№ 18118
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110125358 по описа за 2024 година
Ищецът твърди, че към 04.03.2020 г. е застраховател по застраховка автокаско за л.а. БМВ
740, с рег. № СВ5272РМ, на която дата автомобилът е претърпял имуществени вреди –
увредена предна дясна гума, вследствие от попадане в необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно, намираща се в гр. София, на ул. „Понор“. Сочи, че вредите на
автомобила са отстранени от ***, на което е заплатил сумата от 747,20 лв. и е сторил
ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв. Поддържа, че е поканил ответника – лице,
което следва да поддържа изправността на пътя, тъй като е част от пътната мрежа –
публична общинска собственост, да възстанови сумата от 757,20 лева, от които сумата
747,20 лева платено обезщетение и 10 лева ликвидационни разноски с покана, получена на
29.05.2020 г., но сумата не била платена. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което дължал на ищцовото дружество обезщетение за забава в размер на 253,40 лв.
за периода 07.03.2021 г. – 06.03.2024 г. Интересът си от установителни искове за посочените
суми обосновава от издадена в негова полза заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
13946/2024 г. по описа на СРС, 125 състав, срещу която в срок е подадено възражение по чл.
414 ГПК. Претендират се разноски.
В срока за отговор, *** оспорва предявените искове, като счита, че не се доказва
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и застрахованото лице, тъй
като не било ясно кой се е подписал в застрахователната полица за „застрахован“, а отделно
от това в нея не бил посочен и регистрационен номер на МПС. Оспорва механизма на
настъпилото произшествие с твърдения, че не са доказани точните характеристики на
дупката и конкретните увреждания по автомобила. Посочва, че липсвало уведомяване на
КАТ, не бил съставен протокол за ПТП и не бил изготвен снимков материал по надлежния
1
ред. Липсвали доказателства и за това, дали водачът не е употребил алкохол или наркотици.
Счита, че не е доказано да е собственик или задължено лице по поддръжка на пътя, на който
се твърди да е настъпило ПТП. Не оспорва факта на плащане на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца. Моли се за отхвърляне на предявените искове и се
претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Следователно отговорността на ответника е предпоставена от установяването на
следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между увреденото лице и ищеца
за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен
риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД
елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност / вреди,
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по
повод изпълнението на работата /.
С определението по чл.140 ГПК, по което страните нямаха възражения и бе обявено
за доклад по делото, съдът отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че ищецът е заплатил сумата 747,20 лева обезщетение и е сторил ликвидационни
разноски в размер на 10,00 лв., както и че претенция на ищеца за заплащане на сумите е
връчена на ответника на 29.05.2020 г. И че л.а. БМВ към датата на ПТП е собственост на
„Уникредит Лизинг“ ЕАД. По силата на договора за застраховка, ищецът е приел да покрива
риска от вреди на посоченото МПС. Видно от договора за застраховка „автокаско”, налице е
покритие по „пълно каско”. Доводите на ответната община, че не се доказва наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и застрахованото лице, тъй като не било
ясно кой се е подписал в застрахователната полица за „застрахован“, не следва да се
разглеждат от съда – ответникът не е материално легитимиран да направи възражение, че
представител на дружеството „Уникредит Лизинг” ЕАД не подписал договора – такава
легитимация / да оспори/ има само представляващият дружеството, при хипотезата на чл.301
ТЗ. Относно възражението, че неясен е обектът на застраховка, поради непосочването на
регистрационен номер, в полицата е посочена рама на автомобила, която, при сравнение с
„досие на полица”, в която регистрационен номер на автомобила е посочен, съвпада с
2
посочения в досие и полица. Възраженията, направени за първи път в първото о.с.з.,
непосочени в отговора на исковата молба, че водачът на МПС не е представил валидно
свидетелство за правоуправление, първо са преклудирани, второ са неоснователни, защото
представител на ищеца към датата на заявлението е извършил проверка затова
обстоятелство – в рамките на заявлението е посочен номер на СУМПС на водача, както и
срок на валидност.
Видно от заявление за изплащане на обезщетение за вреди, адресирано до ищеца, на
5.3.2020г. С. В. Р. е декларирал пред ищеца, че на предишния ден, 4.3.2020г., около 19,40
часа в град София, в района на комплекс „ Свети Георги”, водачът е посочил, чее карайки в
дъжд и намалена видимост, попаднал в голяма и дълбока дупка на платното, като предна
дясна гума се спукала. На декларацията на водач, съставена на 5.3.2020г., е посочено, че
дупката се е намирала на средата на пътното платно на улица „Понор”, като е изрисувана
скица. Водачът на МПС – Р. е разпитан пред СРС, като същият не помни подробности от
ПТП, предвид отдалечеността на времето. Въпреки изложеното, сочи на съда, че помни
ПТП, което се случило с автомобил БМВ в района на комплекс „Свети Георги”, на отбивката
до Ветеринарна клиника „Син кръст”.
Изложеното от водача, ведно с декларираните от него обстоятелства пред
застрахователя са достатъчни да обосноват извода, че ищецът е доказал твърдението си, че
застрахованият по имуществена застраховка л.а.е претърпял ПТП на улица „Понор”.
Доводите на ответната община в отговора на исковата молба касаят недоказаност на
конкретните характеристики на дупката, както и конкретните увреждания на автомобила.
Характеристиките на дупката се описват от водача пред съда – той посочи, че дупката била
на пътя, като била изрязана, и ръбовете й директно се забили в гумата, което обуславя
извода на съда за недоказаност на първото възражение, а конкретните увреждания на
автомобила са посочени от водача в декларацията пред застрахователя, и уведомлението по
щета.
Улица „Понор” е общински път, по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена да осъществява дейностите по
поддържането му е именно ответната ***, която съобразно чл. 13 ЗДвП дължи означаване на
съответната дупка с необходимите пътни значи с оглед предупреждаване на участниците в
движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13
ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е
довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по
чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че вредите са настъпили по различен
начин. Липсват каквито и да е доказателства затова вредите да са били на л.а. отпреди, като
3
тази констатация, едновременно със заключението на САТЕ, че вредите от техническа гледна
точка отговарят като да са получени от попадане в дупка, сочат на този механизъм. По
делото ответникът, който носи тежестта затова обстоятелство, не доказа дупката да е била
обозначена по някакъв начин, нито да е била обезопасена.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което означава
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той би
бил преди деликта, поради което следва да се вземат предвид извършените от увреденото
лице разходи за ремонт с нови части..
Допустимо е, застрахованият по застраховка “Каско на МПС” да представи доказателства
за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за
извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, в който случай
застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203,
ал.3 КЗ отм/. / в този смисъл е решение на ВКС по т.д.№ 20169/2011г. на ІІ ТО, постановено
по този въпрос в производство по чл.290 ГПК/. Видно от заключението, платената стойност
за ремонт на л.а. възлиза на стойността по средни пазарни цени,
Поради изложеното, искът за заплащане на обезщетение е основателен за целия му
размер. Относно възражението по дължимост на ликвидационни разноски, то същите се
дължат по силата на законова разпоредба - чл.411 КЗ, а съгласно заключението на САТЕ,
начисленият размер от 10 лева е в рамките на обичайния.
По делото е безспорно, че ответникът е получил покана на 29.05.2020 г. за
извънсъдебно плащане. В поканата е даден 7- мо дневен срок, след изтичането на който,
длъжникът изпада в забава. С оглед диспозитивното начало, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва следва да се уважи както е поискана – от 7.3.2021г. до
7.3.2024г. , като размерът й – 253,40 лева, отново не е спорен по делото.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца се следват своевременно поисканите разноски :
50 лева държавна такса, платена още на заповедно производство и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение за същото производство, както и 50 лева държавна такса,
довнесена в исковото производство, 400 лева САТЕ и следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева, съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА за установено, че *** с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, дължи на
***ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, улица „Стефан
Караджа“ № 2 сумата 757,20 лева , от които сумата 747,20 лева главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. БМВ" с
рег.№ РВ5000ХТ, който на 4.3.2020г. по време на движение в град София, на улица "Понор"
е попаднал в необезопасено, несигнализирано препятствие на пътното платно - дълбока
дупка , и 10 лева ликвидационни разноски по щетата, ведно със законна лихва за период от
07.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 253,40 лева представляваща лихва за забава
за период от 07.03.2021 г. до 07.03.2024 г. , за които суми по гр.д№ 13946/2024г. на СРС, 125-
ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА *** с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, да заплати на ***ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, улица „Стефан Караджа“ № 2
сторените разноски: сумата от 100 лева по гр.д.№ 13946/2024г- и сумата от 550 лева по гр.д.
№ 25358/2024г.
Сумата е платима по банков път, по сметка: BG79CECB97901061905000.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5