Решение по дело №3034/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1502
Дата: 18 ноември 2024 г.
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20234110103034
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1502
гр. Велико Търново, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В.
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20234110103034 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. Н. И., в която се излагат твърдения, че с
договори за дарение и за продажба от продажба от 21.10.2021г. е придобил 1/4 идеална част
от правото на собственост спрямо следните земеделски земи, намиращи се в землището на
*** нива от 12,002 декара, пета категория в местността ***, представляваща имот *** по
плана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри и нива от 10,007 декара, шеста категория в местността ***,
представляваща имот *** по плана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри. Изтъква се, че на 24.07.2018г. между
ответниците е сключен договор за наем относно имотите със срок десет стопански години,
считано от 01.10.2019 г., който противоречи на изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗЗД, защото
наемодателите не са притежавали повече от 50 на сто идеални части от земеделските земи. С
оглед изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата в договора, с която е определен срок от десет стопански години
поради противоречието й със закона като същата да се замести от разпоредбата на чл. 229,
ал. 3 от ЗЗД като той се счита сключен за три стопански години. Налице е и претенция за
присъждане на разноски.
Ответниците С. А. И., Т. Я. И., А. С. А., А. И. Я., Д. Б. Т. и ***, в срока по чл. 131 от ГПК, не
са представили отговор на исковата молба.
Ответниците Н. С. К. и Д. А. Т., в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговор на исковата
молба, в който оспорват основателността на исковата претенция като изтъкват, че договорът
1
за наем е действителен тъй като отговаря на изискванията на чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Навеждат доводи, че ищецът е частен правоприемник на част от наемодателите и предвид
вписването на договора за наем е обвързан от срока, за който последният е сключен. С оглед
изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
С решение от *** на *** на наследниците на ***/, по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото
на собственост спрямо следните земеделски земи, намиращи се в землището на *** нива от
12,002 декара, пета категория в местността ***, представляваща имот *** по плана за
земеразделяне и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри и нива от 10,007 декара, шеста категория в местността ***,
представляваща имот *** по плана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри. На 24.07.2018г. между Т. Я. И., С. А. Т.
/починал на ***. и наследен от Н. С. К., Д. А. Т. и А. С. А./, Д. Б. Т. и И. Я. И.. /починал на
02.06.2019г. и наследен от С. А. И. и А. И. Я./ като наемодатели и *** като наемател, по
отношение на земеделските земи е сключен договор за наем като в чл. 1 от същия е уговорен
срок от 01.10.2019г. до 30.09.2029г. С договор за дарение от 21.10.2021г., сключен със
съсобственика П. С. П. и с договор за продажба от 21.10.2021г., сключен със
съсобствениците П. С. П., А. С. А., Н. С. К., Д. А. Т., Д. Б. Т. и П. Е. А., ищецът придобил
съответно 1/16 идеална част и 3/16 идеални части от правото на собственост спрямо
имотите.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 4а от ЗСПЗЗ е специална по отношение на чл. 32, ал. 1 от ЗС като
допуска сключването на договор за наем на земеделска земя да се извършва за срок над една
година от съсобственик или съсобственици, притежаващи повече от 25 на сто идеални части
от съсобствения имот, като отношенията между съсобствениците в тези случай се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Разпоредбата не изключва приложението на общите правила за
договора за наем, включително и тези относно срока по чл. 229, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД. Поради
това договор за наем на земеделска земя за срок над три години, който е сключен от
съсобственици с над 1/4 идеална част от правото на собственост, ще е непротивопоставим на
останалите съсобственици с по-голям дял в съсобствеността, освен ако те са го приели
изрично или мълчаливо, като последните могат да защитят правата си по предвидения ред в
Закона за собствеността. В разглеждания случай договорът отговаря на изискванията на чл.
4а и чл. 4б от ЗСПЗЗ тъй като е сключен от собственици с над 25 на сто идеални части от
правото на собственост спрямо имотите, в писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните, за срок над една година, и е вписан в съответната служба по
вписванията. Ищецът не е бил съсобственик при възникване на наемното правоотношение
2
като е придобил вещните си права чрез последващи сделки с част от наемодателите или с
техни наследници, поради което с оглед вписването на договора за наем и на основание чл.
237, ал. 1 от ЗЗД той също се явява обвързан спрямо наемателя от срока, за който е сключен.
От гореизложеното се достига до извод, че клаузата на чл. 1 от договора, в частта с която е
уговорен срок от 01.10.2022г. до 30.09.2029г. е действителна по отношение на ищеца, поради
което искът по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна.
Тъй като процесуалният представител на ответниците Д. Т. и Н. К. е предоставил безплатно
адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 от Закона за
адвокатурата, ищецът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение от 300 лв., което е
съобразено с обстоятелствата, че правната помощ е за изготвяне на отговор на искова молба
и че делото не се отличава с фактическа или с правна сложност.
Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от И. Н. И. с ЕГН: ********** от ***, срещу Н. С.
К. с ЕГН: ********** от ***, Д. А. Т. с ЕГН: ********** от ***, С. А. И. с ЕГН: **********
от ***, Т. Я. И. с ЕГН: ********** от ***, А. С. А. с ЕГН: ********** от ***, А. И. Я. с
ЕГН: ********** от ***, Д. Б. Т. с ЕГН: ********** от *** и ***, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229, ал. 2 и ал.
3 от ЗЗД, относно прогласяване за нищожен като противоречащ на закона на чл. 1 от ***
сключен между Т. Я. И., С. А. Т., Д. Б. Т. и И. Я. И.. като наемодатели и *** като наемател, в
частта относно срока за предоставяне ползване на имотите от 01.10.2022г. до 30.09.2029г.
Осъжда И. Н. И. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на адвокат И. П. В. от
Великотърновска адвокатска колегия с ***, с адрес ***, сумата от 300 лв. /триста лева/ за
адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3