Р Е Ш Е Н И Е
№128
гр. Добрич, 19.04.2021
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет
и девети март две хиляди двадесет и първа година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 444 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 284 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по искова молба на И.И.Д. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при МП – София с правно
основание чл. 284, ал. 1 от Закон за изпълнение
на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди вследствие на грубо
нарушение на изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за периода на пребиваването
му в следствения арест в гр. Добрич от задържането му на 24.04.2015 г. до
09.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2015 г. – датата на
преустановяване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Обезщетението се претендира вследствие
на незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на ареста,
изразяващо се в неосигуряване на необходими и достатъчни условия за поддържане
на физическото здраве на ищеца и
зачитане на правата и достойнството му, а именно: неосигуряване на достатъчна
жилищна площ в килията; липса на всякакви
санитарни условия – без санитарен възел и постоянно течаща вода в помещението;
използване на шише или кофа за физиологични нужди през нощта; неосигуряване
на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на
килията; крайно недостатъчна
степен на осветление и проветривост;
лоши битови и санитарно - хигиенни условия в
килията; наличие на дървеници и
хлебарки; неосигуряване на
условия за двигателна активност и престой на открито; предоставяне на храна с лошо качество и малко като количество.
Ищецът сочи, че двигателната активност е била от
изключително значение за него, тъй като през 2013 г. е диагностициран с
коксартроза на лява тазобедрена става. По тази причина лекарите са му предписали
да повиши своята двигателна активност, за да подобри храненето на хрущяла,
транспорта на ставните течности и да поддържа еластични ставните връзки и
околоставните обвивки. Прави оплакване, че в помещение със свободна площ от 1
кв. м няма как да повиши двигателната си активност. Добавя, че вследствие на
обездвижването здравословното му състояние се е влошило, което е наложило по
време на престоя в ареста в град Добрич няколкократно да търси медицинска помощ
и промяна на лечението.
Уточнява впоследствие, че увреждането е за периода от 23.04.2015
г. (когато е задържан първоначално за 24 часа) до 09.09.15 г., когато е бил в Следствен
арест Добрич с мярка за неотклонение „задържане под стража" по ДП № 23/ 15
г. по описа на сектор „ПИП“ при ОД на МВР Добрич.
На 23.04.15 г. постъпил в ареста в гр. Добрич, като бил настанен
в килия с размери 2.5 на 1.5 м с още две лица. В килията имало едно двуетажно
легло и едно единично легло, представляващо дървена скара.
Настоява, че в случая е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване
на мярката за неотклонение „задържане под стража", са длъжни да осигуряват
на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им
достойнство. Черпи аргумент от чл. 3 от Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република
България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
нечовечно или унижаващо отношение. Настоява, че следва да се приеме, че основно
задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко
унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена
с наложената им мярка за неотклонение. Сочи, че същият нормативен регламент
подробно е развит и в цитираните разпоредби на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Позовава
се на разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно която на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Счита, че описаната в исковата молба фактическа
обстановка води до извода, че тези условия не позволяват спокойно биологично
съществуване на едно психично здраво човешко същество. Твърди, че тези
неблагоприятни условия са произвели върху него негативни емоционални
преживявания и обосновават извода за наличие на унизително отношение спрямо същия.
Претендира да бъде
осъден ответникът да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за процесния период на престоя му в
ареста в град Добрич, ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2015 г. до
окончателното издължаване.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява
лично, представлява се от адв. М.Я., ДАК, който поддържа исковата молба. Представя
и писмени бележки, в които развива подробно съображенията си за основателността
на предявения иск. Според процесуалния представител на ищеца искът е допустим,
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в претендирания
размер, като се позовава на изложеното в исковата молба, приложен писмен и
устен доказателствен материал по делото, както и заключенията на допуснатите и
приети по делото техническа експертиза и съдебно - медицинска експертиза.
Описва установените по делото факти, като освен всичко друго добавя, че с оглед
репресивния характер на наложената на ищеца Д. мярка за неотклонение следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че с Присъда № 24 от 22.05.2018 г.,
постановена по НОХД № 1709 по описа на Специализиран наказателен съд, 18 състав
за 2016 г., подсъдимият И.И.Д., ЕГН **********,*** е признат за невинен, като постановената
от Специализирания наказателен съд присъда е потвърдена с Решение № 54 от
03.04.2020 г. по ВНОХД № 439 по описа на Апелативен специализиран наказателен
съд за 2018 г. Претендира съдебно – деловодни разноски. (л. 124 – 126)
Ответникът
- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер по подробно
изложени в Писмен
отговор и Писмени бележки доводи
и съображения (л. 33 – 34; л. 114; 135 - 137).
Настоява, че ищецът не е
доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1, във вр. чл. 3 от ЗИНЗС -
незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица, реално
претърпяна вреда от ищеца,
както и причинно - следствена връзка между незаконните действия/бездействия и
настъпилата вреда. Допълва, че вредата
трябва да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност,
т.е. трябва да е налице причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и настъпилата вреда. Според процесуалния представител на
ответника от исковата молба не се установява наличие на неизпълнение на вменено
от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността
му, както и настъпили вреди за ищеца. Сочи, че
твърденията на ищеца за неосигуряване на подходящи битови условия в ареста в
гр. Добрич не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушили правата му.
Счита, че не е налице надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената репресия за
извършеното престъпление. Твърди, че по делото
няма данни и не се установява конкретно
увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца, което да бъде
разглеждано като последица от престоя му в ареста в гр. Добрич, поради което
предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, вкл. поради изтекла петгодишна давност.
Според процесуалния представител на ответника от
събраните доказателства и от заключението на вещото лице д–р М. не е установена
причинно – следствена връзка между здравословното състояние на ищеца и престоя
му в ареста. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич сочи, че исковата претенция по принцип е основателна. Счита, че
неблагоприятните условия за престой в арестните помещения в гр. Добрич
неминуемо са довели до възникването на болка и страдание от психическо и
физическо естество у ищеца, което представлява неимуществена вреда, но излага
становище, че претендираният размер на обезщетение е изключително много
завишен, като моли при определянето на същия по справедливост да се има предвид
и репресивният характер на мярката за неотклонение, наложена на ищеца.
Административен съд - Добрич, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че с Постановление за привличане
на лице в качеството на обвиняем от 23.04.2015 г. И.И.Д. е привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 23/ 2015 г. по описа на сектор „ПИП" при ОД
на МВР - Добрич. Със Заповед за задържане на лице от 23.04.2015 г. И.Д. е
задържан за срок от 24 часа и с Протоколно определение от 24.04.2015 г.,
постановено по ЧНД № 141/ 2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, спрямо И.И.Д.
е взета мярка за неотклонение „задържане под стража". За периода от
24.04.2015 г. до 09.09.2015 г. изпълнението на взетата спрямо И.Д. мярка се е
осъществявало в ареста към Районна служба „Изпълнение на наказанията" -
Добрич.
В представената
Справка на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Добрич с рег. № 1405/ 30.09.2020
г. (л. 51 – 52) е отразено, че ищецът е пребивавал в ареста в град Добрич с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 23.04.2015 г. до 16.09.2015
г., като е бил настанен в килия № 8. Заявеният по иска период е до 09.09.2015 г., като
твърдението на ищеца е, че до тази дата е пребивавал в ареста в гр. Добрич за
изпълнение на наложената му мярка за неотклонение.
В килия № 8 е бил заедно с Ж.С.Ж. до 21.05.2015 г., с ****
*** ****ев до 04.06.2015 г., с И.А.Д. от 04.06.2015 г. до 07.09.2015 г.
В килиите няма санитарни възли
и течаща вода. Ползването на санитарния възел се осъществява покилийно, като се
спазва принципът на неотваряне на две килии едновременно с цел обезпечаване сигурността в ареста.
Санитарният възел е общ за всички задържани лица – има
една тоалетна, една мивка и един душ. Времевият
интервал за ползване на санитарния възел е според броя и нуждите на настанените
в едно спално помещение. Ползването на
санитарен възел след 22.00 часа се осъществява по всяко време.
Времето за личен тоалет, почистване и подреждане на килиите, общите помещения и
закуска е от 06.00 часа до 11.30 часа, времето от 17.30 часа до 22.00 часа е за вечеря, тоалет
и хигиена.
Задържаните имат право на обяд от 12.00 часа до 13.00
часа.
