Решение по дело №304/2024 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 48
Дата: 7 март 2025 г.
Съдия: Грета Иванова Денчева
Дело: 20241820100304
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Елин Пелин, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20241820100304 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 150 от СК за увеличение на присъдената издръжка
на непълнолетния ищец А. П. С., действащ със съгласието на своя баща и
законен представител П. И. С..
В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на ищеца, като
същата е задължена по силата на съдебно решение от 25.09.2020 г.,
постановено по гр.д. № 605/2019г. по описа на РС-Елин Пелин, да му заплаща
месечна издръжка в размер на 180,00 лв. Твърди се, че грижи за отглеждането,
възпитанието и възникналите му ежедневни и училищни нужди за детето А.
С., полага бащата П. С.. Сочи, че майката М. Н. не поддържа чести лични
контакти с детето, основно се чува с него по телефона и изплаща издръжката,
определена й в решението, като не покрива допълнителни разходи свързани с
отглеждане на детето. Твърди, че така присъдената издръжка към настоящия
момент не е съобразена с нуждите на детето и с възможностите на
ответницата. Сочи, че определената издръжка е под минимално определения
размер за страната, тъй като от 01.01.2024 г. размерът на минималната работна
заплата е променен, съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г., съответно и предвид
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК и минималният размер на издръжката е
нараснал. Сочи, че в училището на А. се организират и извънкласни
занимания, които той посещава зелени училища, екскурзии др., които
съставляват допълнителен разход. Сочи, че през изминалата учебна година А.
е посетил зелено училище, за което неговия баща П. е заплатил разходите.
Също така се твърди, че А. тренира футбол и е част от футболен клуб
„.................“ Г.М., като разходите за тренировките се заплащат изцяло от
бащата П. С.. Сочи, че всички пътувания, мачове и футболни лагери, които не
се покриват от футболния клуб се заплащат от родителите на децата. Предвид
нарасналите нужди на детето и икономическите условия в страната сочи, че
издръжка в размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева, ще покрие до
1
някъде нуждите на непълнолетния А..
Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на
присъдената издръжка, като я увеличи от 180 лв. на 450 лв., считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от завеждане на иска до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване. Претендира направените
разноски по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК подава отговор на искова молба, с
който признава иска до размера от 250 лева. В останалата част оспорва
претенцията като завишена по размер и несъобразена с възможностите на
ответницата. Оспорва твърденията, че ответницата не поддържа чести
контакти с детето и изплаща само издръжката определена с решението. Сочи,
че винаги когато ищецът е поискал от майка си средства е получавал такиви, в
това число за училище, за нови маратонки, зелено училище и др. Сочи, че
майката живее под наем и страда от заболяване свързано с обмена на
вещества, което налага прием на лекарства и хранителни добавки. Сочи, че
във възможностите на майката е да заплаща издръжка в размер на 250 лв., до
който размер моли да се уважи иска, а в останала част да се отхвърли като
неоснователен. Претендира разноски.
За да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 150 от СК,
съдът приема следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че с Решение №
107/25.09.2020 г. по гр. д. № 605/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин,
ответницата е осъдена да заплаща на детето си А. П. С. ежемесечна издръжка
в размер на 180 лв., считано от влизане в законна сила на съдебното решение
до навършване на пълнолетието на детето или друга погасяваща издръжката
причина.
От приетата служебна бележка с изх.№124/16.05.2024 г., издадено от
СУ „Х.....Б......“ – с.Г.М. се установява, че детето А. С. е редовен ученик в 8а
клас за учебната 2023/2024 г. и посещава редовно учебните занятия.
От приетата служебна бележка, издадена от ФК „.................“ – с.Г.М. се
установява, че детето А. С. от четири години провежда пълноценен
тренировъчен процес и редовно взема участие във футболни двубои на ФК
„.................“ – с.Г.М. от футболния календар на БФС.
От приетите писмени доказателства писмо от ТД на НАП София с изх.
№ 10-00-571/23.04.2024 г. и приложени справки към него се установява, че за
периода от 12.03.2024 г. до датата на изготвяне на справката родителите да
детето имат действащи трудови договори, като и за двете лица няма данни за
доходи от извънтрудови правоотношения. За работодател на ответницата е
посочен "................." ЕООД, с основана заплата 2418.56 лв., а за работодател
на бащата на детето е отразен ".............." ООД с основна заплата 800 лв.
От приетото и приложено като доказателства по делото удостоверение
за доход на М. П. Н. с изх. № 2660(1575-/12.06.2024 г.), издадено от
„.................“ ЕООД се установява, че същата е получила за периода март -май
2024 - нетно възнаграждение в размер на 2083,26 лв. / за м.март 2024 г./,
2083,25 лв. / за м.април 2024 г./ и 2490.22 лв. / за м.май 2024 г./.
2
От постъпилия по делото социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Елин Пелин с вх.№ 5830/09.10.2024 г. се установява, че
основни грижи за детето А. се полагат от неговия баща, с помощта и
подкрепата на чичото и бабата по бащина линия. Посочено е, че жилището, в
което се отглежда непълнолетния А. е двуетажна къща, наследствена
собственост на неговия баща. Съжителстващи лица на адреса са чичото и
бабата на детето по бащина линия. За детето има обособена стая, обзаведена с
мебели и вещи по предназначение. Всеки от членовете на семейството
разполага със собствена стая, а на всеки етаж има обособен сА.рен възел.
Отразено е, че по данни на бащата, същия е трудовозает към "...........", гр. Е.П.,
на длъжност куриер, със средномесечен доход в размер на около 2000 лева и с
работно време от 8:00 ч. до 18:00 ч. Отразено е, че А. се интересува от футбол
и участва в тренировки и футболни мачове във футболен клуб "................." с.
Г.М.. Екипите се подсигуряват от спортния клуб, но всички разходи, свързани
с участията им, са за сметка на футболистите. Месечна такса не се заплаща, но
е необходимо осигуряване на бутонки, за закупуването на които са заплатили
сума в размер на 300 лева. Детето А. е споделило на социалния работник, че се
интересува и умее да борави с музикално оборудване /пултове, колони/, като
директорът на училището му е възложил задачата и отговорността да озвучава
училищните мероприятия. Констатирано е, че между А. и баща му е налична
силна емоционална връзка. А. твърди, че освен с баща си, може да споделя и с
чичо си и да му се доверява. Детето е споделило на социалния работник, че не
ходи на гости при майка си, с която много рядко се чуват по телефона и е на
мнения, че "тя не се интересува от него". А. твърди, че с баба си и дядо си по
майчина линия контактуват по-често, отколкото с майка си. Последната среща
дете-майка е осъществена през юли месец, когато са били на море, заедно с
майка си и сина на нейния съжител, с когото са в много добри
взаимоотношения.
От събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на
св. Иван С. /чичо на ищеца/ се установява, че свидетеля помага в грижите за
отглеждане на детето А., в това число и посредством финансова помощ.
Свидетелят заявява, че майката Марияна не помага с нищо допълнително за
детето, като се е случвало няколко пъти да дойде да види детето, като му е
оставяла по 20 лв. Заявява, че майката няма интерес да вижда и посещава
детето си, като А. я търси основно по телефон. Сочи, че не е виждал майката
да изпраща подаръци на детето, дори за рождения му ден. Свидетелства, че
бабата и дядото на детето по майчина линия помагат повече от майката в
отглеждането му, като дядото по майчина линия давал по 50 лв. на детето.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, тъй
като показанията са преки, последователни и кореспондиращи си със
събраните по делото писмени доказателства.
При изслушване на детето А., същия заявява, че живее в село Б.. с баща
си, като е ученик в 9 клас в СОУ „Х.....Б......“ в с.Г.М.. Заявява, че баща му се
грижи за неговата издръжка и от време на време чичо му. Сочи, че на ден са му
3
необходими около 30 лева, от които някога му остават. Необходими са му за
храна в училище и за други неща. Сочи, че ходи на футбол и на частни уроци
по маркетинг, като такса за футбола няма, а цялата такса за уроците по
маркетинг за 6 месечен курс, е в общ размер на 400 лева. Заявява, че за
маркетинга има допълнителни разходи, понеже е бранд за собствени дрехи,
които могат да се създадат и към него влизат такси, които са още около 200-
300 лева. Сочи, че майка му не се включва с почти нищо. Не получава
допълнителни пари за празници или рожден ден. Заявява, че е ходил само с
баща си на море, като миналата година ходил с майка си за първи път. От
училище ходи на лагери, като разходите се поемат от бащата. Определя като
необходими месечните разходи за неговата издръжка около 400-420 лева.
Заявява, че ходи на футбол и за него се налага да си купува бутонки, като
последните са били на стойност 400 лева, като се сменят на около 2 месеца,
защото не издържат повече.
При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до
следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат – по аргумент чл. 142, ал. 1 от СК. Алинея втора
на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, който
съгласно Постановление на Министерски съвет ПМС № 359/23.10.2024 г. за
определяне на нов размер на МРЗ за страната от 01.01.2025 г. е в размер на
1077 лв. Доколкото чл. 142, ал. 2 от СК предвижда, че минималния размер на
издръжката е 1/4 от МРЗ, то актуалния минимален размер на издръжката
считано от 01.01.2025 г. е 269.25 лв. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете“. При действащата нормативна уредба съдът
не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е
в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една
страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга - от
възможностите на лицето, което я дължи – по аргумент на чл. 142, ал. 1 от СК.
От една страна съдът следва да прецени нуждите на детето, като
потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Разбира се,
това понятие е различно за различните семейства и се взема предвид начина
на живот на семейството, стандартът, доходите, социално обкръжение и т. н.
Важно е детето да живее така, както би живяло и без да се е случила раздялата
между родителите му. Всеки един от тях, въпреки раздялата, е длъжен да
4
поеме своята част от отговорността към детето си. Другият критерий е
възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, съдът
отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали
има задължение за издръжка към други лица.
Съдът намира, че действително от определяне размера на издръжката
на детето А. е изминал значителен период от време /почти 5 години/, като в
същото време са налице обстоятелства, които обуславят изменение на
определената издръжка. Настъпила е промяна и в размера на минималната за
страната работна заплата, която считано от 01.01.2025 г. е 1077 лв.,
респективно увеличен е размерът на минималната издръжка на едно дете
съгласно чл. 142 от СК, който възлиза на 269.25 лв. лв. Безспорно е, че детето
е ученик и има разходи за училище. Съдът приема за доказано, че детето е в
период на активен растеж и се налага често да му се закупуват дрехи и обувки,
които също съставляват отделен разход. Безспорни са обичайните битови
разходи – за храна, отопление, лекарства, които детето има ежемесечно. По
делото не са събрани доказателства детето да посещава някакви извънкласни
дейности, с изключение на тренировките по футбол и курсове по маркетиниг,
които съставляват допълнителен разход при отглеждането му.
С оглед установените по делото обстоятелства съдът намира, че е
налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, като може
да се направи обоснован извод, че са нараснали нуждите на имащия право на
издръжка.
Относно възможностите на майката - същата е работоспособна, като от
събраните по делото доказателства се установява че е осигурена на доход,
значително по-висок от минималната работна заплата, като последните
получени нетни трудови възнаграждения са в размер малко над 2 000 лв. От
друга страна майката не издържа други деца или лица. По делото не са
доказани възраженията на ответницата, че има разходи свързани със
заплащане на наем, както и такива свързани със здравословното и състояние,
което да обуславя определяне на издръжка в минимален размер.
Дори и след раздялата родителите следва да обезпечат децата си така,
че те да имат стандарт, какъвто семейството е имало преди прекратяването на
брака, като детето не бива да бъде поставено в различно положение от това,
при което би било като отглеждано от двамата си родители.
При така констатираните разходи на детето, съдът намира, че месечно
за неговите обикновени, обичайни нужди, които стоят в основата на
определяната издръжка, са необходими около 650 лв. Вземат се предвид
разходите за храна, битови разходи, облекло, здравни и образователни
потребности, развлечения в рамките на обичайното за възрастта. Тъй като
детето се отглежда от бащата и той полага всички преки грижи за него, то
логично е майката да поеме по-голямата част от доказаните месечните
разходи, които има детето, а именно 350 лв. В тази връзка следва да се има
предвид, че бащата упражнява родителските права и полага непосредствените
5
грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Усилията, които се полагат в
този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на
детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на
издръжката, която този родител дължи – Постановление № 5 от 1970 г.,
Пленум на ВС.
Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от
бащата на детето, независимо дали същия има възможност за това, работи ли
или не, и какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно
задължение на родителя е да се грижи за децата си, да им осигури условия да
отраснат здрави, да се образоват, за да имат добра житейска реализация. В
случая от събраните по делото доказателства се установи, че майката
реализира постоянни доходи от трудова дейност, като не са ангажирани
доказателства за притежавано движимо и/или недвижимо имущество, поради
което останалата част от 300 лв. от месечните разходи на непълнолетното дете,
ведно с непосредствените грижи следва да продължат да се поемат от бащата
на детето, предвид установеното положение до момента.
Ето защо искът за увеличаване размера на определената издръжка от
180 лв., следва да се уважи до размера от 350 лв., като в останала част следва
да се отхвърли като неоснователен.
Доколкото с настоящото решение съдът присъжда издръжка, следва
съгласно императивната норма на чл. 242, ал. 1 ГПК да постанови и
предварителното му изпълнение (в този смисъл Определение № 9 от 5.01.2011
г. на ВКС по ч. гр. д. № 658/2010 г., IV г. о., ГК).
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищеца разноски съразмерно на уважената част от
иска за адвокатско възнаграждение, като съдът намира за основателно
релевираното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение и намали същото до предвидения минимален размер от 500
лв., съгласно чл.7, ал.1, т.6 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, от което по съразмерност се присъжда 388, 89 лв.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от
ТДТГПК ответницата следва да се осъди да заплати по сметка на РС-Елин
Пелин държавна такса върху увеличения размер на издръжката, възлизаща на
122.40 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се
възложат направените от ответника разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска, които възлизат на 166.67 лв. за адвокатско възнаграждение от
общо заплатено в размер на 750 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на присъдената с
влязло в сила Решение № 107/25.09.2020 г., постановено по гр. д. № 605/2019
г. по описа на РС –Елин Пелин ежемесечна издръжка, която М. П. Н., ЕГН
**********, с адрес: област Софийска, община П., гр. П., ул. „.....................” №
№**, бл.*, ет. 3, ап. 8 е осъдена да заплаща на детето си А. П. С., ЕГН
**********, с адрес: област Софийска, община Г.М., с. Б., действащ със
съгласието на своя баща и законен представител П. И. С., ЕГН **********,
като я УВЕЛИЧАВА от 180 лв. на 350 лв. , считано от 12.03.2024 г. - датата
на предявяване на иска до навършване на пълнолетие на детето или
настъпването на друга причина, изменяща или погасяваща издръжката, ведно
със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 350 лв. до пълния предявения размер от 450 лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М. П. Н., ЕГН **********, с адрес: област Софийска,
община П., гр. П., ул. „.....................” № №**, бл.*, ет. 3, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ
на А. П. С., ЕГН **********, с адрес: област Софийска, община Г.М., с. Б.,
действащ със съгласието на своя баща и законен представител П. И. С., ЕГН
**********, сумата от 388, 89 лв. разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. П. С., ЕГН **********, с адрес: област Софийска,
община Г.М., с. Б., действащ със съгласието на своя баща и законен
представител П. И. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Н., ЕГН
**********, с адрес: област Софийска, община П., гр. П., ул. „.....................” №
№**, бл.*, ет. 3, ап. 8 сумата от 166.67 лв. разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА М. П. Н., ЕГН **********, с адрес: област Софийска,
община П., гр. П., ул. „.....................” № №**, бл.*, ет. 3, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд – Елин Пелин държавна такса върху увеличената
издръжка в размер на 122.40 лв.
Банкова сметка по която ответникът следва да заплаща
присъдената сума за издръжка:
Титуляр: П. И. С. IBAN: ***************** BIC: UNCRBGSF
Банка: ************** АД
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от обявената дата на постановяване на решението
/07.03.2025 г./. Частта на решението, с която е допуснато предварително
изпълнение, на основание чл. 244 от ГПК подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от обявената дата на постановяване на решението
7
/07.03.2025 г./.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

8