№ 77
гр. Харманли, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200019 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Л. Г. К., ЕГН **********, чрез адвокат О.М., против
наказателно постановление № 271-654 от 02.11.2021г., издадено от В.Д.П. на длъжност ВПД
Началник на РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 82 от Закон за
частната охранителна дейност /ЗЧОД/ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 55 от ЗЧОД.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Л.К., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила и при неправилно изложена установената фактическа обстановка. Посочва, че
неправилно е определено кой се явява административнонаказателно отговорно лице –
изпълнителят на охранителната дейност или ръководителят на дружеството.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят,
редовно призован не се явява лично. Не се явява и упълномощеният по делото адвокат М..
Представена е молба с вх. рег. № 3350 от 05.05.2022г., с която се поддържа жалбата.
Изложените вече съображения за отмяна на наказателното постановление са доразвити в
молбата. С оглед изложените възражения се моли са отмяна на наказателното постановление
и присъждане на разноски по делото, за които се представя списък.
Въззиваемата страна ВПД Началник на РУ-Харманли, редовно призовани, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към
административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде
потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
1
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно констативен протокол от 30.07.2021г., изготвен от М. ЗДР. К. и Т. Д. Б., на
30.07.2021г. в 10:30 часа от съставителите на протокола била извършена проверка на
охраната на обект РПЦ-Харманли, находящ се на адрес гр. Харманли, ****. Обектът се
охранявал от „БАТ СОТ“ ЕООД. На място били установени К. Г. Д., С. Г. П. А. С. М., И. Р.
И., Н. М. Ф., М. И. У., Г. К. Х. и З. Г. А., част от охранителния състав. В протокола били
отразени оборудването на охранителния състав и документалното обезпечаване, както и от
кои лица се извършва охранителна дейност към момента на проверката. Проверяващите
констатирали, че лицата К. Г. Д. и С. Г. П. били без отличителни знаци и без служебни
информационни карти. За извършената проверка била съставен докладна записка.
По повод на проверката на 20.08.2021г. на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия № 271-654 от свидетеля Т. Д. Б. на
длъжност младши полицейски инспектор при РУ-Харманли в присъствието на свидетеля М.
ЗДР. К., за това, че на 30.07.2021г. около 10:30 часа в гр. Харманли при извършената
проверка в РПЦ-Харманли, **** било констатирано, че обектът се охранява от „БАТ СОТ“
ЕООД, с лиценз № 3/02-136/28.11.2018г., като при проверката охранителната дейност се
била осъществявала на КПП № 1 от С. Г. П., ЕГН ********** и било установено, че
охранителят не е оборудван със служебна карта, снимка и отличителен знак.
АУАН бил издаден в отсъствието на нарушителя, като бил връчен на
жалбоподателката на 01.10.2021г. В АУАН-а било вписано направеното възражения от
нарушителя, а именно – че на посочения служител са предоставени служебна карта със
снимка и отличителен знак, поради което счита, че отговорността е негова, а не на
дружеството. На същата дата – 01.10.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 271-654 от
02.11.2021г. от В.Д.П. на длъжност ВПД Началник на РУ Харманли, упълномощен със
Заповед № 8121з-372 от 05.09.2018г., с което на Л. Г. К. като управител и собственик на
„БАТ-СОТ“ ЕООД, ЕИК **** на основание чл. 82 от ЗЧОД е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 55 от ЗЧОД.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя Т. Д. Б. и на М. ЗДР. К. - свидетел по АУАН.
В съдебно заседание, провело се на 06.04.2021г., свидетелят Т. Д. Б.. Свидетелят
разказва за идентична фактическа обстановка с тази изложена в констативния протокол.
Изрично посочва, че АУАН-ът бил издаден на дружеството, поради което бил изпратен в гр.
София за връчване. АУАН-ът не бил съставен на място, тъй като се съставял на
дружеството.
В същото съдебно заседание е разпитан свидетелят по АУАН М. ЗДР. К.. Свидетелят
разказва, че заедно с другия свидетел извършили проверка на РПЦ-Харманли като
охраняван обект от „БАТ СОТ“ ЕООД. На КПП-то били установени охранителите К.Д. и С.
П., които нямали отличителен знак и служебна карта. Този свидетел също посочва, че
АУАН-ът е издаден в отсъствие на нарушителя и впоследствие изпратен за връчване в гр.
София.
Видно от приетия по делото приемно-предавателен протокол на 22.07.2021г. на С. Г.
П. е бил предоставен бадж. След извършването на проверката охранителят С. Г. П. подал
докладна записка до дружеството, с която посочва, че носел служебната си карта при
извършване на проверка, но същата бил под тениската му.
За изясняване на обективната истина са събрани и множество писмени доказателства,
касаещи извършената проверка, а именно: Констативен протокол от извършена проверка на
30.07.2021г., приемо-предавателен протокол; Докладна-записка от С. Г. П. от 30.07.2021г.;
Заповед №2101з-372/11.04.2018г. на Министъра на МВР; констативен протокол от
30.07.2021г., сигнално писмо с №271-005249/02.08.2021г., докладна-записка, заведена под
№271р-22804; Лиценз №3/02-136/28.11.2018г. за извършване на частна охранителна дейност
2
от „БАТ СОТ“ ЕООД; списък на охранителите при РПЦ Харманли; Протокол по чл. 58 ал. 3;
График за работното време на служителите за месец август 2021г.; План за осигуряване на
денонощна физическа охрана на РПЦ Харманли; Инструкция за използване на физическа
сила и помощни средства от охранителите; Инструкция за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие; Инструкция за права и задължения на охранителите.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима. Жалбата е подадена на 30.12.2021г.
Видно от приложения оригинал на процесното НП същият е връчен на 22.12.2021г. Към
момента на връчване на наказателното постановление в сила е бил ЗАНН в редакцията от
ДВ бр. 13 от 14.02.2020г. в сила от 14.02.2020г., съгласно която наказателните
постановление подлежат на обжалване в седемдневен срок. На 23.12.2021г. влязоха в сила
измененията на ЗАНН, обнародвани в ДВ бр. 109 от 22.12.2020г. Съгласно чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е
извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, може да
обжалват актовете по чл. 58д в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да подаде
протест в 14-дневен срок от издаването им.
Към момента на влизане в сила на измененията в ЗАНН, обнародвани в ДВ бр. 109 от
22.12.2020г. процесното административнонаказателно производство не е било приключило.
Доколкото няма преходна или заключителна разпоредба, указваща по кой ред следва да
бъдат приключени висящите към момента на изменението административнонаказателни
производства и предвид действието на процесуалните правни норми, следва да се приеме, че
срокът за обжалване на процесното НП е 14-дневен и следователно подадената жалба е в
срок.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
От представените по делото доказателства може да се направи извод за
материалната и териториална компетентност на издалия процесното НП
административнонаказващ орган.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗЧОД наказателни постановления се издават въз основа на
съставените АУАН-ве от министъра на вътрешните работи или оправомощени от него лица.
Видно от приетата по делото заповед № 8121з-372 от 05.09.2018г. на Министъра на
вътрешните работи компетентни да издават НП са началниците на районни управления към
ОДМВР.
Същият извод обаче не може да се направи за оспорения АУАН. Съгласно чл. 83, ал.
1 от ЗЧОД нарушенията се констатират с актове, съставени от контролните органи по ЗЧОД.
Според чл. 71, ал. 1 от ЗЧОД контролът върху дейностите по ЗЧОД се извършва от
полицейски органи от Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, и от областните
дирекции на МВР, определени със заповед на съответния директор.
Процесният АУАН е издаден от Т. Д. Б., заемащ длъжността младши полицейски
3
инспектор при РУ-Харманли. По делото обаче не е представена заповед на директора на ОД
на МВР-Хасково, с която да са определени съответните полицейски органи, които имат
право да издават АУАН за нарушения по ЗЧОД, поради което съдът не може да извърши
преценка за компетентността на актосъставителя.
Издадено НП въз основа на АУАН, който е издаден от некомпетентен орган, е
незаконосъобразен като издаден при съществени процесуални нарушения и следва да бъде
отменен.
На следващо място налице е нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при
липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието
на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване и установяване на нарушението и на съставянето
на процесния АУАН, но процесният АУАН е издаден в отсъствието на нарушителя, макар
да е бил известен. Съгласно правната теория нарушаването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не
предпоставя отмяната на НП, доколкото процесният АУАН е предявен на нарушителя.
Правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН спада към относително задължителните предписания,
неспазването на които, макар и укоримо, не води до отмяна на процесния АУАН.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но не и съдържание.
Разпоредбата на чл. 42, т. 6 от ЗАНН предвижда като част от задължителното
съдържание на АУАН индивидуализацията на нарушителя чрез неговите три имена, ЕГН и
адрес. Посочената норма дори след измененията, направени с ДВ бр. 109 от 22.12.2020г. не
указва кои са необходимите реквизити към акта, когато той се съставя срещу ЕТ или
юридическо лице по реда на чл. 83 от ЗАНН. Въпреки това правната теория и съдебната
практика са извели изисквания към АУАН относно индивидуализацията на нарушителя,
тогава когато той е ЕТ или юридическо лице. За да бъдат отграничени юридическите лица от
останалите правни субекти следва да се посочи тяхното наименование, ЕИК, седалище и
адрес на управление, три имена и ЕГН на представляващите и/или управляващите
юридическото лице.
Няма съмнение, че липсата на каквито и да било индивидуалзиращи данни за
нарушителя в акта правят невъзможно определянето на страните по
административнонаказателното процесуално правоотношение. Подобно нарушение е
толкова съществено, че не би могло да се отстрани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
При непълно или неточно изписване на индивидуализиращите данни, нарушението
не е съществено, ако съвкупността от белези позволява категоричното установяване на
самоличността на нарушителя. Разграничението на различните хипотези на нарушаване на
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН е възприето и от Административен съд – Хасково
и обективирано в решение № 227 от 04.04.2018г., постановено по к.а.н.д. № 46 по описа за
2018г. на Административен съд – Хасково, решение № 97 от 26.02.2020г., постановено по
к.а.н.д. № 1342 по описа за 2019г. на Административен съд – Хасково, решение № 96 от
28.02.2020г., постановено по к.а.н.д. № 1341 по описа за 2019г. на Административен съд –
Хасково и други.
В настоящия случай в процесния АУАН е посочено, че се издава против „ Л. Г. К.,
ЕГН **********, ЕИК ****, с адрес гр. София, обл. София, ******, управител на фирма
„БАТ-СОТ“ ЕООД с ЕИК **** – гр. София“.
По този начин изписани индивидуализиращите данни на нарушителя не може да се
направи извод кой всъщност е нарушителят – физическото лице, заемащо длъжност
управител на основание чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, физическото лице в качеството му на
4
управител на основание чл. 24, ал. 2 от ЗАНН или юридическото лице на основание чл. 83
от ЗАНН.
Неточното и въвеждащо заблуждение изписване на нарушителя в процесния АУАН е
било пренесено и в оспореното НП. Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН е аналогична на
тази на чл. 42, т. 6 от ЗАНН – изисква посочването на трите имена на нарушителя, адреса му
и единния граждански номер. В процесното НП е посочено, че АУАН е съставен против „Л.
Г. К., ЕГН **********, жив. В гр. София, обл. София, ул. ***** като управител и
собственик на „БАТ-СОТ“ ЕООД с ЕИК **** със седалище гр. София, обл. София, район
„Подуяне“, *****. Отново не става ясно на кое лице се ангажира
административнонаказателната отговорност. Не съществува и легално понятие собственик
на търговско дружество – възможно едно лице да е едноличен собственик на капитала на
търговското дружество. От посоченото в НП може да се направи извод, че в АУАН липсва
адрес на физическото лице, а като такъв е посочено седалището и адреса на управление на
дружеството.
Объркването, противоречието и неяснотата се задълбочават с изготвения диспозитив
на наказателното постановление, съгласно който се налага наказание на - Л. Г. К., ЕГН
**********, жив. В гр. София, обл. София, ул. *****. Този път безспорно може да се
направи извод, че се налага наказание на физическото лице. Абсолютно недопустимо е да се
издаде АУАН против едно лице, а да се наложи наказание на друго.
Изложеното до тук следва да се цени като съществени нарушения на правилата за
установяване на административно нарушение и за налагане на наказание за такова.
На следващо място следва да се посочи, че предвид изложеното в процесните АУАН
и НП описание на нарушението и дадената му правна квалификация може да се направи
извод, че е невъзможно автор на това нарушение да бъде юридическо лице. От събраните
доказателства по делото се установява, че нарушението не може да бъде извършено и от
жалбоподателката.
Разпоредбата на чл. 55 от ЗЧОД предвижда, че при упражняване на дейността си
ръководителят и изпълнителите на частна охранителна дейност са длъжни да носят
служебна идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло,
освен в случая по чл. 10, ал. 1 от ЗЧОД. Следователно субект на това нарушение могат да
бъдат ръководителят и изпълнителите на частна охранителна дейност. Съгласно § 1,т. 1 от
ДР на ЗЧОД ръководител на охранителната дейност е служител по трудово правоотношение
с работодателя – едноличен търговец или юридическо лице, на който писмено е възложено
да организира, ръководи и контролира охранителна дейност на своя работодател. По делото
няма никакви писмени доказателства, от които да се направи извод, че на Л.К. е възложено
да организира, ръководи и контролира охранителна дейност. Жалбоподателката няма
качеството и на изпълнител на охранителна дейност. Следователно тя не може да бъде автор
на нарушението.
Дори хипотетично да се приеме, че жалбоподателката има качеството на ръководител
или на изпълнител на частна охранителна дейност нарушението може да бъде извършено
само по време на изпълнение на охранителна дейност. От свидетелските показания и от
изготвените докладна записка и констативен протокол се установява, че жалбоподателката
не е присъствала на проверката и не е изпълнявала охранителна дейност на процесната дата.
С оглед изложените от съда мотиви за наличието на съществени нарушения в
производството за установяване на административно нарушение и на налагане на
административното наказание, съдът счита, че оспореното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
5
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева е платено „в брой“ -
следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 200 лева е 300 лева, под който размер е претендираното възнаграждение.
Държавна такса за обжалване на наказателно постановление не се дължи, поради
което макар и заплатена такава, тя не следва да се възлага в тежест на
административнонаказващия орган.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 271-654 от 02.11.2021г., издадено от В.Д.П.
на длъжност ВПД Началник на РУ-Харманли, с което на Л. Г. К., ЕГН ********** на
основание чл. 82 от Закон за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 55 от
ЗЧОД.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР
– Хасково да заплати на Л. Г. К., ЕГН ********** сума в размер на 200,00 лева,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6