РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. гр. Радомир , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСЕН П. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН П. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20201730100712 по описа за 2020 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
обективно съединени искове от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Р. Л. Л., с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 29.01.2014 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД, сега „Банка ДСК“ АД и ответника Р. Л. Л. бил сключен договор за кредит „Експресо“ №
362758, по силата на който банката превела на кредитополучателя сумата от 10 000 лева, с
краен срок на договора 01.02.2021 г. Договорено било между страните кредитът да се усвои
и погасява чрез разплащателна сметка, с титуляр Р. Л. Л., с размер на погасителната вноска
от 173,28 лева за период от 84 месеца, като договорната падежна дата за издължаване на
месечните вноски била първо число на месеца. Отпуснатият кредит бил усвоен изцяло на
29.01.2014 г.
По силата на т. 8 от част I от договора за кредит, главницата се олихвявала с номинален
лихвен процент в размер на 9,95%, формиран от базисен лихвен процент на „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, увеличен с надбавка от 4,20% на година. При сключване на
договора за кредит приложимият базисен лихвен процент бил в размер на 5,75%, лихвеният
процент на ден бил в размер на 0,0276%, а надбавката към лихвата в случаите на чл. 8, ал. 5
от договора за кредит била в размер на 0,5% при прекратяване на превод на работна заплата.
Между страните по договора било договорено, че върху просрочените погасителни
вноски се начислява шест пункта над номинален лихвен процент по т. 8, част от договора за
1
кредит, като при сключването му лихвеният процент върху просрочените погасителни
вноски бил в размер на 15,95%. Върху цялата главница при настъпване на предсрочна
изискуемост се начислявали шест пункта над номинален лихвен процент по т. 8, част I от
договора за кредит.
От месец февруари 2016 г. кредитополучателят преустановил плащането на дължимите
месечни вноски, поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем и с покана
от 11.12.2018 г. уведомила кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост.
Банката предприела действия за принудителното събиране на вземанията си, като
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, въз основа
на което било образувано ч. гр. д. № . г. по описа на РС - Радомир. В рамките на
образуваното дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №. г.,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес
на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че последният дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 7807,26 лева - главница, дължима по
договор за кредит „Експресо“ №. от . г., сума в размер на 293,49 лева – договорна лихва за
периода от 01.03.2016 г. до 11.02.2019 г., сума в размер на 21,03 лева – обезщетение за
забава за периода от 11.02.2019 г. до 18.02.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
в размер на 13,85% годишно върху неплатената главница от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 20.02.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал
отговор на исковата молба, с който е изразил становище за неоснователност на предявените
искове, тъй като по делото липсвали доказателства сумата, отпусната по кредита, да е била
преведена на кредитополучателя. Наред с това последният не бил надлежно уведомен за
обявената предсрочна изискуемост, като недоказан бил и начинът, по който бил сформиран
размерът на главницата и дължимите лихви.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, чрез упълномощен
представител поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Банка ДСК“ АД е подало на 20.02.2019 г. до Радомирския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК против
ответника Р. Л. Л. за дължими суми по договор за потребителки кредит от 29.01.2014 г., въз
2
основа на което е образувано ч. гр. д. № . г. на РдРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК № . г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е представен и приет договор за кредит „Експресо“ № .от . г., сключен между
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (кредитор) и Р. Л. Л. (кредитополучател) и погасителен
план към него, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем
сумата от 10 000,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 85 месечни
погасителни вноски, първите 84 от които са в размер на 173,28 лева и последна погасителна
вноска в размер на 6,33 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили
на 01.02.2014 г., а на последната – на 01.02.2021 г. Страните са уговорили следните условия
по сключения между тях договор: годишен лихвен процент – 9,95%, увеличен с надбавка от
4,20% на година; годишен процент на разходите – 13,35%; общ размер на всички плащания
– 14 965,12 лева.
По делото са представени и доказателства за превеждане на сумата по кредита по
банкова сметка на ответника, както и уведомление до ответника за обявяване на
задължението по сключения договор за кредит за предсрочно изискуеми.
По делото е прието и заключение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, от което се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя по
разплащателна сметка на негово име на 29.01.2014 г., като последният е извършил плащания
в общ размер на 3336,84 лева и с тях са погасени 2192,74 лева – главница, 999,21 лева –
договорна лихва и 144,89 лева – застраховка. Вещото лице е констатирало, че ответникът е
преустановил плащанията по договора, считано от 01.03.2016 г., като към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е платил общо 36 погасителни
вноски. В заключението е посочено, че при забава на плащането на погасителна вноска с
повече от 90 календарни дни целият остатък от кредита се олихвява с договорен лихвен
процент – 15,95%. Според вещото лице размерът на непогасеното задължение на ответника
към ищцовото дружество е, както следва: 7807,26 лева – главница; 293,49 лева – договорна
лихва за периода от 01.03.2016 г. до 11.02.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 21,03
лева за периода от 11.02.2019 г. до 18.02.2019 г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и
съобразно задачите, по които е назначена експертизата.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането
3
са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет на предявените искове е признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а
именно: наличието на договорни отношения между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и
ответника във връзка със сключения договор за паричен заем, изпълнение на задължението
на заемодателя да предаде заемната сума, обявяване на договора за кредит за предсрочно
изискуем и уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин наличието на валидна облигационна връзка между „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД (с правоприемник „Банка ДСК“ АД), в качеството му на кредитор и ответника, в
качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения договор за кредит „Експресо“
№ .от . г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация
на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се
оспорва тяхната действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че страните
са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение. Изправността на
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД досежно задължението му за предоставяне на парични
средства на кредитополучателя се установява от заключението по допуснатата от съда
съдебно – счетоводна експертиза, от която е видно, че кредитът е усвоен от
кредитополучателя по разплащателна сметка на негово име на .г.
Падежът на последната погасителна вноска е настъпил в хода на настоящото
производство, а именно на 01.02.2021 г. и този факт следва да бъде взет предвид от съда по
реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което съдът не следва да обсъжда въпросите, касаещи
настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.
Размерът на дължимата от ответника главница по сключения договор за кредит
„Експресо“ №. от . г. е изчислен от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна
експертиза и е 7807,26 лева.
Дължимостта на договорната лихва страните са уговорили в чл. 8 от договора в общ
размер на 3985,08 лева, като според вещото лице останалата непогасена сума от ответника е
в размер на 293,49 лева. В тежест на заемателя/кредитополучателя може да се възложи да
заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за потребителски заем/кредит и това не
противоречи на разпоредбите на ЗПК, а така също на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Тази лихва
представлява печалба за заемодателя за това, че заемателят ползва неговите парични
средства и тя има възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължи така,
както е уговорена. Няма пречка страните да уговарят размера ù над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД,
но максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е
4
ограничен от чл. 9 ЗЗД, доколкото съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона и в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки (арг. от чл. 288
ТЗ). С оглед характера на процесния договор, неговата цел, задължението на заемодателя да
предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителят да я върне
разсрочено във времето и на малки вноски, макар и с надбавки, съдът намира, че
договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до
противоправно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави.
Досежно претенцията, касаеща лихвата за забава: вземането на това основание възниква
при наличие на главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение
на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. С оглед постигнатата между страните договорка в чл.
4, предвиждаща дължимостта на мораторна лихва за забава при просрочие при заплащането
на погасителни вноски и предвид изложеното от вещото лице, че длъжникът е преустановил
плащанията по кредита, считано от 01.03.2016 г., съдът намира, че същият е изпаднал в
забава и дължи на ищеца и лихва за забава, така както същата се претендира с исковата
молба за периода от 11.02.2019 г. до 18.02.2019 г., чийто размер, изчислен от вещото лице, е
21,03 лева.
Предвид всичко гореизложено, следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 7807,26 лева – главница,
договорна лихва в размер на 293,49 лева за периода от 01.03.2016 г. до 11.02.2019 г., както и
обезщетение за забава в размер на 21,03 лева за периода от 11.02.2019 г. до 18.02.2019 г.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното ù
плащане, която предвид постигнатата между страните договорка в чл. 9.1 от договора, се
равнява на 13,85% годишно върху неплатената главница.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер на 1298,38 лева,
от които юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство в общ
размер на 150,00 лева, което съдът определя, предвид ниската правна и фактическа
сложност на делото, държавна такса в общ размер на 412,29 лева, както и 736,09 лева –
възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Л. Л., с ЕГН: **********, с адрес:
**********, че дължи на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, сумата от 7807,26 лева (седем хиляди
осемстотин и седем лева и двадесет и шест стотинки) - главница, дължима по договор за
кредит „Експресо“ №. от.г., сума в размер на 293,49 лева (двеста деветдесет и три лева и
четиридесет и девет стотинки) – договорна лихва за периода от 01.03.2016 г. до 11.02.2019
г., сума в размер на 21,03 лева (двадесет и един лева и три стотинки) – обезщетение за
забава за периода от 11.02.2019 г. до 18.02.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
в размер на 13,85% годишно върху неплатената главница от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 20.02.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Р. Л. Л., с ЕГН: **********, с адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка
ДСК“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19 сумата от 1298,38 лева (хиляда двеста деветдесет и осем лева и тридесет
и осем стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6