СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 21.04.16г. /с участието на секретаря М. Димитрова/ гражданско дело № 8577/14г. и констатира следното:
Предявени са искове от Ш. А. и Х. А. против ЗК „Л.И.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумите по 150 00
лева – за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди – следствие от
ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД – за присъждане на законна лихва върху посочените суми,
считано от 30.12.13г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На 30.12.13г. е настъпило ПТП-е в резултат на което е
загинал Г. А. /наследодател, син на ищците/. Произшествието е причинено от Д. А..
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на
делинквентна, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената
връзка между деянието и резултата и вината на Д. А./ са удостоверени със събраният
по делото писмен, гласен и експертен доказателствен материал /преценен в
съвкупност/. Събраните в процеса доказателства установяват категорично и
основният спорен по делото факт – кой е управлявал процесния автомобил в
момента на инцидента, т.е. кое лице е причинило процесното ПТП-е/. Към датата
на ПТП-е – Д. А. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника.
Горните обстоятелства /относими към фактическия и
правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният
доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната
хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на търсените
обезщетения.
Главните искове са основателни частично – до размера
на сумите по 100 000 лева за всеки от ищците:
Председателят на настоящия съдебен състав намира, че
във всички случаи – когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или
когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се
презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено
телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е разпитан и
свидетел, който очертава конкретното измерение на процесните неимуществени
вреди /преценени в контекста на отношенията в семейството приживе и след
настъпване на инцидента/.
Процесните обезщетения се определят в контекста на
правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна –
съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и
конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени
вреди /свидетелски показания/. Съдът съобразява /приоритетно/ възрастта на загиналия,
съответно и възрастта на ищците.
От друга страна:
Констатациите на приетите по делото експертизи и
показанията на разпитания по делото свидетел дават основание да се направи
извод, че пострадалият е допринесъл за настъпване на процесния вредоносен
резултат /същият е бил без поставен колан в момента на инцидента, а съответно -
съгласил се е да се вози в МПС-во, знаейки, че водачът е алкохолно повлиян;
такъв е бил и самият пострадал; на практика водачът на МПС-во и загиналият са
консумирали заедно алкохол преди настъпването на инцидента/. Председателят на
състава обаче съобразява и констатациите на експертизата досежно ефективността
на предпазния колан в рамките на конкретния механизъм на инцидента.
Посоченото /последното/ обстоятелство /наличието на
предпоставката по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ в случая съставлява основание за редуциране
на процесните обезщетения до размера на горните суми.
Основателни са и акцесорните искове:
На ищците следва да бъде присъдена и законната лихва
върху горните главници за периода след 30.12.13г. /датата произшествието/
доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а
последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Възраженията на процесуалния представител на третото
лице - помагач са неотносими към допустимостта на процесното привличане /по чл.
219 от ГПК/. Тези възражения биха имали стойност в рамките на евентуален
следващ процес между застрахователя и Е. О. /където следва да бъде разгледан по
същество спорът за регресната отговорност на третото лице/.
На третото лице-помагач на ответника не се следват съдебни
разноски /предвид правилото на чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да плати на Ш.Ш.А.
ЕГН ********** и на Х.А.А. ЕГН ********** сумите по 100 000 лева – за
всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди – следствие от ПТП/;
законната лихва върху тези суми от 30.12.13г. до цялостното им изплащане и 887
лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главните искове за сумите над по 100 000
лева – за всеки от ищците.
ОСЪЖДА Ш.Ш.А. и Х.А.А. да платят на ЗК „Л.И.“ АД – 3 650 лева съдебни разноски
/съразмерно на отхвърлените искове; в това число и юрисконсултско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да плати на
адвокат Н. – 6 530 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да плати на СГС – 8
000 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при участие на Е. Д. О. – 3-то
лице, помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: