Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 17022 по описа на съда за 2018 г., констатира
следното:
Производството
е по реда на чл. 463 вр. чл. 274 от ГПК.
Образувано
е по жалби на Л.Г.Б. срещу разпределение по изп.д. № 20158380402633 и срещу
действие на съдебния изпълнител, изразяващ се в отказ да й бъдат издадени
съдебни удостоверения за заличаване на ипотека на придобит от нея на публична
продан недвижим имот.
Жалбоподателят
Л.Б. твърди, че разпределението не е изготвено на 11.09.2018 г., а на по-късен
етап, за да не бъде включено в разпределението привилегировано вземане, с което
разполагала.
Твърди,
че имала вземане в размер на 111 231.71 лева, за което й е признато право
на задържане върху недвижим имот, противопоставимо на кредиторите на
собственика на този имот.
При
изготвяне на разпределението неправилно била определена и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Моли разпределението да бъде отменено и да бъде извършено ново такова,
с което сумата от 111 231.71 лева да бъде разпределена в нейна полза в
четвърти ред по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД, както и да бъде преизчислена
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, евентуално делото да бъде върнато на съдебния
изпълнител за ново разпределение с указания по приложение на материалния закон.
Л.Б.
е подала жалба и срещу действие на съдебния изпълнител, изразяващ се в отказ да
й бъдат издадени съдебни удостоверения за заличаване на ипотека на придобит от
нея на публична продан недвижим имот.
Ответникът
по жалбите „Б.П.Б.“ АД (чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД) е подал възражение, в
което е изразил становище за недопустимостта на жалбата, тъй като същата била
подадена от нелегитимирано лице – Л.Б. нямала качеството на взискател и
следователно не била сред легитимираните да обжалват разпределението. Излага
доводи и за евентуална неоснователност на жалбата.
Относно
втората от жалбите счита, че тя е подадена срещу необжалваемо
действие на съдебния изпълнител. Отделно от това, молбата за издаване на удостоверенията
не изхождала от легитимирано лице. Като купувач Б. не била легитимирана да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да издаде удостоверение за заличаване на
ипотека след приключила публична продан.
В депозираните от ЧСИ мотиви са изложени подробни
съображения за недопустимост, съответно неоснователност на жалбата.
Постановеното по делото
определение № 13102/30.05.2019 г. е отменено от състав на САС по ч.гр.д. №
65/20 г. в частта, в която жалбата на Л.Г.Б. срещу постановление за
разпределение от 11.09.2018 г. е оставена без разглеждане и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В частта, в която жалбата
срещу отказа на съдебния изпълнител да издаде съдебни удостоверения е оставена
без разглеждане, определението от 30.05.2019 г. е влязло в сила.
В съответствие с дадените от
САС указания, настоящият съдебен състав дължи произнасяне по основателността на
жалбата на Л.Б. срещу постановление за разпределение от 11.09.2018 г. по изп.д.
№ 20158380402633.
Разпределението е акт на
съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията
на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на
всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна
за удовлетворяване на всички взискатели (чл. 460 от ГПК).
В чл. 136, ал. 1 от ЗЗД е посочен реда на предпочтително удовлетворение на
различни категории вземания.
Постъпилата от публичната продан
сума в размер на 190 970 лева е разпределена, като по първи ред по чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД сумата от 9 191.28 лева представлява такси и
разноски по изпълнението; втори ред по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – 684.11
лева дължим данък недвижим имот; трети ред по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД –
сумата от 181 094.61 лева за ипотекарния кредитор и взискател
„Б.П.Б.“ АД.
На 14.09.2018 г. Л.Г.Б. е представила молба за
присъединяване като взискател по изп.д. № 20158380402633, с приложен
изпълнителен лист от 11.09.2018 г. за осъждане на длъжника „С.Ц. – В“ ООД да й
заплати сумата от 111 231.74 лева, представляваща стойността на сторените
в периода 17.12.2015 г. – 05.01.2018 г. необходими и полезни разноски и
подобрения в недвижим имот, находящ се в гр. София, СО, район „Лозенец“, ул. „*******,
в триетажна сграда, със застроена площ от 236.67 кв.м., подробно описан в
изпълнителния лист и за сумата от 12 500 лева разноски.
По жалба на Л.Б. срещу отказ да й бъде издаден
изпълнителен лист за признатото й право
на задържане върху недвижим имот с определение № 2858/25.09.2018 г. по ч.гр.д.
№ 4206/2018 г. по описа на САС жалбата е оставена без уважение.
Изп.д. № 20158380402633 е образувано на 25.03.2015 г. по
молба на взискателя „Б.П.Б.“ АД, с приложен
изпълнителен лист от 20.02.2015 г., според който „С.Ц.“ ООД, „С. Ц.-Б“ ООД, А.И.В.,
М.Н.К., Н.М.К., „МС К.“ ЕООД и „С.Ц.“ ООД са осъдени да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“
АД сумата от 500 000 лева главница по договор за кредит от 12.03.2008 г. и
анекси №№ А1-23 към него, ведно със законната лихва от 13.02.2015 г. до
изплащане на вземането и 20 158.30 лева разноски.
С нотариален акт № 194 от
17.04.2008 г., том І, рег. № 2226, дело № 132 на нотариус рег. № 210 на НК за
обезпечение на кредита по договора от 12.03.2008 г. ипотекарният
длъжник „С.Ц.“ ООД е учредил в полза на банката ипотека върху собствените на
дружеството недвижими имоти, описани в нотариалния акт, сред които и УПИ №
І-635 от кв. 46-А по плана на гр. София, м. „Витоша-ВЕЦ-Симеоново“, целият с
площ от 301 кв.м., ведно с правото на строеж за построяване на обекти, сред
които триетажна жилищна сграда – блок № 2 с аптека, офиси, ателиета и подземни
гаражи, със застроена площ от 236.67 кв.м.
Според решение от 12.06.2018
г. по арб.д. № 1/2018 г. на „Професионално сдружение
за извънсъдебно решаване на спорове“ при Арбитражен съд – София, по сключен
между „С.Ц.“ ООД и Л.Г.Б. предварителен договор от 16.12.2015 г., продавачът „С.Ц.“
ООД предал на купувача Л.Б. владението върху апартамент № 2.4.1, находящ се в
гр. София, СО, район „Лозенец“, ул. „******* на трети етаж, с чиста площ от
105.24 кв.м., в триетажната сграда (бл. 2), със застроена площ от 236.67 кв.м.,
построена в УПИ ІІ-635, 1245, 1564 от кв. 46-А по плана на гр. София, м.
„Витоша-ВЕЦ-Симеоново“. В периода 17.12.2015 г. – 05.01.2018 г. Л.Б. извършила
в имота необходими и полезни разноски и подобрения на обща стойност
111 231.74 лева. След като арбитражният съд осъдил „С.Ц.“ ООД да заплати
на Л.Б. горепосочената сума, й признал и право на задържане върху апартамент №
2.4.1 до окончателно изплащане на главницата и законната лихва.
Арб.д. № 1/2018 г. е
образувано след насочване на изпълнението върху процесния имот. Признатото с
него право на задържане е непротивопоставимо на
взискателя по силата на чл. 453, т. 5 от ГПК. Предаването на владението от
длъжника по изпълнителното дело на купувач на имот, ипотекиран в полза на взискателя
не може да породи за приобретателя права, ползващи се с привилегия преди тези
на ипотекарния кредитор. Предварителният договор от 16.12.2015 г. има характер
на споразумение по смисъла на чл. 453, т. 5 от ГПК, с което апартамент № 2.4.1
е предоставен за ползване на трето лице. Неговите права са възникнали след тези
на взискателя.
На следващо място, видно от
протокол за опис на недвижими имущества от 04.08.2016 г. по изп.д. №
20158380402633, процесният имот е бил във владение на длъжника и нему той е
оставен за управление. Поради това настоящият съдебен състав приема, че фактически
имотът е бил в държане на длъжника, а данни по изпълнителното дело Л.Б. да е
упражнявала към деня на разпределението фактическа власт върху имота не са налице.
Следователно, вземането й за сумата от 111 231.74 лева не се ползва с
привилегията за предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД,
поради което жалбата е неоснователна.
Разпределението на сумата от
190 970 лева, представляваща продажна цена на процесния имот, е извършено правилно
и следва да бъде потвърдено.
Съответни на т. 5 и т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ са определените от съдебния изпълнител суми за такси и разноски,
сторени във връзка с принудителното изпълнение, насочено върху апартамент №
2.4.1.
Настоящият съдебен състав
дължи да се произнесе по разноските за производството. Неоснователни са
възраженията на адв. В., че не се дължи възнаграждение за юрисК..
Отговорът на частната жалба е изготвен и подписан от юрисК.
и юрисК.и са представлявали ответника по жалбата „Ю.Б.“
АД в откритите съдебни заседания.
Производството по настоящото
дело се е развило в две съдебни заседания. За разглеждане на жалбата срещу
отказа на съдебния изпълнител да издаде съдебни удостоверения следва да се
определи юрисК.ско
възнаграждение в размер на по 50 лева за производството пред СГС и САС.
За разглеждане на частна
жалба в открито съдебно заседание се дължат 120 лева юрисК.ско възнаграждение, съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Съдът споделя възражението на представителя на
жалбоподателя за прекомерност на юрисК.ското възнаграждение от 300 лева.
За произнасяне по
основателността на жалбата срещу протокол за разпределение съдът определя 150
лева, съобразявайки извършените процесуални действия и фактическа и правна
сложност на спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 67551/05.11.2018 г. на
Л.Г.Б.срещу протокол за разпределение от 11.09.2018 г. по изп.д. № 20158380402633
на ЧСИ рег. № 838 на Камарата на ЧСИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, Л.Г.Б., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление сумата
от 250 лева юрисК.ско
възнаграждение за производството.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
София в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.