РЕШЕНИЕ
№ 4738
......................., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:............................
при участието на секретаря .......................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20241110103513 по описа за 2024 година
Ищецът ..................... е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК срещу М. С. Р. и П. Г. Р. обективно и субективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните
суми: сумата 2085,22 лева, представляваща главница за цена на потребена
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ...................., абонатен №
................., за периода от ......................, ведно със законната лихва от
............................ до изплащане на вземането, сумата 335,88 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за
периода от ......................, сумата 43,21 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от ..................., ведно
със законната лихва от ............................ до изплащане на вземането, сумата
8,45 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение за периода от ....................... за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 66896/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът претендира установяване дължимостта на посочените суми от
всеки ответник в размер, както следва (исковата молба е уточнена в о.с.з. от
......................):
1/ от М. С. Р. с ЕГН: **********: сумата 1042,61 лева, представляваща
главница за цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес:
гр. ...................., абонатен № ................., за периода от ......................, ведно със
законна лихва за период от ............................ до изплащане на вземането,
1
сумата 167,94 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за
топлинна енергия за периода от ......................, сумата 21,60 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от ..................., ведно със законна лихва за период от
............................ до изплащане на вземането, сумата 4,22 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за
периода от ....................... за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 66896/2022 г. по описа на СРС, 119 състав;
2/ от П. Г. Р. с ЕГН: **********: сумата 1042,61 лева, представляваща
главница за цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес:
гр. ...................., абонатен № ................., за периода от ......................, ведно със
законна лихва за период от ............................ до изплащане на вземането,
сумата 167,94 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за
топлинна енергия за периода от ......................, сумата 21,61 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от ..................., ведно със законна лихва за период от
............................ до изплащане на вземането, сумата 4,23 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за
периода от ....................... за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 66896/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са
клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството им на
собственици на процесния топлоснабден имот. Посочва, че на основание чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от
....................... Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице
задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата
на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за
доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение,
претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху двете главници. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответниците, с който предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Правят възражение за изтекла погасителна
давност. Навеждат твърдения, че липсват писмени доказателства, които да
обосноват извод за дължимостта на претендираните суми. Сочат, че с исковата
молба не е представен сключеният между ищеца и ...................... договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Оспорват
2
се приложените към исковата молба Протокол от ................... и легитимността
на проведеното общо събрание на етажните собственици. Считат, че
сключеният Договор между ЕС и третото лице-помагач е недействителен и не
поражда правни последици. Намират за недоказано качеството на
предоставената услуга. Липсвали и протоколи за изправност на уредите.
Поддържат, че дружеството не е редуцирало показанията на общия топломер в
абонатната станция с технически и нормативно обоснован технологичен
разход на топлинната енергия в абонатната станция, който се приспада от
измереното показание от топломера и е за сметка на топлопреносното
предприятие, съгласно изискванията на Наредбата за топлоснабдяване.
Твърдят, към исковата молба са приложени общи фактури, адресирани до
....................., а не до тях, както и че приложените извлечения не представляват
годно доказателствено средство, тъй като не носят ничий подпис. Поддържат,
че приложените извлечения от сметки не представляват счетоводни
документи. Сочат, че липсва протокол за отчет за редовност на приборите и
на самите отоплителни тела (монтаж, демонтаж, работещи, затапени, КПД на
топлоотделяне), както и документи удостоверяващ текущ държавен
метрологичен контрол съгласно изискванията на Закона за защита на
потребителите, Закона за измерванията, Наредба № 2 за топлоснабдяване и на
Наредба за средствата за измерване. Правят възражение за недължимост на
юрисконсултско възнаграждение. Молят за отхвърляне на предявените искове.
Претендират присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ..................... не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетото по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от
.......................... се установява, че процесният имот – ...................... находящ се
в гр. ....................., е придобит от ответника М. С. Р. с ЕГН: **********.
3
Постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота е
едностранен властнически акт, с който се удостоверява, че определен
недвижим имот е възложен на купувача, при определена цена и представлява
способ за придобиване на правото на собственост. От деня на влизане в сила
на постановлението за възлагане (чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК) купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т. е.
възлагането има вещноправно прехвърлително действие oт деня на влизане в
сила на постановлението за възлагане.
Видно от приетия по делото ................... ответниците по делото – М. С. Р.
и П. Г. Р., като ипотекарни длъжници, са учредители договорна ипотека върху
следния техен недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ
СИО – апартамент № ............... находящ се в гр. ..................... – процесния
имот. Видно от нотариалния акт ответниците са декларирали посочените
обстоятелства пред нотариуса, както и са декларирали, че са единствени
собственици на процесния имот. Нотариалният акт е подписан от ответниците,
не е оспорен по делото, а отразените в него волеизявления и декларирани пред
нотариуса обстоятелства, представляват извънсъдебно признание на
неизгоден за последните факт, а имено че са собственици на процесния имот.
С оглед на изложеното, съдът приема, че процесният имот е придобит от
ответниците по време на сключения между тях граждански брак в режим на
СИО и същите отговарят солидарно за задълженията, свързани с общата им
собственост. Няма пречка обаче ищецът да търси половината от цялата сума
от длъжниците, всеки от които да отговаря не за цялото при условията на
солидарност, а само за онази част, която кредиторът претендира, след като
всеки от тях отговаря за цялото. В качеството на титуляри на правото на
собственост, ответниците са и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Постановлението за
възлагане и нотариалния акт касаят обект с абонатен № ..................
По делото няма данни този вещен статут на имота да е бил променен
преди или по време на периода, за който се претендират процесните вземания.
В качеството им на носители на правото на собственост върху топлоснабдения
имот ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, и са длъжни
да заплащат цената на доставяната топлинна енергия. По делото не се твърди
и няма доказателства върху имота да е било учредено вещно право на
ползване в полза на трети лица, нито същият да е бил предоставен за ползване
на трети лица по силата на договорно правоотношение и за сключен между
такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза
ползвателят би дължал цената й (арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК). С оглед на
изложеното, неоснователното е направеното с отговора на исковата молба
възражение за недоказаност двамата ответници да са били потребители на
топлинна енергия в процесния период. Качеството потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ не е обусловено от фактическото
обитаване и ползване на имота, нито от това кой е титуляр на партидата за
имота и на чие име са издавани фактурите и изравнителните сметки (видно от
4
Постановлението за възлагане посоченото от ответниците лице .....................,
чието име е посочено във фактурите, е бивш собственик на имота, но в
процесния период ответниците са титуляри на правото на собственост, поради
което посоченото обстоятелство е правно ирелевантно). Разпоредбите на ЗЕ
императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на
ползване. Поради това неоснователен е доводът на ответниците, че във
фактурите било вписано друго лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Следователно облигационната връзка между
страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе
посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда
и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата
на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за
това ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу общите
условия. С оглед на това следва да се приеме, че между страните по делото в
исковия период са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
....................., одобрени с решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна
5
енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от ..................... при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на
СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно
Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към
Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от
ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките
за процесния период.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като
са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66896/2022 г. по
описа на СРС, 119 състав – ............................ (арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД), от която
дата се счита, предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, като в периода
..................... същият е бил спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на ............................ и като се вземе предвид, че в периода
..................... давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на
ищеца за периода от ....................... вкл. са погасени по давност, поради което
съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само
за останалата част от исковия период – от ....................... Задължението за м.
08.2019 г. (първото от посочения период) е станало изискуемо на 15.10.2019 г.,
6
като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от
падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, с добавяне на дните в периода
....................., през които давността е спряла да тече, изтича след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, депозирано на ............................, когато давността
е била прекъсната.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения
по давност период размерът на реално потребеното количество топлинна
енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 2346,04
лева. Ищецът претендира сума в по-малък размер – в общ размер 2085,22
лева, поради което и с оглед диспозитивното начало, исковете следва да се
уважат в пълния предявен размер срещу всеки от ответниците – 1042,61 лева,
и да се отхвърлят за периода от .....................
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение (л. 30
от делото), че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за периода от ................... начислената цена за предоставената
услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 43,21 лева,
поради което исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че цената
на услугата дялово разпределение не се дължи на ищеца. Във връзка с
основателността на претенцията съдът приема, че съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ
(изм. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ.
Основанието за събиране на таксата от ищеца е предвидено в Закона за
енергетиката и в ОУ на ищеца. По силата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от
приложимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ..................... на потребители за битови нужди в .......................,
одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в.
................... дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм. ДВ,
бр. 60 от 07.07.2020 г.) или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
7
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36
от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/,
като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и
цена на отчитане уредите за дялово разпределение, а според клаузата на чл. 36,
ал. 2 - редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от
ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има силата на закон
за последните.
С оглед цитираните разпоредби именно ищецът е носител на вземането за
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при
условия, че същата е извършена; цената на тази услуга се дължи на ищеца, без
предварителното й заплащане на дружеството, извършващо дяловото
разпределение на топлинна енергия. Ирелевантни за предмета на спора са
възраженията на ответниците във връзка с решението на общото събрание на
етажните собственици. Съгласно закона, законосъобразността на решенията
на общото събрание на етажната собственост може да се атакуват в отделно
съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им. По делото не се
твърди, нито са ангажирани доказателства за обжалването на решението на
общото събрание и неговата отмяна.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
8
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020г. и
2021г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер на 85,60 лв.,
представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
като всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер 42, 80 лева. За исковото производство ответниците следва да заплатят
на ищеца сторените от него разноски в размер на 732,10 лева, представляващи
заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК,
като всеки от тях бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер 366, 05 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски имат и ответниците, съобразно отхвърлената част от исковете, но по
делото не са представени доказателства такива да са направени от тях. С
отговора на исковата молба ответниците са поискали присъждане на
адвокатски хонорар, но по делото не са представени доказателства за
уговаряне и заплащане на такъв, нито за уговорено безплатно процесуално
представителство по чл. 38 ЗАдв, като изявления в този смисъл няма по
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че М.
С. Р., ЕГН ********** дължи на .......................... сумите както следва:
9
– на основание чл. 79,ал. 1,пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 1042,61
лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 107, находящ се в гр. ....................., абонатен №
................. за периода от ................... ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66896/2022 г. по описа на СРС,
119 състав – ............................ до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода
от .....................;
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 21,60 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от ..................., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 66896/2022 г. по описа на СРС, 119 състав –
............................ до плащането, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 66896/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........................ срещу М. С. Р., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване на установено, че М. С. Р., ЕГН ********** дължи на
.......................... сумата от 167,94 лева, представляваща мораторна лихва върху
вземането за топлинна енергия за периода от ......................, и сумата от 4,22
лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение за периода от .................... , за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 66896/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА М. С. Р., ЕГН ********** да заплати на .......................... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42,80 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66896/2022 г. по
описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 366,05 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че П.
Г. Р., ЕГН ********** дължи на .......................... сумите както следва:
– на основание чл. 79,ал. 1,пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 1042,61
лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 107, находящ се в гр. ....................., абонатен №
................. за периода от ................... ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66896/2022 г. по описа на СРС,
119 състав – ............................ до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода
от .....................;
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 21,61 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от ..................., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 66896/2022 г. по описа на СРС, 119 състав –
............................ до плащането, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 66896/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........................ срещу П. Г. Р., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване на установено, че П. Г. Р., ЕГН ********** дължи на
.......................... сумата от 167,94 лева, представляваща мораторна лихва върху
10
вземането за топлинна енергия за периода от ......................, и сумата от 4,23
лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение за периода от .................... , за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 66896/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА П. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на .......................... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42,80 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66896/2022 г. по
описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 366,05 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ..................... като помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11