Решение по дело №13314/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../09.06.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                            

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 13314 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ***, ет. 2, офис 4 срещу К.М.Я., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 800 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 3329688 от 25.09.2018 г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 01.01.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 83,62 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 25.03.2019 г., сумата от 401,82 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 25.03.2019 г., сумата от 18 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, както и сумата от 21,84 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 27.10.2018 г. до 07.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6800/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.

По твърдения в исковата молба, на 25.09.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството му на заемодател, и К.М.Я. – заемополучател, е сключен договор за паричен заем № 3329688 при Общи условия, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 800 лв. срещу насрещното задължение на последния да върне отпуснатите средства, ведно с договорна лихва от 83,62 лв. при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, или общо 883,62 лв., платими на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 147,27 лв., при падеж на първата вноска – 26.10.2018 г., и краен срок на издължаване – 25.03.2019 г.

Ищецът поддържа, че в договора е уговорено при забава на плащането на погасителните вноски с повече от 30 календарни дни заемополучателят да дължи такса за разходи за събиране на просроченото вземане, представляващи разноски за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и лични посещения на адрес, в размер на по 9 лв. за всеки 30-дневен период, но не повече от 45 лв. Излага, че при тези условия на ответника е начислена  такса в размер на 18 лв.

Твърди още, че заемополучателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция при определени условия. Поради неизпълнение на това задължение, на основание чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка в размер на 401,82 лв., плащането на която е разсрочено и включено в погасителните вноски по кредита.

Излага, че ответникът дължи също и обезщетение за забава в размер на 21,84 лв., начислено за периода от 27.10.2018 г. до 07.05.2019 г. върху незаплатените падежирали вноски, включващи главница и договорна лихва.

Поддържа, че ответникът не е извършил никакви плащания по кредита и всички суми са станали изискуеми с изтичане на крайния срок на договора.

Твърди, че по силата на приложение № 1 от 01.01.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в негова полза вземането за главница по договора за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което длъжникът е уведомен с получаването на препис от исковата молба.

Излага, че за дължимите суми за главница от 800 лв., ведно със законната лихва от заявлението, договорна лихва от  83,62 лв., неустойка от 401,82 лв., такса разходи от 18 лв., и обезщетение за забава от 21,84 лв. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По тези съображения моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта, и претендира присъждането на съдебни разноски за заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително депозира писмена молба, в която поддържа исковата молба и обективираното е нея искане. Представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който твърди, че получената от ищцовото дружество сума от 800 лв. е използвана за покриване на битови нужди.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява лично и не се изпраща представител.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника К.М.Я. е сключен процесният договор за паричен заем № 3329688 от 25.09.2018 г. Същото се потвърждава от представения договор (л. 6-9). От съдържанието на документа е видно още, че предоставената в заем сума е в размер на 800 лв., която потребителят се е задължил да върне, ведно с фиксирана възнаградителна лихва, или общо 883,62 лв., платими на шест месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 147,27 лв., с падеж на първата вноска – 26.10.2018 г. и краен срок на издължаване до 25.03.2019 г. Уговореният годишен лихвен процент (ГЛП) е в размер на 35 %, а годишният процент на разходите (ГПР) – 41,40 %.

Безспорно е също, че сумата от 800 лв. е получена от ответника. В тази насока е и клаузата на чл. 3 от договора, предвиждаща, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в тридневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени изисквания за трудова ангажираност, получавани доходи и кредитна история, или банкова гаранция за дължимата сума по кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок на договора. При неизпълнение на това задължение чл. 4, ал. 2 предвижда, че заемателят дължи неустойка в размер на 401,82 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сумата от 66,97 лв.

Според чл. 16 от договора заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифата за таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, актуална към датата на сключване на сделката. Въпросната Тарифа е приобщена към доказателствения материал по делото (л. 10). Според нейното съдържание при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 дни се начисляват разходи за събиране на вземането, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и посещения на адреса на потребителя, като общият размер на начислените разходи не може да надвишава сумата от 45 лв.

Клаузата на чл. 10 от договора предвижда възможност за заемодателя да прехвърли правата си по договора на трети лица.

От съдържанието на представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 16.11.2010 г. (л. 11-14) се установява, че цедентът - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е прехвърлило в полза на цесионера - „А.з.с.н.в.“ ООД, непогасените изискуеми вземания, произтичащи от договорите за потребителски кредит, посочени като общ размер в приложение № 1 - неразделна част от договора, който включва всички непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и изтеклите лихви към датата на подписване на приложението (арг. от т. 2.1 във вр. т. 2.3. от договора). По делото е представено извлечение от въпросното приложение № 1 от 01.01.2019 г. (л. 16-18), в което под № 849 е посочен договор № 3329688 от 25.09.2018 г. с длъжник К.М.Я., ЕГН **********, и е отразена общо дължима сума по кредита към 01.01.2019 г. в размер на 1307,14 лв. и лихва за забава от 3,70 лв.

Видно от приобщеното пълномощно от 09.09.2015 г. (л. 19), „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД да го представлява, като уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, цедирани с рамковия договор от 16.11.2010 г.

По делото са приложени два броя уведомителни писма, съответно от 07.01.2019 г. и 07.08.2019 г. (л. 21 и 22), за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния договор, изпратени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, в качеството му на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и адресирани до ответника К.Я.. Във връзка тяхното връчване са приобщени известие за доставяне (л. 22), ведно с отбелязване, че пратката е непотърсена, както и обратна разписка към товарителница № 68498148 (л. 23), в която е отразено, че няма такъв адрес и посоченият телефон на получателя е с ограничени входящи повиквания.

Видно от  материалите по приобщеното ч. гр. д. № 6800/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 07.05.2019 г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу К.М.Я. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми, която е връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 09.07.2019 г. заповедният съд е дал указания на кредитора за предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта и в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото производство.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Положителните установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело №  4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Основателността на предявените искове е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника по процесния договор за заем, изпълнението на поетите от кредитора задължения по договора, наличието на валидно уговорена между страните клауза за начисляване на неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в полза на заемодателя, настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и неизпълнение на същите, както и наличието на валидно сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца и уведомяването на ответника за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.

Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да обсъди събраните в тази връзка доказателства, касаещи действието на прехвърлянето по отношение на ответника.

От коментираните по-горе писмени доказателствени средства се установява, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 16.11.2010 г., ведно с приложение № 1 от 01.01.2019 г. към него, с който са цедирани вземанията на  „Изи Асет Мениджмънт” АД към ответника по процесния договор. Възможност за такава промяна в титуляря на вземанията е предвидена и в самия договор за заем, съобразно изискването на чл. 26 ЗПК.

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД (респ. чл. 26, ал. 4 ЗПК) и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен състав напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се осъществи от цедента, като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера за това действие. Освен това, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС и др.).

В конкретния случай ищецът (цесионер) е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия с изрично писмено пълномощно. Ищецът, действащ в качеството му на пълномощник на кредитора, е изпратил до ответника два броя уведомителни писма. Няма данни същите да са получени преди завеждане на делото, поради което и с оглед цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че уведомяването е надлежно осъществено с получаването на препис от исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление, тоест на 16.10.2019 г. (л. 33).

Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на вземанията – предмет на производството, е породило действие по отношение на длъжника (ответника), на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът (ищецът) се явява негов кредитор и активно легитимирана надлежна страна в процеса.

Цедираните вземания произтичат от сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем № 3329688 от 25.09.2018 г. Същият има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което възникналото между страните облигационно правоотношение се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18

 от 5.03.2010 г., в редакцията му в изм. и доп. с ДВ, бр. 51 от 19.06.2018 г.), действащ към момента на сключване на сделката. Същите са императивни и за спазването им съдът следи служебно (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

От гореизложеното съдържание на договора се установява, че същият отговаря на изискванията на специалния закон. Клаузите му са формулирани на разбираем и ясен език и договорът съдържа всички задължителни реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Следователно договорът е действителен и между праводателя на ищеца и ответника е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.

Безспорно е, че кредитът е изцяло усвоен, респективно за ответника е възникнало насрещното задължение да върне заетите средства, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на посочения падеж.

По делото няма данни да са извършени плащания по кредита, като изискуемостта на вземанията за главница от 800 лв. и договорна лихва от 83,62 лв. е настъпила с изричане крайния срок на договора – 25.03.2019 г., когато е падежът на последната погасителна вноска. Размерът на посочените вземания не е оспорен, а същият се установява и от съдържанието на представения договор, поради което предявените установителни искове за тези суми са основателни и следва да бъдат изцяло уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

С оглед установената забава на ответника, за същия е възникнало задължение за заплащане и на мораторна лихва върху неизплатените погасителни вноски, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК. За претендирания период от 27.10.2018 г. до 07.05.2019 г. същата е в размер на претендираната сума от 21,84 лв., изчислена с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“. Следователно и предявеният установителен иск за обезщетение за забава е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

Освен исковете за главница и лихви по кредита, предмет на разглеждане в производството са също и обективно кумулативно съединените с тях установителни искове за вземанията на ищеца за начислена такса разходи и неустойка по договора. След като извърши служебна проверка за съответствието на уговорките между страните с императивните материалноправни норми, настоящият съдебен състав намира тези искове за неоснователни по следните съображения:

По отношение на вземането за неустойка:

На първо място, уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, предвиждаща задължение на кредитора за оценка кредитоспособността на потребителя преди предоставянето на кредита. В действителност посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, като води до неоснователно увеличаване на размера на неговите задължения.

Отделно от това, неустойката обезпечава изпълнението на допълнително задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на основното задължение на потребителя за връщане на заетата сума, и уговореният размер от 401,82 лв. възлиза на повече от половината от чистата стойност на отпуснатия кредит – 800 лв. По тези аргументи съдът намира, че разглежданата неустойка е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като води до свръхобезпеченост на кредитора и създава предпоставки за неговото неоснователно обогатяване. Същата излиза извън присъщите й обезпечителната, обезщетителна и наказателна функции и в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и на принципа на справедливостта, приложим в договорните отношения между страните.

Нещо повече - предвид размера на неустойката, краткия (тридневен) срок за предоставяне на обезпечението, и множеството условия, на които трябва да отговаря то, очевидно крайната цел на кредитора от включване на тази клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на задълженията по него, а да си осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че изплащането на неустойката е разсрочено и включено във вноските по погасителния план.

По отношение на вземането за такса разходи за събиране на просрочени вземания:

Клаузата в Тарифата на „Изи асет мениджмънт“ АД, към която препраща потребителският договор, предвиждаща заплащането на въпросната такса, е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като противоречи на императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК и максимално предвидения праг на отговорността на длъжника при допусната забава, установен в ал. 2 от същата разпоредба, до размер на законната лихва.

По изложените аргументи настоящият съдебен състав приема, че в полза на кредитора не са възникнали вземания срещу ответника за начислените въз основа на недействителни клауза от договора такса разходи в размер на 18 лв. и неустойка в размер на 401,82 лв., поради което предявените установителни искове за тези суми следва да бъдат отхвърлени.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното в искане, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 221,02 лв. за сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете, при обща размер на разноските по делото от 323,49 лв., от които 223,49 лв. за държавна такса (л. 28) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение в размер на 76,51 лв., включващи държавна такса от 26,51 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.,  като от тях, съразмерно с уважената част от исковете, в тежест на ответницата следва да бъде възложена сумата от 52,27 лв.

Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът К.М.Я., ЕГН **********,***, дължи на ищеца  „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ***, ет. 2, офис 4, следните суми: сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 3329688 от 25.09.2018 г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 01.01.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 83,62 лв. (осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 25.03.2019 г., както и сумата от 21,84 лв. (двадесет и един лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 27.10.2018 г. до 07.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6800/2019 г. по описа на Районен съд – Варна;

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ***, ет. 2, офис 4, срещу К.М.Я., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 401,82 лв. (четиристотин и един лева и осемдесет и две стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 25.03.2019 г. на основание чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № 3329688 от 25.09.2018 г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 01.01.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 16.11.2010 г., както и сумата от 18 лв. (осемнадесет лева), представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, начислена по същия договор, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6800/2019 г. по описа на Районен съд – Варна;

            ОСЪЖДА К.М.Я., ЕГН **********,***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ***, ет. 2, офис 4, сумата от 221,02 лв. (двеста двадесет и един лева и две стотинки), представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ;

ОСЪЖДА К.М.Я., ЕГН **********,***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ***, ет. 2, офис 4, сумата от 52,27 лв. (петдесет и два лева и двадесет и седем стотинки), представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: