делото като двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 65,90 кв.м и едноетажна пристройка с площ 22 кв.м), намираща се в УПИ
*** в кв. *** по действащия план на с. Л., и за осъждането на П. Б. Г. да
предаде на ищците владението на гореописаната жилищна сграда.
Осъжда И. В. Н. от с. В., общ. ***, Г. Г. Г. от с. В. и Х. Н. Г., представляван от
майка си К. С. Р., двамата от гр. П. да заплатят на П. Б. Г. сумата 1650 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6