РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 341, 14.03.2019г., Пловдив
Апелативен съд, Пловдив, ІІ граждански
състав, на четиринадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в
разпоредително заседание, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова,
въззивно гражданско дело № 142 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258,
ал.1, предл. второ от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от О.С. против Решение № 363/08.10.2018г.,
поправено с Решение № 373/12.10.2018, пост. по гр.д.№ 13/2018, СмОС, в частта, О.С. е осъдена да заплати на А.А.Р. обезщетение за притърпян инцидент на
31.01.2017г. при падане на зеледен и непочистен тротоар в гр. С, както следва :
- 15 000лв. за неимуществени вреди , претърпени болки и страдания при счупването на дясна бедрена кост и други
усложнения; - 3200лв. за имуществени вреди от увреждането – разходи за
лекарства, санитарни материали, рехабилитация ; - 9280,17лв., имуществени
вреди, съставляващи пропуснат доход от неполучено възнаграждение от медицинска
дейност на Р., за периода
01.02.2017-08.11.2017г., ведно със законната лихва върху всички присъдени суми
от 31.01.2017г., както и с разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ответника К. ООД.
Във въззивната жалба се поддържа че
решението е неправилно и незаконосъобразно, като се развиват подробни
съображения по същество за неустановяване на елементите от фактическия състав
на нормата на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.. Претендира се отмяна на решението
в обжалваната част и постановяване на ново, с което се отхвърлят изцяло
предявените искове, евентуално се претендира намаляване на присъденото
обезщетение. Не се правят нови доказателствени искания.
По делото не е постъпвал отговор от
въззиваемата страна А.Р..
Не е постъпвал отговор и от третото
лице-помагач на страната на ответника К. ООД.
При проверка на допустимостта на
подадената въззивна жалба съдът констатира, че същата изхожда от страна в
производството, ответник останал недоволен от постановеното съдебно решение, насочена е против подлежащ на обжалване
съдебен акт, подадена е в срок, поради
което и се явява допустима. Внесена е дължимата ДТ. Налице са предпоставките на чл.267 от ГПК,
поради което производството ще следва да бъде насрочено за разглеждане в ОЗ.
Ето защо и на осн. чл.267 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ :
Насрочва делото в ОЗ на 22 .04 .2019г.
от 13,30 ч.
Разпореждането е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ :