Решение по дело №1531/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 646
Дата: 10 юли 2024 г.
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20242230101531
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 646
гр. Сливен, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230101531 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск
по чл.439 ГПК.
Ищците твърдят, че на 27.11.2009г., „ПРО КРЕДИТ БАНК" АД била
снабдена с Изпълнителен лист против ищците, въз основа на Заповед за
изпълнение № 134/26.11.2009г. по ч.гр.д. №221 по описа за 2009г. на РС Котел,
за сумата от 3 978,88 лева, представляваща просрочена главница, дължима по
договор за банков кредит; 94,19 лева наказателна лихва върху просрочена
главница за периода от 02.11.2009г. до 19Л1.2009г., 130,42 лева, просрочена
лихва за периода 07.09.2009г. до 19.11.2009г., както и законна лихва, считано
от подаване на заявлението 20.11.2009г. до окончателното изпълнение на
задължението, както и сумата 102,23 лева разноски по делото.
Сочат, че „Про кредит банк" АД през 2009г. образувало изпълнително
дело № 209/2010г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев с район на действие
СлОС. На 31.05.2019г. с постановление на ЧСИ производството било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Последното валидно
изпълнително действие било на 14.05.2014г., а на 14.05.2016г. настъпила т.нар.
перемпция.
1
Твърдят, че междувременно след настъпване на перемпцията, на
17.12.2014г. с договор за прехвърляне на вземания кредиторът „Про кредит
банк" АД цедирал вземането си срещу ищците на ответното дружество, като
за цесията ищците не били уведомени. Ответникът депозирал на 28.06.2019г.
молба за образуване на ново изпълнително производство въз основа на
изпълнителния лист.
Твърдят, че към момента на образуване на второто ИД, изпълнителният
лист вече е бил загубил своята сила, т.к. е бил погасен по давност - общата 5
годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Погасителната давност започвала да тече от
датата, на която било поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие, което било на 14.05.2014г., поради което правото на
принудително събиране на вземането било погасено по давност на
14.05.2019г. - 14 дни преди образуване на второто изпълнително дело.
Иска се от съда да признае за установено, че ищците не дължат на
ответника сумите от 3 978,88 лева, представляваща просрочена главница,
дължима по договор за банков кредит; 94,19 лева наказателна лихва върху
просрочена главница за периода от 02.11.2009г. до 19.11.2009г., 130,42 лева,
просрочена лихва за периода 07.09.2009г. до 19.11.2009г., както и законна
лихва, считано от подаване на заявлението 20.11.2009г. до окончателното
изпълнение на задължението, както и сумата 102,23 лева разноски по делото
по изпълнителен лист от 27.11.2009г., издаден по ч.гр.д № 221/2009 КРС.
Претендират деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество депозирало отговор, с
който оспорва претенцията.
Твърди, че към момента на образуване на ид № 209/2010 в сила било
Постановление № 3/118.11.1980 г. на ПлВС и погасителна давност не е текла.
Така в законоустановен срок било образувано ИД № 1028/2019г. С молбата за
образуването му от 24.06.2019г. било поискано извършване на изпълнителни
действия, а именно справки и налагане на запор върху банкова сметка и опис
на движими вещи, което било от значение за прекъсването на давността. За
удовлетворяване на вземането били приложени изпълнителни способи за
периода 20.08.2021г.- 04.08.2023г., като на 20.08.2021 г. с нарочна молба
взискателят поискал да бъдат наложени запори върху банкови сметки на
името на длъжниците в Те-Дже Зираат Банкасъ - клон София, в резултат на
2
което на 07.09.2021 г. били връчени и запорни съобщения. Впоследствие на
30.06.2023г. били наложени запори върху сметки в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
АД и на 10.08.2024г. в БАНКА ДСК АД .
Сочи, че перемпцията била без правно значение за прекъсването на
давността. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция
била, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново -
отделно изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право. За
правилно изчисляване на установения давностен срок следвало да се има
предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и
спрените давностни срокове до отмяната му.
Счита, че петгодишният давностен срок не е изтекъл, вземането не било
погасено по давност и предявеният иск бил неоснователен, поради което се
иска отхвърлянето му.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищците и иска неговото редуциране.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27.11.2009г. бил издаден изпълнителен лист в полза на ПРО КЛЕДИТ
БАНК /БЪЛГАРИЯ/ АД, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение№
134/26.11.2009г. по чгд № № 221/2009г. на РС Котел, с който ищците били
осъдени да платят солидарно сума в размер на 3 978,88 лв., просрочена
главница, дължима по договор за банков кредит; 94,19 лева наказателна лихва
върху просрочена главница за периода от 02.11.2009г. до 19.11.2009г., 130,42
лева, просрочена лихва за периода 07.09.2009г. до 19.11.2009г., както и законна
лихва, считано от подаване на заявлението 20.11.2009г. до окончателното
изпълнение на задължението, както и сумата 102,23 лева разноски по делото
по изпълнителен лист от 27.11.2009г., издаден по ч.гр.д № 221/2009 КРС.
С молба от 25.02.2010г. взискателят поискал образуване на
изпълнително дело въз основа на изпълнителния титул. На 26.02.2010г. било
образувано изпълнително дело № 209/2010г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев,
рег. № 837 КЧСИ и район на действие СлОС. С Разпореждане от 29.04.2015г.
по изпълнителното дело ЧСИ конституирал като взискател настоящото
ответно дружество,в качеството му на цесионер по вземането от ищците и
3
заличил като страна-взискател по делото първоначалния кредитор.
С постановление от 31.05.2019г. съдебният изпълнител прекратил
изпълнително дело № 209/2010г., поради настъпила перемпция, като посочил,
че последното изпълнително действие било извършено на 14.05.2014г.
С молба от 24.06.2019г. ответното дружество, в качеството му на
взискател, въз основа на изпълнителния лист от 27.11.2009г. поискал
образуване на ново изпълнително дело, съответно на 28.06.2019г. било
образувано ИД № 1028/2019г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837
КЧСИ и район на действие СлОС. С молбата взискателят посочил
изпълнителен способ, а именно запор на вземанията от банковите сметки на
длъжниците и оценка и опис на движимите вещи в дома на длъжниците. С
писмо от 25.07.2019г. ЧСИ уведомил взискателят, че насрочил опис на
движими вещи в дома на длъжниците на 12.08.2019г. Няма данни по делото
дали е извършено това действие.
С молба на взискателя от 20.08.2021г. е поискано налагане на запор на
вземанията на длъжниците от банковите им сметки в Те-Дже Зираат Банкасъ
клон София. Запорните съобщения са получени от посочената банка на
01.09.2021г.
С молба от 20.06.2023г. взискателят поискал налагане на запор върху
банковите сметки на длъжниците в УниКредит Булбанк АД. Запорното
съобщение било получено от тази банка на 30.06.2023г.
С молба от 26.06.2023г. взискателят поискал от ЧСИ изготвяне на
справки за наличните банкови сметки на длъжниците и налагане на запор на
вземанията върху тях. Установено било, че единствено ищцата К. Б. имала
сметки в ДСК Банка, поради което ЧСИ изпратил запорно съобщение на
03.08.2023г., получено от тази банка на 10.08.2023г. С писмо от 10.08.2023г.
ДСК Банка уведомила ЧСИ, че приема запора.
Исковата молба е депозирана в съда на 28.03.2024г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
4
Предявеният отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е допустим. Искът е
предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради
несъществуването му или погасяването му по давност.
Правният интерес на ищците е продиктуван от обстоятелството, че е
налице висящ изпълнителен процес срещу тях.
При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко
доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да
докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното
от него вземане, едва след което ищеца да установи възраженията си за
неговата недължимост.
Съдът не споделя аргументите на ответното дружество за
неоснователност на иска.
Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. ОСГТК ВКС погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес, относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК ВКС. По
тези дела давността започва да тече от 26.06.2015г. от когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/ 1980г. Следователно в настоящия случай по
образуваното изпълнително дело от 2010г. до 26.06.2015г. давност не е текла.
От тази дата започнала да тече пет годишна давност, която не е прекъсната с
образуването на изпълнително дело № 1028/2019г., доколкото образуването на
такова не е действие по изпълнението и не прекъсва давността. Течението на
давността е спряло на 13.03.2020г. по силата на чл.3, ал.1, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, като
изтеклата давност от 26.06.2015г. до 13.03.2020г., обявяване на извънредното
положение е 4 години, 8 месеца и 17 дни. От 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
давност не е текла. От 21.05.2020г. давността е продължила да тече, съобразно
§13 от Закона за изменение и допълнение на закона за здравето и е изтекла на
5
03.10.2020г., т.е. преди да бъде извършено първото действие по принудително
изпълнение /преди първия наложен запор на банковите сметки на длъжниците
в Те-Дже Зираат Банкасъ клон София на 01.09.2021г. и преди направеното
искане за това с молба на взискателя от 20.08.2021г./. По образуваното второ
изпълнително дело, първото същинско изпълнително действие, годно да
прекъсне давността е налагането на запор на 01.09.2021г., но то е извършено
след като давността е изтекла.
Следователно претенцията се явява основателна и бива уважена.
На ищцовата страна се следват разноски по делото, именно защото с
поддържането на висящ изпълнителен процес срещу нея, ответното дружество
е дало повод за настоящото дело. Претендирани са разноски от ищцовата
страна в размер на 172,23 лв., платена държавна такса от ищеца Г. Б. и
адвокатски хонорар в общ размер на 1 200 лв., платен от всеки от ищците по
300 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищците, тъй като не надвишава минималния размер по
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така ответното дружество бива осъдено да заплати на всеки от
четиримата ищци по 300 лв. адвокатско възнаграждение, а на ищеца Г. Б. и
платената такса към съда или разноски за този ищец в общ размер на 472,23
лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК по
отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Рачо Петков–Казанджията“ № 4-6,
представлявано от управителя Р.И.М.-Т., че Г. С. Б., ЕГН: **********, в
качеството му на ЕТ“ Г. Б.-Кети“, ЕИК **, с.**, общ.Котел, обл.Сливен, ул.**“
№ **; К. А. Б., ЕГН:********** от с.**, общ.Котел, обл.Сливен, ул.**“ № **;
Ц. Г. С., ЕГН: ********** от с.**, общ.Котел, обл.Сливен, ул.**“ № ** и В. С.
Б., ЕГН:********** от с.**, общ.Котел, обл.Сливен, кв.“**“ № ** НЕ
ДЪЛЖАТ следните суми: 3 978,88 лв. /три хиляди деветстотин седемдесет и
6
осем лева и 0,88 ст./, представляваща просрочена главница, дължима по
договор за банков кредит; 94,19 лв. /деветдесет и четири лева и 0,19 ст./
наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 02.11.2009г. до
19.11.2009г., 130,42 лв. /сто и тридесет лева и 0,42 ст./, просрочена лихва за
периода 07.09.2009г. до 19.11.2009г., както и законна лихва, считано от
подаване на заявлението 20.11.2009г. до окончателното изпълнение на
задължението, както и сумата 102,23 лв. /сто и два лева и 0,23 ст./ разноски по
делото по изпълнителен лист от 27.11.2009г., издаден по ч.гр.д № 221/2009 на
РС Котел, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Рачо Петков–
Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. ДА ЗАПЛАТИ
на Г. С. Б., ЕГН: ********** от с.**, общ.Котел, обл.Сливен, ул.**“ № **,
сума в размер на 472,23 лв./четиристотин седемдесет и два лева и 0,23 ст./,
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Рачо Петков–
Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. ДА ЗАПЛАТИ
на К. А. Б., ЕГН:********** от с.**, общ.Котел, обл.Сливен, ул.**“ № **,
сума в размер на 300 лв. /триста лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Рачо Петков–
Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. ДА ЗАПЛАТИ
на Ц. Г. С., ЕГН: ********** от с.***, общ.Котел, обл.Сливен, ул.***“ № ***,
сума в размер на 300 лв. /триста лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Рачо Петков–
Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. ДА ЗАПЛАТИ
на В. С. Б., ЕГН:********** от с.***, общ.Котел, обл.Сливен, кв.“**“ № ***,
сума в размер на 300 лв. /триста лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
7
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8