Когато със задържаните лица не се извършват процесуални
действия, времето от 8.30 часа до 17.30 часа може да се ползва от тях за лично
време, тоалет, чистота и хигиена, свиждане, срещи със защитници и др.
Арестът в град Добрич не разполага с техническа
възможност за изграждане на каре за разходка на открито, поради което престой
на открито не се провежда.
На прозорците има монтирани вентилатори, като разходката
на задържаните се извършва в арестния коридор, където има пряк достъп на
слънчева светлина и вентилация от монтираните на прозорците вентилатори.
Килия № 8 според Справка от 13.11.2020 г. (л. 66) е
с площ от 4.93 кв.м. Демонтиран е дървен нар и е направена циментова замазка
на пода и боядисване на стените с латекс. Оборудването е от две легла тип вишка.
Ежемесечно е извършвана дезинсекция, за което са
приложени Протоколи за извършени ДДД обработки.(л. 67 – 68)
Общият
брой на задържаните лица в ареста в гр. Добрич за периода на пребиваване на
ищеца варира от 20
до 36 души съобразно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза (л. 90).
В съдебното производство са назначени по искане на ищеца
две експертизи: съдебно – техническа (СТЕ) и съдебно – медицинска (СМЕ).
В заключението си вещото лице по СТЕ сочи, че килия № 8 е с размери 2.96/1.68
м или обща площ от 4.97 кв.м. В десния вътрешен ъгъл на килията е монтирано
двуетажно легло. Свободната за движение площ е 3.64 кв.м. Осветеността на килия
№ 8 е ограничена. Килията е вътрешна, с достъп от коридор с прозоречни отвори,
като самата тя е без пряка естествена светлина. Осветлението основно е
изкуствено, осигурено от един брой електрическа крушка, разположена в ниша над
вратата. Крушката и ел. инсталацията са обезопасени от страната на килията
посредством перфорирана ламарина, затваряща отвора на нишата. На вратата на
килията има обрешетен отвор с размери 30/45см, който пропуска дневна светлина.
През обрешетения отвор е възможен приток на естествен въздух от коридора на
ареста. По дължината на коридора е разположен нагнетателен тръбопровод с
отклонение към килията, като по него принудително има възможност да се подава
въздух. Санитарните възли са разположени в дъното на коридора и представляват
една тоалетна - ниша с клекало, една баня-ниша с душ и коридор с плот и мивка,
над която е монтиран хоризонтален ел. бойлер за топла вода. Килия № 8 не
разполага със собствено, самостоятелно санитарно помещение и ползва гореописаните.
Заключението на вещото лице е приобщено към доказателствения материал по
делото, като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните.
При приемането на ищеца е регистриран преглед, отразен в
Медицинска справка на задържания под стража от 24.04.2015 г., в която е
отразено минало заболяване от 2013 г. – коксатроза. (л. 69)
В Бланка за вторични медицински прегледи са отразени
такива на 04.06.2015 г., 02.07.2015 г., 21.07.2015 г. (л. 70) На 02.07.2015 г.
му е изписан диклофенак.(л. 71)
По делото е приета Епикриза от МБАЛ „Света Анна – Варна“
АД с диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма;
придружаващо заболяване: коксартроза на лява ТБС.(л. 72)
На 29.07.2015 г. са извършени преглед и изследвания на
задържаното лице във връзка с болки в лява ТБС.(л. 73 – 76)
Вещото лице по назначената СМЕ сочи, че И.Д. има от 2013 г.
коксартроза на двете тазобедрени стави, доказана с магнитно-резононсно
изследване на 07.02.2014 г. в МБАЛ „Света Марина". Според вещото лице, д–р
М., коксартрозата е заболяване, което бавно прогресира и води до разрушаване на
тазобедрените стави. Лечение за запазване на ставите няма. Прилагат се
болкоуспокояващи лекарства, физиопроцедури, балнеолечение за подобряване на
биомеханиката на ставата, спазване на режим на ненатоварване на долните
крайници и провеждане на лечебна гимнастика за запазване на обема на движения в
увредената става. Когато болките станат ежедневни и има силно ограничаване на
движенията, увредената става се заменя с изкуствена. Вещото лице дава
заключение, че травмите ускоряват процеса на разрушаване на ставата, като такъв
инцидент е имало на 29.06.2015 г., но доколко той е повлиял на процеса не може
категорично да се каже. Заключението на вещото лице по СМЕ също е приобщено към
доказателствата по делото. Не е оспорено от страните.
В
хода на производството са разпитани
свидетели по искане на ищеца – И.А.Д. (л. 97), Ж.С.Ж. (л. 97 на гърба) и св. Ирена
Ивелинова Димитрова (л. 98).
Св. И.А. споделя: „…В килията с И. бяхме заедно. В
периода, когато бях с него, бяхме само двамата, нямаше трети човек с нас в
килията. Лежал съм и с други хора… Течаща вода има, но тя е на 40 човека. …в
килията няма течаща вода. Санитарен възел няма в килията, има в коридора. И в коридора чакаш за санитарния възел, но
там целият арест чака. Ако не е зает санитарният възел, можеш да го ползваш,
също и за вечер, ако ти отворят, ще отидеш и чакаш там и ако те пуснат, ако има
някой друг там, чакаш. Излизане на чист въздух, разходки по време на престоя,
такова нещо нямаше, няма такива екстри. То въздух няма, а пък... Има някаква
аспирация, но тя не работи. Когато бях там, не работеше… за И. имаше доктор,
тъй като имаше здравословен проблем, нещо с крака му, не се сещам точно. Сещам
се, че имаше нещо с крака си. Дезинфекция в този период на престоя ми в ареста
не е правена. А животинки си имаше, дървеници, хлебарки много. Направо те
изяждат, не те оставят намира. Минаваха там и
пръскаха, но няма никакъв ефект.“
Св. Ж.С. съобщава в показанията си: „С И. сме познати от
ареста – 2015 г. Близо два месеца бяхме заедно с него в ареста. В килията не
бяхме само двамата и **** беше с нас. Около два месеца бяхме трима,
едновременно. Първо дойде И. и след един ден докараха и ****. Няма в килията
санитарен възел и течаща вода. И в момента няма такива. Когато имат старшините
време, тогава ни изкарват, а не когато искаме ние. Това са две различни неща.
Нощно време, когато трябва да се ползва санитарен възел, според зависи
старшината колко е добър, те пуска. Ако не е добър старшина, може да хлопаш
цяла вечер и се правят, че не чуват. Ако не можеш да си свършиш работата в
санитарния възел, си има бутилка и там си я свършваш. Излизане на чист въздух,
каре – не. То и в момента няма каре. Пускат те, като компенсират с това, да те
пускат до тоалетната малко по-разширено. Говоря за оня период няма каре и в
момента няма каре. Посещение на лекар много рядко имаше, ако се наложи, го
викат тогава. По време на престоя си И. имаше здравословни проблеми с кръста и
краката, имаше дископатия, нямам представа, куцаше, много тежко му беше. За
падане на И. по време на престоя не зная, но може да е паднал, след като съм
тръгнал.“
Св. Ирена Иванова, дъщеря на ищеца, сочи: „…По това време
имаше страдания физически много. Има проблем с крака и това обездвижване,
когато го задържаха и се обездвижи съвсем и доста го болеше ставата.
Впоследствие се оплакваше от очите, че се е влошило и зрението му. Нямам спомен
за инцидент, доколкото се сещам, му изписаха хапчета за успокоение и му носехме
тогава. Споделял е за условията в килията за това, че първо е 4-5 кв.м килията,
в която са трима или двама, че е доста мръсно, че постоянно се изприщва от
някакви животинки. Имам спомен, че му носихме одеала, които можеше да се слагат
по стените, за да не се опира, понеже са били доста мръсни и дюшеци, и други
такива аксесоари сме му носили. След излизане от ареста търси медицинска помощ
за крака, понеже доста се влоши и не можеше да върви. И за очите ходи на
преглед, както и за психическото си здраве, най-вече там му се отрази на
психиката.“
Показанията
на свидетелите
са еднопосочни с представените от ответника писмени
доказателства и със заключенията на вещите лица.
Не са оспорени от
ответника по делото, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК
съдът ги кредитира като обективни и достоверно дадени.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна се налгат следните изводи:
Текстът
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
чл. 240 на Част четвърта от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от
свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за
неотклонение задържане под стража, доколкото не е предвидено друго в закона. Според текста на чл.
43, ал. 2 от ЗИНЗС всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. При
така разписаните изисквания органите, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изпълнение
на мярката за неотклонение "задържане под стража", са длъжни да
осигурят на лицата по чл. 241 от ЗИНЗС подходящи условия за поддържане на
физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и достойнството им.
Прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват на основание чл. 12 от ЗИНЗС от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице
към министъра на правосъдието, като затворите и областните служби
"Изпълнение на наказанията", в които по силата на чл. 16, ал. 1 от
закона са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". В
този смисъл отговорността на ответника произтича
пряко от закона и административния характер на дейността по ръководство и
контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва организация,
ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като административен
орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по изпълнение на
наказанията да бъде извършвана
в съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността на
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Основателността
на претенцията за вреди по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС изисква доказването
на три кумулативно свързани
предпоставки - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до
доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/ или
бездействие и настъпилата вреда.
Ищецът претендира вреди, резултат от лошите битови и
санитарно - хигиенни условия в
спалното помещение в ареста в град
Добрич, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, липса на
естествена светлина и проветрение, липса на възможност за двигателна активност
и престой на открито, неосигуряване на вентилация в килията, неосигуряване на
безпрепятствена възможност за ежедневна поддръжка на личната хигиена по всяко
разумно време, липса на непрекъснат безпрепятствен достъп до санитарен възел и
течаща вода, наличие на дървеници и
хлебарки в килията.
По отношение ареста в гр. Добрич, вкл. конкретно и за
помещението, в което е пребивавал ищецът, са налице еднопосочни доказателства
за незаконосъобразни фактически бездействия на
администрацията на ареста, с които се нарушават разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и,
ал. 2 от ЗИНЗС.
По делото няма спор, а и от приетите като доказателство
справки от ответника и заключение на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира
изцяло, като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от страните, се
установява, че престоят на ищеца през процесния период е бил в
условията на недостатъчна жилищна площ. Килия
№ 8 е с площ от 4.93 кв. м по справка и 4.97
кв. м по заключението на вещото лице, като той е
съжителствал в нея с
по още едно/две задържани лица в различните периоди от време.
С оглед на това минималната
жилищна площ, с която ищецът е разполагал,
е под 4 кв.м, което е в
противоречие с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, приложим на основание чл. 240 от ЗИНЗС.
По делото няма спор, а е налице и изрично писмено
изявление от РС „Изпълнение на наказанията“ в Добрич, че
в сградата на ареста в гр. Добрич няма обособено място за разходка и престой на
открито поради липса на техническа възможност за това, като задържаните лица са
извеждани от килиите
само при ползването на общата баня и тоалетна, съответно за престой извън килиите е използван арестният коридор, което
е в нарушение на изискването по чл. 256, ал. 1 от ЗИНЗС. Липсата на възможност за двигателна активност се е
отразила отрицателно на здравето на задържаното лице, доколкото същото е
страдало от коксартроза преди постъпването в ареста, а според заключението на
вещото лице по СМЕ коксартрозата е
заболяване което бавно прогресира и води до разрушаване на тазобедрените стави, като за поддържане на състоянието на лицето са
необходими процедури за подобряване на
биомеханиката на ставата, спазване на режим на ненатоварване на долните
крайници и провеждане на лечебна гимнастика за запазване на обема на движения в
увредената става, като очевидно при
площта на ползване в килията и липсата на възможност за движение извън нея е
довело до силно ограничаване на движенията. Същевременно
по делото не са представени доказателства за предприето след напускането на
ареста лечение на ставата и замяната ѝ с изкуствена, което налага извода,
че физическото здраве на ищеца не е било така увредено в такава висока степен, че
да се наложи да предприеме действия в тази насока.
Не
е спорно и това, че килиите в ареста не разполагат с прозорци, които да
осигуряват непосредствен достъп на свеж въздух и естествена светлина за
настанените в тях, а изкуствената светлина е била изключително слаба, с което
не е спазен чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. Ищецът
и неговата дъщеря, св. Димитрова, говорят за влошаване зрението на ищеца в
резултат на слабата изкуствена светлина и липсата на естествена светлина, но
доказателства за медицинско констатиране на това оплакване не са представени,
съответно не са представени и такива за необоходимост от лечение и корекция на
зрението след напускане на ареста.
