РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Русе, 10.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на 24 февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от
съдия АГУШ КАН дело № 458 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Л.М.П.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник С. С. ***, против Решение № 716 от
17.11.2020 г., постановено по АНД № 1445/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърден Електронен фиш, Серия К № 1902916, издаден от Областна
дирекция (ОД) на МВР – Русе, с който на П. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с
чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от същия закон.
В жалбата са наведени касационни
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Претендира се отмяна на въззивното
решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен
електронният фиш.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител – гл. юрисконсулт Г. Димитрова, в депозирано по делото
писмено възражение на касационната жалба вх. № 30061 от 22.12.2020 г. по описа
на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение
за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният
електронен фиш е съставен съгласно изискванията на ЗДвП като съдържа всички
посочени в чл. 189, ал. 4 от същия закон реквизити. Съдът е приел още, че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е
безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при
което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
дееца чрез издаване на електронен фиш за налагане на административно наказание,
определено в предвидения по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП размер. Първата съдебна
инстанция е обсъдила и приела за неоснователно и възражението на жалбоподателя
с искане за прекратяване на производството поради изтекла давност.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на материалния закон. Наведените касационни оплаквания
са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният
съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми,
обсъдил е и всички възражения на жалбоподателя.
Процесният електронен фиш съдържа
всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Издаването на електронния фиш е една последваща
дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на
показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както
мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на фиша е
същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на
чл.189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронния фиш, е използвано автоматизирано техническо
средство № TFR1-M 655, фиксиращо дата, час и скорост на движение, което техническо
средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните проверки,
видно от събраните доказателства по делото.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на
техническото средство, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
По делото безспорно са установени мястото, датата, часът на нарушението;
скоростта и посоката на движение на ППС-то; мястото на нарушението, респективно
и обстоятелството, че допустимата максимална скорост на движение за този пътен
участък е 80 км/ч.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение, изложените факти и обстоятелства. Правилно са приложени относимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно
предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Както правилно е посочил и РС - Русе,
процесният автомобил е собственост на жалбоподателя, като според разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този на когото е предоставено
моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая по делото
липсват данни жалбоподателят да е посочил пред компетентните органи различно
лице, на което да е било предоставено управлението на този автомобил към датата
и часа на констатираното нарушение.
Правилно и
напълно обосновано съдът е счел, че не е изтекла обикновената 3-годишна давност
по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, а още повече и
абсолютната такава по чл. 81, ал. 3 от НК.
Деянието, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя е извършено на 08.10.2017 г. С обжалвания
електронен фиш на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността,
приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба,
досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо
отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното
преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо
се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.
С оглед спецификата на електронните
фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи
сроковете предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП. Изрично
в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в
чл. 34 от ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл.
81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Отново в същото Тълкувателно
постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо
наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до
осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина. Видно
от датата на извършване на нарушението - 08.10.2017 г., към настоящия момент не
е изтекъл нито един от двата срока.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се
излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които въззивният съд е
дал мотивиран отговор в решението си. Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РС - Русе, изложени в
оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, приложим
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението
на районния съд, което е предмет на касационната проверка.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5,
във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител на
ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на
основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка
с чл. 143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не
може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По
преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото
на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодни
разноски за процесуално представителство в размер на 80 лева.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
716 от 17.11.2020 г., постановено по АНД № 1445/2020 г. по описа на Районен съд
- Русе.
ОСЪЖДА Л.М.П., ЕГН **********,***5, да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: