№ 6974
гр. С, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110128132 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с който е поискало да бъде установено по отношение
на ответника Н. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., че последния дължи на
ищеца следните суми: сумата от 2434.83 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с
абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 18.12.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 372.75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 09.12.2020 г.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
18.00 лв. главница за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и 4.14 лв. обезщетение за
забава за периода от 31.12.2017 г. до 09.12.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Н И“ ООД, като начисляваните месечни суми са
1
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговор, ответникът е депозирала такъв, който съдържа доводи по
основателността на предявените искове.
Ответникът признава, че е собственик на процесния имот, за който ищцовото
дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия през исковия период, от 2005 г. Оспорва
обаче исковете, тъй като в жилището липсвали радиатори и измервателни уреди, както и
поради това, че не е искал да му доставят топлинна енергия. В отговора се цитира името на
А К, която според ответника е сключила споразумение с ищцовото дружество и с „Н“ ЕАД,
които Г. оспорва да го обвързват. Отделно от това се твърди, че имотът до 2020 г. е бил
необитаем, поради което не е използвана топлинна енергия.
В допълнение от назначения от съда адвокат на ответника във връзка с допуснатата
му правна помощ по делото, е направено възражение за погасяване на част от вземанията по
давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответницата и третото лице помагач не се явяват и не
изпращат представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 63899/2020 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 2434.83 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 18.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 372.75 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 09.12.2020
г., сумата от 18.00 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 18.12.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.14 лв. за периода от 31.12.2017 г. до
09.12.2020 г. С възражение от 19.04.2021 г. длъжникът е оспорил вземанията с мотив, че
няма измервателни уреди, нито пък договор със заявителя.
Видно от договор за доброволна делба от 14.11.2011 г. с нотариална заверка на
подписите от нотариус Р Д, рег.№... от РНК, ответникът е получил в дял
процесния имот, представляващ ап.47, находящ се гр.С, ж.к.С бл.... както и още 3
недвижими имота. Самият имот е придобит от него преди това – на 27.01.2005 г. чрез
покупко-продажба от Г К К и П К К, за което е съставен от нотариус Д Т, рег.№.. от РНК
2
нотариален акт №.., том І, рег.№..93, нот.дело №../2005 г.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 02.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Н И”
ООД. Договор с последното е сключен на 17.09.2002 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор №
.../02.06.2017 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период не е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение поради липсата на
предоставен достъп до имота.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Н”
ЕАД, което е направило реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Посочено е, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като липсват
отоплителни тела, свързани към сградната инсталация. В същото време обаче, в жилището
има отоплително тяло /щранг-лира/, за което не съществува техническа възможност за
индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е определена по изчислителен път
съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и
разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна мощност от 580 W и
екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.
По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия
период процесният имот е свързан със сградната инсталация за БГВ, но такъв разход е
начисляван по норматив поради неосигурен достъп. При изсчисленията е съобразена
разпоредбата на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно разпределяни са по
140 л. вода на денонощие при двама ползватели.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
3
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 2434.83 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово
разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетите като писмени даказателства договор за
доброволна делба от 14.11.2011 г. и нотариален акт з апокупко-продажба от 27.01.2005 г.,
ответникът Н. П. Г. през исковия перид е бил едноличен собственик на процесния имот,
представляващ ап.47, находящ се в гр.С, ж.к.С бл.31, вх.Б, ет.6. С оглед на това съдът
намира, че Н. Г. притежава пасивна материална легитимация по иска по смисъла на чл.153
от ЗЕ – като собственик на топлоснабден имот, с което възниква облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия по силата на закона. В случая за пълнота
на изложението следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР №
2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен
договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред
възникването на това правоотношение по силата на закона. В случая не се представиха
доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да
установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между
топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
4
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2017 г. –
м.04.2019 г. за имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 2434.83 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия
или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни.
Такива не са установени и от вещото лице.
Ответникът Г., като потребител на топлинна енергия в имот, находящ се в сграда –
етажна собственост, макар и да не е използвал енергия за отопление и БГВ, на основание
чл.153, ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази насока са и изводите на
вещото лице, което е констатирало потребление единствено на топлоенергия, отдадена от
отоплителното тяло в банята /щранг-лира/, за което не съществува техническа възможност за
индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е определена по изчислителен път
съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и
разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определената от ФДР топлинна мощност – 580 W, и
екстраполация по максимален специфичен разход за сградата. Освен това за конкретно
начисленото потребление на БГВ следва да се посочи, че същото е определено по
нормативен път доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да осигури достъп за
отчет на уредите за дялово разпределение.
Освен това, следва да се отбележи, че в решение по съединени дела С-708/17, С-
725/17 и решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376, във връзка с отправено преюдициално
запитване към съда на Европейския съюз, се приема, че доставката на отопление в сграда -
етажна собсвеност, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици
в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на
акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията, приемани от общото
събрание на собствениците на сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от
Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението
и не го използват в своя апартамент.
Ето защо съдът приема, че при неизпълнение на задълженията на ответника да
осигури достъп за отчет, той освен топлоенергия за сградна инсталация, следва да заплати и
такава, определена за отопление и за БГВ по нормативен път, съобразно заключението на
вещото лице по СТЕ.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
5
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед на заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за имота на ответника топлинна енергия на
стойност 2434.83 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ.
От страна на ответника обаче е направено възражение на погасяване на вземането
на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
18.12.2020 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за времето до
м.октомври 2017 г. вкл. /с падеж на плащане 14.12.2017 г./. Т.е. от претендираните от ищеца
вземания, погасени по давност са тези за периода от м.май 2017 г. до м.соктомври 2017 г.
вкл. в общ размер на 214.66 лв. /съобразно отразеното в таблицата, приложена на стр.6-7 от
СТЕ – формирани като сбор от задълженията за посочения период за БГВ и за отопление.
При така изложените съображения непогасени по давност остават задълженията в
размер на 2220.17 лв. за периода от м.ноември 2017 г. до края на исковия период м.04.2019
г. Именно до тези размери и за този период искът се явява основателен и доказани като
такъв следва да бъде уважен. За периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. и за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 2434.83 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
6
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.09.2018 г. – 09.12.2020 г. в размер на 343.68 лв. Размерът на лихвата по върху
задълженията за отоплителен сезон 2017/2018 г. от 145.28 лв., съдът определи с помощта на
специализиран модул, разпечатка от който е приложена по делото, като олихвяемата
главница, посочена на ред 1 на таблицата, поместена на стр.6 от ССчЕ, съдът намали с
погасената по давност сума /854.81 лв. – 214.66 лв. = 640.15 лв./. Към лихвата за забавено
плащане на задълженията за отоплителен сезон 2017/2018 г., съдът добави посочената на
ред 2 от таблицата на стр.6 от заключението на вещото лице по ССчЕ лихва по общата
фактура за отоплителен сезон 2018/2019 г. от 198.40 лв.
С оглед на това искът за мораторна лихва следва да се уважи до размера от 343.68
лв., а за разликата до пълния предявен такъв от 372.75 лв. да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето
производство – 18.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
18.00 лв. за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и 4.14 лв. обезщетение за забава за
периода от 31.12.2017 г. до 09.12.2020 г., следва да се отбележи, че от данните по делото се
установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Н“ ЕАД. Ищцовото дружество не анажира
доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието, на
което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Макар и
събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП,
то това не обвързва съда и не може да промени носителя на материалното право. Ищецът не
установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило
частно или универсално правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че
липсва валидно възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово
разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в
заповедното производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ /съобразно
заявеното и от пълномощника на ищеца в о.с.з., е за исковото производство претендира
минимален размер на юрисконсултското възнаграждение/. Освен това е заплатил държавна
7
такса общо от 247.39 лв.и за депозит за експертизи 450.00 лв.
Ето защо, съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски
767.77 лв. следва да бъдат поставени в тежест на ответника.
От страна на ответника липсва искане за разноски, а и данни за извършени такива,
поради което съдът не се произнася с решението си по разноските на ответната страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. П. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.С бл...., че дължи на „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и Ивайло Епитропов, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
63899/2020 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно сумата от 2220.17 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 18.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 343.68 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 09.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер по иска за главница от 2434.83
лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. вкл., и по иска за обезщетение за забава
над уважения размер до пълния предявен размер от 372.75 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и Ивайло Епитропов, за признаване за установено
по отношение на Н. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., ‘е дължи на ищеца
следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен № ..., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 63899/2020 г.
по описа на СРС, 128 състав, а именно: главниц от 18.00 лв. за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г. и 4.14 лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 09.12.2020 г.,
ОСЪЖДА Н. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., да заплати на „ТЕЦ
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А
А и Ивайло Епитропов, сума в размер на 767.77 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 63899/2020 г. по описа на СРС, съобразно изхода
по делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Н И“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 63899/2020 г. по описа на СРС.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9