През процесния период спалните
помещения в ареста са били пълни с дървеници и
хлебарки. От разпита на свидетеля А. се установява,
че нощем не можело да се спи заради
бубулечките, „направо те изяждат, не те оставят намира…“.
Св. Димитрова сочи, че е носела одеала, които са били
слагани на стените, за да не се опира на тях, че били мръсни, че баща ѝ
постоянно се изприщвал от „животинките“. Вярно е, че
администрацията в ареста е третирала спалните помещения със специални
препарати, но очевидно това не е било достатъчно за изпълнение на задължението
за осигуряване на добри хигиенни условия.
Няма спор по делото, че
килията, в която е бил настанен И.Д., не разполага със
санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение изискването по чл. 20, ал. 3
от ППЗИНЗС, съгласно което
в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в
спалните помещения, както и на изискването по чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за
осигуряване на условия за поддържане на личната хигиена на задържаните лица.
Наличието на изградена огранизация и график за покилийно ползване на общата
баня и тоалетна в коридора не може да замести изискването санитарният възел да
е разположен в самите спални помещения и да санира нарушението на чл. 3, ал. 2
от ЗИНС.
Всички
тези обстоятелства в своята съвкупност могат да се определят като уронващи
човешкото достойнство, което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като
последица от претърпените лишения, унижения и неудобства от неблагоприятната
жизнена среда. Неоснователно е възражението на ответника, че неосигуряването на
подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не води до извод, че са настъпили
неблагоприятни последици за ищеца, защото те се презумират по силата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС. Ответникът е този, който следва да докаже, че условията,
при които е бил настанен ищецът
в изпълнение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“,
са били различни от твърдените в исковата молба, което той не само, че не е сторил, а и е признал с изпратените от него справки. Твърденията
му се опровергават и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ,
неоспорено от ответника. В този смисъл следва да се
приеме, че са налице нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, които са
въздействали негативно върху личността на ищеца и са в пряка причинна връзка с
изпитаните от него отрицателни чувства и изживявания.
Неимуществените
вреди са вреди, които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на
лицето, което ги търпи, и се изразяват в причинени душевни болки и страдания.
Безспорно недостатъчната жилищна площ, липсата на възможност за двигателна
активност, липсата на санитарен възел в килиите, неосигуряването на постоянен
достъп до тоалетна и течаща вода, липсата на свеж въздух и възможност за
проветрение, неосигуряването на пряк достъп на естествена светлина и нормално
изкуствено осветление, наличието на дървеници
и хлебарки в спалните помещения,
нарушаващи нормалния нощен сън и създаващи физически дискомфорт, не отговарят
на критериите за хуманна среда и са се отразили негативно в личната сфера на
ищеца. Изложеното от ищеца в исковата молба се потвърждава,
както от разпитаните свидетели, така и от заключението по СТЕ и справките на
РСИН – Добрич. В ареста по време на процесния период не е имало никакви
елементарни условия, унизителна е необходимостта да се ползва тоалетна в
килията, в шишета и кофи.
С оглед горното, от събраните писмени и гласни
доказателства, вкл. заключения по назначените експертизи,
се налага изводът,
че неблагоприятните условия на задържане са причинили напрежение, душевни
страдания, подтиснатост
и мъки на И.Д., като
са увредили психическото и емоционалното му здраве. Св. Димитрова споделя, че престоят в ареста се е отразил
най – вече на психиката му. Като не е изпълнил
административното си задължение да осигури на ищеца елементарни битови и хигиенни условия
при престоя му в ареста, ответникът е
нарушил признатите на задържания права по чл. 3
от ЗИНЗС, което се явява условие за
обезщетяване на причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. По основание искът е доказан.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване
правото на иска по давност. Процесуалният представител на ответника сочи, че към
датата на предявяване на исковата молба правото на иск за претендираното
обезщетение е погасено поради изтичане на предвидената от закона погасителна
давност. Добавя, че предвид липсата на специална разпоредба в ЗИНЗС относно
погасителната давност, то се прилага Законът за задълженията и договорите,
според който погасителната давност за вземания от непозволено увреждане, към които
се приравнява обезщетението за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ, е петгодишна и започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според процесуалния
представител на ответника настъпването на изискуемостта на тези вземания е
свързано с осъществяване на фактическия състав на увреждането, елемент, от
който са и вредите - с констатиране на причинените вреди, като приема, че давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а именно
от момента на прекратяване на увреждащите действия или от момента на
прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от
бездействие. Позовава се на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004
г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, че когато вредите произтичат от
незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от
момента на преустановяването им. В тази връзка изтъква, че на 16.09.2015 г.
И.Д. е бил освободен от ареста в гр. Добрич и от този момент е започнала да
тече давността за обезщетение, свързано с престоя му в ареста, като за краен
момент на погасяването на иска приема 16.09.2020 г. При така изложените доводи
съдът съобрази следното:
Нормата на чл. 203, ал. 2 от АПК предвижда за неуредените
въпроси за имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на
граждани, да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС за вреди. В
приложимия към случая ЗИНЗС обаче не се урежда въпросът за погасителната
давност и в частност за началния момент, от който същата започва да тече, както
и давностният срок за погасяване на правото да се търси обезщетение от
държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен характер. Такава
уредба липсва и в ЗОДОВ. Същевременно, съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ, субсидиарно
приложение намира нормата на чл. 110 от ЗЗД, според която с изтичане на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. След изтичане на този давностен срок правото на иск за вземане на
ищеца за обезщетение за претърпени вреди се погасява. Съгласно разпоредбата на
чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви като
възражение. Възражението за погасяване на вземането по давност е
правоизключващо възражение и след неговото изразяване съдът дължи произнасяне
относно това дали претендираното вземане е погасено по давност. В случая е
налице такова възражение. Давността обаче започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо, като в случаи на непозволено увреждане, от
прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на
фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. Правилно
процесуалният представител на ответника се позовава на т. 4 от ТР № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., ОСГК, с което е прието, че когато
вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните
органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
заплащането им е от момента на преустановяването им. Вярно е, че
преустановяването на задържането е посочено в справката на РСИН като дата –
16.09.2015 г., макар ищецът да претендира вреди до 09.09.2015 г. Искът обаче е
предявен с искова молба вх. № 2117 от 04.09.2020 г., поради което към
датата на предявяване не е настъпил крайният момент на погасителната давност и
възражението на ответника, макар и своевременно направено, се явява
неоснователно.
За пълнота следва да се отбележи, че процесуалният
представител на ищеца се позовава като допълнение, свързано с репресивния
характер на мярката, на обстоятелството, че впоследствие ищецът е бил оправдан
по повдигнато обвинение. Този факт е ирелевантен за спора, доколкото
претенцията е вследствие условията в мястото за изпълнение на мярката за
неотклонение. Оправдателната присъда би могла да бъде основание за друг иск,
срещу различен от настоящия ответник.
Съгласно
практиката на Съда по правата на човека чл. 3 от ЕКПЧ налага на Държавата да се увери,
че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на
зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не
излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и че по отношение на
практическите изисквания на лишаването от свобода здравословното и душевното
състояние на лишения от свобода са гарантирани чрез спазването на законовите
изисквания. Безспорно битовите и санитарните условия в ареста в гр. Добрич са
изключително лоши,
в какъвто смисъл е и изявлението на представителя на
прокуратурата. Тези условия са несъвместими с
критериите за нормална жизнена среда и надвишават неизбежното ниво на
страдания, присъщо на задържането. Твърдението
на процесуалния представител на ответника в писмения отговор, че на ищеца са
осигурявани оптимални условия, при пълно съобразяване с личностовите му
особености, осигурявана необходимата медицинска грижа, осигурен достъп до
санитарен възел и течаща вода, беше опровергано по категоричен начин от събраните
по делото доказателства. Спорното отношение несъмнено попада в обхвата на чл. 3
от ЕКПЧ. Условията
в ареста в гр. Добрич през процесния период
излизат извън прага на строгост по чл. 3 от Конвенцията и минималните
изисквания по чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което ищецът следва да бъде
овъзмезден за тях.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда
от съда по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне на
паричен еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това
тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с
обективни характеристики, установени по делото. При определяне на размера на
обезщетението следва да се вземат предвид личните чувства на увредения и
начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на
обезщетението за неимуществени вреди е да поправи претърпяната лична болка и
страдание. От данните по делото е видно, че неблагоприятните условия, в които е
бил поставен ищецът, са съществували трайно и пълно през целия период на
престоя му в ареста и се характеризират с негативно влияние върху състоянието му. Те засягат физическото му здраве (ухапванията от дървеници,
полазванията и обривите от различните видове бубулечки, невъзможността за
двигателна активност за облекчаване на болките от коксартрозата),
засегнали са и психическото и
емоционалното му здраве. Преживените ограничения
и лишения в ареста са били травмиращи за задържания
заради унизителния им характер.
Естеството и характерът на причиненото страдание съдът
следва да прецени обаче не само от страна на субективното възприятие и усещане
на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя
произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за
справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите. С оглед на това при определяне размера на
обезщетението следва да бъде съобразено, че липсват доказателства, които да
установяват, че условията в ареста са наложили конкретна медицинска намеса след
напускането му. В тази връзка е налице и изрично изявление на процесуалния
представител на ищеца, че не разполагат с такива документи. Не е налице и
заключение на вещото лице по СМЕ, което да установява, че ограничението на
двигателната активност е довело до задълбочаване на заболяването коксартроза до
степен на необходимост от специално лечение и замяна на естествената с
изкуствена става. В съдебно заседание вещото лице обяснява по принцип, че
схващането увеличава налягането върху хрущялите и те не могат да се хранят и по
този начин става по – бърза прогресия на заболяването, ставата се унищожава по
– бързо, като невъзможността да се правят упражнения, се отразява
неблагоприятно. По отношение инцидента, за който е бил приет в МБАЛ „Света Анна
– Варна“ АД, по делото не са налице доказателства, които да сочат, че този
инцидент по някакъв начин е свързан с лошите условия в ареста. Няма и твърдения
в тази насока, а вещото лице пък заявява, че не може да се каже дали травмата е
повлияла на процеса на разрушаване на ставата. От приетите медицински документи
за преглед и изписване на лекарства е видно, че на ищеца са извършвани прегледи
при поискване и са му изписвани лекарства за обезболяване, а вещото лице сочи,
че лечение за запазване на ставите няма.
Съдът, като съобрази всички тези доказателства, в тяхното
единство и съвкупност, както и периода на престой в ареста, естеството,
трайността и интензитета на търпяните негативни последици, отражението им върху
психиката и здравето на ищеца, приема за
справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди
сумата от 1000 лв.
(хиляда лева). Това обезщетение съответства най - пълно и точно на причинените на ищеца
психически и емоционални страдания, поради което искът следва да бъде уважен до
този размер, като за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) следва да бъде
отхвърлен.
Върху
сумата за обезщетение следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца лихва
за забава. Дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни действия или
бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В този смисъл е т. 4 от ТР № 3 от 2004 г.
на ВКС, задължително за прилагане на основание чл. 130 от
Закона за съдебната власт. С оглед изложеното
върху уважената част от иска следва да бъде присъдена лихва за забава, считано
от 09.09.2015 г. – посочена от ищеца дата за преустановяване
на вредоносното бездействие на ответника.
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 286, ал. 3, изр. първо от ЗИНЗС, съгласно представените по делото писмени доказателства
и списък на разноските, ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски във вид на платена държавна такса
в размер на 10 лв. (десет лева), за възнаграждение на вещи лица в размер на 423 лв. и адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част в размер на 24 лв., ведно със законната лихва върху
определения размер на обезщетението, считано от
По
аргумент от чл. 286,
ал. 2 и, ал. 3 от ЗИНЗС на ответника не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Административен съд – Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - град София да заплати
на И.И.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), съставляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (душевни страдания и
болки) за периода от 23.04.2015 г. до 09.09.2015 г. в резултат от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в град Добрич по чл.
3 от ЗИНЗС, довели до поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно -
хигиенни условия при задържането му под стража, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.09.2015 г. – посочена от ищеца дата за
преустановяване на вредоносното бездействие на ответника до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 1000 лв. (хиляда
лева) до 30
000 лв. (тридесет
хиляди лева).
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - град София да заплати
на И.И.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 10
лв. (десет лева)
за заплатена държавна такса, за
възнаграждение на вещи лица в размер на
423 лв. (четиристотин двадесет и три лева), 5 лв. (пет лева) комисиона
за банка при заплащане на сумите и адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част, в размер на 24 лв. (двадесет и четири лева).
Решението
може да се оспорва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен
съд - Добрич в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: