№ 230
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100507525 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. № 28674/20.04.2021 г. на длъжника в производството
по изпълнително дело № 20148380402983 К. Г. Л., чрез адв. Б., САК, надлежно
упълномощен, срещу постановление на ЧСИ М.Б. от 08.03.2021 г., с което е оставено
без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство поради липса
на основание за това. В жалбата се излагат съображения, че неоснователно ЧСИ
отказал да изпълни служебните си задължения по чл. 448, ал. 2 ГПК и да изпрати
искане до СРС за насрочване на заседание за явяване на длъжника, поради което този
отказ се обжалва на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Поддържа се, че
изпълнителното производство било прекратено по силата на закона на основание чл.
433, ал. 1, т. 5 ГПК, като съдебният изпълнител нямал право да извършва преценка, а
прекратителният ефект настъпвал по силата на закона при изчерпване на
секвестируемото имущество на длъжника. Развиват се съображения за приложението
на производството по чл. 448 ГПК, като жалбоподателят счита, че същото цели да
защити длъжника по изпълнителното дело от прекомерна принуда. Длъжникът бил
подал съответната декларация, носейки наказателна отговорност по чл. 313 ГПК, а
ЧСИ неоснователно не изпълнявал правомощията си. Искането до съда е да отмени
незаконосъобразния отказ на ЧСИ Б. и да нареди на съдебния изпълнител да изпълни
служебните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 448 ГПК, като се
изпрати искане до СРС за насрочване на заседание.
1
От страна на взискателя в производството „ЕОС М.“ ЕООД е постъпило
становище, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство,
доколкото не е проведена процедура по реда на чл. 448 ГПК.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ М.Б. излага
съображения, че жалбата е недопустима, тъй като в правомощията на съдебния
изпълнител било да извърши преценка налице ли е секвестируемо имущество, като
отказът да прекрати производството по искане на длъжника не подлежало на
обжалване от страна на последния. Намира жалбата и за неоснователна. Поддържа се,
че е налице имущество, а производство по реда на чл. 448 ГПК не било проведено. Ето
защо в заключение обобщава, че делото не може да бъде прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 5 ГПК без да е налице искане от страна на взискателя.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и материалите в
кориците на изпълнителното дело, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20148380402983 по описа на ЧСИ М.Б., е образувано въз
основа на молба от 13.03.2014 г. срещу К. Г. Л. и „К.С.“ ЕООД за принудително
събиране на присъдената в полза на първоначалния взискател суми съгласно
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 8283/2014 г. по описа на СРС, 24 с-в.
На 22.02.2021 г. по делото е постъпила молба от длъжника К. Г. Л., чрез адв. Ст.
Б., с която от ЧСИ Б. е поискано да изпрати на основание чл. 448, ал. 2 ГПК искане до
СРС за образуване на дело и насрочване на заседание за явяване на длъжника и
взискателя, като след произнасяне на съда изпълнителното производство да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.
С разпореждане от 08.03.2021 г. органът по изпълнението е отказал да прекрати
изпълнителното дело поради липса на основание за това.
На 13.04.2021 г. по делото е постъпила жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира
от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу действия на ЧСИ,
подлежащо на обжалване действие по см. на чл.435, ал.1, т.6 ГПК, доколкото с
обжалваното разпореждане органът по изпълнението е оставил без уважение искането
за прекратяване на производството по изпълнителното дело, с което е бил сезиран. Ето
защо жалбата е допустима.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно нормата на чл. 433, ал.1, т. 5 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато посоченото от взискателя имущество не може да
бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество.
Това е ново за българския изпълнителен процес основание и намира своето
оправдание в съображението, че в тези случаи няма нужда от висящи дела.
Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК е свързано с предвиденото в чл.448 ГПК
задължение на длъжника за деклариране на имуществото и доходите си пред районния
съдия, като съответно липсата на достатъчно имущество се установява с протокол
съгласно чл. 488, ал. 1 ГПК (така „Българско гражданско процесуално права“, Проф.
Ж.С. и др., л. 989, IX преработено и допълнено издание).
В случая липсата на секвестируемо имущество не е установена по предвидения
от закона ред, доколкото производство по реда на чл. 448 ГПК не е било проведено.
Последното обуславя извод за липса на твърдяното прекратително основание по чл.
433, ал. 1, т. 5 ГПК, с оглед което жалбата е неоснователно.
За пълнота следва да се посочи, че за съда не е налице правомощие да указва на
съдебния изпълнител дали следва да инициира производство по чл. 448 ГПК с оглед
променливия характер на имуществото на длъжника и резултатите от проучването на
същото.
Ето защо постъпилата жалба, като неоснователна, следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , вх. № 28674/20.04.2021 г. на длъжника в
производството по изпълнително дело № 20148380402983 К. Г. Л., чрез адв. Б., САК,
срещу постановление на ЧСИ М.Б. от 08.03.2021 г., с което е оставено без уважение
искането за прекратяване на изпълнителното производство поради липса на основание
за това.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4