Решение по дело №287/2024 на Административен съд - Пазарджик

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София против решение № 48 от 26.01.2024г., постановено по АНД №879/23г. по описа на РС-Пазарджик.

С решението е отменен ЕФ № ********** на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на „ЕКОИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, [улица], ет. 1, офис 3, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП и за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно отменен и издаденият електронен фиш. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба – „ЕКОИНВЕСТ“ ЕООД чрез адв. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя молба-становище от адв. П., в което се излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба. Моли съдът да остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде отменено.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 14.05.2021г., в 12.15ч., ППС влекач „Скания П114 340“, рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на „ЕКОИНВЕСТ“ЕООД, било управлявано в община Пазарджик по път I-8, км 196+643, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Собственикът на процесното ППС в лицето на дружеството – жалбоподател е санкциониран с обжалвания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500лв.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел, че наложената с ЕФ санкция е непропорционална/несъразмерна. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения ЕФ, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

Единственото, което следва да се допълни по отношение на наложената с ЕФ санкция и нейната несъразмерност/непропорционалност е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024г. по дело С-61/23, според което установеното изискване за съразмерност в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 574 (петстотин седемдесет и четири) лева за адвокатско възнаграждение. За представителство пред настоящата инстанция, същият е представил доказателства за направени разноски, която сума е незначително над минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника и размера на наложената санкция, намира, че направените разноски следва да бъдат присъдени в претендирания им размер. Предвид изложеното, направеното от страна на жалбоподателя възражение за прекомерност се явява неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48 от 26.01.2024г., постановено по АНД №879/23г. по описа на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на „ЕКОИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, [улица], ет. 1, офис 3, разноски в размер на 574 (петстотин седемдесет и четири) лева.

Решението е окончателно.