Определение по дело №2543/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260874
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20202100502543
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Номер ІV-260874               Година 2020, 23 ноември                       гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                              четвърти въззивен граждански състав,

на двадесет и трети ноември                                 година две хиляди и двадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

Мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

секретар ……………………..

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

частно гражданско дело № 2543 описа за 2020 година

 

Производството е по чл.122 ГПК и е образувано по повдигната с определение № 261771 от 22.10.2020 г. по гр.д.6522/2020 г. на Районен съд – Бургас, препирня за подсъдност между РС Малко Търново и Бургаски районен съд по спора между И.Г.Т. от *** и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А за заплащане на сумите 1 000 лв допълнително възнаграждение за положен и неизплатен извънреден труд за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г., получен след приравняване на положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка; сумата от 100 лв – представляваща сбор от мораторните лихви върху стойността на неизплатеното месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г., изчислена от 30-то число на месеца, следващ съответното тримесечие, до 31.12.2019 г.

Исковата молба е подадена до Районен съд Малко Търново. Ищецът е заявил в исковата си молба, че в процесния период е изпълнявал длъжността „мл.инспектор/старши полицай“ в УПБЗН – гр.Малко Търново, която е на структурно подчинение на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР гр.София.

С отговора си на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, ответната ГД „ПБЗН“ при МВР не е направила възражение за местна неподсъдност на спора пред БРС. Изрично е посочено, че не се спори, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР с местоизпълнение УПБЗН – М.Търново при 01 РСПБЗН-Бургас към РДПБЗН-Бургас при ГДПБЗН-МВР.

С определение № 149/12.08.2020 г. по гр.д.25/2020 г., Районен съд М.Търново е прекратил производството по предявените искове пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС–Бургас, като е приел, че легитимиран да се ползва от предвидената в чл.114 ГПК местна компетентност е само ищецът и само той може да упражни избора си позовавайки се на местополагането на труда, едновременно с това предявява искова молба пред съответния съд. Съдът е посочил, че че в случая ищецът не се е възползвал от възможността да предяви иска си по местополагане на труда, като това не може да се направи нито от ищеца в по-късен етап, нито от ответника с възражение за местна неподсъдност на спора. По изложените съображения РС М.Търново е приел, че не е местнокомпетентен да се произнесе по иска, а компетентен е РС Бургас.

Районен съд Бургас е повдигнал препирнята като е изложил съображения, че се касае за трудов спор, като страните не спорят, че ищецът е назначен на длъжност в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ с местоизпълнение на задълженията УПБЗН – Малко Търново, т.е. там е полагал труд през процесния период, съотв.мястото на полагане на труд не попада в съдебния район на РС Бургас. Посочено е още, че с предявяването на иска си пред РС М.Търново, ищецът е направил своя избор за съда, който да разгледа иска.

Съгласно чл.114 от ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. Целта на разпоредбата е да се облекчи защитата на определена категория лица с оглед естеството на заявеното за защита право по всички дела, свързани с полагането на труд по трудово правоотношение. В случая е безспорно, че правоотношението е служебно, а не трудово. Относно местната подсъдност на споровете, възникнали във връзка със служебно правоотношение важат общите правила за подсъдност на исковете, поради което следва да се приеме, че разпоредбата на чл.114 ГПК е приложима и в настоящия случай.

Съдът споделя съображенията на РС Бургас, че в настоящия случай ищецът се е възползвал от специалната подсъдност на чл.114 ГПК, предявявайки исковете си пред РС Малко Търново, в чийто район полага труд.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че компетентен да разгледа предявените искове на И.Г.Т., против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР гр.София е РС-Малко Търново.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОПРЕДЕЛЯ като местно компетентен Районен съд гр.Малко Търново за разглеждане на предявените от И.Г.Т. от *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А искове за заплащане на сумите 1 000 лв допълнително възнаграждение за положен и неизплатен извънреден труд за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г., получен след приравняване на положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка; сумата от 100 лв – представляваща сбор от мораторните лихви върху стойността на неизплатеното месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г., изчислена от 30-то число на месеца, следващ съответното тримесечие, до 31.12.2019 г.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд Малко Търново за разглеждане и произнасяне по предявените искове.

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

                                                                                        2.