№ 93
гр. Варна, 01.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500040 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 40/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу
различни части от решение № 260156/ 02.11.2021 г., постановено по гр.д. №
48/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:
По въззивна жалба на Държавата, подадена чрез юрисконсулт Д.,
против решението на окръжния съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът й
по чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу А.В.А.. за
установяване съществуване на вземания по чл.30 от сключения между тях
договор за аренда № ТА-18-19-1-37/21.09.2018 год. за неустойка за забавеното
изпълнение на парични задължения, определена в размера на договорения
лихвен процент от 0.3% за всеки просрочен ден в плащането на годишното
арендно възнаграждение от 189 802.71 лв. на две вноски от по 94 901.35 лв.
за стопанската 2019/2020 год., предмет на заповед № 857/24.08.2020 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№20203230102047/2020 год. на Добричкия районен съд за
горницата над 88 287.57 лв. и до пълния размер на заявяването му от
114 885.17 лв., поради : недължимост на неустойка за сумата от 15 869.37
лв. за забавено изпълнение в плащането на първа и втора вноска от
арендното възнаграждение за времето от 13.03.2020 год. до 08.04.2020 год.
и поради погасяване на задълженията с плащане в размер на 10 728.23 лв. в
1
хода на процеса, конкретно посочени в решението.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната му част, поради постановяването му в нарушение на
процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост, като
е молил за отмяната му в тази част и за уважаване на исковете изцяло.
Изложил е, че окръжният съд: неправилно, при липсата на относимост към
настоящия договор, приложил разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение в ред. от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. (задълженията по договори за аренда, по които държавата е
страна не попадали в предвидените в закона хипотези); предвид изричното
разпореждане на чл. 422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист
при отхвърляне на иска, неправилно съобразил факта на частично
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издаден изпълнителен лист въз основа на разпореждане за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес;
Ответникът А.В.А.., чрез адв. Г.М., е подал писмен отговор на жалбата
и по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията и за
правилността на обжалваната част от решението, е молил за потвърждаването
му в тази част и за присъждане на разноските.
По въззивна жалба на А.В.А.., подадена чрез адв. Г.М., против
решението на окръжния съд, в ЧАСТТА, с която е признато за установено на
основание на чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК по отношение на
А.В.А.., съществуването на вземания на Държавата, заявени от министъра на
земеделието,храните и горите по чл.30 от сключения между тях договор за
аренда № ТА-18-19-1-37/21.09.2018 год. за неустойка за забавеното
изпълнение на парични задължения, определена в размера на договорения
лихвен процент от 0.3% за всеки просрочен ден в плащането на годишното
арендно възнаграждение от 189 802.71 лв. на две вноски от по 94 901.35 лв.
за стопанската 2019/2020 год.,възлизащи в общ размер на сумата от
88 287.57 лв. и предмет на заповед № 857/24.08.2020 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№20203230102047/2020 год. на Добричкия районен съд.,както следва:
1./ 19 233.24 лв. - неустойка за забавеното плащане на сумата от 40 000 лв.
,като част от първа вноска за времето от 02.10.2019 год. до 12.03.2020
2
год.,вкл. и от 09.04.2020 год.- 28.05.2020 год.,вкл.;2./ 35 020.10 лв. -неустойка
за забавеното плащане на сумата от 54 901.36 лв. като част от първа вноска
за времето от 02.10.2019 год. до 12.03.2020 год.,вкл. и от 09.04.2020 год.-
01.06.2020 год.,вкл.; 3./34 034.23 лв.-неустойка за забавеното плащане на
сумата от 84 802.72 лв. ,като част от втора вноска за времето от 01.02.2020
год. -12.03.2020 год.,вкл. и от 09.04.2020 год.- 01.06.2020 год. вкл., както и в
ЧАСТТА, с която А.В.А.. е осъден да заплати на Държавата сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, както следва: по ч.гр.д.№
2047/2020 год. на Районен съд Добрич: сумата от 1 980 лв. - заплатена
държавна такса; по гр.д.№ 3703/2020 год. - сумата от 1 980 лв. заплатена
държавна такса; по гр.д.№ 48/2021 год. -сумата от 129.28 лв. заплатено
възнаграждение на вещо лице и сумата от 360 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивникът е сочил, че решението в обжалваната част е недопустимо,
евентуално – неправилно, като е молил за обезсилването му, евентуално – за
отмяна и отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото
разноски. Изложил е, че окръжният съд: - недопустимо се произнесъл по иск
за неустойка, при предявена претенция за лихви; - произнесъл се по
недопустима, поради липса на правен интерес, претенция предвид частична
отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на
изпълнителния лист за сумата от 46 456,07 лв.; - неправилно тълкувал
договора и приел наличие на изискуемост на второто плащане, а от там – и на
забава, както и на задължение за плащане на обезщетение по чл. 30 от
договора, като освен това не разпределил с доклада си доказателствената
тежест във връзка с тълкуването на договора; - допуснал процесуални
нарушения, като първоначално не включил изобщо в доклада по делото
възраженията, направени по реда на чл. 411 ГПК – заявено такова за
прекомерност на неустойката, което било свързано както с
недействителността на неустойката, така и с отнасянето към платената
законната лихва и представляващо, „макар да не е формулирано изрично в
този смисъл“ искане за намаляване на неустойката поради прекомерност, а
впоследствие включил, но не разпределил доказателствената тежест на
страните по възражението за намаляване на неустойката поради
прекомерност и не разгледал това възражение;
Позовано на процесуални нарушения, е поискал изготвяне на нов
3
доклад с включване на спорния въпрос за тълкуване на съдържанието на
клаузата на чл. 30 от договора и допускане до разпит на свидетел „за
установяване на спорните клаузи по договора“, както и включване в доклада
на възражението „за недействителност на неустойката поради прекомерност с
действително претърпените вреди и намаляването на същата“ с разпределение
на доказателствената тежест по него, респ. за даване на указания по чл. 146,
ал.2 ГПК. Поискал е и назначаване на СИЕ, която като има предвид
извършените плащания (към ищеца и разпределенията от ЧСИ) както и
предвид размера на законната лихва върху забавените плащания да даде
заключение какви суми са погасени от законната лихва и има ли непогасени
такива.
Държавата, чрез юрисконсулт Д., е подала писмен отговор, с който е
оспорила жалбата и по съображения за неоснователност на всяко от
оплакванията, е молила за отхвърлянето й, като се е противопоставила на
доказателствените искания.
Въззивните жалби са подадени в срок от лица с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части, като
неизгодно за всяка от тях, редовни са и допустими.
По доказателствените искания:
Не са налице сочените процесуални нарушения от окръжния съд,
поради което и исканията за нов доклад с ново разпределение на
доказателствена тежест в посочения смисъл, за разпит на свидетел и
назначаване на исканата експертиза са неоснователни, като искането за
разпит на свидетел за установяване на съдържанието на сочените клаузи от
договора е и недопустимо. Ответникът е подал само възражение по чл. 414
ГПК в заповедното производство, с което е заявил „така уговорените
лихви/неустойки са прекомерни“, което окръжният съд е включил в доклада
по делото, изготвен в открито съдебно заседание. В срока за отговор на
исковата молба, ответникът не е подал такъв. В подадената след срока за
отговор молба от 17.05.2021 г., той е заявил, че съобразно подаденото
възражение по чл. 414 ГПК предмет на делото трябва да бъде „..и че лихвите /
неустойките които претендира ищецът са недействителни (нищожни) поради
прекомерност“. С последващата молба от 14.06.2021 г. ответникът е поискал
включване в доклада на възраженията по чл.414 от ГПК с текста
4
„...лихвите/неустойките които претендира ищецът са недействителни
(нищожни) поради прекомерност“. Нито във възражението по чл. 414 ГПК,
нито в т.нар. „пояснения“ на възражението в последващите молби (които са и
извън срока за отговор) на ответника се съдържа отправено до съда изрично
искане за намаляване на неустойката по реда на чл. 92, ал.2 ЗЗД, поради което
такова възражение по чл. 92, ал.2 ЗЗД не е било предмет на делото. Липсва
допуснато процесуално нарушение от окръжния съд, поради което и не се
налага ново разпределение на доказателствената тежест с указания, а
заявените искания по доказателствата следва да бъдат оставени без уважение.
Не са налице предпоставки за събиране на доказателства служебно от
съда, нито за извършване на други процесуални действия по подготовка на
делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията във въззивната жалба на
А.В.А.., подадена чрез адв. Г.М.: за изготвяне на нов доклад с включване на
въпрос за тълкуване на съдържанието на клаузата на чл. 30 от договора и
допускане до разпит на свидетел „за установяване на спорните клаузи по
договора“; за включване в доклада на възражението „за недействителност на
неустойката поради прекомерност с действително претърпените вреди и
намаляването на същата“ с разпределение на доказателствената тежест по
него, респ. за даване на указания по чл. 146, ал.2 ГПК, както и за назначаване
на СИЕ с посочените задачи.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 30.03.2022 г. от 9,45 часа, за която дата да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не може да се обжалва.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6