Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 16947 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение, постановено в проведеното на 28.05.2019 г. открито съдебно заседание е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.327 ТЗ за сумата от 4 305, 84 лв., представляваща цена с ДДС по договор за продажба на сурово краве мляко за периода м.08.2012 г. – м.11.2017 г., отразена във фактура № 9/31.08.2012 г., № 10/31.09.2012 г., № 11/31.10.2012 г. и № 12/16.11.2012 г., ведно със законната лихва от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземанията и по чл.86 ЗЗД за сумата от 2 042 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2013 г. – 30.08.2017 г.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Б.К.“ ООД,
с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. С
ответника е постигната уговорка доставеното сурово мляко да се заплаща по
банков път при издаване на съответната фактура. Въпреки отправените покани
ответникът не е погасил задълженията си по процесните фактури. Ответникът не е
оспорил фактите, заявени в исковата молба, а единствено е направил възражение
за изтекла погасителна давност. Счита, че претендираните вземания се погасяват
с общата 5- годишна давност, тъй като
вземанията не са периодични. Нормата на чл.111, б. „в“ ЗЗД въвежда изключение,
поради което не може да се тълкува разширително. Твърди, че в разглеждания случай
не е налице един правопораждащ факт и падежите на вземанията са настъпват пред
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията да са
изначално определени или определяеми. Принципната уговорка ищецът да продава
сурово мляко на ответника не означава, че предварително с ответника са определили
и е известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане
трябва да бъде изпълнено. Не са постигнати устни уговорки за определени
количествата мляко, които да се продават ежемесечно или на 15 дни, нито е била
определена цената на литър мляко, а количеството и цената са варирали при всяка
покупко – продажба. Това е отразено и в съставените фактури, които са
представени по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
изцяло предявеният иск, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „З.-**“ ООД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Решаващият съд е съобразил ангажираните по делото доказателства в тяхната
съвкупност. Законосъобразно съдът е приел, че договорът за продажба е
периодичен, тъй като предварително – преди исковия период, са установени
периодът на доставката, както и интервалите за плащане. Не би могло да се
приеме, че всяка фактура съставлява самостоятелен договор за доставка, тъй като
между страните е налице устен договор за покупко – продажба за изкупуване и
доставка на сурово мляко, в изпълнение на който ищецът е предавал на ответника
сурово краве мляко, което следва да бъде заплатено до края на месеца, за който
се отнася фактурата. С оглед на това задълженията по договора за периодично
изпълнение, поради което приложение намира установената в чл.111, б. „в“ ЗЗД 3
– годишна давност. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди
сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е продавал на ответника сурово краве мляко. За периода
м.08.2012 г. – м.11.2017 г. е продал сурово мляко, за което са съставени
следните фактури: № 9/31.08.2012 г., № 10/30.09.2012 г., №11/31.10.2012 г. и №
12/16.11.2012 г. на обща стойност от 4 305, 84 лв. с ДДС. Суровото мляко е било
предадено още преди съставянето на фактурите, като последните се отнасят за
доставените през съответния месец количества сурово мляко. Съгласно уговореното
задължението по процесните фактури е следвало да се изпълни чрез плащане по
банков път – с преводно нареждане по сметка на ищеца до края на месеца, за който
се отнася фактурата. Въпреки многобройните разговори с ответника, плащане не е
постъпило до завеждане на делото. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 4 305, 84 лв. – главница и 2 042 лв. –
лихва за забава за периода 01.01.2013 г. – 31.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че през м.04.2012 г.
между страните е сключен устен договор за изкупуване и доставка на сурово
мляко, съгласно който ищецът е предавал ежемесечно сурово краве мляко. Срокът
на договора е до края на 2012 г. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Счита, че приложим в случая е установеният в чл.111 б. „в“ ЗЗД 3 –
годишен давностен срок, тъй като е налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения с уговорен между страните падеж – края на месеца, за
който се отнася фактурата. В условията на евентуалност е направено възражение
за прихващане с вземане в размер на 10 440 лв. – обезщетение за ползване на
вана за охлаждане на мляко 600 л., зав. № 1072, която е предоставил на ищеца и
е следвало да върне след прекратяване на сключения между страните договор.
Обезщетението е за периода м.01.2013 г. – 07.11.2017 г., по 180 лв. месечно.
С определение № 2145/08.11.2017 г., постановено по
гр. д. № 2900/2017 г. по описа на РС – Монтана, е прекратено производството по
делото, като същото е изпратено по подсъдност на СРС, във връзка със
своевременно направен от ответника отвод за местна неподсъдност на делото.
С определение, постановено в проведеното първо
редовно открито съдебно заседание на 28.05.2019 г. съдът е отказал да приеме
направеното от ответника възражение за прихващане.
Видно от представената фактура № 9/31.08.2012 г.
ищецът е доставил на ответника сурово краве мляко в размер на 1 881 лв. с ДДС. Съставена
е фактура № 10/30.09.2010 г. на стойност 949, 08 лв. с ДДС. Фактура
11/31.10.2012 г. е на стойност от 805, 20 лв. с ДДС, а фактура 12/16.11.2012 г.
е на стойност от 670, 56 лв. с ДДС. В тях са описани количествата сурово краве
мляко, неговата единична цена обща стойност без ДДС, както и с начислен ДДС.
Всички фактури са двустранно подписани, като цената на доставеното мляко е
платима по банков път. Общият размер на дължимата цена за доставените
количества краве мляко, съгласно представените фактури, възлиза на 4 305, 84 лв.
Ответникът е представил по делото фактура №
1/15.04.2012 г. на стойност 4 247, 20 ; фактура № 3/15.05.2012 г. на стойност 4
251, 72 лв. фактура № 6/15.06.2012 г. на стойност 2 431, 44 лв. и фактура №
8/31.07.2012 г. на стойност 2 230, 80 лв. Всички фактури са издадени от ищеца
като доставчик, като получател по тях е ответника. Фактурите са двустранно
подписани и в тях е уговорено количеството доставено сурово краве мляко,
неговата единична цена, обща стойност без ДДС и с начислен ДДС. Сумите са
платими по банков път.
Представените от страните писмени доказателства в
подкрепа на твърденията и възраженията им във връзка с направеното с писмения
отговор на исковата молба възражение за прихващане не следва да се обсъждат,
доколкото същото не е прието за разглеждане по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Страните не спорят относно осъществяването на процесните
доставки и стойността на доставените количества прясно краве мляко. Спори се
относно обстоятелството дали процесните фактури са издадени в изпълнение на
устен договор, сключен между страните, с който са постигнати уговорки за
периодични доставки и плащания по тях.
В исковата молба ищецът не е заявил фактически твърдения за
сключен между страните рамков договор, в изпълнение на който са извършени
процесните доставки на сурово краве мляко. Същият се позовава на извършени
доставки, във връзка с които са съставени фактури и постигната уговорка за
заплащане на тяхната стойност по банков път. С писмения отговор на исковата
молба ответникът е заявил, че е сключен между страните устен договор за
доставка на сурово краве мляко, в изпълнение на който са съставени процесните
фактури. Съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже
това свое възражение. Със съставения доклад на делото по реда на чл.146, ал.1 ГПК решаващият съд е указал на ответника, че носи доказателствена тежест да
установи периодичния характер на продажбата. Както пред първата, така и пред
настоящата съдебна инстанция ответникът не е ангажирал доказателства в тази
насока. Нужно е да се отбележи също така, че в първото редовно открито съдебно
заседание, проведено в производството пред СРС ищецът не е пояснил или допълнил
по реда на чл.143, ал.2 ГПК исковата молба в тази насока, нито е заявил
признание на поддържаното от ответника твърдение за сключен между страните
устен рамков договор. Изложил е съображения за приложимост на 5 – годишния
давностен срок относно претендираните по делото вземания.
След като наличието на сключен между страните устен
рамков договор за продажба на сурово
краве мляко, в изпълнение на който са съставени процесните фактури, не е
безспорно между страните по делото обстоятелство и при липсата на ангажирани от
ответника доказателства в тази насока следва да се примат за ненастъпили
правните последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Нужно е да се
отбележи също така, че признания не се съдържат и в депозираната въззивна
жалба. Ищецът се позовава на принципна уговорка за продажба на сурово мляко, но
не и на постигната договорка относно извършване на продажбата в точно
определен, предварително уговорен момент. Ето защо въз основа на твърденията и
възраженията на страните, както и при съобразяване на всички обстоятелства по
делото, не би могло да се приеме, че страните са били обвързани от рамков
договор.
Ето защо следва да се приеме, че представените фактури отразяват
самостоятелни правоотношения между страните. Поначало фактурите могат да се
приемат като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време
и място на издаване. В случая ангажираните по делото фактури съдържат такива
данни. Същите са двустранно подписани от страните и надлежно удостоверяват
спорните правоотношения.
Спори се между страните в производството относно приложимата давност
спрямо спорните вземания на ищеца.
Ответникът своевременно е релевирал по делото с депозирания писмен
отговор на въззивната жалба възражение за изтекла погасителна давност.
На основание чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Ответникът се
позовава на приложимост на регламентираният в чл.111, б. „в“ ЗЗД 3 – годишен
давностен срок. В посочената разпоредба е предвидено, че с изтичане на
тригодишната давност се погасяват вземания за периодични плащания. Ответникът
не е ангажирал по делото доказателства относно постигнати между страните
уговорки, въз основа на които да се приеме, че процесните вземания на ищеца за
периодични плащания. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от закона за задълженията и договорите
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. При липса на доказателства относно сключен рамков
договор, с който страните са постигнали уговорки за периодични плащания,
отговарящи на горепосочените изисквания, не би могло да се приеме, че приложима
в случая е давността, регламентирана в нормата на чл.111, б.“в“ ЗЗД.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че е основателен доводът на
жалбоподателя, че изводът на решаващия съд относно приложимия за спорните
правоотношения давностен срок е неправилен и необоснован. При липса на
доказателства за приложение на давността по чл.111, б.“в“ ЗЗД, то приложим е
общият 5 – годишен давностен срок.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Ищецът твърди, че плащането от ответника е
дължимо в края на месеца, през който е издадена съответната фактура. Фактура №
9/31.08.2012 г. е издадена в последния ден от месеца, поради което
изискуемостта на вземането настъпва от момента на съставянето й. Установеният в
нормата на чл.110 ДДС 5 – годишен давностен срок изтича на 31.08.2017 г.
Същевременно искът е предявен на 31.08.2017 г., т. е. в рамките на давностния
срок. Доколкото останалите фактури са издадени по – късно и съответно по –
късно е настъпила изискуемостта на вземанията по тях, същите не са покрити от
изтекла погасителна давност.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че е основателно възражението на ищеца,
че претендираните вземания не са погасени по давност.
Тъй
като стойността на доставените от ищеца в полза на ответника количества сурово
краве мляко възлиза на 4 305, 84 лв., предявеният иск се явява изцяло
основателен.
Задължението
на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи заплащане на
мораторна лихва, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Нейният размер, определен по
реда на чл.162 ГПК, за претендирания от ищеца период на забавата 01.01.2013 г.
– 31.08.2017 г., възлиза на 2 042 лв. Ето защо предявеният иск за заплащане на
мораторна лихва се явява изцяло основателен.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че предявените искове са изцяло основателни.
Тъй като крайните изводи не съвпадат, обжалваното решение
следва да се отмени, като предявените искове следва да се уважат.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски. Техният размер възлиза на 129, 12 лв. – заплатена
държавна такса.
Следва да се присъдят и сторените от ищеца разноски
в производството пред СРС. Техният размер възлиза на 255, 41 лв. – заплатена
държавна такса, както и 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение или общо
455, 41 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение, постановено в проведеното на 28.05.2019 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 83371/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 148 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.-**“ ООД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ж. к. „Дружба“, ул. „****** и съдебен адрес ***, офис 502 – адв. В.Ч., да заплати на „Б.К.“ ООД, ЕИК ******, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 6 – адв. З.В.Г. – М., сумата от 4 305, 84 (четири хиляди триста и пет лева и осемдесет и четири стотинки) лв., на основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща цена по фактури съответно № 9//31.08.2012 г., № 10/30.09.2012 г.; № 11/31.10.2012 г. и № 12/16.11.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017 г. до окончателното изплащане; да заплати сумата от 2 042 (две хиляди и четиридесет и два) лв., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 01.01.2013 г. – 31.08.2017 г., да заплати на основани ечл.78, ал.1 ГПК сумата от 129, 19 (сто двадесет и девет лева и деветнадесет стотинки) лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство, както и сумата от 455, 41 (четиристотин петдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки) лв., представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.