Р Е Ш
Е Н И Е №
260024
19.10.2022 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
На пети октомври през две хиляди двадесет и втора година
В публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : Х.
Жисова
Секретар: Цветелина Станчева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията Административно дело номер 67 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по повод жалба на В.Р.В., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 303, адв. Д.Ф. - Р. за обявяване нищожността на Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г. Д. М. върху поземлен имот с идентификатор № 77195.705.442 с площ 337 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 153, със съседи: 77195.705.443, 77195.705.486, 77195.705.441, 77195.705.435, 77195.705.434.
Жалбоподателят твърди, че със Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г., обн. ДВ бр. 51 от 28.06.2019г., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32 ал. 1 от ЗА, бил одобрен план новообразуваните имоти /ПНИ/ в м. 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „Орфей 1“, ж.р. „Изгрев", ж.р. „Куба - 1" и местност „Халилово - юг" в землището на град Хасково, община Хасково, приети от комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, относно възстановено право на собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Г. Д. М. върху новообразуван имот с идентификатор 77195.705.442, ж.р. „Куба", землище на гр. Хасково, с площ 337 кв.м. Същият бил собственик на ПИ 77195.705.442, на първо място съгласно договор за покупко - продажба от 27.09.1970г„ сключен в гр. Хасково, между страните В.Р.В., като купувач от една страна и Г.Р. Т., в качеството си на продавач, в местността "Ючките лозя" над СП "Тих труд", граничещ на изток с М. Т., на запад с нива на Г.М. и нива на Т. Б., на север с помпена станция 900 куб. м. "Висока зона", на юг- път между СП "Тих труд" и нивата, както и на основание давностно владение, констатирано с НА.
Жалбоподателят не обжалвал Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. в законния 14 - дневен срок от публикуването й в ДВ бр. 51 от 28.06.2019г., поради което в полза на възстановените собственици била издадена Заповед № 10 от 06.01.2020г. на Кмета на Община Хасково, с която било наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Г. Д. М. върху новообразуван имот с идентификатор 77195.705.442, ж.р. „Куба", землище на гр. Хасково, с площ 337 кв. м. Тази заповед му била съобщена и той я е обжалвал в законния 14 - дневен срок, за което било образувано и висящо адм.д. № 6/2020г. по описа на Районен съд - Хасково.
Независимо от това счита, че има правен интерес да обжалва и Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която бил одобрен плана на новообразуваните имоти, като нищожна в частта, в която се възстановявало право на собственост на наследниците на Г. Д. М.. Посочено е в жалбата, че жалбоподателят имал правен интерес да бъде изрично обявена за нищожна Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. в частта на възстановения ПИ 77195.705.442, тъй като същата обусловила издаването на Заповед № 10 от 06.01.2020г. на Кмета на Община Хасково, в полза на наследници на Г. Д. М., и дала основание за изменение на КРНИ с отразяване на наследниците на Г. Д. М. като собственици на процесния имот. Правният му интерес произтичал и от обстоятелството, че като административен акт процесната заповед засягала правото му на собственост върху ПИ 77195.705.442.
Изложено е в жалбата, че жалбоподателят бил собственик на поземлен имот с идентификатор № 77195.705.442 с площ 303 кв.м, съгласно договор за покупко - продажба от 27.09.1970г., сключен в гр. Хасково, между страните В.Р.В., като купувач от една страна и Г.Р. Т., в качеството му на продавач, в местността "Ючките лозя" над СП "Тих труд", граничещ на изток с М. Т., на запад с нива на Г.М. и нива на Т. Б., на север с помпена станция 900 куб. м. "Висока зона", на юг- път между СП "Тих труд" и нивата. С Удостоверение № И 12 от 05.10.1989г., Изпълнителният комитет на Общинския народен съвет - Хасково, обл. Хасковска, съгласно ПМС № 26 на Националния съвет на отечествения фронт от 1987г. и Решение № 140, протокол от 20.12.1988г. на ИК на ОбНС - Хасково, се предоставяло право на ползване на В.Р.В.,*** върху земя: нива в размер на 300 кв.м., находяща се в землището на гр. Хасково, обл. Хасковска, местност о-в Куба, № 153 по парцеларния план, която земя можела да се ползва за самозадоволяване, отдих и почивка. Съгласно чл.12, ал. 1 и 2 от ПМС № 26 на Националния съвет на Отечествения фронт от 23.04.1987г., земята се предоставяла безвъзмездно за безсрочно ползване, като същата можела да се стопанисва и от наследниците им, когато се ползвала при условията и по реда на това постановление. В тази връзка била и приложена към жалбата молба, адресирана до председателя на КТСУС при Общински народен съвет-Хасково с вх. № 194-В-216/20.11.1988г., за издаване на скица за парцел. Видно било от текста на молбата, че към същата бил приложен документ за собственост, а именно Удостоверение № И12 от 05.10.1989г. за парцел № 153 по плана на гр. Хасково, обл. Хасковска, кв. Куба, като се искало издаване на скица от регулационния план за парцела / имота, която да послужи пред съда. Предвид гореизложеното, правото на собственост на жалбоподателя било предоставено за безсрочно ползване от Общинския народен съвет - Хасково още през 1989г., като това право било упражнявано в пълен обем и същото било признато на самостоятелно основание както от Общинския съвет –Хасково, така и от нотариуса, издал нотариален акт на земята и построената в нея, съгласно предназначението й /за отдих и почивка/ Вила.
Посочено е по-нататък в жалбата, че с НА № 49 от 23.10.1992г., том V, дело № 2224/1992г., вписан в СВ - Хасково, нотариус Х. К. - нотариус при Хасковски районен съд, на основание постановлението от 20.10.1992г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нот. дело № 2224/1992г. и съгласно чл. 483 ГПК, жалбоподателят бил признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: нива от 300 кв.м., находящ се в местността "Куба" - Хасковско землище, заснета с № 153 по кадастъра на района и попадаща в зоната за отдих и почивка в извън строителните части на град Хасково, при граници: път, М. Т., Й. М. и Д. Б., а с НА № 41 от 27.01.1998г.том II дело № 272/1998г„ вписан в СВ - Хасково, И. В. - районен съдия при Районен съд - гр. Хасково, на основание постановлението от 27.01.1998г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 272/98г. и съгласно чл. 483 от ГПК, жалбоподателят бил признат за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: сезонна сграда /Вила/, с площ от 25 квадратни метра, построена в имот с планоснимачен № 153 в местността "Куба"-1, Хасковско землище, с площ на имота 0,3 - нула цяло и тридесет декара, при граници на същия: имот с планоснимачен №155, №156 и №152, тоест изградил в процесния имот сграда - вила с площ 25 кв.м. Видно било от Справка за местни данъци и такси с ПИК на НАП по партидата на жалбоподателя, че поземленият имот и изградената в него сграда били декларирани от 05.03.1998г. и за същите се плащал данък за недвижимия имот и такса битови отпадъци. Доказателство затова били приложените към жалбата приходни квитанции за платен данък МДТ към общ. Хасково на земя и сграда, находящи се в гр. Хасково, кв. Куба 1 и 2 за 2017г., 2018г.,2019г. и 2020г.
Изложено е твърдение, че след закупуване на имота /1970г./ жалбоподателят го владеел несмущавано от никого и никой нямал претенции за собствеността му.
Жалбоподателят обосновава нищожността на Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с обстоятелството, че в обжалваната част относно възстановяване право на собственост на наследници на Г. Д. М. върху ПИ 77195.705.442, заповедта била лишена изцяло от законова опора, която незаконосъобразност следвало да се приравни на пълна нищожност, а позоваването на нищожност му давала възможност да обжалва заповедта в частта на ПИ 77195.705.442 без ограничение във времето, съгласно чл. 149 ал. 5 от АПК.
По отношение на поддържаните в жалбата основания за нищожност е посочено, че ПИ 77195.705.442 не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването на този имот в плана на новообразуваните имоти и възстановяването му на наследници на Г. Д. М. на основание на § 4к ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ било съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност. Изложено е, че жалбоподателят се легитимирал като собственик на ПИ 77195.705.442 въз основа на договор за покупко-продажба и обстоятелствена проверка, констатирано с НА № 49 от 23.10.1992г. и с НА № 41 от 27.01.1998г. При издаване на акта нотариусът се бил позовал на множество документи, издадени от различни институции, които дали необходимата информация за признаване на правото на собственост на В.Р.В., което изключвало да е бил ползвател на този имот. В КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г., имотът бил заснет с идентификатор № 77195.705.442 и бил с площ 337 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 153, със съседи: 77195.705.443, 77195.705.486, 77195.705.441, 77195.705.435, 77195.705.434. След закупуване на имота /1970г./, както и след снабдяване с НА № 49 от 23.10.1992г., жалбоподателят го владеел постоянно и несмущавано от никого, което владение продължавало и досега. Имотът бил деклариран в Данъчна служба при Община Хасково и за него се заплащали дължимите данъци. Изложеното обосновавало извода, че жалбоподателят притежавал правото на собственост върху ПИ 77195.705.442 с площ 337 кв.м въз основа на надлежни документи за собственост и никога не бил изгубвал тази собственост. Той не бил ползвател на процесния имот и имотът не бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др., образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което незаконосъобразно този имот бил включен в плана на новообразуваните имоти по § 4 ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него било възстановено право на собственост на наследниците на Г. Д. М..
Не била налице според жалбоподателя и материалноправната предпоставка на § 4б ал. 1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4 ал. 1. Това произтичало от разпоредбата на § 4к ал. 7, която препращала към §4, свързан с § 4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ. Процесният имот 77195.705.442 не представлявал земеделска земя, а бил урбанизирана територия Следвало да намери приложение чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 28а ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени, поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, имали право на обезщетение по реда на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Не било налице законово основание да се възстанови правото на собственост на наследници на Г. Д. М. върху ПИ 77195.705.442 на основание Решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51170/26.02.1992г. по чл. 11 ЗСПЗЗ. и поради липса на идентичност между притежаваните от Г. Д. М. ниви, за които било подадено заявление за възстановяване на собствеността в ПК - Хасково и процесния имот, собственост на жалбоподателя, поради което Заповед № ДС - 28 -1 от 11.06.2019г. в обжалваната част била нищожна, поради липса на предмет.
Въз основа на
изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да бъде обявена нищожността
на Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен управител на област
Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта на възстановеното
право на собственост на наследници на Г. Д. М. върху поземлен имот с
идентификатор № 77195.705.442 с площ
337 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на
трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 153, със
съседи: 77195.705.443, 77195.705.486, 77195.705.441, 77195.705.435,
77195.705.434.
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител в лицето на адв. Д.Ф. ***, която поддържа жалбата и посочените в нея съображения, моли същата да бъде уважена като излага допълнителни аргументи в подкрепа на становището си в депозирани писмени бележки.
Ответникът Областен управител на Област Хасково, както и заинтересованите страни Д.К.М., Г.Й.М. и А.Й.К., не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание, не вземат и писмено становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ, същият бил обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019г. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е обжалвана от страна на жалбоподателя. Относно реда за разгласяване на оспорения административен акт са приложени и Извадки от в. „Сега“ бр. 166 от 18.07.2019 г. и от в. „Марица“ бр. 165 от 18.07.2019 г.; Обявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Областна администрация и от Община Хасково; Разпечатка от сайта на ОА с публикувано съобщение за издадената Заповед ДС-28- 2/28.06.2019 г.; Извадка от ДВ бр. 55/12.07.2019 г. , в който е публикувана Заповед ДС-28-2/28.06.2019 г.; Констативен протокол от 02.07.2019 г. за поставяне на обявление на таблото на община Хасково за издадената Заповед ДС-28-1/11.06.2019 г.
Приложени са от ответника и Протокол № 1, от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, както и Протокол № 2 от от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково. От представения Протокол № 4 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се установява, че планът на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково е приет с отразените в графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби.
От
представената извадка от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на
ж.р.“Куба -1“ за процесния имот като правоимащ стар
собственик или собственик към датата на приемане на помощния план са посочени В.
Р.В. и Г. Д. М., а също е отбелязан и НА № 49/92г.
Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на новообразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още и Техническо задание за изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр. Хасково, община Хасково, със схема на землище Хасково с контурите на жилищните райони и Халилово юг; Списък на признатите и непризнати имоти, попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землище на гр. Хасково; Списък на ползвателите, платили суми по банкова сметка *** §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати съответното обезщетение за ж. р. „Куба 1“ гр.Хасково, както и график и извадка от протокол за анкетиране на собствениците /наследниците/ на земеделски земи, непризнати от Поземлена комисия гр.Хасково с мотив „попадащи на териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землище гр.Хасково“, вкл. и на жилищен район „Куба“ гр. Хасково, касаещ процесния имот (л.124), според която анкетирането е извършено от Д.К.М.;
Съгласно Заповед № 10/06.01.2020 г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Куба“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51170 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4013/03.12.2019 г. и със същата се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. Д. М. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.705.442, ж.р.“Куба“, землище гр.Хасково, с площ 337 кв. м. при граници и съседи: 77195.705.441, 77195.705.486, 77195.705.443, 77195.705.434, 77195.705.435; ограничения в собствеността няма. В тази връзка като писмено доказателство към допуснатата съдебно-техническа експертиза е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по делото от ОСЗ Хасково, от Община Хасково и от ответника Решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на Г. Д. М.,***, както и Протокол № 36-24 за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на град Хасково от 21.12.1994 г., според който е отказано да бъде признато правото на възстановяване на наследниците на Г. Д. М. собствеността с план за земеразделяне на нива от 15.000 дка в местността Ючки лозя с мотив, че за отказаните имоти не са представени писмени доказателства и те се възстановяват по параграф 4, поз. 1-7 дка. С решението се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Г. Д. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 7.000 дка, находяща се в терен по §4 на гр. Хасково в местността „Ючки лозя“. Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.
В приложената преписка по заявление № 51170 от 26.02.1992г. се съдържат и Заявление от Д. С. М. като наследник на Г. Д. М. с вх. № 2088/26.02.1992г. до Общинската (кметска) поземлена комисия гр. Хасково, ведно с декларация от 26.02.1992 г. и декларация, подписна от Й. Г.М. от 26.02.1992 г. Видно от Удостоверение с изх. № 730/01.06.1992 г. , издадено от Общински съвет гр. Хасково, Г.М. е подарил на ДПФ 7 дка земя в местността Ючките лозя, Хасковско землище с протокол от 04.10.1965 г. на ТПС комисия.
Според писмо на ОСЗ Хасково, решенията и протоколите с подписи на членовете на комисията в ОСЗ са издадени в един оригинал и са връчени на лицето като след това се издават дубликати на тези решения като от специализиран програмен продукт „Фарма 3“ може да бъде изготвен единствено дубликат на решение № 36-51 от 01.04.1998г., заместващ оригинала при необходимост.
Безспорно е също обстоятелството, че заинтересованите страни Д.К.М., Г.Й.М. и А.Й.К. са пълният кръг наследници на Г. Д. М., доколкото първата от тях е съпруга на единствения му син Й. Г.М., а Г.Й.М. и А.Й.К. са негови деца.
За удостоверяване на правото си на собственост от страна на жалбоподателя са представени договор за покупко - продажба от 27.09.1970г., видно от който Г.Р. Т., в качеството си на продавач, продава на В.Р.В. недвижим имот от 303 кв. м. в местността "Ючките лозя" над СП "Тих труд", граничещ на изток с М. Т., на запад с нива на Г.М. и нива на Т. Б., на север с помпена станция 900 куб. м. "Висока зона", на юг- път между СП "Тих труд" и нивата.
Според нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 49, том V, дело № 2224/1992г., от 23.10.1992г. на Х. К. - нотариус при Хасковски районен съд, жалбоподателят е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: нива от 300 кв.м., находящ се в местността "Куба" - Хасковско землище, заснета с № 153 по кадастъра на района и попадаща в зоната за отдих и почивка в извън строителните части на град Хасково, при граници: път, М. Т., Й. М. и Д. Б..
Според нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 41 том II дело № 272/1998г., от 27.01.1998г. на И. В. - районен съдия при Районен съд - гр. Хасково, жалбоподателят е признат за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: сезонна сграда /вила/, с площ от 25 квадратни метра, построена в имот с планоснимачен № 153 в местността "Куба"-1, Хасковско землище, с площ на имота 0,3 - нула цяло и тридесет декара, при граници на същия: имот с планоснимачен №155, №156 и №152, тоест изградил в процесния имот сграда - вила с площ 25 кв.м.
Представени са и Скица на поземлен имот с идентификатор: 77195.705.442 № 15-568201 от 01.07.2020г. и Скица на сграда с идентификатор: 77195.705.442.1 № 15-568215 от 01.07.2020г., издадени от Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково.
Видно от приобщеното като писмено доказателство по делото Удостоверение № И 12 от 05.10.1989г., Изпълнителният комитет на Общинския народен съвет - Хасково, обл. Хасковска, съгласно ПМС № 26 на Националния съвет на отечествения фронт от 1987г. и Решение № 140, протокол от 20.12.1988г. на ИК на ОбНС - Хасково, предоставя право на ползване на В.Р.В. върху земя: нива в размер на 300 кв.м., находяща се в землището на гр. Хасково, обл. Хасковска, местност о-в Куба, № 153 по парцеларния план, която земя може да се използва за самозадоволяване, отдих и почивка.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че не са открити данни процесния имот да е бил предоставян за ползване и да е бил придобиван по реда на §4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Местоположението на нивата от 7.000 дка, възстановена на наследниците на Г. Д. М., в помощния план е установено в следствие на събраните данни при анкетирането. Процесният ПИ с идентификатор 77195.705.442 е идентичен с имот № 153 по кадастралния план, одобрен със заповед № 969/1988 г и отразен в помощния план. Според вещото лице, имотът попада в земеделските земи, правото на собственост върху които е възстановено на наследниците на Г. Д. М., както и че към момента съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Хасково, ПИ с идентификатор 77195.705.442 е отразен като поземлен имот 77195.705.442, област Хасково, община Хасково, гр.Хасково, „Куба 1“, вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м.), площ 337 кв.м., стар номер: 153. Имотът е неурегулиран като за района има изработен план за улична регулация. Относно сградата е изведено заключение, че същата е построена преди 1987 г.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. Ал. 6 на цитирания § 4к от ЗСПЗЗ, както и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ предвиждат, че плана на новообразуваните имоти се одобрява със заповед на областния управител. В чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези разпоредби се налага извода, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща.
В закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая не е налице, доколкото обжалваният административен акт е издаден от областния управител по местонахождение на имота. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока, какъвто безспорно не е настоящият случай, тъй като оспорваната заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. На следващо място, следва да се отбележи, че съществените нарушения на административно-производствените правила при издаване на административен акт по начало не водят до неговата нищожност. Съдебната практика приема, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че заявените всъщност нарушения на материалния закон – при изработване на помощния план, плана на новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Тоест нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Следователно, дори и да се приеме, че изложените доводи от жалбоподателя, обосноваващи тезата му за нищожност на заповедта на областния управител са основателни, то същите касаят законосъобразността й поради противоречие с материалноправни разпоредби при издаването й, но не и с интензитет, който да изведе заключение за нищожност на процесната заповед. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт не страда от такива съществени пороци, а с оглед доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията му за притежание на правото на собственост върху процесния имот, следва, че е налице спор за материално право, който е недопустимо да бъде разрешен в настоящото производство, а подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
По изложените
съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г.
на Областния управител на област Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г.
Д. М. върху поземлен имот с идентификатор № 77195.705.442 с площ 337 кв.м, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, номер по
предходен план: 153, със съседи: 77195.705.443, 77195.705.486, 77195.705.441,
77195.705.435, 77195.705.434, не е нищожна, а доводите на жалбоподателите
неоснователни, поради което направеното оспорване
следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и липсата на искане от страна на ответника и на заинтересованите страни за разноски по реда на чл.143 АПК, то такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Р.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 303, адв. Д.Ф. - Р., против Заповед № ДС
– 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, издадена на
основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на
собственост на наследници на Г. Д. М. върху поземлен имот с идентификатор №
77195.705.442 с площ 337 кв.м, с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 153, със съседи:
77195.705.443, 77195.705.486, 77195.705.441, 77195.705.435, 77195.705.434.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ : /п/ не
се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М. Б.