№ 118057
гр. София, 20.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Частно гражданско
дело № 20241110146750 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
с вх. № 246939/30.07.2024 г., подадено от п за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника В. П. П. за следните суми: сумата в размер на 3564,24 лева –
незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 40012163510/19.09.2022
г., 1451,69 лева – възнаградителна лихва по договора за периода 10.05.2023 г. -
29.05.2024 г., сумата от 1332,96 лева – за закупена услуга „Фаст“, сумата от 2333,32
лева – за закупена услуга „Флекси“, 30 лева – такса за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени на 25.05.2023 г., 500 лева – незаплатена такса за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 дни, както и мораторна лихва в
размер на 496,94 лева за периода 11.10.2022 г. до 09.05.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.
410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението
парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези
– страни, предмет /основание, период, вид/ и размер, т. е. по отношение на процесното
вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата
молба, което условие в случая е изпълнено от заявителя „Сити Кеш“ ООД.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК са приложени договорът за
потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение,
освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се
1
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. При тълкуване на посочените разпоредба се налага
изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение съдът е длъжен да направи проверка и ако установи такова противоречие е
длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката
за това дали не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК се прави от съда
въз основа на посочените от заявителя факти, които според него пораждат вземането, и
договора с потребителя, ведно с приложенията към него и общите условия.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е изцяло
недействителен.
Видно от съдържанието на представения Договор за потребителски кредит
№40012163510/19.09.2022 г страните са се уговорили, че заемодателят отпуска на
заемополучателя кредит в размер на 4000 лева, с падеж на погасителната вноска по
кредита – 10-то число от месеца, годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент
на разходите по кредита в размер на 49,11 %. Същевременно в договора е предвидено,
че кредитополучателят дължи такси за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, като месечната погасителна вноска с включени таксите за закупените
допълнителни услуги възлиза на сумата в размер на 314,01 лева. Условията и
предпоставките за ползване на допълнителните услуги са регламентирани в чл. 15 от
Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата „Фаст“ представлява
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а
съгласно чл. 15.2 от ОУ, услугата „Флекси“ представлява право на кредитополучателя
да променя погасителния план, но при изпълнение на специфични изисквания,
посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл.
10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира
повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно
и точно определено в договора.
Заплащането на тези допълнителни услуги води до заобикаляне на закона, тъй
като въвежда допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, с
които освен това заемополучателят разполага и без изричното им уговаряне –
например да предоговаря условията по кредита и да го разсрочва. За възможността да
извършва тези действия потребителят не следва да бъде обвързван със заплащането на
допълнителни разходи и такси. Съдът намира, че включените в пакета допълнителни
2
услуги, са свързани пряко или косвено с договора за заем, което изключва
самостоятелният им характер, тъй като услугите не могат да се ползват от клиента
извън основния договор за заем, поради което следва да се разглеждат заедно. Ето
защо възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора
за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включат при изчисляването на
ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен
лихвен процент плюс 10 %/, което означава, че разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50% от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.
4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Този извод следва и от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в §1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Видно от съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
сумата в размер на 1332,96 лева за услугата „Фаст“ и сумата в размер на 2333,32 лева
за услугата „Флекси“ са включени в общата дължима от потребителя сума като част от
погасителната вноска по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в
размер на 4000 лева и възнаградителната лихва в размер на 41% годишна лихва.
Съгласно даденото от Съда на Европейския съюз тълкуване в Решение на Съда на
Европейския съюз по дело C-714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да
се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или
те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
3
този кредит.
В този смисъл, при калкулиране на таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ към
годишния процент на разходите по кредита, наред с възнаградителната лихва, то този
процент се покачва и значително нахвърля посочения в договора за кредит размер от
49,11%. Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от
съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Предвид изложеното, процесният договор за кредит се явява недействителен
като противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, за която следва да се издаде
заповед за изпълнение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът намира клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на такси за събиране на вземането за
нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от
изпадане на длъжника в забава и изтичането на определен срок от този момент.
Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени
разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в
колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за
нищожна.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
претендираните такси „Фаст“, „Флекси“, такси за извънсъдебно събиране на
вземането, както и по отношение на възнградителната и мораторната лихва. С оглед
отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта
за разноските за разликата над сумата от 60,59 лева за държавна такса и над 17,86 лева
за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лева). Възнаграждението за подготовка на документи в размер
на 80 лева, претендирано от заявителя, не се кумулира с възнаграждение за
процесуално представителство, поради което посоченото искане следва да бъде
оставено без уважение.
4
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. №246939/30.07.2024 г., депозирано от п срещу В. П.
П. в частите за сумите, както следва: сумата от 1451,69 лева – възнаградителна лихва
по договор за потербителски кредит №40012163510 за периода 10.05.2023 г. -
29.05.2024 г., сумата от 1332,96 лева – такса за закупена услуга „Фаст“, сумата от
2333,32 лева – такса за закупена услуга „Флекси“, 30 лева – такса за извънсъдебно
събиране на вземането, начислена на 25.05.2023 г., 500 лева – незаплатена такса за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни, мораторна лихва в
размер на 496,94 лева за периода 11.10.2022 г. до 09.05.2024 г., както и мораторна
лихва в размер на 268,81 лева за периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г., както и в частта
за разноските за разликата над сумата от 60,59 лева за държавна такса и над 17,86 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя п , че може да
предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен
срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното
производство за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5