РЕШЕНИЕ
№ 843
гр. Велико Търново, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ И.А
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №
20244110102665 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания
на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените
искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице
- кредитодател ****и ответникът е сключен договор за потребителски кредит ****, съгласно
който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1700 лв., който
ответникът е следва да върне на 18 броя вноски в размер на 128,21лв. всяка от тях, в срок до
20.06.2019г., съгласно погасителен план към договора. Сочи се, че бил уговорен фиксиран
лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР в размер на 50%. Излагат се твърдения ,че
страните се съгласили, че при забава в плащанията на погасителна вноска се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно с разноските за съдебно или извънсъдебно събиране на вземанията. Сочи се, че
ответникът е сключила и договор за предоставяне на поръчителство с „****, което
дружество се задължило да отговаря пред ***солидарно с ответника за всички задължения
по договора за кредит. Ищецът заявява, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 02.03.2021г. **** като цедент е прехвърлило вземанията си към ответника на
ищцовото дружество като цесионер, за което ответникът бил уведомен на посочената от
него в договора ел.поща. Ищецът излага твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок
1
задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния му срок. Сочи, че за
вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. ***** по описа на
ВТРС, като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5
от ГПК, поради което съдът е дал указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване
на иск. Предвид на това моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по
процесния договор за кредит главница в размер на 1630,20лв., възнаграждение по договор за
предоставяне на 1 поръчителство в размер на 2006 лв., договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 549,37 лв., лихва за забава в размер на 1049,78лв., 1089,34 лв.-
лихва за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който искът е
оспорен като неоснователен по съображения изложени в отговора. Счита договорът за
кредит за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Оспорва се и договора за
поръчителство, като особеният представител счита, че договора за поръчителство заобикаля
изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК и не цели реално обезпечение на кредита, а се въвеждат
допълнителни разходи за възнаграждение на поръчителя, които не са включени в ГПР. Счита
,че при недействителност на договора за кредит се дължи само чистата стойност на кредита
,без начислени лихви и други разходи.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 12.12.2017г. между „**** в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №**** Кредиторът се
задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 1700 лв., която следвало да се
върне заедно с начислената възнаградителна лихва в срок до 20.06.2019г. на 18 месечни
погасителни вноски в размер на 128.21 лв., падежите на които били посочени в приложение
към договора. Договорът за кредит е сключен при ГЛП 41,24% и ГПР 50%.
Съгласно договорът за кредит ответникът следвало да предостави обезпечение чрез
одобрено от „****дружество - поръчител, в изпълнение на което на 12.12.2017г. той
сключил с „**** Договор за предоставяне на поръчителство. Търговското дружество в
качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение по сметка на
кредитора от 2006 лв., да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя към
„****. Страните уговорили възнаграждението да се плаща в полза на кредитора на 18
месечни вноски в размер на 118,72 лв., съвпадащи с падежите на погасителните вноски по
договора за кредит.
В изпълнение на задълженията си към ответника, на 12.12.2017г. „****Д сключило с
„*****Договор за поръчителство.
На 23.02.2021г. поръчителят уведомил ответника, че кредиторът е предявил към него
претенция за изплащане на просрочени суми за главница и лихви и че ще ги погаси, след
2
което ще встъпи в правата му.
На 23.02.2021г. последвало уведомление от *****към кредитополучателя за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3 ал.4 от договора за предоставяне на
поръчителство, за встъпването на *** в правата на кредитора „****“, както и за
задължението за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 2006 лв., ведно със сумата 466,66лв., представляващи
обезщетение за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство.
На 02.03.2021г. между ****в качеството на цеденти и ищеца в качеството на
цесионер е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания. „*** прехвърлил на
цесионера ликвидните си и изискуеми вземания произтичащи от встъпването в правата по
договори за кредит сключени от „**** и от договори за предоставяне на поръчителство,
подробно описани в Приложение №1. В приложението били включени и непогасените суми
от ответника от 1630,20 лв. за главница,549,37 лв. за договорна лихва и 1049,78 лв. за
обезщетение за забава по договора за кредит и от 2006 лв. за възнаграждение и 1089,34 лв. за
обезщетение за забава по договора за предоставяне на поръчителство.
В изпълнение на пар. 5 от договора, *** предоставил на цесионера писмено
потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания както и пълномощно, даващо право
да уведоми длъжниците за цесията.
На 04.04.2024г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника относно горепосочените вземания, във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №1320/2024г., по описа на Великотърновския районен съд, като съдът
уважил искането на заявителя и на 23.04.2024г. издал заповед за изпълнение за
горепосочените суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящите положителни
установителни искове.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими-
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
3
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
От приложените по делото писмени доказателства се установи, че между ответника
и трето за делото лице- *** е сключен договор за потребителски кредит, подчинен на
разпоредбите на ЗПФУР.
Легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от
разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че доставчикът е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил
съгласието му за сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло
на същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора. Съгласно
чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и
на изявления, отправени съгласно този закон се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните
изявления – ЗЕДЕП. Съгласно ал. 3 на същия текст преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В
приложените към договора Общи условия в раздел III са уредени начините на
кандидатстване за кредит - чрез подаване на заявление лично, или чрез Партньор, на сайта,
или по телефон. Предвидено е, че след получаване на заявлението дружеството изпраща
Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата преддоговорна информация, след което
кредитополучателят потвърждава получаването на посочения от него e-mail, а при
одобрение получава уведомление за това на същия електронен адрес. По делото е приобщен
Стандартен европейски формуляр за условията при отпускане на кредит от 1700 лева,
договор за потребителски кредит от 12.12.2017г. В документите е разписано, че същите се
сключват чрез електронни волеизявления при използван от страните електронен подпис
съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Установи се още, че ответникът е сключил договор за
поръчителство с "**** според изискванията на чл.4.1 от договора за потребителски кредит
за предоставяне на обезпечение в указаните варианти, един от които е чрез сключване на
договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице. От своя страна кредиторът и
поръчителят също са сключили договор за поръчителство.
В отговора на исковата молба са наведени възражения за нищожност на договорите
поради противоречията им с императивни разпоредби на ЗЗП, които съдът намира за
основателни. Безспорно е, че по договора за паричен кредит сключен от ответника следва да
намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът има качеството на потребител
по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на Закон за
4
защита на потребителите, който в Глава Шеста предвижда и служебно задължение на съда
да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат
установени такива. Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен кредит
съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в
него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
потребителски кредит**** е посочен ГПР от 50% и формално същият не надвишава
изискванията, поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но в тях би следвало да се включат и разходите
по сключения от ответника договор за предоставяне на поръчителство с ***** и така да се
формира общия разход по двата кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, без включване на нотариалните такси. Както бе посочено по-горе в чл.4,ал.1 от
договора за потребителски кредит е предвидено, че заемателят следва да представи в 10-
дневен срок банкова гаранция или в 48 -часов срок от подаване на заявлението да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от **** юридическо лице , като в този
случай кредиторът има срок от 24 часа за одобряване на заявлението. При неизпълнение на
това задължение се счита, че кредиторът не е одобрил заявлението. Очевидно е, че банкова
гаранция не би могла да се предостави в посочения срок, поради което по естествен път се
стига до сключването на договор за поръчителство с дружество, което е одобрено от
кредитора. Видно от стравка в ТР двете търговски дружества „****“ и **** са свързани
лица, а в договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че кредиторът е овластен
да приема плащания в полза на поръчителя и че при недостиг на платените суми
приоритетно се погасяват задължения към поръчителя /чл.8,ал.5/. Възнаграждението по
договора за поръчителство се плаща на същите падежни дати съгласно погасителния план
по договора за паричен кредит. Така изброените факти категорично водят до извода, че
макар да са сключени два отделни договора, те следва да се разглеждат като едно общо
съглашение между свързани лица, по силата на което кредитът се обезпечава с
предварително посочено от кредитора лице, което получава възнаграждение, платимо ведно
с вноските по кредита. Поради тази причина възнаграждението по договора за
поръчителство следва да се включи в общия разход по кредита, който в посочената в
договора величина не отговаря на действителния размер. Ако в общият разход по кредита се
включи и възнаграждението по договора за поръчителство, което е в размер на 2006 лева ,
5
платимо на 18 месечни вноски , всяка от по 118,72 лева, то очевидно ГПР многократно ще
надвиши 50% , който е максимално установения размер в чл. 19,ал.4 от ЗПК. Невключвайки
договореното възнаграждение по гаранционната сделка в ГПР кредиторът е използвал
заблуждаваща търговска практика, като по този начин потребителят е бил лишен от
възможността да вземе информирано решение относно сключване на договора. Последица
от неизпълнението да се посочи действителния размер на ГПР според изискването на
чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е недействителност на договора за паричен кредит, при което съгласно
чл.23 от ЗПК потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други
разходи. Основателно е и възражението за недействителност на договора за предоставяне на
поръчителство. Както бе изложено по-горе двата договора –за паричен кредит и за
предоставяне на поръчителство се намират във взаимна връзка помежду си и се разглеждат
от съда като едно общо съглашение между свързани лица, поради което недействителността
на договора за кредит води до недействителност и на договора за предоставяне на
поръчителство. Потребителят е бил поставен в неравностойно положение, тъй като,
поставяйки неизпълнимите към него условия за предоставяне на обезпечение извън това да
сключи договор за поръчителство с предварително избраното от кредитора и свързано с него
лице на практика той не е имал правото да избира свободно с кого да сключи договор за
поръчителство и да прецени икономическите последици от договора. Това води до
значително неравновесие между правата на потребителя, който е икономически по- слабата
страна в отношенията и тези на търговеца, което нарушава изискванията за добросъвестност
и накърнява добрите нрави. По тези съображения договора за предоставяне на
поръчителство сключен между ответника и **** също е недействителен на основание чл.
26,ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19, вр. чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 22 ЗПК.
От представените по делото писмени доказателства - договор за цесия от 02.03.2021 г. и
Приложение № 1 към него безспорно се установява още, че ищецът като цесионер е
придобил по договор за цесия, сключен с **** вземанията срещу И. И. Н.. Съгласно
условията на цесията, ищецът се явява активно материално легитимиран да предяви иск
досежно възмездно придобитите от него имуществени права срещу ответника.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 23 от ЗПК иска следва да бъде
уважен само за сумата от 1630,20 лева представляваща претендираната от ищеца част от
чистата стойност на кредита /1700лв./, сключен с **** доколкото ответникът не доказа да е
извършвал някакви плащания по него. Следва да се приеме за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1630,20 лева главница, ведно със законна лихва
върху нея от 04.04.2024 г. до окончателното изплащане, като иска за сумите 549,37 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 12.12.2017г. до 20.06.2019г., 1049,78 лв. - лихва за
забава за периода от 12.12.2017г. до 01.04.2024г., представляващи задължения по Договор за
потребителски кредит №983993 от 12.12.2017г., както и 2006 лв. - главница, представляваща
възнаграждение за поръчителство, 1089,34 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
периода от 12.12.2017г. до 01.04.2024г., представляващи задължения по Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.12.2017г., прехвърлени с Договор за продажба и
6
прехвърляне на вземания от 02.03.2021г, следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 126,49 лв., за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковото производство направените от
ищеца разноски са 169,44 лв. за държавна такса, 500лв. за възнаграждение за особен
представител, като има заявена претенция за юрисконсултско възнаграждение. По
отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение
да съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от
ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на
това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер от
150лв. При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково
производство възлиза на 995,93 лв., като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78
ал.1 от ГПК отвеникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 256,70лв.,
съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. И. Н. с
ЕГН: **********, с адрес ****ДЪЛЖИ на „***** сумата 1630,20 лв. /хиляда шестстотин и
тридесет лева и двадесет стотинки/ - главница по договор за потребителски кредит *****,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
04.04.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК №441 от 23.04.2024г. по частно гр.дело 1320/2024г по описа на ВТРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за установяване дължимост на сумата
549,37 лв. /петстотин четиридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ -
възнаградителна лихва за периода от 12.12.2017г. до 20.06.2019г., сумата 1049,78 лв. /хиляда
четиридесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ - лихва за забава за периода от
12.12.2017г. до 01.04.2024г., по договор за потребителски кредит ****, сумата 2006 лв. /две
хиляди и шест лева/ - главница, представляваща възнаграждение за поръчителство, сумата
7
1089,34 лв. /хиляда осемдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ - обезщетение за
забава върху главницата за периода от 12.12.2017г. до 01.04.2024г., представляващи
задължения по Договор за предоставяне на поръчителство от ****прехвърлени с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И. И. Н. с ЕГН: **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „А******
сумата общо 256,70лв./двеста петдесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство по частно гр.дело
**** по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№****а
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8