Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Росен Димитров
при
секретаря Надежда Масова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 448 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр. 3-то от ГПК за установяване
несъществуването на ипотечно право и обезпечително правоотношение, както и иск
с правно основание чл. 90, ал.1 във вр с чл. 88 от ЗКИР за установяване недействителността на вписването на подновяване на договорна
ипотека.
Ищецът П.П.Б. чрез адв. И.И.Й.-Т. твърди в исковата молба, че е ипотекирал собствения
си недвижим имот в полза на “К.Т.Б.”АД (КТБ), като това е било обективирано в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 69, том XI, н.д 10734 от 25.05.2011 г. Ипотеката е служила
като обезпечение за банков кредит в размер на 360 000 евро, сключен между КТБ и
П. Х.Б.. Излага съображения, че на 26.11.2014 г. е учредил договорна ипотека за
същия недвижим имот в полза на “П.и.б.” АД (ПИБ). Поддържа, че на 18.02.2015 г.
първата по време договорна ипотека, учредена на 25.05.2011 г. в полза на
ответника КТБ е била заличена.
Навежда
доводи, че вписването на подновяване на
договорната ипотека, по искане на КТБ, е недопустимо, тъй като същата вече е
била заличена въз основа на предоставено от ответника КТБ писмено съгласие по
смисъла на чл. 179, ал. 2 от ЗЗД.
Наред
с това поддържа, че вписването на подновяването на договорната ипотека е
нищожно по смисъла на чл. 170 от ЗЗД, тъй като съдържа неверни обстоятелства по
отношение на личността на длъжника по обезпеченото вземане, както и по
отношение на личността на ипотекарния длъжник. Счита,
че вписването е недопустимо, тъй като подновяването е поискано след изтичането
на преклузивния шест месечен срок предвиден в § 5 от
ЗИД на ЗБН.
Ищецът
твърди още, че обезпеченото вземане на П. Х.Б. към КТБ е било вече погасено към
момента на вписването на подновяването на договорната ипотека, като се позовава
на влязло в сила съдебно решение на ВКС по отношение действителността на
погасяването на това вземане. Прави искане за конституиране на трето лице-
помагач ПИБ. Излага доводи, че разпоредбата на § 5 от ЗИД на ЗБН е обявена за
противоконституционна и не следва да намери приложение по процесния спор.
Ето защо моли съдът да постанови
решение, с което да установи несъществуването на ипотечното право и
обезпечителното правоотношение, учредено с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, акт № 181, том I, рег.№ 3420, дело № 155/2011г. и
установяване несъществуването /недействителността/ нищожността на вписано на
23.04.2018 г. в Имотния регистър подновяване на договорна ипотека, акт № 287,
том XIII, 2018 г. и поправката от 05.06.2019 г. и като последица от това да разпореди заличване на вписването на подновяването на договорната
ипотека в полза на ответника КТБ.
Претендира изплащане на сторените от
него разноски по делото.
Ответникът
“К.Т.Б.”АД оспорва иска като твърди, че е неоснователен.
Релевира възражение,
че заличаването на договорната ипотека от 18.02.2015 г. е недействително, тъй
като това заличаване е извършено въз основа на писмена-молба съгласие от
назначените квестори на КТБ. Това се е случило в периода от поставянето на
банката под специален надзор и затова ex lege, заличването е недействително съгласно § 5,
ал. 1 от ЗИД на ЗБН.
Твърди,
че задължението по договора за банков кредит е частично погасено чрез
прихващане, а не изцяло и съгласно § 5, ал. 3 от ЗИД на ЗБН е
била подновена договорната ипотека от 23.04.2018 г.
Излага
съображения, че извършеното прихващане от П. Х.Б. обективно уврежда останалите
кредитори, защото намалява масата на несъстоятелността.
Оспорва
твърдението на ищеца за вписани неверни обстоятелства при подновяването на
договорната ипотека. Поддържа, че подновяването на договорната ипотека съгласно
§ 5 от ЗИД на ЗБН не попада в хипотезата на повторно учредяване на ипотека
върху процесния имот.
Третото
лице-помагач П.И.Б. АД поддържа, че
исковата молба е основателна и доказана и моли съдът да постанови решение, с
което да се установи несъществуването на ипотечното право и обезпечителното
правоотношение, както и да се прогласи нищожност на вписването на подновяването
на договорната ипотека.
