Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Русе, 22.07.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Мирослава Пенева………………………………………………………………

и в присъствието на прокурора …………………………………………………………………

като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 748 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        

Образувано е по жалба на „Ултра Вижън 86“ ЕООД, представлявано от Р. В. В. против наказателно постановление № 498502- F516269/09.03.2020 год., издадено от  Директора на офис за обслужване – Русе в ТД на НАП  гр.Варна,  с което за нарушение по чл.355 ал.1 от КСО му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

         Наказаното дружество, редовно призовано, не се явява и не взема становище по жалбата ; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

         Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

           Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 27.08.2019г. в базата данни на НАП на дружеството  във връзка със спазване на данъчно-осигурителното законодателство  от служители на Офис Русе към ТД на НАП - Варна било установено, че дружеството жалбоподател, в качеството си на осигурител не е подало за наети по трудов договор работници Декларация – образец 1 „Данни за осигурено лице“ по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигураващите се лица (отм.ДВ бр. 1/2020г.), в компетентната ТД на НАП – Варна, офис Русе. Декларация- образец 1 не била подадена за месец октомври 2018г.  – до 25-то число включително, на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т.е. до 26.11.2018г. Тази декларация била предявена значително по-късно – на 18.09.2019г. и приета с протокол № 183581907389645/02.10.2019г. Във връзка с установените в хода на извършената проверка факти, на дружеството бил съставен АУАН № F 516269/15.10.2019г., с който дружеството било обвинено за нарушение по чл. 3, ал.3 , т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на Министерство на финансите (отм.), вр. чл. 5, ал. 4, т. 1, вр. чл. 355, ал. 1 КСО, а именно за това, че дружеството, в качеството си на осигурител не е подало за наети по трудов договор лица декларация – образец 1 „Данни за осигурено лице“ по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. (отм.) в компетентната ТД на НАП – Варна, офис Русе, за месец октомври 2018г. в законоустановения срок – до 26.11.2019г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН и на дружеството, на основание чл. 355, ал. 1 Кодекса за социално осигуряване КСО) било наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева .

         Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

 

При така очертаното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

 

Разгледана по  същество съдът намира, че е неоснователна.

 

В хода на административнонаказателното производство не са  допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.3 ал.1 т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. Това се установява от показанията на актосъставителката в съдебно заседание, а също така и от приложените писмени доказателства по делото. АУАН е предявен без никакви възражения от страна на представителя на дружеството ; факта на извършване на нарушението не се оспорва нито в жалбата, нито в съдебно заседание.

Единствените възражения, които прави защитата се изразяват в това, че е налице противоречие между обстоятелствената част както на АУАН, така и на наказателното постановление и по - конкретно в първата е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде декларация – образец 1, а в цифровото описание, т.е. нарушените законови разпоредби по см. на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН е посочена разпоредбата на чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8/29.1.2005г. (отм.). Въз основа на това защитата счита, че посоченото противоречие е от естество да накърни по радикален начин правото на защита на наказаното лице, тъй последното не може да разбере за какво точно нарушение му е наложено наказание.

Това възражение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение по следните съображения :

Действително в АУАН, а впоследствие и в наказателното постановление е посочено, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл.3 ал.3 т.2 от  Наредба № Н-8/29.1.2005г. (отм.), която норма действително регламентира сроковете и предмета на декларация – образец 6, подавана от самоосигуряващите се лица, каквото действително наказаното дружество не е по арг.чл.5 ал.2 от КСО.

Това нарушение съдът намира, че не е съществено , защото по никакъв начин не е нарушило правото на защита на наказаното лице с оглед възможността му да разбере за какво нарушение е обвинено, а впоследствие и наказан. Нарушението е описано с всичките му признаци от обективна страна, вкл. изрично е посочено, че дружеството не е подало декларация – образец 1 в обстоятелствената част както на АУАН, така и на наказателното постановление. От своя страна санкционната норма на чл.355 ал.1 от КСО има смесена природа – препращаща (към КСО) и бланкетна (към Наредба № Н-8/29.12.2005г.(отм.).

В случая съдът намира, че не съществува никаква пречка нарушението да бъде преквалифицирано и то единствено по отношение на бланкетния състав. Това е така, защото се касае за напълно идентична фактическа обстановка, възприета от съда и  описана текстово в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление – неподаване на декларация – образец 1 в законоустановения срок.   По този начин съдът не нарушава забраната да предяви на наказаното лице нови фактически положения, надхвърлящи предмета на административното обвинение по които жалбоподателят не се е бранил до момента и в този смисъл правото му на защита по никакъв начин не се нарушава. Не се спори в съдебната практика по приложението на чл.287 от НПК ,че по бланкетен състав (административно) наказателен състав при неправилно посочване на нарушената бланкетна норма няма забрана съдът да преквалифицира обвинението, т.е. без да е необходимо същото да се изменя ,каквато процедура в ЗАНН липсва, стига фактическите признаци на същото да са описани подробно и ясно в обстоятелствената част на наказателното постановление. Посочената възможност произтича от това ,че не се променя обстоятелствената част на обвинението, а от друга, че не се налага приложението на закон за по-тежко наказуемо нарушение, защото квалификацията по чл.355 ал.1 от КСО остава същата.

При това положение съдът намира ,че е налице хипотезата на чл.84 от ЗАНН вр.чл.337 ал.1 т.2 пр.1 от НПК и съдът следва да приложи закон за същото наказуемо нарушение – чл.355 ал.1 от КСО, като преквалифицира нарушението единствено по отношение на бланкетния състав от чл.3 ал.3 т.2 в чл.3 ал.1 т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.(отм.). За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че без съответен протест на прокурора единствената забрана е за влошаване на положение на жалбоподателя по арг.чл.337 ал.2 т.1 от НПК.

 

Доколкото към момента е налице нов нормативен акт, уреждащ същата материя и отменящ Наредба № Н-8 – Наредба № Н-13/17.12.2019г. няма основание за приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл.4 ал.1 т.1 б. “а“ от новия нормативен акт е напълно идентична с тази на чл.3 ал.1 т.1 „а“ от отменения.

В случая не може да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за период на правно бездействие от почти една година,а също не на последно място по значение и предвид на това, че декларацията е подадени по инициатива на приходната администрация, а не на наказаното лице.

Наказанието е наложено в минималния размер на санкцията по чл.355 ал.1 от КСО, като по този начин правилно и законосъобразно АНО е съобразил размерът му с критериите по  чл.27 ал.2 от ЗАНН му размер.

По тези съображения съдът счита,че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде  изменено.

 

         Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 вр.чл.84  от ЗАНН вр.чл.337 ал.1 т.2 пр.1 от НПК, съдът

                                            

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 498502 – F516269 / 09.03.2020 год. На Директора на офис за обслужване – Русе в ТД на НАП  гр.Варна, с което на „Ултра Вижън 86“  ЕООД, като го преквалифицира от такова по чл.355 ал.1 от КСО вр.чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.(отм.) в такава по чл.355 ал.1 от КСО вр.чл.3 ал.1 т.1 б.“а“ от с.н. с което на „Ултра Вижън 86“  ЕООД, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

 Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.                                                                                                   

 

 

Районен съдия: