Р Е
Ш Е Н
И Е №
Град Тетевен, 02.06.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в публично
заседание на деветнадесети май ,през две
хиляди и двадесет и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ГЕОРГИЕВА
При секретаря: В. МОНОВА
Като
разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 655 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:
Ищец:
:Теленор България“ ЕАД, ЕИК хххххх,
чрез адв. В.П.Г., САК, съд. адрес:*** :П.А.Н. ***
Иск
с правно основание :чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 342 ТЗ, вр. с
чл. 92 ЗЗД, вр. с 79 ЗЗД
Предявен
е иск с правно основание чл. 415 във
вр. с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 342 ТЗ, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с 79 ЗЗД от „Теленор
България“ ЕАД, против П.А.Н.,с цена на
иска:1006.69 в. (хиляда и шест лева и
69 ст.), от които:338.67 лв. (триста тридесет и осем лева и 67 ст.) -дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги] 332.23
лв. (триста тридесет и два лева и 23 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги;335.79 лв. (триста тридесет и пет
лева и 79 ст.) незаплатени лизингови вноски
В исковата
молба ищцовата страна твърди ,че предявява исковата си претенция срещу
ответника въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.
гр. д. № № 821/2019 г. по описа на Районен съд Тетевен. Твърди ,че по Договор за мобилни услуги от дата 23.03.2018
г., е сключен с ответницата за мобилен номер 3ххххххпо програма Тотал 30.99,
сключен за срок от 24 месеца до 23.02.2020 г., като ответникът е абонат на дружеството-доставчик
на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с абонатен номер № хххххх.При
възползване от преференциални услови на Оператора, абонтът е сключил и Договор
за лизинг от същата дата 23.03.2018 г., по силата на който на абоната е
предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Mate 10 LiteDual Black за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 15.99
лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с
правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 15.99 лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. Видно било от т. 7 от
Договора е. че цената в брой или общата лизингова цена на устройството с
абонаментния план е в размер на 496.76 лв.. докато стандартната такава без
абонамент възлиза на сума в размер на 819.90 лв,- отстъпката от стандартната
цена, направена на абоната е 321.14 лв.Въз основа на посочения договори
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението за мобилен номер 3ххххххе фактурирано под абонатен номер № хххххх.Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 23.03.2018 г. до 04.07.2018 г.”Теленор
България” ЕАД е издал:- Фактура № **********/05.04.2018 г. за отчетения период
на потребление 23.03.2018 г. – 04.04.2018г. с дължима за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 100.28 лв. /с ДДС/- 36.65 лв. без
ДДС за пропорционален месечен абонамент; 15.99 лв. за месечна лизингова вноска
и потребление, фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо се в: 25.83 лв.
без ДДС за други услуги била добавена стойност; 0.76 лв. без ДДС за Кратки
текстови съобщения (SMS); 7.00 лв. без ДДС за Услуги с добавена стойност
(SMS).Дължимата сума е платима в срок 20.04.2018 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.- фактура №
**********/05.05.2018 г. за отчетения период на потребление 05.04.2018 г. –
04.05.2018г. е дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 233.39 лв. /с ДДС/- 25.82 лв. без ДДС за месечен абонамент; 15.99 лв.
за месечна лизингова вноска и потребление, фактурирано извън месечния
абонамент, изразяващо се в: 0.87 лв. без ДДС за Други услуги (номера
0700/0800/00800); 54.15 лв. без ДДС за Други услуги с добавена стойност; 1.33
лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения (SMS); 99.00 лв. без ДДС за Услуги с
добавена стойност (SMS).Дължимата сума е платима в срок 20.05.2018 г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период
в размер на 100.28 лв., при което общодължимото задължение възлиза на сума в
размер на 333.67 лв.Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 333.67 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за
месец 03/2018 г. и 04/2018 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.С Кредитно известие №********** е
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на - 9.16 л в.
без ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 15.99 лв. и е
отразен незаплатения баланс в размер на 333.67 лв., за предходните два отчетни
периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 338.67
лв.Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 338.67 лв., е ангажирало договорната отговорност
на абоната по т.11 от фроцесния договор за услуги, като във връзка с чл.75,
вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника на дата 29.06.2018 г. за ползваните
абонаменти и е издал по абонатен номер № хххххх на дата 05.07.2018 г. крайна
фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1006.69 лв.В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 332.23 лв.; фактурирана е цената,
дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 335.79 лв. и е включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 338.67 лв.Датата
на деактивация на процесния абонамент е 29.06.2018 г., като същата се генерирала
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.Така, абонатът е в неизпълнение на договорите
си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 30.99
лв. за мобилен номер 3ххххххдо 21.03.2020 г„ съгласно Договор за мобилни услуги
от дата 21.03.2018 г.Неизпълнението на
ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от
индивидуалния договори за мобилни услуги , като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.Претендираната
неустойка в размер на 332.23 лв., представляваща стойността на три месечни
абонаменти такси на ползваната програма за ползвания номер. Съгласно т.11 от
индивидуалните договори за мобилни услуги, в случай на прекратяване на подписан
договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя
или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи
свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения
срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, а в случай, че е
предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и
възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответващи на оставащия срок на договора. В случаите, в които на абоната е предоставено
мобилно устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент)
съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора. Видно било , че уговорената клауза
е в унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителите и с
уговореното в постигнатата Спогодба.Неустойката в размер на 332.23 лв. се
формирала, както следва:По договор за мобилни услуги от дата 21,03.2018 г. за
мобилен номер +359*********, се дължи неустойка в размер на 332.23 лв., от
които:За абонаментен план Тотал 30.99 лв. се дължи неустойка в размер на 77.46
лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността
на месечния абонамент е взета без ДДС (77.46 х 3), а разликата до пълния размер
на претендиралата неустойка представлява предоставената отстъпка на абоната за
срока на договора. Към Абонаментен план Тотал 30.99 лв. е начислена и неустойка
за ползване на устройство в размер на 254.77 лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (В брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. Направената
на абоната отстъпка, видно от т. 7 на договора, е в размер на 321.14 лв.Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство HUAWEI Mate 10 LiteDual Black са обявени за предсрочно изискуеми.Съгласно
чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонаментите за мобилен номер
+359*********. „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане
на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.При сключване на процесния
договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 5-то число от
месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок
за заплащане на фактурираните услуги.Поради неизпълнението на абоната да
заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от
месец 07/2018 г., когато е издадена крайната фактура №+359*********. съгласно
уговорения погасителен план, както следва:За устройство HUAWEI Mate 10 LiteDual
Black, взето във връзка с мобилен номер +359*********. се дължи цената в размер
на 335.79 лв. от месец 07/2018 г. Съответно
периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е
от м. 07/2018 г. до м. 02/2020 г.Като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД ответникът се е съгласил и е
приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор. При неспазване на което и да е задължение по част XIII
от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или при условията на т. 19 б., в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него“.Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, фиксирани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия
и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал
в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.В чл.20 от Общите условия
е посочено, че, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.
23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура,
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният случай ответникът бил подписал договори за услуги с мобилния
оператор, ползвал е процесиите мобилни номера и не е изпълнила задължението си
по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.Представените фактури сами по себе
си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената
на предоставеното устройство , съгласно уговорения погасителен план, същият е в неизпълнение на договора си.
Моли съда
с оглед на изложеното на основание на
чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК да
постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника П.А.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК хххххх със седалище и адрес на управление в град
София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 670.09 лв. (шестстотин и седемдесет
лева и 09 ст.), от които както следва: - 338.67
лв. (триста тридесет и осем лева и 67 ст.) -дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по абонатен номер хххххх за
периода от от23.03,2018 г. до 04.07.2018 г. по Договор за мобилни услуги от
дата 21.03.2018г..; - 332.23 лв.
(триста тридесет и два лева и 23 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от дата 21.03.2018 г„ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата, както и да осъди ответника П.А.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК хххххх сума в
размер на 335.79 лв. (триста
тридесет и пет лева и 79 ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от дата 21.03.2018. с абонатен номер №хххххх. , претендира
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК , както и
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответницата , адв. П.К. от ЛАК , в който
се твърди ,че ответникът е сключил договор за предоставяне на мобилни услуги от
31.03.2018г.,при определени условия,като е получил и мобилен апарат марка
HUAWEI МОДЕЛ;Mate 10 LITE Dual Black СИМ КАРТА № 89359050000524602227.Съгласно
т.11 от подписания договор потребителят дължи съответно неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за период от прекратяване до изтичане на
уговорения срок,така както е описано в исковата молба.Съответно е сключен и
договор за лизинг за предоставеното устройство от 21.03.2018г. Издадени са
фактури,конто съдържат ново и предходно задължение.Няма данни начислените
услуги от мобилния оператор дали са ползвани от лицето ,или са начислени по
плана и абонамента.При условие,че не се плаща в срок 18 дневен ,кога е
прекратен договора и продължават ли да се ползват услугите.До ответницата
-абонат няма информация за задълженията й.Приложените фактури нямат подпис и
печат.Претенцията би следвало да се установи с помощта на експертиза,която да
поиска ищцовата страна.В съдебно заседание ищецът не се явява , представена е
писмена молба от процесуалният му представител , явява се особения
представител на ответника адв. П.К. от
ЛАК .
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За
да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи вземанията си
на претендираното основание и в претендирания размер, а ответникът да докаже
възраженията си за наличието на предпоставки за отпадане на отговорността.
По делото е
прието ч.гр.д. № 821 по описа за 2019 г. на ТРС, видно от което се установява,
черазпореждане № 260114/16.09.2020г по ч.гр.д. № 821/2019 г на ТРС за предявяване на иск по реда на чл.415 ал.1
т.2 ГПК, е връчено на заявителя на 23.09.2020г.
, а иска е подаден 20.10.2020г.,
тоест спазен е едномесечния срок за предявяването на установителния иск в
съда . От изложеното следва, че иска е
допустим и следва да се преценят събраните по делото доказателства, касаещи
основателност или неоснователност на същия. Видно от материалите по делото
на дата 21.03.2018г е сключен от
ответника и мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД договор за
замоб. № +359*********, тоест ответникът П.А.Н. е абонат на
дружеството-доставчик на мобилни услуги с абонатен номер №ххххххпо програма
Тотал за срок от 2 години. На дата 21.03.2018г ответницата е сключила и договор
за лизинг, като и е предоставено мобилно устройство HUAWEI Mate 10 LiteDual
Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в
размер на 15.99 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна сума от 15.99 лв. да придобие
собствеността върху лизинговата вещ.Видно от приетата по делото съдебно
счетоводна експертиза неизплатеното задължение на ответницата по Фактури №
********** /05.04.18г. ;№ ********** / 05.05.2018 г ;№**********/05.06.18г. е
338,67лв., размерът на претендираната неустойка е по договора за лизинг от 21.03.2018г е
332,23, а сумата от 335,79лв са остатъчни
вноски по лизинга .
Видно от Общите
условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги е предвидено, че когато потребител, с вече
сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор,
всички използвани от него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по
една фактура – т. 18. Съответно т. 23,
б. „б” и „в” от Общите условия предвиждат абонатите да заплащат месечния
абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно
избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена за
ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани
от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите условия е предвидено при ползване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги да се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Теленор
има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с
изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на
дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия Теленор има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно съгласно Общите условия.
На основание чл. 154, ал.1 ГПК ищецът
носи доказателствената тежест ищецът,
следва да проведе пълно и главно
доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест
е да установи наведените от него
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова
полза по основание имащо за предмет
вземане срещу ответника в размер на исковата сума; , както и по размер и
длъжник; факта и момента на настъпилата изискуемост на вземанията. В тежест на
ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е
изплати задължението си по процесните фактури.
По отношение на иска с правна квалификация чл.79 ЗЗД .
За да е елемент от същото
задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщителни
услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период.
Представените фактури не са подписани от получателя на отразената в тях
облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който
е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ,
какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за
първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ
документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да
се цени съобразно чл.182 ГПК. Действително всяка от фактурите не установява
осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за
заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са
съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса, а ответникът не оспорва експертизата
по делото , касаещи далекосъобщителните услуги и лизинга за мобилното
устройство , съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало
задължението за заплащане на стойността им, касаещи месечни абонаментни такси и
незаплатени лизингови вноски .
По отношение на изпълнението на
задължението, ответникът е изпаднала в забава, съгласно т. 26 от Общите
условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата на издаването
на съответната фактура ( от дати 05.04.2018г.;05.05.2018г., 05.06.2018г.),
откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила
изискуемост. Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав,
обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е задължение за
заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника
чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното, са
налице, което обуславя извод за доказаност на исковете по основание.Относно
размера им, същият е установен от изготвената експертиза ,а именно обща сума от
338,67лв.–незаплатени месечни
абонаментни такси за потребени моб.
услуги на аб.№ хххххх за периода 21.03.2018г. до 04.07.2018г. по договор за моб. услуги от дата 21.03.2018г. Посочената сума е дължима от ответника ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано
гр. дело № 821/2019 г. на РС Тетевен – 22.10.2019 год. до окончателното
изплащане – арг. от чл.422, ал.1 ГПК.
По отношение на иска с правна
квалификация чл. 92 ЗЗД.
Предмет на производството са и обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане от ответницата на
сума в размер на 332,23лв лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за моб. услуги от 21.03.2018г. в едно със законната лихва
от датата на заявлението , неустойката е начислена във крайната фактура
**********/05.07.2018г.Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо
същите да бъдат доказвани. Основателността на предявените, при условията на
обективно кумулативно съединяване искове срещу П.А.Н. за признаване за
установено ,че дължи неустойки за предсрочно прекратяване на договорите в
размер на общо 332,23 лева, се обуславя
от предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати
определена парична сума (валидна уговорка за неустойка) при предсрочно
прекратяване на договора, както и размера на това задължение.
В
чл.11 от договора за лизинг от 21.03.2018г/л.16,стр.2/
е уговорено, че ако в случай на прекратяване на ползване на услугите,
предоставени от оператора на потребителя с горепосочения мобилен номер през
срока посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок.Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично
изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните
неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение,
обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се
запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката
за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за
развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е
била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира именно
компенсаторната неустойка - за частта от договора, която се прекратява.В
решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна
и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора.
За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва
да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави,
разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със
закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на
чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка. Предпоставките и случаите, при които уговорената в
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в
т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани
морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна
последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Следва да се
отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с предмет
вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за
спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на
вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на
неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й –
в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ. т.о-и
решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ т.о.В изпълнение на служебното задължение за
изследване валидността на уговорена клауза в договора за лизинг за
компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира,
че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран
от оставашите неизплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена
посочена в договора за лизинг между страните и всички други парични и др.
задължения за лизинг в т.ч. задължения за неустойки и др. нарушава принципа на
справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по
т. д. № 203/2015 г., Т. К., І т.о.. на ВКС е разяснено, че уговорка в договор
за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за
периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има
характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с
обема на главното задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за
заплащане на неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти, оставащи до изтичането на срока на
договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за
противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с
обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размера на вредата на
мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата)
до края на срока на действие на
договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на
ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и на това основание пак
нищожна. Допълнително съответните клаузи са изписани с много ситен и трудно
четлив шрифт .С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с
възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира
пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от предишния не я
обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка по договора
за лизинг не е породила валидно задължение в тежест на ответника П.Н. Нищожността
на неустоечната клауза изключва възникването на претендираното въз основа на
нея вземане за неустойка, като съдът счита за ненужно да обсъжда наличието на
останалите факти, включени във фактическия състав на процесното вземане. Ето
защо предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни за сумата от
332,23лв неустойка . Следва да се отбележи, че искането да се присъди неустойка
в редуциран размер на 3 месечни абонаменти вноски не променя изводите на съда.
Нищожна клауза за неустойка не поражда права и задължения, което изключва
възникването вземане за неустойка в намален размер.Допълнително видно от
заповедното производство по ч. гр.д. № 821/2019г. на Т.Р.С , заповедният съд с
разпореждане №2382/2019г. е отхвърлили искането да се издаде заповед за
изпълнение за сумата от 332,23лв. и
същото не е обжалвано .
По отношение на осъдителния иск с
правна квалификация чл. 342 ТЗ.
Ищецът е доказал от своя страна извършена двустранна правна сделка –
сключен договор за лизинг, изпълнение на задължението си да предаде лизинговата
вещ на лизингополучателя и настъпила изискуемост на задължението на ответника
да заплати уговорените лизингови вноски.Страните не спорят, че сключеният
помежду им договор за лизинг от 21.03.2018г. е източник на облигационно
правоотношение със съдържание задължението на лизингодателя да предостави за
ползване движима вещ мобилно устройство HUAWEI Mate 10 LiteDual Black за период
от 23 месеца срещу заплащане на лизингополучателя срещу задължението на
последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорен погасителен план.
Изискуемостта на задължението за заплащане на лизингови вноски е настъпила, тъй
като същото е уговорено съобразно чл.6,т.5 от договора за лизинг , които препращат
към ОУ на ищеца , поради което ще се приложи че когато потребител, с вече
сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор,
всички използвани от него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по
една фактура – т. 18. Съответно т. 23,
б. „б” и „в” от Общите условия, тъй като в погасителния план на договора не е
посочен изрично падеж. Доказано е и предаването на лизинговата вещ - с
подписване на договора, лизингополучателят декларирал, че лизингодателят му е
предал устройството, предмет на договора/чл.4/.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за лизинг. По тези съображения позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението.Съдът, съобразявайки, че към момента на
предявяване на иска всички лизингови вноски по договора са с настъпил падеж
/последната лизингова вноска е с падеж –м. март 2020г./, като в случая е
безпредметно да се изследва дали е била надлежно обявена предсрочна изискуемост
преди предявяването на иска, още повече че не се твърди лизингополучателят да е
върнал лизинговата вещ - предмет на договора, намира, че предявеният иск е доказан
за процесния период за неплатени лизингови вноски от 21.03.2018г ,а размера на задължението се доказва и от ССчЕ . Ето защо, искът е
основателен и следва да бъде уважен до размера от 335,79 лева, така както е претендиран с иска , законна лихва не се претендира .
По разноските:
Съгласно
указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.Следва да се отбележи, че тъй като
ищецът е предявил установителен иск за част от вземанията по издадената по ч.
гр. д. № 821/2019 год. по описа на РС
Тетевен заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и осъдителен за незаплатени
лизингови вноски то направените по делото разноски в заповедното производство
следва да се разпределят съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. В
заповедното производство доказаните разноски представляват внесена държавна
такса в размер от 25.00 лева и адвокатско възнаграждение 183,69 лв.Предвид
частичното уважаването искове, в ползва на ищеца следва да бъде присъдена сума
съобразно уважената част от иска . В исковото производство ищецът е направил
разноски в размер на 125лв за ДТ , 180лв за адвокатско възнаграждение ,
300,45лв за особен представител на ответника и 200 лв. за експертиза или общо
805,45лв , като същия има право на разноски
съобразно уважената част от иска поради което следва да му се присъди
сумата от 539,63лв за разходи в исковото производство.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявените
от ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК хххххх,
със седалище и адрес на управление: гр. хххххх, че ответника П.А.Н., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на ищеца
сумата от 338.67 лв.
(триста тридесет и осем лева и 67 ст.) -дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по абонатен номер хххххх за
периода от от23.03,2018 г. до 04.07.2018 г. по Договор за мобилни услуги от
дата 21.03.2018г по договор за мобилни услуги от 21.03.2018г. ,в едно със
законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК по което е образувано ч. гр.д.№ 821/2019г. на
Т.Р.С.,а именно 22.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК хххххх, със седалище и адрес на
управление: гр. хххххх срещу П.А.Н.,
ЕГН: ********** *** обективно, кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 92 ЗЗД, за заплащане на сумата 332,23 лв. (триста тридесет и два лева и 23 ст.) - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 21.03.2018
ОСЪЖДА
П.А.Н., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК хххххх,
със седалище и адрес на управление: гр. ххххххсумата в размер на 335.79 лв. (триста тридесет и пет лева
и 79 ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
дата 21.03.2018. с абонатен номер №хххххх .
ОСЪЖДА
П.А.Н., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК хххххх, със седалище и адрес на управление: гр. хххххх, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 539,63 лева–
разноски по настоящото исково производство , както и сумата 208,69 лева
разноски за производство по частно гр. д. № 821/2019 г. на РС-Тетевен .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: