№ 152
гр. Кнежа, 30.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Гражданско дело №
20251430100138 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
против М. М. Ш., с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване
на дължимост на следните суми:
1633,70 лева главница;
126,20 лева - договорна лихва за периода от **.**.*** г. до 16.06.2024 г.;
219,70 лева - обезщетение за забава,начислено за периода от 17.06.2024 г.
до датата на подаване на заявлението в съда; за периода от 13.03.2020 г.
до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС;
Законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането;
Разноските сторени в хода на ч.гр.д. № 1001/2024 г. по описа на Районен
съд-Кнежа
Сочи, че за сумите е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
ч.гр.д. № 1001/2024 г. по описа на Районен съд-Кнежа , като Длъжникът е
подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя
правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба
Претендират се и сторените в хода на заповедното и в настоящото исково
производство разноски.
Във връзка с така отправените претенции, ищецът излага следното:
На **.**.*** г. между „А.Ф.“ АД (правоприемник на А.Ф. ООД) като
1
Кредитор и М. М. Ш. като Кредитополучател е сключен Договор за кредит
„Бяла карта“ с № ***, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява,
че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния
договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от
Кредитодателя Стандартен европейки формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК,
посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да
предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на
1600 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
кредитна карта, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното, в случай,
че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размер на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите над тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за
кредит, Кредитодателя предоставя на Кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта с № ***, ведно със запечатан плик, съдържащ
ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои
изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и
влизане в сила на договор а за кредит, което съставлява изпълнение на
задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са
подписани и Приложение № 1 към договора а кредит - Условия за ползване на
платежна карта, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на
кредитната карта.
На 17.06.2024 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023 г., сключен между „А.Ф.“ АД
и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането,
произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № *** от дата **.**.*** г.,
сключен между „А.Ф.“ АД (правоприемник на А.Ф. ООД) и М. М. Ш. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е
2
уведомен за станалата продажба на вземането от страна на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента.
На Кредитополучателя е била начислена договорна лихва в размер на
126.20 лв., за периода от **.**.*** г. до 16.06.2024 г.
На длъжника е начислена лихва за забава върху неплатената главница в
размер на 219,70 лв. за периода от 17.06.2024 г. до датата на входиране на
заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г.-14.07.2020 г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС.
Предвид изложеното ищецът твърди, че за „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по
съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу М. М. Ш., в
деловодството на Районен съд - Кнежа. Съдът бил уважил претенцията по
образуваното ч.гр.д. № 1001/2024 г. и е издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя
страна обуславя правния интерес от подаването на исковата молба.
Ищецът прави доказателствени искания, като представя писмени
доказателства, моли да се изискат справки във връзка с основанията
предоставянето на безплатна правна защита на ответника и прави искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като посочва четири
въпроса.
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния
представител на ответника , който излага следното:
Ответникът оспорва исковата молба по допустимост, основание и
размер.
Оспорва наличието на валидно извършена цесия – твърди, че
ответникът не е била уведомявана за извършената цесия, което е абсолютно
законово изискване за валидността й. Сочи, че в исковата молба липсват
доказателства в тази насока. Поради гореизложеното оспорвам същата да е
надлежно уведомена за извършена цесия и следователно твърдението за
наличие на цесия е неоснователно и недоказано.
Оспорва потвърждението по чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Твърди, че същото не
3
съдържа достоверна дата. Твърди, че е издадено единствено за целите на
производството, тъй като реално „Агенция за събиране на вземанията“ ООД
не е изплатила сумата по договора за цесия. Твърди, че ефектът на цесията не
е настъпил. Тъй като цесионерът не е изплатил сумата по цесия, то същата не
е произвела действие.
Твърди, че няма доказателства, че прехвърлянето на вземането е
счетоводно отразено и излага аргументи в тази насока. В заключение излага
становище, че ищецът не се е легитимирал като носител на процесното
вземане.
Освен това оспорва ответницата изобщо да е усвоявала процесната
сумата от 1633,70лв., поради което намира исковата претенция за напълно
неоснователна и недоказана. Счита, че не е налице валидно облигационното
правоотношение между „А.Ф.“ ООД и доверителката му, въз основа на което
да се претендира процесната сума.
Твърди, че е в доказателствената тежест на ищеца е да докаже реалното
предаване на сумата по процесния договор сключен между „А.Ф.“ ООД и
доверителят ми - М. М. Ш.. За действителността на договора е необходимо не
само постигане на съгласие между страните за поетите от тях задължения, но
и предаване на сумата предмет на договора. При оспорването му в частта за
предаване и приемане на заемната сума договорът за заем не съставлява
разписка за получаване на сумата, ако не са представени други надлежни
писмени доказателства установяващи предаването на сумата, предвид реалния
характер на договора за заем. Счита че по делото не са ангажирани
доказателства от страна на ищеца, които да установят реалното предаване на
сумата, предмет на сключения договор.
Процесуалния представител на ищеца излага становище, че целият
договор е недействителен, което подкрепя с изчерпателни правни аргументи.
Счита, че процесният договор за кредит е в нарушение на клаузите на
чл. 10 ал. 1 на ЗПК, и по -конкретно - на изискването за размера на шрифта на
договора и всички елементи на договора, които следва да бъдат с размер не
по-малък от 12. Всички елементи на договора следва да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.
Освен това счита, че в процесния договор за кредит не е посочен
действителния размер на ГПР, защото не са включени като разход, нито
4
неустойки, нито такса предсрочна изискуемост (120 лв.- описана в чл.21 л.5),
нито таксата в размер от 2.50 лв., която е описана в чл. 21 ал.4, нито дневен
лихвен процент - 0,12 % - върху усвоената непогасена главница, което само по
себе си е основание за недействителност на договора за кредит и е в
противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Намира още, че процесният договор за кредит е в нарушение на
клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните
реквизити на договорите за потребителски кредит, а именно ГПР е посочен
само като цифрова стойност , което води до пълната недействителност на
същия
Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
съгласно която договора за потребителски кредит трябва да съдържа
задължително информация за „размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването.
Сочи, че в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на
договорите е посочен срок на договора за кредит, като излага мнение, че такъв
липсва в процесния договор.
При гореизложената фактическа обстановка счита, че процесният ДК е
изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че Договорът за
потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни
поради неравноправност клаузи:
Чл. 21, ал. 4 от Договора за кредит, възлагаща в тежест на
Кредитополучателя заплащането на разходи за действия по събиране на
задълженията в размер на 2,50 лв. на ден до заплащане на съответното
текущо задължение;
Чл. 21, ал. 5 от Договора, според който Кредитодателят си е осигурил
правото да изисква от Кредитополучателя еднократно заплащане на такса
в размер на 120 лв., включваща разходите на Кредитодателя за дейността
на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя в случай
на предсрочна изискуемост;
5
Чл. 28 от Договора, според който за издаване на удостоверение за липса
на задължения и Удостоверение за закрита карта, Кредитополучателят
заплаща на Кредитодателя такса в размер на 10 лв. с ДДС;
Нищожни според ответника са и клаузите, според които доверителката
му следва да заплаща „неустойка“ за непредоставено обезпечение, а именно
чл. 20 от Договора, както и клаузата, регламентираща, че договорната лихва е
в размер на 43,20% /чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора/ поради противоречието й с
добрите нрави.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция на ищеца „агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********
срещу Мадлен М. Ш. с ЕГН ********** като неоснователна и недоказана.
Претендира разноски.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, същите
представляват положителни установителни искове на осн. чл.415 от ГПК вр.
чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и вр.чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от
ЗЗД. Следва да бъде указана доказателствената тежест на страните. Следва да
се приемат представените с исковата молба доказателства и заповедното
производство и делото да се насрочи в о.с.з. Доказателствените искания за
изискване на справки относно имущественото състояние на ответника следва
да не се уважат, доколкото не са налице данни на същия да е предоставена
безплатна правна помощ. Съдът ще се произнесе по искането за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза в първото открито съдебно заседание по
делото след изслушване на становището на страните по доклада.
Воден от горното и на осн. чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане предявени искове с правно основание чл.415
от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и вр.чл. 86 от ЗЗД, във
вр. с чл. 99 от ЗЗД, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М. М.
Ш., с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост
на следните суми:
1633,70 лева главница;
126,20 лева - договорна лихва за периода от **.**.*** г. до 16.06.2024 г.;
6
219,70 лева - обезщетение за забава,начислено за периода от 17.06.2024 г.
до датата на подаване на заявлението в съда; за периода от 13.03.2020 г.
до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС;
Законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането;
Разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и 39,59
лева държавна такса, сторени в хода на ч. гр. дело № 1001 по описа на
РС Кнежа за 2024 г.
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
730/30.12.2024 г. по ч.гр.д. № 1001/2025г. на РС - Кнежа.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че в негова тежест е да докаже наличието на
валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните
суми, да докаже, че ответникът е изпаднал в забава - нейния начален момент,
размера на дължимите лихви и техния период. Следва да докаже, че
сключеният договор за потребителски кредит отговаря изцяло на
императивните изисквания на ЗПК и ЗПП. Следва да докаже наличието на
заплащане на дължими суми от поръчителя на кредитора, уведомяване на
длъжника за плащането, валидно цедиране на вземането от надлежен
кредитор и уведомяване на длъжника за цесията.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че
претендираните от ищеца суми са били заплатени.
ПРИЕМА по делото представените с исковата молба и в заповедното
производство писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 10001/2025г. по описа на ПлРС.
ОТЛАГА произнасянето по искането за експертиза за първото
открито съдебно заседание по делото, след вземане на становище от страните
по доклада.
НАСРОЧВА разглеждането на делото за 19.06.2025г. от 14.00часа, за
която дата да се призоват страните с препис от настоящето определение,
ищеца – и с препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
7
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
8