№ 270
гр. ***, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20233230200532 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: ****,
срещу наказателно постановление № 23-0851-**** от 14.02.2023 г., издадено
от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - ***, с
което на Е. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: ****, ет. 1, ап. 1, за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лв. и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
наложените наказания.
***кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства,
намира за установено следното:
1
Относно допустимостта на жалбата:
С жалбата се навеждат доводи, че жалбоподателят е получил
Наказателно постановление № 23-0851-****/14.02.2023 г., издадено от И.В.Н.
- началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР *** на дата
18.04.2023 г., при което е установил, че подписът, положен в разписката към
наказателното постановление не е негов. В същото време в разписка към
Наказателно постановление № 23-0851-****/14.02.2023 г. е посочено, че
наказаното лице Е. Ю. А. е получила наказателното постановление на
01.03.2023 г.
Съдът, с оглед проверка допустимостта на жалбата е задължил
Началника на група „ОПТП, АНД и ИАД“ в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР *** в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи
доказателства, от които да е видно Наказателно постановление № 23-0851-
****/14.02.2023 г., на кого е било връчено.
По делото е приложена справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР ***, видно от която наказателното постановление № 23-0851-
****/14.02.2023 г. е било изпратено от Първо РУ на МВР *** за неговото
връчване като наказателното постановление е върнато с писмо с рег. № 851р-
1320/06.06.2023 г., като се сочи, че в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
*** нямат информация на кого е връчено обжалваното наказателно
постановление.
Видно от заключението на вещото лице по назначената, изготвена,
неоспорена и приета от съда графическа експертиза изследваният подпис и
сравнителните образци от подписи на Е. Ю. А. са с различия в
транскрипцията и са графически несъпоставими, поради което не може да се
извърши сравнителен анализ и да се отговори на поставената задача, дали А. е
изпълнила или не изследвания подпис.
В случая, с оглед заключението на вещото лице, съдът е намерил, че
административнонаказващият орган, чиято тежест е да докаже редовността на
връчването на наказателното постановление, не е установил надлежното му
връчване на жалбоподателя. Поради това не е започнал да тече срок на
обжалване на наказателното постановление, т.е. жалбата, подадена срещу
него не е просрочена.
Ето защо, съдът е намерил, че жалбата е процесуално допустима, като
2
подадена от лице, което има правен интерес и в законоустановения 14-дневен
срок, в която насока се е произнесъл с протоколно определение в съдебно
заседание, проведено на 25.08.2023 г.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
На 29.12.2022 г. на Е. Ю. А. е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GА № ****. С АУАН на Е. Ю. А.
е повдигнато обвинение за това, че на 29.12.2022 г., в 02:04 часа, в гр. ***, по
ул. „***“, в посока ул. „****“, управлява лек автомобил „***” с рег. № ****,
след като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
20.12.2022г., на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по
пътищата.
С оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.
2 от НК, материалите били изпратени по компетентност на Районна
прокуратура ***.
С постановление от 08.02.2023 г., Районна прокуратура *** отказала да
образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, в случая
липсвал признак от субективната страна на престъплението, тъй като деецът
не е съзнавал, че управляваното от него чуждо моторно превозно средство е с
прекратена регистрация.
Представителят на държавното обвинение постановил, препис от
постановлението, ведно с материалите по преписката, да се изпратят на
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - *** с оглед преценка за
реализирането на административнонаказателната отговорност на Е. А..
Въз основа на постановлението на Районна прокуратура ***, съобразно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). С него на Е. Ю. А. е вменено нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са й
наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
(шест) месеца.
Наказателното постановление е издадено от компетентния
3
административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове
за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни
нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват
контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е
служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 29.12.2022 г., в град ***, Е. Ю. А., управлявала лек автомобил „***”
с рег. № ****, собственост на нейната майка И.Г. А..
Управляваният от Е. Ю. А. автомобил бил без валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което моторното
превозно средство било със служебно прекратена регистрация на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 20.12.2022 г.
Около 02:40 часа на 29.12.2022 г., управлявайки автомобила си по ул.
„***“ в посока ул. „****“, А. била спряна от полицейските служители Б. Г. Б.
и Д. Й. Д.. От Е. Ю. А. били снети писмени обяснения, видно от които, същата
не е знаела, че управляваният от нея лек автомобил „***” с рег. № ****, е със
служебно прекратена регистрация.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства –
постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от
08.02.2023 г., както и материалите по прокурорска преписка № 124/2023 г. по
описа на Районна прокуратура ***.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се
налагат следните правни изводи:
Съгласно легалната дефиниция по чл. 6, ал. 1 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
4
административен ред.
В случая деянието на нарушителя в качеството му на водач на моторно
превозно средство е под формата на действие – управление на моторно
превозно средство. Налице е и другият признак от обективната страна на
нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – липсата на надлежна регистрация на
автомобила към датата на деянието. Видно от доказателствата по делото,
моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация от
20.12.2022 г. От писмените доказателства се установява и правното основание
за прекратяване на регистрацията на управляваното от нарушителя моторно
превозно средство, а именно - на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уведомяването
на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за
възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното
превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на
регистрацията. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство
за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
5
Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство
е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието
на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната
отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната
действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на
фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това
незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно
средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което
липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото
обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично
достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената
регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в
който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, е със защитена информация. Неспазването на изрично
записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното
превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни
последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване
на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което
е предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от
Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1,
т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.
6
Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за
административния орган да уведоми собственика за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е
уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция“, при
връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг
начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
от сектор „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да
се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства
и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да
бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага. В тази насока е и
задължителната съдебна практика – Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и І и ІІ
колегии на ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г.
Анализът на правната уредба и на събраните гласни и писмени
доказателства в настоящия случай, изключват знанието на нарушителя
относно фактическите обстоятелства от състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. По делото е безспорно, че водачът не е
собственик на процесния автомобил, че данни за служебното прекратяване на
регистрацията не са вписани в свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство, а такива се съдържат само в автоматизираната
информационна система на сектор „Пътна полиция” и са станали известни на
нарушителя едва по време на проверката.
В случая липсва субективния елемент на административното
нарушение, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят,
поради което наказателното постановление следва да бъде отменено, като
постановено в противоречие с материалния закон.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за
7
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби пред административния съд и предложения за възобновяване се
прилагат разпоредбите на НПК.
Предвид изхода на делото – отмяна на наказателното постановление и
на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по
делото в размер на 130,63 лева (сто и тридесет лева и шестдесет и три
стотинки), представляващи направени разходи за извършване на графическа
експертиза в съдебно заседание, следва да останат за сметка на държавата.
Жалбоподателят не претендира направени по делото разноски. Липсват
и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от изхода на
спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон,
поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0851-**** от 14.02.2023г.,
издадено от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР -
***, с което на Е. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: ****, ет. 1, ап. 1, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста)
лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
(шест) месеца.
На основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските
по делото в размер на 130,63 лева (сто и тридесет лева и шестдесет и три
стотинки), представляващи направени разходи за извършване на графическа
експертиза в съдебно заседание, остават за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд *** в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
8
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9