РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Варна, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110201429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. П. ЗЛ., с ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 21-0433-000032/11.02.2021 год. на Началника на 01 РУП, с което за
извършено нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева.
Жалбоподателят КР. П. ЗЛ. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, тъй като се твърди, че автомобилът не е бил паркиран на посоченото в
НП място, а още по-малко на тротоар. На следващо място, не било взето предвид, че
автомобилът се ползвал от жалбоподателя в качеството му на общопрактикуващ лекар,
поради което и бил паркиран в близост до лекарския му кабинет, като същият го местил, за
да осигури място за паркиране на линейка в случай на необходимост. Излага, че на мястото,
на което е бил паркиран автомобилът не е съставлявал никаква пречка за движението, което
правело случая маловажен. Твърди, че в хода на преписката не били представени и никакви
доказателства за компетентността на актосъставителя, поради което и счита, че обжалваното
НП подлежи на отмяна.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
заявените в нея основания, като акцентира на обстоятелствата, че автомобилът не е бил
спрян на тротоар и не е пречил по никакъв начин на осъществяване на движението.
Въззиваемата страна Началника на 01 РУП при ОД на МВР – Варна не се
1
представлява от законен или процесуален представител по време на откритото съдебно
заседание по делото, представя единствено писмени бележки,в които се моли за
потвърждаване на издаденото НП и присъждане на сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намери за установено следното:
На 17.01.2021г. в гр. Варна КР. П. ЗЛ. управлявал лек автомобил „Пежо 206 СВ“ с ДК
№ В 0898 РХ, собственост на М. Ив. Д..
Около 11.36 часа същият се намирал в гр. Варна, на ул. „Васил Априлов“ до № 8,
когато решил да паркира управлявания от него лек автомобил върху площ, обособена от
пътното платно (като част от тротоара), перпендикулярно на платното за движение, като
автомобилът бил един от многото такива, паркирани на посоченото място и бил обозначен
със знак „лекар“.
Посочените негови действия били забелязани от полицейски служители при 01 РУП,
които преценили, че следва да съставят фиш на собственика на автомобила, като след
постъпване на декларация от същия, че друго лице е управлявало МПС бил съставен АУАН
на лицето –водач на автомобила на 01.02.2021г. Именно този АУАН бил връчен на
жалбоподателя на същата дата.
Въз основа на издадения АУАН на 11.02.2021г. било издадено и процесното НП,
което възприело изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя (че
автомобилът е бил паркиран върху тротоар), като същото било връчено на жалбоподателя
И. на 26.03.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на
всички налични по преписката и приети в съдебно заседание писмени доказателства, които
по единен и безпротиворечив начин установяват описаните по-горе факти. По отношение на
гласните доказателства принципно няма спор, че жалбоподателят е паркирал автомобила на
посоченото в НП място, като единствения спор в случая се явява обстоятелството
представлява ли посочената площ тротоар в какъвто смисъл са показанията на
актосъставителя или не (в каквато насока са показанията на св. Шматов).
При така описаното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което
се явява процесуално допустима.
Процесното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган – от
Началника на 01 РУП, при спазване на предвидените в закона срокове за издаване на АУАН,
респ. на НП.
Видно от показанията на свидетелите – актосъставителят и св. Ш., жалбоподателят
бил спрял лекият си автомобил на тротоара (без значение е обстоятелството дали площта е
била с пръст или плочки).
Съдът кредитира показанията на двамата разпитани по делото свидетели, като
обективни, а и същите не са оборени в процеса, поради което приема за безспорно
2
установено, че същият е паркирал управляваното от него МПС на тротоара на ул. „ Васил
Априлов"№ 4 в нарушение на въведената със закона забрана.
В разпоредбата на чл. 93 от ЗДвП са дадени легалните определения на понятията
"престой" и "паркиране", като от показанията на свидетелите не се установява
управляваното от жалбоподателят МПС да е било престой за слизане или качване на
пътници или товаро-разтоварни дейност, в това число МПС да е било на аварийни светлини,
с оглед обслужване на пациент по спешност или извършването на друга дейност, част от
очевидно осъществяваната от него лекарска практика.
С оглед горното съдът намира, че МПС на жалбоподателя е бил паркиран.
Действително ЗДвП допуска паркиране на тротоара в населено място, но в чл. 94, ал. 3 от
ЗДвП се сочи, че това е допустимо - престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите, но на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
В конкретния случай не се установява да е имало обозначение, че това място е било
определено за паркиране, поради което съдът счита, че горното обстоятелство сочи и за
липсата на предпоставките на чл. 94 от ЗДвП.
От друга страна, опровергаването на останалите факти, а именно че автомобилът е
бил паркиран на място което не е било определено за тази цел от собственика на пътя или
администрацията, също е в доказателствена тежест на наказаното лице – не се твърди от
страна на жалбоподателя, нито се сочат от нея доказателства за съществуването на такова
разрешение на тревна площ на тротоара.
Както се установява от текста на разпоредбата на чл. 94, ал.3 ЗДвП, в частта й
относно предложение две, посочено като нарушена норма в АУАН и наказателното
постановление, престоя и паркирането на МПС върху тротоарите е допустимо само, ако това
са определени от собствениците на пътя или администрацията места за паркиране и то, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци.
В случая по несъмнен начин е установено от събраните писмени доказателства,
предявени на въззивника при връчване на АУАН, че МПС се намира върху тротоара, а
последния не е измежду местата определени за паркиране, като автомобилът е бил спрян
перпендикулярно на платното за движение.
Разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП предвижда две кумулативни
предпоставки – тротоарът да е отнапред определено място за паркиране и между това място
и сградите да има разстояние най-малко 2 метра.
В конкретният случай отсъства едната предпоставка – тротоарът, върху който е
паркиран автомобилът не е място, което да е определено за такава цел. Наличието или
липсата на втората предпоставка не може да промени крайния извод за извършено
административно нарушение и тя следва да бъде изследване само ако първата от двете
3
кумулативно предвидени предпоставки е налице.
Извън относимостта към настоящото производство е възражението, че така спряното
МПС не е създавало опасност и не е правил невъзможно преминаването на другите
участници в движението. Тези фактически основания са релевантни към оспорване на ПАМ,
но нямат отношение към фактическите основания за налагане на процесното
административно наказание за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, където от значение е
наличието на други предпоставки, подробно обсъдени по-горе в настоящото решение.
По изложените съображения съдът намира, че с обжалваното НП жалбоподателят
правилно и законосъобразно е бил санкциониран на осн. чл. 183, ал. 3, ЗДвП, предвиждаща
ГЛОБА в размер на 50 лв. за водач, който неправилно паркира върху тротоар, съобразно
предвиденото в чл. 178е от ЗДвП, като определеното наказание е в минимален размер.
Същевременно нарушението на жалбоподателя не следва да бъде квалифицирано
като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид засегнатите с него интереси –
тези на останалите участници в движението и предвид безкритичното отношение на
жалбоподателя към деянието.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
"Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва,
че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение
(за депозираното писмено становище), което съдът определи в размер на 80. 00 лева, които
следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0433-000032/11.02.2021 год. на
Началника на 01 РУП, с което за извършено нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП на КР. П. ЗЛ. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА КР. П. ЗЛ. да заплати на 01 РУП при ОД на МВР – Варна сумата от 80 лева,
представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на
основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4