РЕШЕНИЕ
№ 887
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20225300102782 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2 от
ЗЗД, чл.138, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. А. М.,
ЕГН ********** от *********************************** против „Гиро
Ленд“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул.”България”№142 Б и А. Х. К., роден на **.**.****г. в гр.
******* *******, с адрес гр. **********************************
Исковата претенция се основава на твърденията, че между ищеца и
неговия баща А. Л. М.., от една страна, в качеството им на наемодатели, и
„Гиро Ленд“ ЕООД, от друга страна, като наемател, е бил сключен договор за
наем на 22.10.2018г. Наемодателите предоставили на наемателя за ползване
недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект с идентификатор
№56784.519.806.3.1 по кадастралната карта на гр.Пловдив, който се намира в
сграда №3, разположена в ПИ №56784.519.806., предназначение на обекта:
****************, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 168
кв.м., при съседни обекти: на същия етаж – няма, над обекта – обект
№56784.519.806.3.2. Твърди се, че след смъртта на А. Л. М.. ищецът е
единствен негов наследник, съответно наемодател по договора. Твърди се, че
1
за периода 22.10.2019г. до 21.03.2020г., както и за периода 22.04.2022г. до
21.10.2022г. ответникът „Гиро Ленд“ЕООД не е заплатил уговорената в
договора наемна цена. По отношение на ответника А. Х. К. се твърди, че е
поръчител за всички задължения на „Гиро Ленд“ЕООД по договора.
Въз основа на изложеното е формулирано искане от съда да постанови
решение по силата на което:
да осъди „Гиро Ленд“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 28 110,31
лева, главница по договор за наем от дата 22.10.2018г.,
представляваща наемната цена за периода 22.10.2019г. до 21.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
8 464,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
22.10.2019г. до подаване на исковата молба;
да осъди „Гиро Ленд“ ЕООД и А. Х. К. да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 38 518,56 лв., главница по договор за наем от дата
22.10.2018г., представляваща наемната цена за периода 22.04.2022г. до
21.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата 1979,42 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 22.04.2022г. до подаване на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Не оспорват, че
„Гиро ленд“ ЕООД е наемател по представения към исковата молба договор.
Възразяват, че за периода 22.04.2022г. - 21.10.2022г. ищецът като наемодател
не е изпълнил задължението си да осигури достъп и предостави за ползване
наетия имот. Твърдият, че в края на месец октомври 2020г., когато ответникът
„Гиро ленд“ ЕООД предплатил наема за следващото тримесечие, провел
среща с ищеца, на която поискал да намали наема, но той отказал. Тогава
ответникът поискал да прекрати договора, въпреки че М. заявил, че няма да
върне предплатения наем до месец април 2021г. Постигнали съгласие
дружеството да освободи обекта и да върне ключовете. Ответникът поддържа,
че наемателят е ползвал обекта до 02.12.2020г., когато го освободил, но успял
да се свърже с наемодателя и да му върне ключовете, като връщането на
ключовете е станало на 10.01.2021г. Твърди се, че ищецът обещал да изготви
2
споразумение за прекратяване на договора, но не го направил. Ответникът
„Гиро ленд“ ЕООД се свързал с него на 20.04.2021г. и при проведения
разговор станало ясно, че няма да има споразумение за прекратяване, нито пък
наемателят ще получи отново ключовете, за да продължи да ползва имота.
Ответниците считат, че наемодателят виновно е лишил наемателя от
ползването на наетия имот, поради което за процесния период 22.04.2022г. -
21.10.2022г. наем не му се дължи.
От ответника „Гиро ленд“ ЕООД е предявено, в условията на
евентуалност, възражение за прихващане за сумата 35205 лв., по исковете за
сумата 28 110,31 лева и сумата 8 464,33 лв. /искова молба с вх. № 27771/
24.10.2022г./
Твърди се, че сумата е предадена на ищеца в брой, през втората
половина на април 2020г. от пълномощник на дружеството, като срещата се е
състояла в обекта на ищеца, което тогава е било заведение „Гиро ленд“.
Срещата била през деня и ищецът бил сам. Причината да се предадат парите
била грешната представа на пълномощника на ответното дружество, че плаща
за наем на обекта, т.е. допусната е грешка и след като не е платил наем, друга
причина за предаване на парите няма, защото между ответника „Гиро ленд“
ЕООД и ищеца няма други отношения.
От ответника А. Х. К. е предявено, в условията на евентуалност,
възражение за прихващане за сумата 35205 лв., по иска за сумата 38 518,56 лв.
и и сумата 1979,42 лева /искова молба с вх. № 27773/ 24.10.2022г./
Твърди се, че сумата е платена в брой на ищеца лично, през втората
половина на месец октомври 2019г., през деня, в обекта по процесния договор
за наем, от служител на заведението „Гиро ленд“. Причината да се предадат
парите е грешната представа на А. Х. К., че плаща наем за обекта, т.е. А. Х. К.
е допуснал грешка и след като не е платил наем, друга причина за предаване
на парите няма, защото между А. Х. К. и ищеца няма други отношения.
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на исковете.
Страните не спорят, като това обстоятелство се установява и от
3
приетите по делото писмени доказателства /л.6-л.7/, че между тях на
22.10.2018г. е сключен договор за отдаване под наем на обект, находящ се в гр.
**************************, на партерен етаж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.519.806.3.1, с
предназначение: „****************“, с площ от 168 кв.м., със срок на
договора от 22.10.2018г. до 21.10.2022г. Страни по договора, в качеството им
на наемодатели, са Л. А. М. и А. Л. М.., и „Гиро Ленд“ ООД, като наемател.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, като посочените
обстоятелства не са спорни между страните, че А. Л. М.. е собственик на
процесния недвижим имот, на основание покупко- продажба, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба №131, том IV, рег.№4619, дело
№794/1999г. от 11.11.1999г. на нотариус М. Ц. с район на действие Районен
съд – Пловдив /л.4/, както и че последният е починал и единствен негов
наследник е ищецът, видно от представеното по делото удостоверение за
наследници/л.3/.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ответникът А. Х. К. е
подписал процесния договор за наем, освен като законен представител на
ответното дружество наемател, така и в качеството си на поръчител за всички
задължения на наемателя към наемодателя, възникнали по силата на договора
за наем. Посоченото се установява и от съдържанието на договора за наем,
конкретно от съдържанието на клаузата на чл.16 от договора. От изложеното
следва изводът, че в тази част договорът за наем има характер на договор за
поръчителство, по силата на който А. К., като поръчител, е поел задължение
за плащането на всички задължения на наемателя към наемодателя по
договора за наем.
Установява се от анализа на съдържанието на процесния договор, че в
договора не е предвидена възможност наемателят едностранно да прекрати
предсрочно договора. Такава възможност е уговорена само за наемодателя.
Така в чл.10 от договора е предвидено, че договорът се счита за прекратен в
две хипотези – при изтичане на срока му и при развалянето му от наемодателя,
в случай че наемателят забави плащането на наема с 15 дни. Отделно от това
следва се отбележи, че ответниците не твърдят, че договорът е предсрочно
прекратен.
Установява се от клаузите на договора /чл.4, чл.6 и чл.15/, че за периода
22.10.2018г. – 21.10.2019г. наемната цена е в размер на левовата
равностойност на 3000 евро, на месец, платима авансово в началото на всеки
шестмесечен период за шест месеца напред. За първите шест месеца от срока
на договора наемната цена се плаща на 22.10.2018г.; на 22.04.2019г. се
заплащат авансово наемите за следващите шест месеца, като за целия срок на
договора наемът се плаща авансово за шест месеца напред, в началото на
всеки шест месечен период, съответно на 22.04. и на 22.10. на текущата
година. За втората и следващите години от периода на договора в чл.6 е
уговорена индексация на уговорената наемна цена, като същата се изчислява
по формулата В=А+А.Х/100, където В е текущият месечен наем, А е
4
месечният наем за предходната година, а Х е нарастването на потребителските
цени в Република България в проценти, публикувано от НСИ, като независимо
дали Х е положително или отрицателно число, наемът не се намалява. В чл.15
е уговорено заплащането на наемната цена да става по банков път, по банкова
сметка на Л. А. М. – и за двамата наемодатели.
Между страните по делото няма спор, че ползването на търговския
обект – предмет на договора е било предоставено от наемодателите на
наемателя след сключването на договора и че наемателят е започнал да
осъществява дейност в наетия обект. Според твърденията на ответниците те са
осъществявали дейност в обект до 02.12.2020г.
По делото няма спор, че по време на срока на договора, никоя от
страните не го е развалила или прекратила едностранно или пък, че договорът
е прекратен по взаимно съгласие. Освен това, както беше посочено по- горе в
мотивите, с право да прекрати едностранно договора разполага единствено
наемодателят. Независимо от това обаче всяка от страните разполага с правото
да развали договора по реда на чл.87 от ЗЗД поради виновно неизпълнение на
насрещната страна, като отправи изрично изявление в този смисъл и даде
подходящ срок за изпълнение. В случая не се твърди, че ответникът „Гиро
ленд“ ЕООД е развалил договора по реда на чл.87 ЗЗД преди изтичане на
срока му на действие, поради това, че наемодателят не му предоставя достъп
до обекта, съответно не изпълнява задължението си да предостави търговския
обект – предмет на процесния договор за наем, за ползване на наемателя.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че процесният договор за
наем е действал през исковия период от 22.10.2019г. – 21.03.2020г., както и за
исковия период от 22.04.2022г. до 21.10.2022г. По отношение на исковия
период 22.10.2019г. – 21.03.2020г. на практика няма спор, че страните са
обвързани от валидно облигационно отношение по процесния договор за наем
от 22.10.2018г. Твърденията за преустановяване ползването на обекта на
02.12.2020г. и връщането на ключовете през януари 2021г. са неотносими към
исковия период от 22.10.2019г. – 21.03.2020г., доколкото са твърдения за
събития, настъпили след това.
Спорен е въпросът относно исковия период 22.04.2022г. до 21.10.2020г.
с оглед на твърденията на ответниците, че наемателят е ползвал обекта до
02.12.2022г., след което е преустановил дейността си в обекта и е върнал
ключовете на ищеца на 10.01.2021г., като страните са постигнали съгласие
договорът да бъде прекратен. Доколкото по делото не са ангажирани писмени
доказателства, установяващи прекратяването на договора по взаимно
съгласие, съдът приема, че за втория исков период (22.04.2022г. до
21.10.2020г.) страните са били обвързани от действието на сключения договор
за наем. Този извод не се променя от събраните по делото гласни
доказателства за прекратяването на договора от страна на наемателя с
връщането на ключовете за обекта на наемодателя, тъй като свидетелските
показания в тази им част са недопустими, на основание чл.164, ал.1, т.5 от
5
ГПК, поради което няма да бъдат коментирани. Сключеният между страните
договор за наем е в писмена форма, с оглед на което има характер на писмено
съглашение по смисъла на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК и съгласно цитираната
норма, при възражение от насрещната страна, са недопустими свидетелски
показания за установяване прекратяването на договора. В случая ищецът е
възразил да бъдат разпитвани поисканите от ответниците свидетели относно
връщането на ключовете от наетия обект и водените разговори за
прекратяване на договора. Няма спор, доколкото и не са ангажирани
доказателства за това, че ответното дружество не е развалило договора по реда
на чл.87 от ЗЗД поради виновно неизпълнение от страна на ищеца, а именно че
препятства достъпа и съответно ползването на обекта, след като на същия
/според твърденията на ответниците/ са му били върнати ключовете от наетия
обект.
От това, че съдът приема за установено, че процесният договор за наем е
действал през целия уговорен в същия срок до 21.10.2022г., в това число и
през исковия период от 22.10.2019г. – 21.03.2020г. и от 22.04.2022г. –
21.10.2022г., следва изводът, че наемателят е задължен да плати наемна цена
съобразно уговореното в договора. Ответникът не оспорва размера на
главниците за наем за съответното шестмесечие, т.е. не оспорва
индексирането на наемната цена и изчисленият й размер, с оглед на което
съдът приема, че не съществува спор относно размера на главниците.
Ответникът не ангажира доказателства за плащане, няма и твърдения за това,
с оглед на което същият дължи плащането на сумите по главницата, както и
обезщетение за забава. Доколкото ответниците не оспорват периода на
забавата, както и обезщетението за забава по размер, съдът приема, че не
съществува спор относно размера на обезщетението за забава, предвид на
което претенциите за обезщетение за забава следва да бъдат уважени в
претендирания от ищеца размер.
Обстоятелството, че ответникът фактически не е ползвал обекта след
02.12.2020 г. е ирелеванто касателно въпроса дали дължи плащане на наемната
цена, тъй като съгласно установената съдебна практика наемателят дължи
заплащането на наемната цена за наетия недвижим имот дори фактически да
не го е ползвал, щом като наемният договор не е прекратен на основанията,
посочени в договора, или уредени от закона. За пълнота следва да се посочи,
че първо от ангажираните по делото доказателства не се установи, че ищецът
реално е възпрепятствал ответното дружество да ползва имота. На следващо
място ако това е било така – ищецът е създавал пречки на наемателя да ползва
имота, то наемателят е имал възможността на развали договора по реда на
чл.87 от ЗЗД, като даде подходящ срок на наемодателя за изпълнение /да му
предостави достъп, да преустанови действията, с които препятства ползването
на обекта/ с предупреждение, че след изтичането на срока договорът се счита
за развален или да отправи изявление за разваляне без дава срок, ако
изпълнението е станало невъзможно отчасти или изцяло или ако поради
забава на наемодателя е станало безполезно. Както беше посочено и по- горе в
6
настоящия случай няма твърдения, съответно и доказателства, че наемателят е
развалил договора поради твърдяното неизпълнение на задължението на
наемодателя да предостави достъп до наетия имот.
Тъй като исковете се явяват доказани по основание и размер следва да
се разгледат направените с отговорите на исковите молби възражения за
прихващане.
От ответника „Гиро ленд“ ЕООД е предявено, в условията на
евентуалност, възражение за прихващане за сумата 35205 лв., по исковете за
сумата 28 110,31 лева и сумата 8 464,33 лв. /искова молба с вх. № 27771/
24.10.2022г./
От ответника А. Х. К. е предявено, в условията на евентуалност,
възражение за прихващане за сумата 35205 лв., по иска за сумата 38 518,56 лв.
и и сумата 1979,42 лева /искова молба с вх. № 27773/ 24.10.2022г./
Ищецът оспорва да е получавал въпросните суми от ответното
дружество „Гиро ленд“ ЕООД и от А. К..
За установяване твърденията си за плащане на въпросните суми
ответниците са ангажирали гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Й. Х.. – служител в дружеството, работил в процесния обект, и Е. П. – във
фактическо съжителство с ответника А. К..
Според показанията на св. Х. свидетелят дал на ищеца в брой, през
октомври 2019г., сумата от 35205 лв. Тези пари били дадени на свидетеля от
А. К., били лични пари на К., парите били в евро, като свидетелят отишъл до
обменно бюро и обменил парите за сумата 35202 лв. Свидетелят трябвало да
даде парите на ищеца, не знаел за какво били парите. Ищецът дошъл в
заведението, влязъл в кухнята и свидетелят му дал парите. Ищецът преброил
парите, взел ги и си тръгнал. Според показанията на свидетеля всеки път се
случвала тази процедура, когато на ищеца трябвало да му се дадат пари.
Според показанията на св. П. през април месец 2020 г. А. й се обадил и й
казал да вземе от дома им сумата 35 205 лв., които били пари на дружеството,
и й казал да ги даде на ищеца. Ищецът я чакал в обекта на ул. „************“,
отишли в едно складово помещение, свидетелката му дала парите. Ищецът
взел парите, наредил ги по банкноти, както правел, и започнал да ги брои.
После сложил парите в чантата си и си тръгнал. Свидетелката не знае за какво
са били парите, А. не й казал. Според свидетелката по принцип трябвало да
бъдат за наем, но тъй като ищецът твърди, че те наеми не плащали, той да
7
кажел за какво са парите, ако не са за наем.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Х. и П. като достатъчно
достоверни и убедителни, така че въз основа на тях да се изгради безспорен
извод, че ищецът е получил въпросните парични суми. При условията на
чл.172 от ГПК, с оглед обстоятелствата, че св. Х. е дългогодишен служител на
ответното дружество и то на ръководна длъжност, а св. П. живее на семейни
начала с ответника А. К. от ** години, съдът счита показанията на тези
свидетели за заинтересовани от изхода на делото.
По изложените съображения съдът намира за недоказани твърденията
на ответниците „Гиро ленд“ ЕООД и А. Х. К., че всеки от тях има вземания
към ищеца за сумата от по 35 205 лв., получени от ищеца, при начална липса
на основание, както следва: в брой, от служител на заведението „Гиро ленд“,
през октомври 2019г., съответно в брой, от пълномощник на дружеството през
април 2020г., поради което се мотивира извод за неоснователност на
възраженията за прихващане, направени от ответниците.
Предвид на гореизложеното съдът намира предявените искове за
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – основателност на предявените искове,
заявената претенция за присъждане на разноски и представените
доказателства за това, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца разноски за производството, състоящи се от разходи за заплатени
държавни такси, както следва 1462,98 лв. по исковата молба с вх. № 27771/
24.10.2022г., които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника „Гиро
ленд“ ЕООД, и 1540,74 лв. по исковата молба с вх. № 27773/ 24.10.2022г.,
които следва да бъдат присъдени в тежест и на двамата ответници, солидарни
длъжници.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Гиро Ленд“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул.”България”№142, да заплати на Л. А. М., ЕГН
********** от ***********************************, сумата от 28 110,31
лева /двадесет и осем хиляди сто и десет лева и тридесет и една стотинки/ ,
главница по договор за наем от дата 22.10.2018г., представляваща наемната
цена за периода 22.10.2019г. до 21.03.2020г., ведно със законната лихва върху
8
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.10.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 8 464,33 лева /осем
хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 22.10.2019г. до
23.10.2022г.
ОСЪЖДА „Гиро Ленд“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул.”България”№142 Б и А. Х. К., роден на
**.**.****г. в гр. ******* *******, с адрес гр.
********************************** да заплатят солидарно на Л. А. М.,
ЕГН ********** от ***********************************, сумата от
38 518,56 лв. /тридесет и осем хиляди петстотин и осемнадесет лева и
петдесет и шест стотинки/, главница по договор за наем от дата 22.10.2018г.,
представляваща наемната цена за периода 22.04.2022г. до 21.10.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 24.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 1979,42 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и девет лева и четиридесет
и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 22.04.2022г.
до 23.10.2022г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражение за прихващане, направено
от „Гиро Ленд“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул.”България”№142, за вземането му за сумата 35205 лв.,
получена от Л. А. М., през април 2020г. без основание, с вземането на ищеца
Л. А. М. за сумата от 28 110,31 лева, главница по договор за наем от дата
22.10.2018г., представляваща наемната цена за периода 22.10.2019г. до
21.03.2020г., както и сумата 8 464,33 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 22.10.2019г. до 23.10.2024г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражение за прихващане, направено
от А. Х. К., роден на **.**.****г. в гр. ******* *******, с адрес гр.
**********************************, за вземането му за сумата 35205 лв.,
получена от Л. А. М., през октомври 2019г. без основание, с вземането на
ищеца Л. А. М. за сумата от 38518,56 лева, главница по договор за наем от
дата 22.10.2018г., представляваща наемната цена за периода 22.04.2022г. до
21.10.2022г., както и сумата 1979,42 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 22.04.2022г. до 23.10.2024г.
ОСЪЖДА „Гиро Ленд“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул.”България”№142, да заплати на Л. А. М., ЕГН
********** от ***********************************, сумата от 1462,98
9
лв. /хиляда четиристотин шестдесет и два лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща разноски за производството по гр. дело № 2782/
2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Гиро Ленд“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул.”България”№142 Б и А. Х. К., роден на
**.**.****г. в гр. ******* *******, с адрес гр.
********************************** да заплатят солидарно на Л. А. М.,
ЕГН ********** от ***********************************, сумата от
1540,74 лв. /хиляда петстотин и четиридесет лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща разноски за производството по гр. дело № 2782/
2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10