РЕШЕНИЕ
№ 482
гр.Бургас, 11.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети
касационен състав, в открито заседание на 17 март през две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
при
участието на секретаря В. С., в присъствието на прокурора Христо Колев, като
разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 207 по описа на съда за
2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Т-арт Продакшън
ООД, ЕИК:********* гр.София, със съдебен адрес ***. Касаторът участва в
производството чрез пълномощник – адв.М.Д. ***.
Ответник по касация е
Регионална инспекция по околна среда и водите Бургас (РИОСВ Бургас). Ответникът
участва в производството чрез пълномощник - адв.Д.С.от АК Бургас.
Жалбата е насочена срещу
решение № 89/26.11.2021г. по АНД № 547/2021г. на Районен съд Царево. С
последното е потвърдено наказателно постановление № 88/28.09.2021г. на директора
на РИОСВ Бургас, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена
санкция 5 000лв. за извършено нарушение по чл.162 ал.1, вр. с чл.95 ал.1, вр. с
чл.81 ал.1 т.2 от Закона за опазване на околната среда.
В мотивите си първоинстанционният съд приел фактическата обстановка по НП за установена от събраните по делото доказателства. Преценил, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и приел, че фактите са били правилно квалифицирани от АНО, поради което нарушението било доказано. Формирал е изводи за правилно определен размер на имуществената санкция.
В касационната жалба се
правят оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка в следствие на
допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка се сочи, че съдът е
игнорирал представените от жалбоподателя доказателства за издадени му
разрешения да извършва констатираната дейност и не е взел предвид установените
с тези доказателства значими за спора факти. Прави се в касационната жалба и
оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение – общо посочване като
приложима норма тази на чл.95 ал.1 от ЗООС, която съдържа няколко хипотези.
Според касатора с така издаденото наказателно постановление оставало неясно за
кое деяние е привлечен към отговорност, съответно коя от хипотезите на чл.95
ал.1 от ЗООС АНО е приел за приложима. Направено е и оплакване, че
наказателното постановление е издадено в нарушение изискването по чл.57 ал.1
т.13 от ЗАНН, като не е посочено пред кой съд то подлежи на обжалване. Иска се
първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови ново по
същество, с което се отмени обжалваното наказателно постановление. Иска се
присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.
Ответната страна оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на районния съд. Не сочи нови доказателства.
Участващият в
производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната
жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима –
подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е
неблагоприятно.
За да се произнесе по
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид
следното.
По делото липсват
оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на
обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание
чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и
допустим.
Правилността на
първоинстанционния съдебен акт настоящата инстанция преценя в рамките на
направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение на приложението на
материалния закон и служебно, съгласно чл.218 от АПК.
Фактите по делото са
правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните
доказателства. Същите в съществената си част са безспорни между страните.
Спорните обстоятелства, изтъкнати в първоначалната жалба и касационната жалба
на привлеченото към отговорност лице, не са част от състава на процесното
административно нарушение. Посочването на такива обстоятелства от
жалбоподателя, както и в самото наказателно постановление от АНО, доколкото не
се отнася до факти, които съгласно закона са от значение за търсената
отговорност, не ангажира съда с обсъждането им.
Установено е от
първоинстанционния съд, че към датата на извършената проверка, а именно към
09.07.2021г.Т-арт Продакшън ООД стопанисвало въз основа на договор за наем с
лицето Георги А. имоти с идентификатори 62459.20.8 и 62459.20.14 по КК на
с.Резово. Като доказателство по делото е приложен нотариален акт №
136/22.04.2004г. по н.д. № 496/2004г. на нотариус М.В., легитимиращ А. като
собственик на земята. Двата имота се намират в границите на природен парк
Странджа, представляващ защитена територия по смисъла на закона за защитените
територии, обявена със заповед № РД-30/24.01.1995г. на министъра на околната
среда. Установено е, че в двата имота са разположени кемпери, палатки, шатри,
каравани, помещения за санитарни нужди върху бетонови основи, мивки и дървен
преместваем обект върху дървени греди. В имотите имало и паркирани автомобили.
Проверяващите установили, че отпадъчните води от санитарните помещения, мивките
и 2 каравани се отвеждат в бетонова изгребна яма, разположена в имот с
идентификатор 62459.59.7 – публична общинска собственост, дере. Към датата на
проверката в РИОСВ Бургас не е имало постъпила информация от Т-арт Продакшън
ООД за изграждане на къмпинг в имоти 62459.20.8 и 62459.20.14, съответно не е
имало произнасяне от директора на РИОСВ Бургас с краен административен акт.
Като доказателство по
делото е приложено копие от писмо на министъра на околната среда и водите до собственика
А. изх. № 94-00-374/20.05.2005г. относно съгласуване на дейност на територията
на ПП Странджа. В писмото е посочено, че на основание §7 от ПЗР на ЗЗТ
министерството съгласува извършване на дейности, свързани с отдих, физическа
култура и туризъм, за които не се изисква застрояване, върху площ 0.3 хектара,
част от отдел 259д по лесоустройствен проект от 1996г. от ДГФ, представляващ
имот публична държавна собственост с кадастрален номер 000288 в землището на
с.Резово, независимо от необходимите разрешения по други закони. По делото не
са събрани доказателства относно идентичността на посочения в това писмо имот с
процесните два имота.
Като доказателство по
делото е приложено копие от писмо на зам.министър на околната среда и водите до
собственика А. изх. № 94-00-741/01.09.2004г. относно съгласуване поставяне на
подвижни фургони в частен имот, попадащ на територията на ПП Странджа. Писмото
отново е издадено на основание § 7 от ПЗР на ЗЗТ. Съгласуването се отнася до
имот 02014 в м.Силистар (т.е. един от процесните имоти), при спазване на две
условия : 1. фургоните да не се водоснабдяват и дейността да не е свързана с
изпускане на отпадни води и 2. да се осигури ежедневно събиране на отпадъците
от дейността и извозването им извън територията на парка, по реда на ЗУЕ.
Като доказателство по
делото е приложено и копие от писмо на кмета на община Царево до РДГ и
собственика А. изх. № 94-00-1078/16.07.2010г. относно предложение за съвместни
действия по редуциране на случаите на нерегламентирано къмпингуване в
м.Силистар и заявено намерение за организиране на подобна дейност в имот кад.
№62459.20.8, землище на с.Резово. Посочено е в писмото, че общинска
администрация Царево приема за сведения становището на директора на РДГ Бургас,
дадено с писмо изх. № 08-00-020/17.02.2010г. (също приложено по делото) относно
съответствие на имота с изискванията за разполагане на палатки и дейност по
развитие на екотуризъм и отдих. Подобна дейност може да се извършва в имота от
неговия собственик при спазване на всички съгласувателни режими, установени в
ЗОЗЗ и ЗБР с оглед местонахождението на имота в защитена територия.
Като доказателство е
приложен и договор от 01.06.2021г., с който Т-арт Продакшън ООД е възложило на
Ековеце ЕООД периодично да извършва сервизно обслужване на септична яма,
намираща се на територията на къмпинг Силистар.
Приложени са като
доказателство уведомление от собственика А. от 25.06.2020г. до кмета на
гр.Ахтопол и инвестиционен технически проект, относно изграждане на модулен
преместваем търговски павилион в къмпинг Силистар с възложител Т-арт Продакшън
ООД.
Решението на
първоинстанционния съд е постановено при правилно приложение на материалния
закон и липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл.162 ал.1 от
ЗООС За нарушенията по този закон физическите лица, областните управители,
кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните
лица се наказват с глоби от 200 до 20 000 лв., а на юридическите лица и на
едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 5000 до 500 000 лв.
Разпоредбата на чл.81 ал.1
т.2 от ЗООС предвижда, че оценка на въздействието върху околната среда се
извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии
съгласно приложения № 1 и 2. Съгласно т.12 б.Б от
Приложение № 2 на ЗООС ОВОС се извършва на инвестиционни предложения за
изграждане на къмпинги и места за паркиране на каравани. Във връзка з
изпълнение на това изискване на закона, разпоредбата на чл.95 ал.1 от ЗООС
предвижда задължение за възложителя на инвестиционно предложение да информира
писмено компетентния орган.
Правилно е извършена
преценка на фактите от АНО и първоинстанционния съд относно това, че в двата
процесни имота е имало изграден къмпинг, стопанисван от привлеченото към
отговорност лице. Съгласно §1 т.31 от ДР на Закона за туризма "Къмпинг"
е охраняван терен със съответната инфраструктура и с необходимите условия за
пребиваване на туристи със собствена или наета палатка или каравана, както и за
паркиране на автомобили и предлагане на туристически услуги. На територията на
къмпинга може да се разполагат бунгала, каравани (временно стационарно подвижно
(колесно) място за настаняване без задължително изискване за кухненски бокс и
санитарен възел), други места за настаняване, хранене и търговия. Начина на
стопанисване на двата процесни имота притежава всички необходими по закона
белези за квалифицирането им като къмпинг. При изграждането на този къмпинг
Т-арт Продакшън ООД е имал задължението по чл.95 ал.1 от ЗООС да информира
писмено директора на РИОСВ Бургас, което не е било сторено. Визираното в
наказателното постановление нарушение е било допуснато от дружеството, при
което правилно последното и било привлечено към административнонаказателна
отговорност.
Несъстоятелни са
оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд не е взел предвид
описаните по-горе писма. Никое от тях не се отнася до инвестиционно предложение
за изграждане на процесния къмпинг, а касаят частични дейности с ограничения,
изключващи цялостната дейност по стопанисване на къмпинг. От тази гледна точка
липсата на подробно обсъждане на тези доказателства в мотивите на първоинстанционния
съдебен акт не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение,
тъй като подобно обсъждане не би могло да промени крайния извод за осъществено
неизпълнение на задължението по чл.95 ал.1 от ЗООС.
Неоснователно е и
оплакването на касатора, че дадената от АНО квалификация на нарушението по чл.95
ал.1 от ЗООС е неясна, предвид наличието на повече от една хипотеза във
визираната норма. Наистина нормата съдържа повече от една хипотеза, но в случая
това не води до неяснота, тъй като вербалното описание на нарушението
недвусмислено сочи, че дружеството е привлечено към отговорност затова, че не е
уведомило директора на РИОСВ Бургас за инвестиционното си намерение да изгради
и стопанисва процесния къмпинг, а не затова, че не е информирало обществеността
чрез предвидените в нормата способи.
Предвид тези окончателни
изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява неоснователна и
на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в
сила.
Мотивиран от изложеното Административен
съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89/26.11.2021г. по АНД № 547/2021г. на Районен съд
Царево.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :