№ 284
гр. Бургас, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120203982 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на А. К., румънски гражданин, *, чрез адв. Д. В. от АК-
Бургас, против заповед за задържане на лице рег. № 6101зз-181/23.09.2024г., издадена от Ц.
М. Ц.- полицейски инспектор в ГОДГ на ГПУ-Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
В. – БАК, който поддържа жалбата, като сочи, че е нарушено правото на защита на
доверителя му, поради липсата на преводач.
Ответникът по жалбата – Ц. М. Ц.- полицейски инспектор в ГОДГ на ГПУ-Бургас,
редовно уведомен, се явява лично, като посочва, че заповедта е законосъобразна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика -
оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.
1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,
1
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че
задържаното лице е употребило сила с цел да принуди орган на властта да пропусне нещо по
служба, а именно- извършване на полицейска проверка- престъпление по чл. 269, ал. 1 от
НК.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването
на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация
на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
По мнение на съда тези обстоятелства в случая са налице. С определението си за
насрочване съдът е изискал от административния орган, в съответствие с разпределената
доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които са послужили за издаване
на заповедта. В изпълнение на това указание в съда са депозирани писмени доказателства,
като от тях, както и от разпита на свидетеля В. З. се установява следната фактическа
обстановка:
На 23.09.2024 г. жалбоподателят К. управлявал лек автомобил в гр. Бургас, когато от
полицейски служители му бил подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка
по образец. Жалбоподателят възприел сигнала, но не спрял на посоченото от служителя
място, рязко увеличил скоростта си и продължил движението си. Полицейските служители,
2
сред които бил и св. В. З., последвали автомобила, управляван от К. със служебния
автомобил с включени светлини. След известно време жалбоподателят самокатастрофирал,
като заедно с лицето, което се намирало в автомобила- Г. Ю., излезли от автомобила и
побягнали. Двамата полицейски служители, които били заедно със свидетеля З., последвали
К. и Ю., които влезли в гориста местност. Св. З. излязъл от служебния автомобил, като в
един момент срещу него от гористата местност изскочил тичайки жалбоподателят К. и
двамата се сблъскали и паднали на земята. След това Ю. и К. били задържани.
На място бил извикан екип на Сектор „Пътна полиция“, а също и ответникът Ц. Ц..
Св. З. имал болки в ръката, а жалбоподателят К. също имал наранявания по себе си
вследствие на падане. Двамата били откарани за преглед, като се установило, че ръката на
св. З. е счупена.
На по-късен етап от задържането се явил е преводач от румънски език, като били
разяснени правата на жалбоподателя К., който бил освободен в 18:30 часа на 23.09.2024 г.
По мнение на настоящия състав, фактите, които се установяват в преписката
подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или
съпричастен към престъплението, описано в заповедта.
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е
неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, са
били налице достатъчно данни, че К. е евентуален извършител на престъпление, каквото е
твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй
като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Съставът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено с това, че
преводач се е явил на по-късен етап. Напълно логично е когато се касае за действия спрямо
чужд гражданин, намирането на преводач да отнеме време. Още повече, че в случая се касае
за предприети действия от незабавен характер- задържане по подозрение за извършено на
момента престъпление. Очевидно е, че едва при фактическото задържане на лицето се е
установило, че същият е румънски гражданин, като са предприети действия по осигуряване
на преводач. Без значение е, че в заповедта се виждали различни химикални пасти, защото е
напълно възможно лицата, които са се разписали да са използвали различни химикали.
Поради това, съдът не счита, че явяването на преводач по-късно, било то и след десет часа, в
случая накърнява правата на задържаното лице. Този извод произтича и от самата
специфика на случая, като жалбоподателят първо не е спрял на подаден сигнал за спиране
със стоп-палка, после не е спрял, когато е бил последван от полицейски автомобил, а накрая
се е опитал да избяга, при което се е стигнало до телесно увреждане на полицейски
служител. В този смисъл, дори и без преводач на този етап, един пълнолетен човек, без
данни за заболявания, които да му пречат да разбира свойството и значението на
извършваното, би бил наясно какви са причините да бъде задържан. Накрая, приемането на
тезата на защитата би довело до абсурдни ситуации. Така например, би следвало заловен на
3
място чужд гражданин, извършител на тежко престъпление (например терористичен акт), да
бъде незабавно освободен, само защото не може веднага да бъде осигурен преводач от
съответния език. При преценката за съобразността на действията на органите на реда трябва
да се следи не само дали са спазени правата на задържаното лице, но и да се търси баланс с
обществения интерес, който баланс в случая е налице.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е законосъобразна, поради което и същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К., румънски гражданин, *, против заповед за задържане на
лице рег. № 6101зз-181/23.09.2024г., издадена от Ц. М. Ц.- полицейски инспектор в ГОДГ на
ГПУ-Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4