Доказателствата
по делото са писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
По делото е представен нотариален акт от 26.07.2006 год. за
дарение на недвижим имот, № 114, том I, рег. №
3480, дело №104/2006 г. От този документ се установява, че П.П.Б. е собственик на недвижим имот с идентификатор
68134.101.15.I.14, находящ се в сграда №1, разположен в поземлен имот с
идентификатор 68134.101.15, с адрес на
имота: гр. София, район “Средец”, ул. “**********бивш етаж 4, заедно с
171.34/2000 идеални части от поземления имот, в който е построена сградата.
От приложения по делото нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, акт №181, том I, рег. №3420,
дело № 155/2011 г., по описа на нотариус с рег. № 324 се установява, че П.П.Б. е учредил на 25.05.2011 г. договорна ипотека за
горепосочения имот в полза на КТБ като обезпечение по чужд дълг, а именно дългът
по договор за банков кредит в размер на 360 000 евро между П. Х.Б. и КТБ.
Съдът установи, че на 18.02.2015 въз основа на писмена
молба- съгласие по смисъла на чл. 179, ал.2 от ЗЗД, по искане на квесторите на
КТБ, е била заличена договорна ипотека за горепосочения имот , акт №67, том I, 2015 г. от Служба по вписванията при Агенция по вписвания.
От представените молба за подновяване на договорна ипотека,
акт №287, том XXIII, 2018 г., дело № 1833/23.04.2018 г. и справка за имот по партида
19745 за периода 01.01.1992 г. до 19.11.2019 г.
относно извършените по партидата по процесния имот вписвания, отбелязвания и заличвания се установява, че са вписани неверни
обстоятелства при подновяването на договорната ипотека. С вписването от
23.04.2018 г. неточно е посочена личността на длъжника по обезпеченото вземане-
вместо П. Х.Б. е посочен П.П.Б.. С вписването от
05.06.2019 г. неточно е посочена личността на ипотекарния
длъжник, вместо П.П.Б. е посочен като такъв П. Х.Б..
Приложени по делото са и уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД
с вх. № 10647/04.11.2014 г. от К.Д., както и изявление по чл. 104 във вр с чл. 103 и чл. 99 от ЗЗД с вх. № 10645/04.11.2014 г. от
П. Х.Б.. От тези документи става ясно, че К.Д.е цедирал
вземането си в размер на 500 881.75 долара на П. Х.Б., а П. Х.Б. е прихванал
задълженията си по договора за банков кредит в размер на 430 305.67 евро с цедираното
вземане в размер на 500 881.75 долара.
При горната
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Ищецът П.П.Б. има правен интерес
от воденето на искове по чл. 124, ал. 1, пр. 3-то от ГПК и чл. 90, ал. 1 от ЗКИР, тъй като се легитимира като собственик на недвижим имот, върху който е
учредена и вписана договорна ипотека.
Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗЗД във вр
с чл. 19 от ПВ заличаването на учредена договорна ипотека се извършва въз
основа на писмено съгласие на ипотекарния кредитор,
дадено в нотариално заверена форма.
Установено е по делото, че квесторите на КТБ са дали писмено
съгласие като ипотекарен кредитор за заличване на
учредената на 25.02.2011 г. договорна
ипотека като обезпечение на договор за банков кредит. Това е било обективирано
в писмена молба - съгласие от 18.02.2015 г. Следователно процесната ипотека е
била законосъобразно заличена, с което ипотечното правоотношение между П.П.Б. и КТБ е било погасено.
Съдът установи, че към 18.02.2015 г. КТБ е била поставена
под специален надзор. Неоснователно е обаче възражението на ответника КТБ, че заличването на учредената договорна ипотека в полза на КТБ
е ex lege недействително съгласно повелята на
§5, ал. 1 от ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност. Това е така, тъй като
с решение на Конституционния съд на РБ №8 по к.д №9/2020 от 27.05.2021 г.
разпоредбата на §5 от ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност е обявена за
противоконституционна. Съгласно чл. 152, ал.2,
изр. 2-ро от Конституцията на РБ актовете обявени за
противоконституционни не се прилагат от деня на влизане на решението, с което
са обявени за такива в сила. С решение на Конституционния съд на РБ №3 по к.д
№5/2019 от 28.04.2020 г. е прието, че акт, който е обявен за
противоконституционен, не следва да се прилага във висящи съдебни производство,
каквото е настоящото.
От приложените по делото писмени доказателства се установи,
че по искане на ответника КТБ заличената договорна ипотека е била подновена в
полза на КТБ от 23.04.2018 г. с вписване по партидата на недвижимия имот. Това
искане е било обективирано в молба с правно основание §5, ал. 3 от ЗИД на
Закона за банковата несъстоятелност. Следва да се отбележи, че към 23.04.2018,
когато е било вписано подновяването, разпоредбата на §5, ал. 3 от ЗИД на ЗБН
все още не е била обявена за противоконституционна. Следователно тя е относима към преценката на валидността на вписването,
доколкото изрично е прието с решение на КС №3 по к.д №5/2019 от 28.04.2020 г.,
че актът, с който се прогласява противоконституционността,
няма обратно действие.
Въпреки това обаче от систематичното тълкуване на чл. 18,
ал. 4 от ПВ с чл. 172, ал. 2 от ЗЗД се
прави извода, че подновяване на ипотека може да се извърши само за ипотека,
която не е вече заличена, тъй като подновяване се допуска единствено за
съществуваща ипотека, а във всички останали случаи е допустимо единствено
последващо вписване. Това разрешение е прието и в практиката на ВКС, обективирана в Определение №
218/27.04.2017 г. по ч. гр. д. № 331/2017 г., IV ГО. В процесния
случай се установи, че договорната ипотека в полза на КТБ е било валидно
заличена съобразно чл. 172, ал. 2 от ЗЗД и чл. 18, ал.1 от ПВ. Следователно
вписването на подновяването на договорната ипотека е недопустимо поради вписано
несъществуващо обстоятелство.
Ето защо предявените искове по чл. 124, ал. 1, пр. 3-то и
чл. 90, ал. 1 от ЗКИР са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото разноските, които ищецът е направил
са в размер на 4465 лв. Следователно на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът КТБ следва да заплати на ишеца разноски в
размер на 4465 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за
установено по иск с правно основание чл. 124, ал.
1, пр. 3-то ГПК на П.П.Б., ЕГН **********, чрез адв. И.И.Й.- Т., вписана в САК, с адрес за съобщения и призоваване:
гр. София, ул. “********” №1, ет. 4 по отношение на “К.Т.Б.” АД с ЕИК ********/в
несъстоятелност/ , с адрес: гр. София, р-н Средец, ул. ********че учредената от
П.П.Б. на 25.02.2011 г. договорна ипотека в полза на
“К.Т.Б.” АД, като обезпечение на договор за банков кредит в размер на 360 000
евро, с нотариален акт № 181, том I, рег №3420, дело №
155/ 2011 г., по описа на нотариус с рег. № 343, СРС, вписан в Служба по вписванията
с № 20529, акт № 69, том XI, дело №
10734/25.05.2011 г. върху недвижим имот представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.101.15.1.14, находящ се в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.101.15, с адрес на имота: гр. София, район
“Средец”, улица “********етаж 5- бивш етаж 4 над партера и мецанина по стара
номерация с площ от 314,39 кв.м, с прилежащи части 4.15 % ид.ч
от общите части на сградата, който обект представлява реална обособена част от
четвърти етаж на сградата над партера и мецанина, заедно с 171.34/2000 идеални
части от поземления имот, в който е построена сградата, съставляващ поземлен
имот с идентификатор 68134.101.15, с площ от 551 кв.м. е заличена на 18.02.2015
г. и оттогава не съществува.
ПРИЗНАВА
за
установено по иск с правно основание чл. 90, ал. 1
във вр с чл. 88 от ЗКИР на П.П.Б.,
ЕГН ********** против “К.Т.Б.” АД с ЕИК ********/в несъстоятелност/, че извършеното вписване на подновяване на
договорна ипотека с акт. № 287, том XXIII, 2018г., дело
№ 1833/23.04.2018 г. на Служба по вписванията при Агенция по вписванията и поправката
вписвана с акт №175, том XXV, дело
№720/05.06.2019 г. от Служба по вписванията при Агенция по вписванията, са
недействителни и като последица ги ОТМЕНЯ на осн.
чл. 537, ал.
2, изр. последно от ГПК.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК “К.Т.Б.” АД с ЕИК ********/в несъстоятелност/ да заплати на П.П.Б., ЕГН ********** сумата от 4465 лв., представляваща
направени разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице “П.и.б.”
АД, ЕИК********, с адрес: ***, р-н Изгрев, бул. *********,помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: